Р Е
Ш Е Н
И Е № 1460
гр.Сливен, 14.12.2108
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 2144 по
описа за
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която заповед в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твръди, че ищцовото дружество твърди, че на
20.11.2017г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Сливен за вземанията си към Д.Д.М.. Образувано
било ЧГД № 344/2018г, по което е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твръди се, че "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Сочи се, че Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. и съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството
Посочено е, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на
ответника с ИТН 2273106, находящ се в гр. Сливен, кв. Сини Камъни 29, вх. А,
ап. 15, като за Д.Д.М. е открит клиентски номер **********. Ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Твърди се, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок
на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Посочено е, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на Д.Д.М. за периода
23.11.2014г. - 22.01.2015г. електроенергия на обща стойност 170,94 лв., която
до този момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 48,27 лв. за периода
27.03.2015г. - 19.11.2017г, като
законна лихва за забава се дължал по всяка една фактура отделно за период от
датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство и
срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Иска се от съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Д.Д.М., както
следва:
170,94 лв., представляващи
стойността на консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия за
периода 23.11.2014г. — 22.01.2015 г.
48,27 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 27.03.2015г. - 19.11.2017г.
законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.11.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Иска се от съда, на
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/201
Зг. т. 12, да осъди Д.Д.М. да заплати на ищцовото дружество присъдените в
заповедта за изпълнение по ЧГД 344/2018г. по описа на Районен съд Сливен
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната
по исковете страна е депозирала отговор чрез назначения по делото особен
представител.
В отговора на исковата молба се
посочва, че исковете са допустими и евентуално основателни.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник по чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа претенциите. Особеният представител на ответникът заявява,
че исковите претенции да основателни и допустими.
Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраните по делото писмени
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Ответната страна е потребител доставяна от ищцовото дружество ел.енергия на
обект, находящ се в гр.Сливен, кв.”Сини
камъни” № 29, вх.А, ап.15. Ел.енергията била доставяна за процесния период от
време 23.11.2014 г. – 22.01.2015 г. За това
били издадени и два броя фактури, както следва: фактура № **********/31.12.2014
г. за отчетен период от време 23.11.2014г. - 22.12.2014г. на стойност 100,74 лева
и фактура № **********/31.01.2015 г. за отчетен период от време 23.12.2014г. – 22.01.2015
г. на стойност 70.20 лева.
От представения препис-извлечение от сметка се установяват също дължимите
суми по двете фактури, както и мораторните лихви към всяка една фактура в общ
размер на 48.27 лева
Размерът на начислените суми, включително и тези за забавено изпълнение не
се оспорват от особения представител на ответника.
Тъй като дължимите суми за доставената ел.енергия в обекта на ищцата не
били заплатени в срок от нея, ищцовото дружество на 20.11.2017 г. депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена заповед за изпълнение № 186/30.01.2018 г. по образуваното чгд
№ 344/2018г. на СлРС, с която ответникът е осъден да заплати на сума в размер
на170,94 лв.- главница, 48.27 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 23.01.2015 г. –19.11.2017г., сума в размер на 175 лв.
разноски по делото.
Тъй като длъжникът по заповедното производство и ответник в настоящото, не
бил намерен на постоянния и настоящия си адреси, установено било, че не работи
по трудово правоотношение, на ищцовото дружество било указано за предяви
установителен иск за вземанията си, което породило и правния интерес за ищеца от
водене на настоящия исков процес.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
и кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, същите са
и изцяло основателни по следните съображения:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск
следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
Не е спорно в процеса, че е
потребител на доставяна от ищцовото дружество ел.енергия на обект, находящ се в гр.Сливен, кв.”Сини
камъни” № 29, вх.А, ап.15. за процесния период от време в претендираното
количество и стойност. Като потребител на електрическа енергия по смисъла на
Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество / чл.4 и чл.6/е
без значение обстоятелството дали лично той живее на този адрес, респ.ползва
ел.енергия или е предоставил ползване на други лица.
Предмет на главния установителен иск са вземания
на ищцовото дружество за доставена и потребена електрическа енергия по ежемесечно
издавани два броя фактури.
По делото не се оспорват начисленията по тези
фактури, а и се установи, че абоната –ответник
не е заплатил стойността им в срок, а доколкото задължението е срочно / чл.18,
ал.2 ОУ ЕВН ЕС/ и плащането следва да се
извърши в десет дневен срок за всяка фактура, то след изтичането на сроковете
ответника е изпаднал в забава. Не се оспорват и начислените суми за забавено
плащане.
Следователно
предявените установителни искове се явяват основателни и доказани в пълния им
претендиран размер, а именно 170,94 лева- главница, представляваща стойност на
консумирана в обекта на потребителя електрическа енергия за периода
23.11.2014г.- 22.01.2015 г.
Върху главницата
следва да се присъди и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
Основателен се
явява и акцесорния положителен установителен иск – чл.422, вр.чл.415,
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 48.27 лева, представляваща
стойност на законната лихва за забава, но за периода 27.01.2015 г. - 19.11.2017г.,
а не 27.03.2015 год. до 19.11.2017 год., както се претендира в исковата молба.
С оглед изхода на
спора съдът следва да осъди ответника да заплати сторените от ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 175.00 лева, както и тези в настоящия исков процес в размер на 375.00 лева.,
от които 75.00 лева държавна такса и 300.00 лева платен депозит за
възнаграждение на особения представител. Относно претенцията за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът не следва да присъжда юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ищеца в размер на 300.00 лева за исковия
процес. Представеното по делото пълномощно /л.47 от делото/ е за предоставена
представителна власт на адвокат Андрияна Андреева-Илиева от АК-Сливен, но този
пълномощник не е юрисконсулт на ищцовото дружество, а липсват доказателства за
реално платен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева, претендирани с
представения списък по чл.80 ГПК.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ,
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Д.Д.М.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 сума в размер на 170,94 лв. / сто
и седемдесет лева и 94 ст./, представляваща стойност на доставена
ел.енергия и мрежови услуги в обект, находящ се в гр.Сливен, кв.”Сини камъни”,
бл. 29, вх.А, ап.15 за периода 23.11.2014 г.- 22.01.2015 г. по фактура №
**********/31.12.2014 г. и фактура № **********/31.01.2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ,
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че Д.Д.М., ЕГН: ********** *** на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37 сума в размер на 48.27
лева / четиридесет и осем лева и 27 ст./, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода 27.01.2015 г. - 19.11.2017
г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Д.М.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 сума в размер на 550.00 лева /петстотин и петдесет лева/, сторени
деловодни разноски, от която сума 175.00
лева. сторени в ч.гр.д. № 344/2018 г. на СлРС и 375.00 лева, сторени в
настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: