№ 184
Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
Гр.П.,19.06.2018г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1026 по описа на 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск за собственост по чл.108 ЗС.
Ищецът- Л.Х.” ЕООД, гр.С.,
представлявано от Р.Н.Н. ,действаща чрез адв.Р.К. от ТАК
твърди, че че с ответното дружеството са имали търговски
взаимоотношения, като ищеца предоставил
под наем на ответника недвижим имот в гр.П *** и движими вещи между които газокар, на цвят зелен, марка *****заедно с принадлежащи
две газови бутилки за периода от 2015г. до края на 2016г. Твърди се, че след това отношенията между
страните били прекратени,но газокара не бил върнат на
ищеца,който бил негов собственик. Твърди се още, че газокара
се намирал в складова база на ответника в гр.П.. Въпреки многократните покани
до ответното дружество и неговия представител същото и досега не било предало
владението на вещта. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му предаде владението на
посочената движима вещ.
В с.з. се явява лично
управителя на дружеството и упълномощен представител -адв.Р.К. от ТАК, който
по същество пледира за уважаване на предявения от тях иск.
В едномесечният срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника против „Л.Т.”
ЕООД, гр.С., представлявано от Д.Д.Р., с който оспорва иска изцяло като
неоснователен и недоказан. Не оспорва, че с ищеца по делото били в наемни
отношения, като ответното дружество било
наемател на обект собственост на ищеца, находящ се в
град П ***. Предмет на процесния договор бил сградният фонд на ищеца, два леки и два товарни автомобила,
но не и процесния газокар
за който ищеца твърдял, че била негова собственост. Твърди се, че същият
този газокар бил предмет на неформален договор за
продажба, сключен между ищеца като собственик и
ответното дружество. Договорената и платена от ответника цена за този газокар
била в размер на 15000лв., която била изплатена на няколко вноски на ищец.
Впоследствие в края на месец юни 2017г. дружеството се разпоредило с процесната вещ, като нейн
собственик, и към настоящият момент газокара бил в собственост на трето лице. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Редовно призован за с.з. не се явява управител и представител на
дружеството.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото фактура № **********/04.02.2014г.
се установява, че на 04.02.2014г. ищцовото дружество
е закупило газокар, марка Mitsubishi
55F-SS-A437, за сумата от 600.00 лв. От извлечението от инвентарна книга на
дълготрайните активи – счетоводна на „Л.Х.“ ЕООД за м.юни 2017 г., се установява,
че същия този газокар е заведен като дълготраен актив на дружеството,
с инв.№**********
От показанията на разпитания по делото
св.В.Несторов, се установява, че газокара, който собственост на „Л.Х.“ ЕООД е зелен на цвят,
марка „Mitsubishi“. Същият този газокар го предоставили за ползване на ответното
дружеството-„Л.Т.“ ЕООД като вид услуга, тъй като техният се чупел постоянно.
Благодарение на това, че плащали наем, на складовата база в гр.П ***, която
също били предоставили за ползване, решили да им предоставят газокара, за да могат да си свършат работа. Отношенията им
били наред, до края
на м. април 2017 г., когато ответното дружество събрало всичкия си багаж, взели
и газокара, и си тръгнали от базата им. Въпреки, че
този свидетел предупредил И.Д., който
бил управител на дружеството газокара да остане в
базата, то взели и него. На следващия
ден му се обадил, като обещал да го върне до ден-два, но така и не го направил. По
данни на свидетелят процесния газокар, към
настоящия момент се намирал в гр.П., в базата на
„Б.“, където ответното дружество изместило дейността си. Същото се установява
и от показанията на св.В.Русева. И по
нейни данни, газокара бил предоставен за ползване на
ответното дружеството, които били наематели на склада. Пролетта на 2017г. ответното дружеството напуснало базата на ищцовото
дружество, като тогава взели и процесния газокар, който понастоящем се намирал в тяхната база- „Б.“,
в гр.П..
Съдът не намира основания да не кредитира така
дадените показания, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират както едни с други, така и с
останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да е основателен иска за собственост по чл.108
от ЗС, ищецът е длъжен да докаже, при условията на пълно и
главно доказване наличието на следните три кумулативни предпоставки: че е собственик на вещите; че ответникът ги
владее или държи; че това владение или държане е без правно основание. Липсата на която е да от тези предпоставки,
прави предявения иск по чл.108 от ЗС
неоснователен.
Безспорно от представените писмени
доказателства-фактура от 04.02.2014г. и
и извлечение от инвентарната
книга на дълготрайни активи на дружеството,
се установи, че ищеца е собственик на от посочената в исковата молба
движима вещ- газокар,
на цвят зелен, марка Mitsubishi 55F-SS-A437. В тази
връзка първата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС относно посочената вещ е
налице. Категорично ищеца е собственик на тази
вещ. Няма доказателства, че процесния газокар е бил предмет на договор за продажба между страните
по делото, или някое трето лице. В този смисъл твърдението на ответната страна,
че същия бил закупен от тях за сумата от 15 000лв. е недоказано.
Недоказано е и твърдението на ответното дружество, че те са станали собственици
на годно правно основание, и като такива са се разпоредили с посочената вещ.
Предвид на което, с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема, че процесната движима вещ е собственост на ищцовото
дружество. Затова съдът приема, че
първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС е налице.
С оглед установеното, съдът приема, че са
налице останалите две предпоставки.
Установи се от гласните доказателства,
че тази спорна вещ се владее от ответното дружество, като това обстоятелство
не е оспорено с отговора по исковата
молба, а и се доказва от приобщения по делото доказателствен
материал. Категорично от свидетелските показания се установи, че процесния газокар се намира в
базата на ответното дружество в гр.П., и въпреки поканите и обещанията на
управителя на дружеството да го върне, това
не е сторено, и продължава да се владее и ползва от тях. А доколкото се установи, че ищеца е собственик на този газокар,
то това владение се явява без основание.
Предвид изложените доводи, че ищецът е собственик на процесната движима
вещ, съдът намира, че ответникът „Л.Т.“
ЕООД гр.С. владее и държи същата без основание, поради което следва да
бъде осъден да предаде на ищеца
владението на газокара.
При това положение
предявеният иск по чл.108 от ЗС е
основателен и следва да се признае за установено, по отношение на страните по
делото, че ищецът е собственик на
газокар, на цвят зелен, марка *****и да се
осъди ответникът „Л.Т.“ ЕООД гр.С. да
предаде на ищеца владението на
посочената вещ.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на “Л.Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.С ***, представлявано от Р.Н.Н. и „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление- гр.С ***, представлявано от Д.Д.Р., че “Л.Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.С ***, представлявано от Р.Н.Н. Е СОБСТВЕНИК
на ГАЗОКАР, на цвят зелен, марка Mitsubishi
55F-SS-A437, И
ОСЪЖДА „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-
гр.С ***, представлявано от Д.Д.Р. ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на ГАЗОКАР, на
цвят зелен, марка Mitsubishi 55F-SS-A437, на “Л.Х.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление-гр.С. представлявано от Р.Н.Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд -
Търговище.
СЪДИЯ: