Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 04.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 5522 по описа за 15 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на Разпореждане по ч.гр.д.№ 68694/2014
г. по описа на РС-София, 79 състав, II ГО на основание чл.418 от ГПК на
кредитора ОББ АД са били издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 26.01.2015 г. срещу кредитополучателя А.2. ЕООД
(предходно наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ****** и съдлъжника А.Г. ООД с ЕИК ******.
Депозирайки възражения, длъжниците А.2.
ЕООД (предходно наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ****** и А.Г. ООД с ЕИК ******са
заявили, че не
дължат сумите.
Подадените възражения са разгледани в
закрито съдебно заседание, приключило с постановено Разпореждане от 15.07.2015
г. по ч.гр.д.№ 68694/2014 г. по описа на РС- София, 79 състав, II ГО, с което е
указано на заявителя „ОББ“ АД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в присъдения със заповедта размер в едномесечен срок от получаване
на съобщението. Съобщението за подадените от длъжниците А.2. ЕООД (предходно
наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ****** и А.Г. ООД с ЕИК ******възражения с
приложеното Разпореждане от 15.07.2015 г. е връчено на представител на Банката
на 30.07.2015 г.
Твърди, че вземането произтича от следното:
На 08.04.2008 г. между кредитора “О.Б.Б.”
АД, кредитополучателя А.2. ЕООД (предходно наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ******
и съдлъжника А.Г. ООД с ЕИК ******е подписан Договор за банков кредит № 63 от
08.04.2008 г., по силата и при условията на който Банката е предоставила ползването
на кредит в размер до 8 500 000 евро. Договорено е усвояването на кредита да се
извършва в срок до 02.10.2008 г. включително, както следва:
|
Краен срок за усвояване |
Максимален размер на сума, която може да се усвои |
|
31.05.2008
г. |
4 700 000
евро - за пълно предсрочно погасяване на задълженията на Рила Пропъртис ООД
към ТБ Алианц |
|
02.10.2008
г. |
3 500 000 евро плюс неусвоеното в транш I |
както и при всички
други условия, посочени в чл.З и чл.4, Раздел II „Условия и срокове за
усвояване” от договора за кредит.
Дългът по кредита се олихвява с тримесечен
Euribor плюс надбавка 3.5 пункта годишно, като към датата на подписване на
договора общият размер на лихвения процент по кредита е определен на 8.227%
годишно. Съгласно чл.5, ал.2, Раздел III „Лихви и комисионни” от договора за
кредит при неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1, т.7 от страна на
кредитополучателя, лихвеният процент се увеличава с надбавка в размер на 2
пункта годишно. Дължимите лихви, включително лихвите за просрочие по Раздел
VII, се начисляват на един месец на база 360/360 дни, представляващи 12 равни
месечни лихвени периода по 30 дни всеки, на 25 число от съответния месец.
Съгласно чл.9, ал.1, Раздел VI „Издължаване на кредита” от Договор за банков
кредит № 63 от 08.04.2008 г. кредитополучателят издължава предоставения кредит
в срок до 02.04.2010 г. с еднократно плащане на датата на падежа.
За обезпечаване на всички вземания на
кредитора (главница, лихви, неустойки, разноски и други) е учредена договорна
ипотека на УПИ VI-1443, 1228, 2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616,
1692, 2697, 2814, 2548, отреден за кинокомплекс, ресторант, офиси и КОО по
особрения регулационен план на гр. София, местност Младост 4-бул.************,
целият с площ от 23 751 кв.м. заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и
праращения към и под урегулирания поземлен имот без и с изключение на всички
сгради, построени в имота към момента на учредяване на ипотеката. Ипотеката е
учредена от КИНО АРЕНА ЕООД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 100, том IV, рег.№ 6054, дело № 628 от 10.04.2008 г., вписан в Служба по
вписвания под Вх.рег.№ 24094, Акт № 35, том XXII, дело № 15839/
По силата и
при условията на Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009 г. страните са се
съгласили да бъде променен начинът и методиката за определяне на лихвения
процент по кредита, договорен в чл.5, ал.1, Раздел III “Лихви и комисионни” от
договора за кредит, като са приели, че считано от 06.04.2009 г. начисляваната
по кредита лихва се определя вместо на база на договорения към момента
тримесечен Euribor на база БЛП /базисен лихвен процент/ на Банката за евро.
Предвид посочената промяна, страните са се договорили да бъде променен размерът
на лихвата за редовна главница по кредита, като са приели, че считано от
06.04.2009 г. дългът по кредита се олихвява с БЛП на ОББ АД за евро плюс
надбавка 2,50 пункта годишно, като към датата на подписване на споразумението
лихвата по кредита се е равнявала на 8,05% годишно.
По
силата и при условията на Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009 г.
страните са се договорили да бъде учредено допълнително обезпечение по кредита,
представляващо особен залог на цяло търговско предприятие с наименование А.Т.В.ЕООД
(съгласно Договор за залог от 24.07.2009 г. с нотариална заверка на подписите)
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху
отделни активи. Залогът е вписан в търговския регистър като първи по ред.
Залогът е вписан в ЦРОЗ под № 2009073001866 и в Служба по вписвания-гр. Пловдив
под Вх.№ 19945 от 04.08.2009 г., акт № 5, том 1.
Предоставените
суми по Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008 г. са били усвоени на
23.04.2008 г.
Кредитополучателят
А.2. ЕООД с ЕИК ****** и съдлъжникът А.Г. ООД с ЕИК ******не са изпълнили
задължението си да погасят кредита в договорения срок - 02.04.2010 г. Налице е
неизпълнение на задълженията за погасяване на предоставения кредит от
02.04.2010 г., като към 10.12.2014 г. вкл. е общо 1 714 дни просрочие.
Падежът/крайният
срок за погасяване на предоставения кредит е настъпил на 02.04.2010 г., като
след тази дата са останали непогасени суми по кредита, поради което и на
основание чл.84 ЗЗД задълженията са станали изискуеми. Към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист не е
било приложено уведомление до длъжниците по смисъла на чл.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. тъй като Банката претендирала
присъждане на суми по договора за кредит на основание настъпил краен срок
/падеж/ за погасяване по договора за кредит /чл.84 от ЗЗД/, а не на основание
предсрочна изискуемост.
Със
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.12.2014
г. „ОББ” АД е поискала от PC гр. София издаване на изпълнителен лист на
основание Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД във връзка с чл.417, т.2
от ГПК за задълженията на кредитополучателя А.2. ЕООД (предходно наименование А.Т.В.ЕООД)
с ЕИК ****** и съдлъжника А.Г. ООД с ЕИК ******, произтичащи от Договор за
банков кредит № 63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 06.04.2009 г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009
г.
На
26.01.2015 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 68694/2014 г. по описа на
РС-София, 79 състав, II ГО, е издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя
А.2. ЕООД (предходно наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ****** и съдлъжника А.Г.
ООД с ЕИК ******, както следва:
4 000 000
евро (или 7 823 320 лева по фиксинга на БНБ към 10.12.2014 г. включително, като
1 евро е 1,95583 лева), представляваща част от вземането на Банката (част от
просрочената главница), произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от
08.04.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009
г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009 г., както и
законна лихва върху главницата в размер на
4 000 000 евро (или 7 823 320 лева) считано от 11.12.2014 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението
156 466,40 лева - държавна такса в размер
на 2% от търсената сума за образуване на настоящето производство;
117 879,80 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено на минимума по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Издадените
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист в оригинал са присъединени към образуваното по-рано
Изпълнително дело № 5380/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б.. рег.№ 838 с район на
действие СГС.
Във връзка с направените по-горе
възражения от длъжниците предявява установителен иск за установяване наличието
на вземане за посочените суми.
Уточнява,
че по Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008 г.. част от вземането по
който е предмет на настоящия установителен иск. Банката се е снабдила с оше две
заповеди за изпълнение и изпълнителни листа за следните суми:
По
ч.гр.д.№ 27595/2013 г.. 124 с-в на СРС - Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от
04.07.2013 г. за следните суми:
511 500
евро (или 1 000 407,045 лева по фиксинга на БНБ към 25.06.2013 г. включително,
като 1 евро е 1,95583 лева), представляваща част от вземането на Банката (част
от просрочената главница), произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от
08.04.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009
г. и Допълнително споразумение № 2 от както и
законна лихва върху главницата, считано от
26.06.2013 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното
погасяване на задължението;
20 008,14
лева - държавна такса в размер на 2% от търсената сума за образуване на
настоящето производство;
10 454,07 лева - юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено на минимума по Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Въз основа
на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист в оригинал е образувано
Изпълнително дело № 5380/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б.. рег.№ 838 с район на
действие СГС.
Въз основа
на депозираните възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение и предявен от ОББ АД установителен иск, е образувано т.д.№
6192/2013 г., VI-5 по описа на СГС.
По ч.гр.д.№ 68693/2014 г„ 79 състав. II ГО
- Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист от 26.01.2015 г. за следните суми:
2
755 580 евро (или 5 389 446,03 лева по фиксинга на БНБ към 10.12.2014 г.
включително, като 1 евро е 1,95583 лева), представляваща част от вземането на
Банката (част от просрочената главница), произтичащо от Договор за банков
кредит № 63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №
1 от 06.04.2009 г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009 г.;
законна лихва върху главницата в размер на 2
755 580 евро (или 5 389 446.03 лева), считано от 11.12.2014 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението;
107 788,92 лева - държавна такса в размер
на 2% от търсената сума за образуване на настоящето производство;
81 371,69 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено на минимума по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист
в оригинал е образувано Изпълнително дело № 262/2015 г. по описа на ЧСИ Петко
Илиев с район на действие Окръжен съд - град Пловдив.
Въз
основа на депозираните възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение
на парично задължение по
ч.гр.д.№ 68693/2014 г., 79 състав. II ГО и предявен от ОББ АД установителен
иск, е образувано т.д.№ 5320/12.08.2015 г., VI-15 по описа на СГС.
Ответниците оспорват иска. Не оспорват наличието на договора, но твърдят, че нямат задължение за връщането на кредита, усвоен на 24.03.2008 г. по договор за банков кредит, тъй като до 01.02.2010 г. са погасили изцяло задълженията си към ищеца с дебитни операции по банковата му сметка банката служебно е събрала сума в размер на 8 911 782,58 евро.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство е образувано по предявения от
„ОББ” АД иск по чл. 422 ГПК, който има за предмет установяване съществуването
на вземането на „ОББ” АД срещу кредитополучателя „А.2.” ЕООД (с предишно
наименование „А.Т.В.” ЕООД), ЕИК ******, и съдлъжника „А.Г.” ООД, ЕИК ******,
за което е издадена Заповед за изпълнение от 26.01.2015 г. по гр.д. №
68694/2014 г. по описа на СРС, 79-ти с-в.
Заповедта за изпълнение от 26.01.2015г. по
гр.д. № 68694/2014 г. по описа на СРС, 79-ти с-в, е издадена за част от
изискуемите към 11.12.2014 г. суми, дължими по Договор за кредит №
63/08.04.2008 г., както следва:
сумата 4 000 000 евро - част от общо
дължимата и изискуема главница в общ размер на 8 200 000,00 евро,
законната лихва върху главницата от 4 000
000 евро /или 7 823 320 лева/, считано от 11.12.2014 г., до окончателното
погасяване на вземането.
156 466,40 лева - държавна такса в размер на 2% от
търсената сума за образуване на заповедното производство;
117 879,80 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, изчислено на минимума по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно представените
удостоверения ЧСИ Б., заповедите са били връчени на длъжниците 09.03.2015 г.
Възраженията са подадени на
20.03.2015 г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК(в актуалната към този момент
редакция). Те са разгледани в
закрито съдебно заседание, приключило с постановено Разпореждане от 15.07.2015
г. по ч.гр.д.№ 68694/2014 г. по описа на РС- София, 79 състав, II ГО, с което е
указано на заявителя „ОББ“ АД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в присъдения със заповедта размер в едномесечен срок от получаване
на съобщението. Съобщението за подадените от длъжниците А.2. ЕООД (предходно
наименование А.Т.В.ЕООД) с ЕИК ****** и А.Г. ООД с ЕИК ******възражения с
приложеното Разпореждане от 15.07.2015 г. е връчено на представител на Банката
на 30.07.2015 г.
Искът е предявен на 31.08.2015 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1 ГПК(в
актуалната му към този момент радакция), при отчитане,че 30.08.2015 г. е
неприсъствен ден.
Горното налага извода за
допустимост на иска.
За
останалата част от общо дължимата главница по Договор за банков кредит №
63/08.04.2008 г., са се развили две други заповедни производства и две други
искови производства по чл. 422 ГПК, както следва:
За част от главницата в размер на 511
500,00 евро, представляваща част от дължимата главница в размер на 8 200 000
евро:
Банката се е снабдила със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 04.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27595/2013 г., 124 с-в на СРС,
ведно с лихви върху тази част от главницата и разноски за производството. След
направено възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК е предявен
иск по чл. 422 ГПК, за разглеждане на който е образувано т.д.№ 6192/2013 г.,
VI-5 с-в по описа на СГС; с влязло в сила Решение № 1712/05.10.2016 г. по т.д.№
6192/2013 г. на СГС, TO, VI-5 с-в, съдът е приел за установено, че сумата от 511
500,00 евро, е дължима и изискуема както към датата на издаване на заповедта за
изпълнение (04.07.2013 г.), така и към датата на приключване на устните
състезания по делото (14.07.2016 г.), като част от общо дължимата и изсикуема
главница в размер на 8 200 000 евро по Договор за банков кредит № 63/08.04.2008
г.
За част от главницата в размер на 2 755 580
евро, представляваща част от дължимата главница в размер на 8 200 000 евро:
Банката се е
снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 68693/2014 г.
на СРС, 79 с-в, ведно с лихви върху тази част от главницата и разноски за
производството. След направено възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.
414 ГПК е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на тази
част от главницата по кредита, за разглеждане на който е образувано т.д. №
5320/2015 г., VI-15 с-в по описа на СГС; с Решение от 11.03.2019 г. по т.д.№
5320/2015 г. на СГС, ТО, VI-15 с-в, съдът е приел, че сумата от 2 755 580 евро,
е дължима и изискуема както към датата на издаване на заповедта за изпълнение
(26.01.2015 г.), така и към датата на приключване на устните състезания по
делото (17.10.2018 г.), като част от общо дължимата и изсикуема главница в
размер на 8 200 000 евро по Договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г.
Съгласно представените
по делото документи на 08.04.2008 г. между „О.Б.Б.” АД, кредитополучателя „А.2.”
ЕООД (с предишно наименование „А.Т.В.” ЕООД), ЕИК ******, и съдлъжника „А.Г.”
ООД, ЕИК ******, е сключен Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008 г., с който на „А.2.” ЕООД е
предоставен кредит в размер до 8 500 000,00 евро (осем милиона и петстотин
хиляди евро), включващ и капитализираната лихва по кредита (чл. 2, ал. 1 във
вр. с чл. 5, ал. 4 от Договора).
Договорено е усвояването на кредита да се извършва в срок до 02.10.2008 г.
включително както следва до 31.05.2008 г. - максималният размер на сума, която
може да се усвои, е 4 700 000 евро /за пълно предсрочно погасяване на
задълженията на „Рила пропъртис” ООД към ТБ „Алианц”/; до 02.10.2008 г. -
максималният размер на сума, която може да се усвои, е 3 500 000 евро плюс
неусвоеното в транш I,както и при всички други условия, посочени в чл. 3 и чл.
4, Раздел II „Условия и срокове за усвояване” от договора за кредит.
Уговорено е главницата по кредита да се олихвява с лихвен процент в размер
на тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 3,5 пункта годишно (чл. 5, ал. 1 от
Договора за кредит), като към датата на сключване на договора за кредит
договорният лихвен процент е 8,227 % годишно.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора за кредит при неизпълнение на
задължението по чл. 6, ал. 1, т. 7 от страна на кредитополучателя лихвеният
процент се увеличава с надбавка в размер на 2 пункта годишно. Дължимите лихви,
включително лихвите за просрочие по Раздел VII, се начисляват на един месец на
база 360/360 дни, представляващи 12 равни месечни лихвени периода по 30 дни
всеки, на 25-то число от съответния месец.
Съгласно чл. 5, ал. 6, т. 1 от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008
г. кредитополучателят заплаща на банката комисиона за управление и обработка в
размер 0,5% еднократно върху договорения размер на кредита или 42 500 евро,
платима на четири равни вноски: първата - при първо усвояване, а другите три -
съответно 3, 6 и 9 месеца след датата на плащане на първата вноска.
Съгласно чл. 9, ал. 1, Раздел VI „Издължаване на кредита” от договора за
кредит кредитополучателят следва да издължи предоставения кредит в срок до
02.04.2010 г. с еднократно плащане на датата на падежа.
За
обезпечаване на всички вземания на кредитора /главница, лихви, неустойки,
разноски и други/ е учредена договорна ипотека на УПИ VI-1443, 1228, 2736,
2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616, 1692, 2697, 2814, 2548, отреден за
кинокомплекс, ресторант, офиси и КОО по одобрения регулационен план на гр.
София, местност Младост-4, бул. „Александър Малинов”, кв. 24, целият с площ от
23 751 кв.м. заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения към и
под урегулирания поземлен имот, без и с изключение на всички сгради, построени
в имота към момента на учредяване на ипотеката. Ипотеката е учредена от „КИНО
АРЕНА” ЕООД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том IV,
per. № 6054, дело № 628 от 10.04.2008 г., вписан в Служба по вписванията под
вх. per. № 24094, Акт № 35, том XXII, дело № 15839/10.04.2008г.
На 23.04.2008 г. в изпълнение на сключения договор за кредит банковата
сметка на ответника „А.2.” ЕООД, по която е уговорено да се усвои и обслужва
кредита, е захранена от „ОББ” АД със сумата от 8 200 000 евро, като по този
начин е извършено усвояването на част от главницата по кредита, който факт не се
оспорва от ответниците, видно от отговора на исковата молба.
При усвояване на средствата по кредита е генериран уникален номер, по който
се отчита кредитът в системата на „ОББ” АД – LD*******.
На 23.04.2008 г., ответникът се е разпоредил с цялата налична сума по
банковата му сметка в размер на 8 200 000 евро с четири отделни банкови
операции, както следва:
превод ********на сума в размер на 4 572
628,76 евро;
превод********* на сума в размер на 1 342
500,00 евро;
превод ********* на сума в размер на 2 102
371,24 евро;
превод********** на сума в размер на 182
500,00 евро.
На 06.04.2009 г. е подписано Допълнително
споразумение № 1/06.04.2009 г.. с което е променен начинът и методиката за
определяне на лихвения процент по кредита. Уговорено е, че считано от
06.04.2009 г. начисляваната по кредита лихва се определя вместо на база на
договорения към момента тримесечен EURIBOR на база БЛП /базисен лихвен процент/
на Банката за евро.
Предвид посочената промяна страните са се
договорили да бъде променен размерът на лихвата за редовна главница по кредита
- считано от 06.04.2009 г. дългът по кредита се олихвява е БЛП на „ОББ” АД за
евро плюс надбавка 2,50 пункта годишно, като към датата на подписване на
споразумението лихвата по кредита се равнявала на 8,05 % годитттно.
С подписаното Допълнително споразумение не
е променен уговореният краен срок за връщане на кредита - 02.04.2010 г., и
условието за издължаването му с една вноска.
На 15.05.2009 г. по банковата сметка на
длъжника са отразени две служебни операции по банковата сметка, по която се
обслужва и отчита задължението по Договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г., операция
„усвояване на кредит” с посочен размер на усвояване 8 200 000 евро, и генериран
нов номер, ****
С подписване на договора за кредит, в
чл.9,ал.6 от същия, ответникът-„А.2.” ЕООД(с предишно наименование „А.Т.В.”
ЕООД) е предоставил съгласие в полза на банката по реда на чл.6, ал.1 от
Наредба № 3 за паричните преводи платежните системи(отменена ДВ, бр.62/2009г.,
но приложима за процесния период), да събира служебно суми по договора, като
задължава служебно сметките му.
Представено по делото е Извлечение по
сметка *********** от дата 23.04.2008г. с титуляр-„А.Т.В.”
ЕООД, издадено от ОББ АД, от което се установява, че сума в размер на 8 200 000
евро е усвоена на 23.04.2008г., като основание за операцията е записано
’’усвояване на кредит” с посочена референция LD0811410530. Тази е референцията
и референтения номер, под който се води и отчита кредита, усвоен на
23.04.2008г. На същата дата сумата е използвана целево за плащане към трети
лица.
Представено е и Извлечение по сметка ********** с пореден № 8 от дата 15.05.2009г. с
титуляр-„А.Т.В.” ЕООД, издадено от ОББ АД, от което се установява, че по
банкова сметка ***.05.2009г. са отразени 4 платежни операции- 1/дебитна
операция(със знак плащане) с реф.№ **********, основание ’’разни дебити,
разплащане по капитализация на лихви” за 3 314,38 евро; 2/ дебитна операция(със
знак „- „ плащане) с реф.№ ********** с основание ” разни дебити, доначисляване
на лихва за периода от 06.04.2009 до 24.04.2009 по допълнително споразумение 1
от 06.04.2008г.” за 13 537.97 евро; З/кредитна операция(със знак”+”, постъпление)
с реф.№ LD0913510858 с основание „усвояване на кредит” за 8 200 000 евро и 4/
дебитна операция(със знак плащане) с реф. № LD0811410530 с основание”намаление
на главница” за 8 199 999.99 евро;
Представено по делото е извлечение по
сметка ****************с пореден № 2 от дата 01.02.2010 г. с
титуляр-„А.Т.В.” ЕООД, издадено от ОББ АД, от което се установява, че по
банкова сметка ***- 1/кредитна операция(със знак”+”, постъпление) с реф.№
FT10032105000016 с основание „превод, 800231421408610, предоставен заем от
банка:ОББ АД за 345 000 евро; 2/ дебитна операция(със знак плащане) с реф. №
LD0811410530 с основание”просрочени главници” за 0,01 евро; 3/ дебитна
операция(със знак плащане) с реф. № LD0811410530 с основание ”прос. наказателна
надбавка” за 40,50 евро; 4/ дебитна операция(със знак плащане) с реф. №
LD0811410530 с основание ”прос. наказателна надбавка” за 445,48 евро; 5/
дебитна операция(със знак плащане) с реф. № LD0811410530 с основание
’’просрочени наказателни лихви” за 59,81 евро; 6/дебитна операция(със знак
плащане) с реф. № LD0811410530 с основание ’’просрочени наказателни лихви” за
659,44 евро; 7/ дебитна операция(със знак плащане) с реф. № LD0811410530 с
основание ’’просрочени лихви” за 36 448,35 евро, 8/ дебитна операция(със знак
плащане) с реф. № LD0913510858 с основание ’’проср.наказателна надбавка” ; 9/
дебитна операция(със знак плащане) с реф. № LD0913510858 с основание
’’просрочени наказателни лихви” за 524,82 евро; 10/ дебитна операция(със знак
плащане) с реф. № LD0913510858 с основание ’’проср.наказателна надбавка” за 3
585,51евро; 11/ дебитна операция(със знак плащане) с реф. № LD0913510858 с
основание ’’просрочени наказателни лихви” за 5 773,04 евро, 12/ дебитна
операция(със знак плащане) с реф. № LD0913510858 с основание ’’просрочени
лихви” за 293 377,78 евро.
По делото е изслушана съдебно -техническа
експертиза, като вещото лице Г.Р. е установил, че двете извлечения от сметка с
пореден № 8 и пореден № 2 са разпечатани от банката от банковата сметка. По
делото е разпитана свидетелката Т., която установява,че извлеченията са
получени от банката, като печат се слага от банката, по молба на получателя и
банката никога не е слагала подпис.
С протокол за извършена експертиза № 18/ДОК-138 от Национално
изследователски институт по криминалистика-МВР, вещото
лице Т.К. е дала заключение, че извлеченията по сметка с № 8/15.05.2009 и с №
2/01.02.2010 с титуляр А.Т.В.ЕООД и извлеченията, представени като сравнителен
материал, са опечатани на един и същ принтер върху еднотипни балнки, озаглавени
„извлечение по сметка”, с лого на ОББ и текс „О.Б.Б. of NBG Group”.
По делото са изслушани единична и тройна
съдебно счетовдни експертизи , като
вещите лица са констатирали, че във връзка с промяната на лихвата, банковата
сметка била заверена с 8 200 000 евр, като са установили кореспонденции „НО CBU-CORPORRATE UNIT КС”
на 23.04.2008 и „9031-НО CBU- CORPORRATE” от 15.05.2009, а към 15.05.2009 г.
ответникът не е разполагал с парични средства, с които Банката да извърши
погасяване по кредита.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 430 ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Относно наличието на договора, отпускането и освояването на сумата по
делото не се спори, а се становява и от приете по делото документи и ССЕ.
В тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване е да
установи връщането на получената сума.
Той твърди погасяване на задължението, тъй като с дебитна
операция от банковата сметка на
ответника АТВ 2010 до 01.10.2010 г.,
банката е събрала сумата изцяло, кето и концентрира спора между страните. Тезата на ищеца е, че на
15.05.2009 г. по банкова сметка ***ерации за нуждите на
счетоводното отчитане на променените лихвени условия по кредита поради
техническа невъзможност променените лихви да бъдат отчитани по първоначално
генерирания LD номер на кредита.
Във връзка с влязлото в
сила съдебно решение по предявените
искове за части от процесните вземаня, следва на първо място да се извърши
преценка относно правното значение на този акт в контекста на ТР № 3/22.04.2019
г по ТД.№3/2016 г., прието в хода на настоящото производство.
То
постановява, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера
на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически
факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска,
включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск
се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен
иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на
които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. (т.2).
В случая с влязлото в сила Съдебно решение
№ 1712/05.10.2016 г. по т.д. № 6192/2013 г. на СГС, VI-5 състав, влязло в
законна сила на 25.07.2018 г., е бил уважен
частичен иск за присъждане на част от същото вземане (главницата по кредита) -
прието е, че е дължима сумата от 511 500 евро, представляваща част от общо дължимата
главница 8 200 00 евро.
Горното мотивира съда да приеме, че всички правопораждащи вземането факти
(сключване на договора за кредит, усвояване на сумите по кредита и наличието на спорното право, съответно
неговото неизпълнение в размера предявен по делото), са обхванати от силата на
пресъдено нещо. Следователно в хода на настоящото производство следва до се разглеждат единствено и само възражения за
недължимост свързани с размера над
уважената по частичния иск сума, или правопогасяващи факти настъпили след
постановяване на решението.
Ищецът основава възражението си на наличие
на погасяване на задължението въз основа на дебитни операции от банковата сметка на ответника АТВ 2010 до
01.10.2010 г., когато банката е събрала сумата изцяло. Във връзка с това
спорът се концентрира относно това дали отразените на 15.05.2009 г. по банковата
сметка на длъжника служебни операции по банковата сметка, по която се обслужва
и отчита задължението по Договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г., операция
„усвояване на кредит” с посочен размер на усвояване 8 200 000 евро, и генериран
нов номер, L*******, съставляват служебно събиране сумата изцяло.
Доколкото по посоченото дело е установено наличие на въведената част от процесното вземане, то твърдянията правопогасяващ факт, предхождащ решението, е
отречен. При отчитане на заключението на ССЕ и
представенти банкови извлечения, ответникът не е
доказал изпълнение на задължението си да
върне заетата сума
над присъдения рамер до пълния държим такъв. Следователно искът за главинца се явява основателен в своя пълен размер, като се дължи и законната лихва за забава върху
главницата.
В тежест на ответниците следва да
се възложат направените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, както следва: 156 466,40 лева - държавна такса за заповедното производство;117 879,80 лева - юрисконсултско
възнаграждение за
заповедното производство;156
466,40 лева - държавна такса за настоящото производтво;84 682,66 лв. адв.възнаграждение за настоящото
производтво;1 200лв. разноски за експертизи за настоящото производтво.
Неосноавтелно е възражението на
ответниците за прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като то отговаря на
фактическта и правна сложност на делото.
Относно ЮК възнаграждение в
заповедното произвоство, в тази част разпореждането не е било обжалвано.
Исковата претенция е уважена изцяло, поради което и не се налага презчисляване
на разноските.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че „А.2.“ ЕООД, ***,
Младост 4, Бизнес Парк София, №*******ап.пом.№І 15-І 16 и съдлъжника А.Г. ООД ***,
********, ап.пом.№І 15-І 16 дължат солидано на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,както следва:
4 000 000
евро, представляваща част от просрочената главница
в общ рамер 8 200 000,00 евро,
произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008 г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009 г. и Допълнително
споразумение № 2 от 23.07.2009 г., както и
законна лихва върху главницата в размер на 4 000 000
евро (считано от 11.12.2014 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното погасяване на задължението
Осъжда „А.2.“ ЕООД, ***,
Младост 4, Бизнес Парк София, №*******ап.пом.№І 15-І 16 и съдлъжника А.Г. ООД ***,
********, ап.пом.№І 15-І 16 да заплатят на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***:
156 466,40 лева - държавна такса за заповедното производство;
117 879,80 лева - юрисконсултско
възнаграждение за
заповедното поризводство.
156 466,40 лева - държавна такса за исковото производство.
84 682,66 лв.
адв.възнаграждение за исковото производство.
1 200лв. разноски за
експертизи за исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: