РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ,23.07. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Левски, ІV състав, в съдебно заседание на _двадесет и трети юни _ две хиляди и двадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Янка Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_111_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от О.М.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП №5/02.04.2020г. на ВПД директор - ОДМВР – Плевен.

Твърди се в жалбата, че с обжалваното НП е наложено наказание глоба в размер на 5000 лв., което на основание чл. 15, ал.2 от ЗАНН е заменено с „обществено порицание”.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител оспорва посоченото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като навежда подробни съображения.  

            За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

            Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало с АУАН, с посочена дата на съставяне 30.03.2020г., за това, че на същата дата в 16:00 часа, в гр. Левски, в градска градина, до джамията е нарушил въведена с акт на министъра на здравеопазването Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, а именно посещение на градска градина.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

            Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което  на жалбоподателя за извършеното нарушение, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв., което е на основание чл. 15, ал.2 от ЗАНН е заменено с „обществено порицание”, затова че е нарушил въведената с акт на министъра на здравеопазването Заповед №ЗД-01-143/20.03.20г. противоепидемична мярка по чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, а именно не спазва наложените противоепидемични мерки.

            От показанията на разпитания в с.з. актосъставител се установява, че на 30.03.2020г. по разпореждане на ОДЧ – Левски били изпратени в градската градина до джамията, тъй като имало струпани хора, които нарушавали епидемиологична мярка. На място били констатирани лицата, на които бил съставен акт на нарушителя.

            Свидетелят В.П. в показанията си уточнява, че били изпратени от дежурния до поляната, до джамията, че има струпване на самата поляна. Установена било самоличността на лицата и им били съставени актове във връзка с наложените епидемиологични мерки.              

            Обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, изразяващи се в нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, като НП е издадено преди изтичане на тридневния срок за възражение, регламентиран в чл. 44, ал.1 от ЗАНН.    

Според чл. 44, ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Административнонаказващият орган следва да предостави на лицето възможност за възражения, както при връчване на акта, така и в 3-дневния срок след това. Неспазването на този срок, в който е предвидена възможност на наказаното лице да упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл. 44, ал.1 от ЗАНН води до нарушено право на защита на това лице – съществено процесуално нарушение, което винаги обосновава порочност на издаденото наказателно постановление. 

Основателни са и останалите изложени от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице и които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Обжалваното наказателно постановление не съдържа точно описание на нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателят. На последния е наложено административно наказание за нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията към датата на извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление), наказва се с глоба в размер на 5000 лв. лице, което наруши или не изпълни  въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление.

В случая  при описание на извършеното нарушение в наказателното постановление административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил въведена с акт на министъра на здравеопазването Заповед №РД-01-143/20.03.20202г. противоепидемична мярка по чл. 63, ал.1 от ЗЗ, а именно – не спазва наложените противоепидемични мерки. Не е посочено какво нарушение се твърди, че е извършил жалбоподателят, нито в какво точно се състои неспазването на наложените противоепидемични мерки, нито е конкретизирано коя точно противоепидемична мярка е нарушена. Разпитаните свидетели дават описание на нарушението като струпване на хора – според св. П. в градската градина, а според св. П. – на самата поляна. 

Процесуалният представител е направил искане на основание чл. 38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.  За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган, а това е ОДМВР – Плевен.

 

Предвид изложеното следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв.

 

            На основание изложеното, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №5/02.04.2020г., издадено от ВПД директор ОДМВР – Плевен, с което на О.М.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание – глоба в размер на пет хиляди лева, заменено на основание чл. 15, ал.2 от ЗАНН с обществено порицание, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на адвокат Р.Н.Р. ***, за осъществена по реда на реда на Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.  

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: