РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102314 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът Г. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „*****“ № **, вх.
*, ет.*, ап.*, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ******, Ж.К. „*****“, бл.** ,
вх. *, ет.*, ап.*, да му заплати сумата от 45 000 лв., като получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че на *****г. ищецът е
превел по банков път сумата от 47 000 лв., с основание на превода
„захранване на сметка“, с получател на сумата „********“ ООД. Твърди, че
сумата е преведена не по банковата сметка на търговското дружество, а на
ответника, който към датата на превода е съдружник в това търговско
дружество, и която сметка е лична банкова сметка на ответника в качеството
му на физическо лице. Твърди се, че ищецът след като установил, че
процесната сума не е преведена по банковата сметка на „******“ ООД, а по
личната сметка на ответника, е провел многобройни срещи с ответника, с
искане последният да му върне парите като получени без основание, но до
настоящия момент сумата не е върната от ответника.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска – по
основание и размер, с искане да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че на ******г. /петък/ ищецът е превел по
личната му банкова сметка сумата от 47 000 лв., която сума е била
предназначена за дружеството „*******“ ООД. Твърди, че ищецът e ****** в
това дружество, считано от ******г. до настоящия момент, а ответникът е бил
********* на същото дружество, за периода ******г. Твърди, че на
********г. /понеделник/ банковата сметка на ответника е била заверена със
сумата от 47 000 лв., като още същият ден ответникът е превел тази сума по
банковата сметка на дружеството „********“ ООД, с посочено основание на
превода „грешен превод от Г.В.“.
Ищецът, във връзка с отговора на исковата молба, твърди, че не е
упълномощавал нито към момента на превода, нито в по- късен момент
ответникът да се разпорежда от негово име със сумата от 47 000 лв. преведена
по сметката на ответника. Твърди, че на *****г. ответникът е изтеглил от
сметката на дружеството „*****“ ООД на каса сумата от 45 000 лв., която
сума след това не е преведена по сметка на ищеца.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Страните не спорят, че процесната сума от 47 000 лв. е била преведена
от ищеца по сметка на ответника на *******г., което обстоятелство се
установява от приетото по делото като писмено доказателство платежно
нареждане за кредитен превод от ******г. /л.4/. От същото се установява, че
адресат на паричния превод е „******“ ООД, с посочено основание на
превода „захранване на сметка“.
От приетите по делото като писмени доказателства платежно нареждане
за кредитен превод от *****г. и извлечение от банковата сметка на ответника
/л.25-л.26/ и Удостоверение, издадено от********* АД, с изх. № *********г.
2
/л.43/, се установява, че от личната сметка на ответника по сметка на
търговското дружество „******“ ООД, на *******г., е направен паричен
превод на сумата от 47 000 лв., като основание на превода е записано „грешен
превод от Г.Д. В., основание захранване на сметка“.
От приетото по делото извлечение от сметка на „*******“ ООД, за
периода **********г. /л.44/ се установява, че ответникът е изтеглил на каса
сумата от 45 000 лв. от сметката на дружеството.
По делото не е спорно обстоятелството, че към периода ********г.
ищецът и ответникът са били съдружници в „********“ ООД, което
обстоятелство се установява и от справка в Търговския регистър, както и се
установява, че за периода ********г. ******* на дружеството „**********“
ООД е бил ответникът.
При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
Претенцията на ищеца почива на твърденията за извършено плащане на
ответника без основание. Елементите на неоснователното обогатяване по
смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице,
обогатяване на друго лице и връзка между обедняването и обогатяването. В
настоящия случай не се установява обогатяване на ответника. Няма спор, че
сумата от 47 000 лв. е преведена от ищеца на ответника, по банковата сметка
на последния, като това обстоятелство се установява и от събраните по
делото доказателства. Но въпросната сума от 47 000 лв. не е останала в
патримониума на ответника, същата е преведена по банковата сметка на
търговското дружество „******“ ООД, за което дружество всъщност е била
предназначена тази сума. Ищецът сам твърди, че вместо на „*******“ ООД е
превел по сметка на ответника сумата от 47 000 лв. В преводното нарежда
като получател на сумата е написано юридическото лице „*******“ ООД.
Безспорно се установи по делото, че ответникът на *****г. е превел по
банковата сметка на дружеството „********“ ООД сумата, получена по
личната му сметка, като в основанието на превода е вписал трите имена на
ищеца. Обстоятелството, че впоследствие, на **********г., ищецът е
изтеглил от сметката на дружеството „********“ ООД сумата от 45 000 лв. е
ирелевантно за предмета на спора и отношенията между ищеца и ответника,
доколкото касае възникнали отношения между ответника и юридическото
3
лице „********“ ООД и засяга правната сфера на дружеството, което като
субект на правото, е носител на самостоятелни права и задължения, различни
от тези на съдружниците в него.
В обобщение следва да се посочи, че не са налице основанията за
прилагане на последиците на института за неоснователно обогатяване, защото
макар и да е получена без основание от ответника сумата от 47 000 лв., то
тази сума е достигнала своя адресат „********“ ООД, за когото е била
предназначена.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
В частта по разноските.
С оглед изхода по делото – неоснователност на исковата претенция,
своевременно заявената претенция за присъждане на направените по делото
разноски и представените доказателства за тяхната направа, ищецът следва да
бъде осъден да заплати разноски на ответника в размер на 2 000 лв.,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. Д. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ********, ул. „**********“ № **, вх. *, ет.*, ап.*,
против К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ********, Ж.К. „*****“, бл.** ,
вх. *, ет.*, ап.*, за заплащане на сумата от 45 000 лв., като получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА Г. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*******“
№ **, вх. *, ет.*, ап.*, да заплати на К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, Ж.К. „******“, бл.** , вх. *, ет.*, ап.*, сумата от 2 000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 2314/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5