РЕШЕНИЕ №
гр.София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 16229 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител А.Д.от 18.11.2019
г. по изп. дело № 20198530400526, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени приетите с постановление от 05.11.2019 г. разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя Б.Л.Б..
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били
предприети никакви изпълнителни действия.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Б.Л.Б.,
чрез упълномощения адвокат М.Д.-Д. оспорва жалбата като неоснователна, с
твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения
минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за
процесуално представителство в изпълнителното производство. Въз основа на
изложеното, счита приетото от съдебния изпълнител за удовлетворяване в
производството адвокатско възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било
невъзможно същият да бъде намален.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя Б.Л.Б., поради прекомерност до сумата от 200 лева -
дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител А.Д., peг. № 853, с което искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без
уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в разпореждане от
18.11.2019 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20198380405192, се установява, че изпълнителното производство е образувано
срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, по молба на Б.Л.Б., депозирана чрез процесуален
представител - адв. М.Д.-Д., въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2019 г.,
издаден по гр. дело № 39040/2017 г. на СРС, ГО, 159 състав, за принудително
събиране на сумата от 174,47 лева - присъдени разноски. В молбата за образуване
на изпълнителното производство взискателят не е посочил конкретни изпълнителни
способи, като към същата е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателя Б.Л.Б. и адвокат М.Д.-Д., видно от който взискателят заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева.
До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 230 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 07.11.2019 г.,
съответно на 12.11.2019 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до размера от
200 лева. С разпореждане от 18.11.2019 г. ЧСИ А.Д., оставил искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20198530400526 не се установява да са извършвани
каквито и да било изпълнителни действия, съответно на 08.11.2019 г. цялото
задължение било погасено чрез нареден от длъжника кредитен превод.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на
молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която
липсва посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане - връчването на покана за
доброволно изпълнение не е такова действие, като задължението е изпълнено в
деня, следващ получаването на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл
в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ
- за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за
защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
По изложените съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 18.11.2019
г., с което е отказано намаляване на определеното в размер на 230 лева в полза
на взискателя Б.Л.Б. адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като
незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200
лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдебният
изпълнител ще следва да съобрази намаления размер на възнаграждението.
При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 173
лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разпореждане на
частен съдебен изпълнител А.Д.по изп. дело № 20198530400526 от 18.11.2019 г., с
което подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Ц. С. А.до сумата 200 лева, е оставено
без уважение и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите с постановление от 05.11.2019 г. разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Б.Л.Б. по изп. дело № 20198530400526 до
сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Б.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 173 (сто
седемдесет и три) лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.