Решение по дело №2618/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1309
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20195300502618
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1309 / 13.11.2019г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                            VІ граждански състав,

на  тринадесети ноември                           две хиляди и деветнадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                             Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  № 2618 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е  жалба К.В.К., в качеството му на длъжник по  и.д. № 20198210400681  по описа на ЧСИ П. Илиев, против отказа му да прекрати изпълнителното производство , съобщен на страната със съобщение изх.№ 41820/07.08.2019г., поради неразплатен остатък от дълга по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че е изплатил на взискателя извънсъдебно цялото вземане, като твърди дори, че и е надплатил дължимите суми. Счита, че образуването на изпълнителното дело е неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила. Моли изпълнителното дело да бъде прекратено поради липса на основание за образуването му.

         Взискателят  Агенция за контрол на просрочени задължения ООД оспорва жалбата. Твърди, че изпълнителното производство е образувано поради неизпълнение на задължението на длъжнища за ежемесечни погашения, като последното надлежно извършено такова е от м.11.2018г. Извършените плащания от сина на длъжника са били без посочване на основанието за плащане, поради което за кредитора не е било възвможно да ги отрази по сметката на длъжника.  След образуване на изпълнителното дело и нарочното волеизявление на вносителя, че е правил погашения по сметката на баща си е извършено преизчисление на дълга, като са приспаднати извършените плащания и е констатирано, че остава неразплатена главница от 7,91лв., лихва от 0,29лв., както и разноски по изпълнителното дело от 150лв. и 38лв., заплатена ДТ. С оглед на посоченото счита, че изпълнителното производство е образувано на валидно правно основание и няма причина същото да бъде прекратявано преди погасяване на задълженията.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. е налице вземане , което подлежи на събиране.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че  жалбата е  подадена от легитимирано лице,  в срок, допустима е, а по същество  е неосвателна, по следните съображения :

Изпълнителното производство е образувано на 25.04.2019г. по молба на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕОД за събиране вземането му от К.В.К.  по изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№9480/2018, ПРС.

След получаване на ПДИ длъжникът е подал молба от 21.06.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство, като е поддържал, че е изплатил задълженията си по изпълнителния лист, като посочва плащания в периода м.04.2018г.-м.06.2019г. В самата молба признава, че от м.12.2018г. погасителните вноски са правени от сина му В. К., който е посочвал като основание за плащането „ захранване на сметка“, а не погашение по номера на договора. При извършеното преизчисление на дълга с оглед констатираните допълнителни погашения, които взискателят е признал /след извънсъдебното установяване на основанието за плащане от страна на вносителя/, е установено, че дългът възлиза на 7,91лв., лихва от 0,29лв., както и разноски по изпълнителното дело от 150лв. и 38лв., заплатена ДТ. При това положение съдебният изпълнител е отказал за прекрати изпълнителното производство.

Съгл. чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва  отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са посочени в чл.433, ал.1 от ГПК, като в т.1 е посочено че изпълнителното производство се прекратява когато длъжникът представи разписка от взискателя, квитанция от пощенска станция, писмо от банка, от които да се установи, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В настоящия случай се установява, че към момента на образуване на изпълнителното производство –м.04.2019г. , дългът по изпълнителния лист не е бил изплатен изцяло, нещо повече – дори и към м.06.2019г., когато длъжникът твърди да е направил последното плащане, като дори твърди надвнасяне на суми, е налице остатък от главницата и от дължимите лихви. Вярно е, че сумите са минимални, но си остават дължими. Следователно не е налице, предвиденото в нормата на чл.433, ал1, т.1 от ГПК основание за прекратяване на производството. Не е налице и друго основание за това, поради което и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е правилен и законосъобразен. Подадената жалба от длъжника, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

         По изложеното съдът

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.В.К., ЕГН **********, против отказа да се прекрати изпълнителното производство по  и.д. № 20198210400681  по описа на ЧСИ П. Илиев, инкорпориран в съобщение изх.№ 41820/07.08.2019г., по същото дело.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      ЧЛЕНОВЕ :