РЕШЕНИЕ
Номер 260089/30.03. Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На седемнадесети февруари през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 724 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 260002 от 20.08.2020г.,
постановено по т.д.№ 562 по описа за 2019г. на ОС П.– ХVIII т.с., с което е осъден ЗАД О., ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Н.Н.М. ЕГН ********** *** сумата от 58 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинени при ПТП, станало на 11.01.2017г. три
средни телесни повреди на ищцата, пострадала в качеството й на пешеходец, като
е била притисната към оградата на завода със задната лява част на автобус марка
„С.“, модел К.с рег. № **, с водач Г.И.Ф., когато той извършвал маневра „ляв
завой“ от ул. Н.А.в посока от север на изток, към входа за автомобили на
предприятието, като макар да е видял движещата се пешеходка не е преустановил
маневрата и така е затиснал същата към оградата, при което й е причинил увреди,
изразяващи се в трайно затрудняване движението на снагата, причинено от
счупване на множество ребра; трайно затрудняване движението на долните
крайници, причинено от счупване на таза и трайно затрудняване на движението на
горния десен крайник, причинено от счупване на дясната лъчева кост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2017г. до окончателното й
заплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 80 000 лв. и
в тежест на страните са разпределени разноски за ищеца, съразмерно на уважената
част от исковете, съответно за ответника, съразмерно с отхвърлената част.
Решението
е обжалвано от ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
***, представляван от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д.чрез адв. И.И. в
осъдителната част с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като постановено
в противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необосновано и
несъобразено със събраните по делото доказателства, а искането отправено до
въззивния съд е обжалваното решение в осъдителната му част да бъде отменено,
както и в частта, с която е уважено акцесорното искане за присъждане на
законната лихва, считано от 11.01.2017г.. Претендира разноски.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ищцата Н.Н.М., представлявана от адв. С.Й.
– П., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е оспореното
съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на Н.Н.М.
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, представлявана от адв. С.Й. - П. срещу
ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба, на
които са основава иска се свеждат до следното: на 11.01.2017г. около 08.00 ч. в
гр. П.по време, когато отивала на работа в „С.“ ЕООД водачът на автобус марка „С.“,
модел К.с рег. № *** Г.Ф.е предприел
извършване на маневра „ляв завой“ от ул. „Н.А.“ в посока от север на изток към
входа за автомобили на предприятието, въпреки че е видял движещата се пешеходка
Н.М. не е преустановил маневрата и със задната част на автобуса я затиснал към
оградата на завода. След като на помощ се притекли колеги на пострадалата и
след повикване на спешния телефон 112 на мястото на ПТП пристигнала спешна
помощ, която откарала ищцата в лечебно заведение. Така ищцата е приета по
спешност в УМБАЛ „С.“ ЕАД със силни болки от фрактурите, най – вече в областта
на гърдите и гърба и след направена ренгенова снимка е поставена на постелен
режим за 60 дни на твърдо легло и е гипсирана дясната подлакътница. Сочи, че
след изписването й на 31.01.2017г. ищцата е продължила да изпитва болки и
ограничения в движенията, поради травмите на тазовите кости, невъзможно и
болезнено й било да извършва активни движения, станала зависима от чужда помощ
и се нуждаела от постоянни грижи, тъй като не можела да се обслужва сама. Заявява,
че поради периодични болки в кръста, постоянни и засилващи се болки по хода на
двата крака, придружени от изтръпване, повече за десния крак на 26.03.2018г.
отново е била приета за болнично лечение в „П.“ ООД, където след извършване на
съответните изследвания били установени данни за начална лумбална спондилоза и след проведено медикаментозно
лечение й е препоръчано да носи лумбостат и да посещава болнична рехабилитация
и физиотерапия. Ищцата сочи, че в продължение на година и два месеца е имала затруднения
в движенията и накуцваща походка, трудно седяла и всяко движение я натоварвало;
раздвижването ставало постепенно, като посещавала физиотерапии и рехабилитации,
а оздравителния процес все още не е
приключил. Твърди, че за периода от 11.01.2017г. до 20.05.2018г. е била в
болнични.
Ищцата
сочи, че с влязло в сила решение№ 1555 от 13.09.2018г., постановено по анд №
5122/2018г. по описа на ПРС – VІ н.с. обвиняемия Г.Ф.е признат за виновен за
това, че на 11.01.2017г. в гр. П.при управление на МПС – автобус марка „С.“ с
рег. № *** е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 37, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни
повреди на Н.Н.М., изразяващи се в трайно затрудняване движенията на снагата,
причинено от счупване на множество ребра; трайно затрудняване движението на
долните крайници, причинено от счупване на таза и трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник, причинено от счупване на дясна лъчева кост,
за което му е наложено съответното наказание и е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание – глоба в размер на
1500 лв..
Ищцата
твърди, че на 11.04.2019г. подала уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ до ответника, където е била
застрахована гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то и поискала да й
бъде изплатено обезщетение в размер на 80 000 лв.. Сочи, че по този повод
е образувана щета № 0411-400-0002-2019, по която с писмо изх. № 99-1653/1904
2019г. ЗД „О.“ АД е отправило предложение за сключване на споразумение с ищцата
като предложеното обезщетение е в размер на 40 000 лв., което в дадения
три дневен срок не е било прието от нея. Въз основа на изложеното настоява съдът
да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О.“ АД да й заплати сумата от 80
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие телесните
увреждания, в резултат на ПТП, станало
на 11.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
11.01.2017г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.
Ответникът
– ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представляван от
изпълнителните директори А.Л.и Р.Д.чрез адв. И.И. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва станалото ПТП, но оспорва
изключителната вина за настъпването му да е
на водача Г.Ф.. Твърди, че настъпилия негативен резултат е съпричинен от
ищцата, която не е използвала предвидения вход за работници и служители, а се е
движила по пътното платно, с което е създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното
обезщетение не е съобразено с установената практика за обезщетяване на вреди в
аналогични случаи или че същото е претендирано в завишен размер. Възразява и по
искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането,
като твърди, че към този момент застрахователя не е в забава.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която оспорва възражението за съпричиняване и настоява
законната лихва върху претендираното обезщетение да бъде присъдена от датата на
увреждането.
В
срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който ответника е оспорил твърдението на ищцата, че автобусът е навлязъл в
портала зад пешеходката, като твърди, че именно ищцата е навлязла на платното
за движение след автобуса и така е попаднала в т.нар. „мъртва точка“ на водача
на автобуса, който не я видял, поради което и ищцата, въпреки, че е видяла движещия
се автобус не е преустановила навлизането в пътното платно, с което е
съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Подържа и останалите наведени
в отговора възражения.
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл.
496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай
застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. № ЦУ 99-1531 от 12.04.2019г., по която
застрахователя с писмо изх. № 99-1653 от 19.04.2019г. е определил и предложил
за изплащане на ищцата сумата от 40 000 лв., като й е указал в 3 дневен
срок да изрази становище.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила с изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и неплащането от
застрахователя на застрахователно
обезщетение, поради несъгласие на увреденото лице с определения размер, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл.
432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязло
в законна сила решение, постановено по приложеното НАХД № 5122/2018г.
обвиняемия Г.И.Ф. е признат за виновен в това, че на 11.01.2017г. в гр. П.на
ул. Н.А.№ 61 при управление на МПС – автобус марка «С.» с рег. № ** е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл. 37, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни
повреди на Н.Н.М. ЕГН **********, изразяващи се в трайно затрудняване
движението на снагата, причинено от счупването на множество ребра, трайно
затрудняване движението на долните крайници, причинено от счупване на таза и
трайно затрудняване движенията на горния десен крайник, причинено от счупване
на дясната лъчева кост, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на Г.И.Ф. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното
дружество, както и че с уведомление вх. № 45 от 11.04.2019г. ищцата е сезирала
застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по което
ответника е отправил предложение за изплащане на 40 000 лв. обезщетение с
писмо изх. № 99-1653 от 19.04.2019г., останало неприето от увредената.
Спорните между страните във
възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във
въззивната жалба и касаят размера на определеното на увредената обезщетение,
както и определения размер на съпричастност от страна на пострадалата при
станалото ПТП.
От значение за посочените като
спорни между страните въпроси са събраните гласни доказателства и приетите СМЕ
и автотехническа експертиза.
Пред първоинстанционния съд е разпитана
в качеството на свидетел Д.К., чиито показания съдът кредитири, като преки и
непосредствени и подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени и
експертни становища. Така свидетелят твърди, че след станалото на 11.01.2017г.
ПТП ищцата не можела да се движи като за период от около три месеца и половина
е била на легло, изпитвала силни болки и се нуждаела от непрекъснати грижи, тъй
като не можела да яде сама, нито да ходи до тоалетна, което наложило и дъщеря й
да се грижи за нея. Сочи, че раздвижването отнело година – година и нещо, като
и към момента ищцата продължава да изпитва болки в ръката, която била счупена,
в краката и в кръста и уточнява, че
станалото се е отразило и на психическото й състояние – увредената станала по –
лабилна, по – негативна, без желание за социални контакти. Свидетелката
уточнява, че и понастоящем ищцата не може да се справя с домакинската работа,
тъй като изпитва болки в кръста и се нуждае от помощ.
В аналогичен смисъл са и
показанията на другата разпитана свидетелка Г.А., която сочи, че след инцидента
ищцата пролежала в болницата, а на работа се върнала след около година и
половина, като работата, която извършва е съобразена със физическото й
състояние – накуцваща и изпитваща болки. Свидетелката заявява, че увреждането
се е отразило зле и на психическото състояние на ищцата.
От приетата от съда и без
възражения от страните СМЕ се установява, че на ищцата при инцидента на
11.01.2017г. е причинено счупване на пет
ребра в дясно и четири в ляво; счупване на тазовите кости – срамната кост в
ляво и кръстцовата в дясно; счупване на лъчевата кост на дясната ръка и шиловидния
израстък на лявата ръка; мозъчно сътресение, кръвонасядания на лицето. Експертът
е констатирал, че към момента на изготвяне на заключението здравословното
състояние на пострадалата е добро, възстановена е почти напълно, като
инцидентни болки и бърза умора може да чувства още 1-2 години. Въпреки, че
според експерта движенията на М. са възстановени, без данни за настъпили
усложнения, то пълно възстановяване не може да се прогнозира.
От допусната, изготвена и приета без
възражения от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. И.Г.се установява,
че ищцата се е движила в посока север – юг по тротоара от източната страна на
ул. Н.А., покрай оградата на фирма «С.» ЕООД
подминала е затворения към онзи момент пешеходен портал и е слязла на
пътното платно, като е продължила да се движи покрай оградата. Според експерта
пешеходката е имала възможност да възприеме като опасност изпълняващата се пред
нея маневра «завой на ляво» от водача на автобус марка «С.», но не е сторила
това, слязла е от тротоара и е продължила движението си по пътното платно. Експертът
е кагоричен, че водачът на автобус «С.» е имал възможност и е възприел
движещата се пешеходка като опасност, както и че за него е съществувала
възможност да избегне удара като спре и я пропусне да премине. Изводите на експерта, че пешеходния портал е бил
недостъпен за преминаване е потвърден и от показанията на св. Г.А., която сочи,
че към датата на ПТП-то «малкия» портал е бил затворен, поради наличието на
много сняг и всички преминавали през големия портал.
Изложените до тук данни, при
зачитане последиците на чл. 300 ГПК на влязлото в сила решение, постановено по
НАХД № 5122/2018г. по описа на РС П.сочат на извода, че причиненото на 11.01.2017г.
ПТП е настъпило по вина на водача Г.И€Ш., в резултат на което на ищцата са
причинени три средни телесни повреди, изразяващи се трайно затруднение
движенията на снагата, причинено от счупванията на множество ребра, трайно
затрудняване движенията на долните крайници, причинено от счупване на таза и трайно затруднение в
движението на гирния десен крайник, причинено от счупване на дясната лъчева
кост.
Основният спорен между страните
въпрос е свързан с размера на определеното обезщетение. В тази връзка от
значение са освен събраните събраните по делото гласни доказателства, коментирани
по-горе и приетата СМЕ, а също и установеният факт, че ищцата е ползвала
продължителен отпуск, поради временно намалена работоспособност.
Въз основа на коментираните
доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в
исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и
причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за
установени и от първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай са причинените
телесни увреждания, представляващи три средни телесни повреди, които са
наложили хоспитализация на два пъти и са довели до невъзможност за ищцата да се
обслужва сама за продължителен период от време; установения факт, че същата не
се чувства възстановена и понастоящем, а и прогнозата за пълно възстановяване е
неясна; наличието на остатъчен болеви синдром, а също и промени в двигателната
активност на ищцата. Друго обстоятелство от значение за определяне дължимия
размер на обезщетението е претърпения физически дискомфорт – интензивен в
първите няколко седмици и с нестихващ характер и понастоящем, довел до невъзможността
на ищцата да се обслужва сама и обусловил психични травми, изразяващи се в стрес
и пълна промяна в ежедневието – от трудово ангажиран и пълноценен човек, ищцата
се е превърнала в работещ на определени позиции човек, който се нуждае от помощ
при извършване на ежедневни дейности. Преценявайки от една страна зрялата
възраст на увредената, чийто начин на живот, социална и трудова ангажираност са
се променили драстично, без данни и прогноза за пълно оздравяване и отчитайки
установените негативни психологични последици, съдът счита, че справедливия
размер на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 65 000 лв., който
размер е приет и в оспореното съдебно решение. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на
института за репарация на търпените
от Н.М. неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото
разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно
е заявеното от ответника в първоинстанционното производство и подържано в
настоящото в качеството му на жалбоподател възражение, че е налице
съпричиняване на настъпилия негативен резултат от увредената, изразяващо се в
неизползване на т.нар. „пешеходен или малък портал“ за преминаване. Установено
е, че същия към датата на която е настъпило ПТП е бил затворен т.е. недостъпен,
което е наложило и преминаване на влизащите в предприятието работници през
т.нар. „голям портал“.
Не е
вярно твърдението на ответника, че като е предприела движение по пътното платно
ищцата е останала в т.нар. „мъртва точка“ и затова не е видяна от изпълняващия
маневрата „ляв завой“, тъй като същото е опровергано от изводите, направени от
автотехническата експертиза, приета без възражения от страните. В анализираната
ситуация задължение на предприелия маневрата водач е да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява – чл.20, ал.2 ЗДвП, да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците – чл. 116 ЗДвП и изпълнявайки маневрата да пропусне
пешеходците, движещи се по пътя – чл.371 ,ла.2 ЗДвП и като не се е съобразил с
посочените задължения, последния е причинил процесното ПТП. Вярно е, че
задължение на пешеходеца е преди да навлезе на платното за движение да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства – чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП,
но това нарушение на пешеходеца не може да се приеме, че е тъждествено по
степен на допуснатото от водача на автобуса нарушение на посочените по – горе
правила за движение, в който смисъл е и приетото от първостепенния съд. Въз
основа на изложеното съдът приема, че няма основание за корекция на приетия от
ПОС процент на съпричиняване, а именно 10 %. Останалите наведени от ответника
фактически обстоятелства, с които свързва възражението си за съпричиняване във
въззивната жалба за това, че пострадалата не е съобразила пътната обстановка и
натрупания сняг, съответно, че не се е съобразила с указанията, дадени й от
водача на автобуса, съдът не обсъжда като приема, че същите са несвоевременно заявени,
респ. не подлежат на разглеждане като такива във въззивното производство.
По
изложените съображение решението, в частта, с който иска за неимуществени е уважен
до размера от 58 500 лв., след като е отчетено наличното съпричиняване от
пострадалата в приетия размер от 10% следва да бъде потвърдено.
Основателна е въззивната жалба в частта, с която
претендираното обезщетение е присъдено, ведно със законната лихва считано от 11.01.2017г.
до окончателното изплащане на главницата. Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило 11.01.17г., а
застрахователния договор е сключен след влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр.102
от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от ПЗР на КЗ. Функционалната
отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната
разпоредба, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В
ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение,
а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от
приложените доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е
предявена пред застрахователя на 11.04.2019г.. Законната лихва, която при
непозволено увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален
закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на
уведомяването /за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали
застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете
хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429
ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. След като застрахователната претенция от увреденото
лице е предявена пред застрахователя на 11.04.2019г. /доколкото по делото не е
установена друга дата на уведомяване от застрахования/, законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищеца, се
дължи от 11.04.2019г.. Не до този извод е достигнал първостепенния съд, поради
което и оспореното негово решение в частта, с която върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди е присъдена законна лихва, считано от датата
на увреждането следва да бъде отменено, като се отхвърли искането за
присъждането й от 11.01.2017г. до 11.04.2019г. и да се присъди законната лихва,
считано от 11.04.2019г. до окончателното заплащане на главницата.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на жалбоподателя се
дължат разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, които съдът
констатира да са в размер на 759.43 лв..
На въззиваемата страна също се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, респ. потвърдената част на решението, с което същите са уважени и
съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК. От представляващия
жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на платеното
възнаграждение за адвокат, което съдът намери за неоснователно, предвид това,
че същото е в размер на 2500 лв. или близък до минималния, съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Така,
с оглед изхода на спора на Н.М. се дължат разноски в размер на 2150.71 лв..
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 20.08.2020г., постановено по т.д.
№ 562/2019г. по описа на Окръжен съд – П.в
частта, с която осъден ЗАД О.,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Н.М. ЕГН **********
*** сумата от 58 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинени при ПТП, станало на 11.01.2017г.
три средни телесни повреди на ищцата, пострадала в качеството й на пешеходец,
като е била притисната към оградата на завода със задната лява част на автобус
марка „С.“, модел К.с рег. № **, с водач Г.И.Ф., когато той извършвал маневра
„ляв завой“ от ул. Н.А.в посока от север на изток, към входа за автомобили на
предприятието, като макар да е видял движещата се пешеходка не е преустановил
маневрата и така е затиснал същата към оградата, при което й е причинил увреди,
изразяващи се в трайно затрудняване движението на снагата, причинено от
счупване на множество ребра; трайно затрудняване движението на долните
крайници, причинено от счупване на таза и трайно затрудняване на движението на
горния десен крайник, причинено от счупване на дясната лъчева кост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното й
заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 20.08.2020г., постановено по т.д.
№ 562/2019г. по описа на Окръжен съд – П.в
частта, с която е осъдено ЗАД О., ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Н.М. ЕГН ********** *** законна лихва, считано от 11.01.2017г. до 10.04.2019г. /вкл./ и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.Н.М.
ЕГН ********** *** за осъждане на ЗАД О., ЕИК ***да й
заплати законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 58 500 лева за периода от 11.01.2017г.
до 10.04.2019г. /вкл./.
ОСЪЖДА ЗАД О., ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Н.М. ЕГН ********** *** сума в размер на 2150.71 лв., представляваща направени разноски по заплащане
на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Н.Н.М.
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД О.,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сума в размер
на 759.43 лв.,
представляващи разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, респ.
уважената част от жалбата по заплащане на адвокатско възнаграждение и платена
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: