Решение по дело №399/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260052
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20204500500399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

№260052

гр.Русе, 9.Х.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 21 август през две хиляди и двадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

При секретаря  ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева  ВГД № 399 по описа за 2020.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

           „А1 България“ ЕАД е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 1306/2019 год.,с което е отхвърлен иска за установяване на съществуването на паричните задължения на Р.Й.И. ,представляващи неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни услуги и дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложенията към него,за изпълнението на които в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Развива оплаквания за неправилност на същото,иска отмяната му и уважаване на иска със законните последици по съображения,подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание.

           Ответницата Р.Й.И. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание съображения.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество се явява основателна.

           Производството по гр.д.№ 1396/2019 год.по описа на РРС е образувано по предявен от „А 1 България“ЕАД за установяване на паричното задължение на Р.Й.И. за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по сключени договори и неустойки за предсрочното им прекратяване по вина на абоната,за изпълнението на което в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 8034/2018 год.на РРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414,ал.2 ГПК.

           По делото е установено,че между страните са сключени два договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги ,първият от които от 14.І.2016 година,а вторият-от 13.І.2017 год.Жалбоподателят твърди,че по договора от 14.І.2016 год.ответницата има неплатени задължения за месечни такси и ползвани услуги общо в размер на 240,05 лева.Договорът е прекратен по нейна вина и съгласно Общите условия следва да заплати неустойка в размер на 150 лева.

           По договора от 13.І.2017 год.не е платила задължения за месечни такси и ползвани услуги в размер на 58,70 лева и за прекратяването му по нейна вина съгласно Общите условия  дължи неустойка в размер на 24,75 лева.

           В обжалваното решение районният съд е приел за недоказани твърденията на дружеството за валидно възникнали облигационни отношения между страните.Този извод е основан на различието в номерата на заглавната страница на двата договора,единият от които е изписан ръкописно.Представените по делото фактури не установяват задължение на ответницата,произтичащо от сочените от жалбоподателя договори.Посоченото различие в договорите е дало основание на съда да приеме също,че липсва идентичност между предмета на заявеното задължение в заповедното производство и предмета на установителния иск.С тези мотиви съдът е счел иска за неоснователен и е постановил решението си в този смисъл.

           Решението на съда е валидно и допустимо,но по същество се явява неправилно поради следното:

           От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява,че при сключване на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги в системата на „А 1 България“ЕАД се създава профил на абоната,в който могат да бъдат прикачени до 4 бр.партиди с основни идентифициращи елементи:ЕГН,ID на клиента, ID на договора и  ID на партидата,като при търсенето по който и да е от изброените елементи ще се изведе еднозначна информация за клиента.Вещото лице е установило,че за ответницата съществуват две активни партиди.Първата е с   ID ********* за договор  ID М 4839694,по който са издадени 6 бр.фактури ,подробно описани в заключението и съответстващи на посочените в исковата молба и приети като доказателство по делото,които установяват задължение от общо 390,05 лева/240,05 лева за такси и предоставени услуги и 150 лв.неустойка/ .Втората партида е ID ********** за договор с  ID М5514903,по който са издадени 6 бр.фактури общо за 83,45 лева/58,70 лева за предоставени услуги и месечни такси и 24,75 лева неустойка/.Фактурите са идентични с представените към исковата молба и приети като доказателства по делото. Цялостното обсъждане на събраните по делото доказателства води до изводи,различни от изложените в решението на  районния съд.За съществуването или липсата на договорна връзка между страните не може да се съди само по формални белези,както е подходил първоинстанционният съд,акцентирайки основно върху ръкописно добавения на стр.1 на всеки от договорите номер,който всъщност представлява идентификационният код на договора,с който въведен в системата на мобилния оператор по партидата на ответницата.Всяка договорна връзка се идентифицира със страни,предмет, права и задължения,срок и т.н.Като съобразява представените по делото договори,приложенията към тях,общите условия на мобилния оператор, съставляващи неразделна част от тях,издадените фактури и заключението на експертизата,настоящият състав стига до извода за възникнала облигационна връзка между страните с източник договори за предоставяне на електронни и съобщителни услуги,по които ответницата не е изпълнила задължението да заплати стойността на предоставените й услуги за исковия период.По договор № М 4839694 от 14.І.2016 год.задължението е в размер на 240,05 лева за периода от 9.ХІІ.2016 год.до 9.VІ.2017 год.,а по договор № М5514903 от 17.І.2017 год.възлиза на 58,70 лв.за периода 17.І. до 16.VІІ.2017год.

           Съгласно чл.54.12 от ОУ,съставляващи неразделна част от договора,в случай на забава на плащането на дължимите суми повече от 124 дни,договорът с потребителя се счита едностранно прекратен.В този случай на основание чл.5.3 от Приложение № 1 той дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси до края на договора. Или задължението на ответницата по договор №  М 4839694 от 14.І.2016 год.за неустойка е в размер на 150 лева,а по договор № М5514903 от 17.І.2017 год.на 24,75 лева.

           От изложеното дотук следва ,че общото парично задължение на ответницата възлиза на 473,50 лева.Искът за установяването му се явява основателен и следва да бъде уважен.Върху главницата се дължи законна лихва считано от 3.ХІІ.2018 год.до окончателното й изплащане.Като е стигнал до друг извод,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени.Вместо него съдът постановява друго решение в изложения смисъл.

           Върху ответницата следва да се възложат разноските на жалбоподателя за съдебното производство,както и разноските в заповедното производство.

           Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

 

Р   Е    Ш    И:

 

 

           ОТМЕНЯ решение № 348 от 28.ІІ.2020 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1396/2019 год.по описа на съда и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

           ПРИЗНАВА за установено,че Р.Й.И. ЕГН ********** *** дължи на „А 1 България“ЕАД ,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“К.“№*,сумата 473,50 лева-главница,представляваща неизпълнение на задължения по договори за електронни съобщителни услуги № М 4839694 от 14.І.2016 год.за периода 9.ХІІ.2016 год.-9.VІ.2017 год.и по договор № М 5514903 от 17.І.2017 год.за периода 16.І.-16.VІІ.2017 год.,както и неустойки за предсрочното прекратяване на договорите,ведно със законната лихва върху главницата считано от 3.ХІІ.2018 година до окончателното й изплащане,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4319 от 4.ХІІ.2018 г.,по ч.гр.д.№ 8034/2018 год.по описа на РРС.

           ОСЪЖДА Р.Й.И.,ЕГН ********** *** да заплати на „А 1 България“ЕАД ,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“К.“№ * сумата лева 525 лева  разноски в производството пред двете инстанции и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,както и сумата 25 лева разноски и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

           Решението е окончателно.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: