Мотиви
по в.н.о.х.д. № 120/2018 г. по описа на ГОС, НО, въззивен състав
С присъда № 550 от 12.11.2018
г. по н.о.х.д. № 225/2018 г. Габровски районен съд е признал подсъдимия В.Т.Т.
за виновен в това, че на 01.10.2015 г., в
гр. Габрово, като управител и представител на търговско дружество "В."
ЕООД - Габрово в 30 - дневен срок, считано от 31.08.2015 г. - датата на
изпадане на последното в неплатежоспособност, обявена с Решение № 1/05.01.2016
г. по дело за несъстоятелност № 35/2015 г. на Окръжен съд - Габрово, не поискал
от Габровски окръжен съд да открие производство по несъстоятелност на
дружеството, с което е извършил
престъпление, за което и на основание чл.227б, ал.2 вр. ал.1 и чл.54, ал.1 от НК го осъдил на глоба в размер на 1000 лева, която да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово. На основание
чл.189, ал.3 от НПК В.Т. е осъден и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Габрово, сумата от 370 лева, представляваща направени
по делото разноски, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
В законоустановения в НПК срок срещу присъдата е депозирана въззивна
жалба от адв. Т.М. - ГАК - защитник на подсъдимия В.Т.. В нея се посочва, че
действително Т. е бил управител и представляващ "В." ЕООД. Акцентира
върху обстоятелството, че дружеството е ползвало банков кредит от "Си
банк" АД /понастоящем част от ОББ АД/, като за обезпечаване на дълга е бил
сключен договор за особен залог на търговско предприятие по ЗОЗ. Неритмичното
изпълнение на задълженията към банката довело до пристъпване към изпълнение от
нейна страна по реда ЗОЗ, като за целта в Търговския регистър на осн. чл.46,
ал.3 от ЗОЗ бил вписан управител на търговско предприятие - свид. К..
Жалбоподателят посочва, че доколкото съгласно чл.46, ал.4 от ЗОЗ /в редакцията
й преди измененията от 30.12.2016 г./ след вписване на управителя на
предприятие в търговския регистър търговецът не може да упражнява правата си
върху търговското предприятие, то и самият Т. е бил лишен от възможността да
контролира и въздейства върху търговската дейност на дружеството си, както и да
следи за финансовото му състояние. Предвид липсата на възможност да участва в
управлението и представителството на дружеството, а оттам и на финансова
информираност, то жалбоподателят счита, че липсва субективния елемент на
престъплението, за което е осъден. Въз основа на изложеното моли въззивния съд
да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия В.Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита,
че по делото са събрани доказателства, от които е видно, че подсъдимият Т. не е
предприел никакви действия, за да бъде информиран за това разполагало ли е
дружеството със средства, за да изпълни задълженията си към "Е. Б."
ЕООД, обективирани в Споразумение от 13.12.2013 г. Счита, че в хода на
съдебното следствие, както и при произнасяне на съдебния акт
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния
закон, поради което присъдата се явява правилна и законосъобразна.
Защитникът - адв. М.
акцентира върху правната и икономическа сложност на производството по
несъстоятелност, като посочва, че за определяне датата на неплатежоспособност
съдът използва знания на вещи лица - икономисти, назначава съдебносчетоводни
експертизи, които правят анализ и в съответствие с националния счетоводен
стандарт изчисляват коефициенти на ликвидност, финансова автономност,
задлъжнялост, както и съотношение на активи към задължения. След като банката в
качеството си на заложен кредитор е вписала управител на търговско предприятие
и съответно правото на Т. да управлява и представлява дружеството е прекратено
по силата на закона, то и няма как последният да следи активите и пасивите на
дружеството, както и финансовите операции, които то извършва чрез новия си
управител, за да има представа за финансовото му състояние и оттам за
изпадането му в неплатежоспособност. Твърди, че макар подсъдимият да е знаел за
задълженията към "Е. Б." АД и сам да е подписал споразумението за
разсрочването им през 2013 г., то лишен от управителна и разпоредителна власт,
не е имало как да знае какво банката като специален кредитор реално усвоява по
главници, лихви, на кого и как плаща. В заключение моли съда да оправдае
подсъдимия, като приеме, че деянието е несъставомерно, поради липса на
субективния елемент на престъплението.
Подсъдимият В.Т. поддържа казаното от неговия защитник, като
допълва, че след 2012 г. не е имал никаква информация за състоянието на
предприятието. Сочи, че към "Сибанк" АД е била открита специална
сметка и свид. К. като управител на търговското предприятие е водил всички
плащания. Твърди, че многократно е правил опити да се информира за състоянието
на дружеството, за това изпълняват ли се задълженията към "Е. Б." АД,
но отговори не е получавал. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Габровски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Атакуваната присъда на Районен съд
- Габрово е постановена след критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена следната фактическа обстановка, която
и настоящата инстанция възприема: Подсъдимият В.Т. е бил управител на
търговско дружество "В." ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. "***, както и
едноличен собственик на неговия капитал. През 2008 г. дружеството сключва
договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 г. със
"Сибанк" АД /понастоящем част от ОББ АД/, а през 2009 г. сключва
договор за банков кредит № ***/28.12.2009 г., също със "Сибанк" АД. На
10.12.2009 г. сключва договор за учредяване на особен залог върху търговско
предприятие със същата банка, като обезпечение на посочените по-горе два
договора за кредит. Поради неритмично изпълнение на задълженията по отпуснатите
кредити от страна на дружество "В." ЕООД банката е вписала в ЦРОЗ
пристъпване към изпълнение на заложеното имущество, като на 25.10.2012 г.
заложният кредитор на основание чл.46, ал.3 от ЗОЗ /изм. с ДВ бр. 105 от 2016
г./ вписал в Търговския регистър управител на търговското предприятие - свид. В.С.К..
Междувременно, на 13.04.2010 г.
между "В." ЕООД, представлявано от подсъдимия Т. и "Е. Б."
АД, представлявано от свид. Т.М.Б. е сключен договор за рециклиране на отпадъци,
по силата на който дружеството, представлявано от подсъдимия се е задължило да
рециклира отпадъци, доставени от името и за сметка на "Е. Б." АД
срещу заплащане на възнаграждение на "Е. Б." АД в размери и по начин
уговорени в договора. В изпълнение на договора, в периода януари 2013 г. - май
2013 г. "Екопак" е доставяло редовно на "В." уговореното
количество отпадъци, които доставки са потвърдени от издадени от "В."
кантарни бележки. За извършените доставки дружеството издало 41 броя фактури за
обща сума от 494 178, 32 лева. Неплащане на горепосочената сума от страна на
"В." ЕООД довело до сключване на споразумение на 13.12.2013 г. между
дружеството - длъжник и "Е. Б." АД за разсрочване на задълженията по
фактурите, които ведно с лихвата за забава към 11.12.2013 г. възлизали на 531
365, 12 лева.
Признатите от "В." ЕООД задължения към
"Е. Б." АД не са били заплатени в съответствие с посоченото
споразумение, поради което дружеството - кредитор подало молба до Окръжен съд -
Габрово с искане да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника. С
Решение № 1 от 05.01.2016 г. по т.д. № 35/2015 г. окръжният съд е обявил
неплатежоспособността на "В." ЕООД, с начална дата 31.08.2015 г.,
открил е производство по несъстоятелност, обявил е дружеството в такава и е
прекратил дейността му. Управителят В.К. е разполагал с правомощията да
управлява и представлява дружеството до 02.03.2017 г., когато с Решение №
95/02.03.2017 г. Окръжен съд - Габрово е прекратил правомощията на органите на
управление на дружеството във връзка с производството по несъстоятелност.
На 18.04.2017 г. "Е. Б." АД е подало до
Районна прокуратура - Габрово сигнал за извършено престъпление по ч.227б, ал.2
от НК, в резултат на който е било образувано досъдебно производство № 264 ЗМ -
89/2017 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на следните доказателствени източници: гласни доказателства – свидетелските
показания на Т.Б., В.К. и М.Г.; обясненията на подсъдимия Т.; писмени доказателства – договор, сключен
13.04.2010 г. между "В." ЕООД и "Е. Б." АД /л.15 - 19 от
д.п Том 2/, споразумение от 13.12.2013 г. /л.20 - 22 от д.п Том 2/, фактури и
кантарни бележки /л.45 - 181 от д.п Том 2/, удостоверение изх.№ 20170502093012/02.05.2017
г. на Агенция по вписванията /л.22 - 27 от д.п Том 1/, решение № 1/05.01.2016
г. а откриване на производство по несъстоятелност /л.42 - 45 от д.п Том 1/; изготвени по делото експертизи – съдебноикономическа
/л.44 - 49 от първоинстанционното производство/; извършена служебна справка в
Търговски регистър.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият Т.
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.227б, ал.2 от НК. Настоящият въззивен състав намира този
правен извод за незаконосъобразен по следните съображения:
Търговският закон задължава определен кръг лица да
заявят пред съда, че търговецът е неплатежоспособен и предвижда гражданска
отговорност като санкция за това неизпълнение. Наказателният кодекс в чл.227б
очертава като престъпно бездействието на лицата, които са анагажирани с
управлението и представителството на търговските дружества и кооперациите и
предвижда по-тежка наказателна отговорност. Нормата е специфична, със
своеобразно бланкетен характер, като препраща към съдържанието на понятия от
търговското право, които имат своята уредба в ТЗ. За да се прилагат нормите на
НК, които се отнасят за престъпления против кредиторите и за да се постигне
тяхната ефективна защита, е необходимо понятията
"неплатежоспособност", "лицата, които представляват търговското
дружество или кооперация", "спиране на плащанията",
"откриване на производство по несъстоятелност" да се тълкуват и
прилагат по идентичен с търговското право начин.
Разпоредбата на чл.227б от НК е специфичен състав и
се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощия да управляват и
представляват търговско дружество или кооперация. Под "управление" на
търговско дружество се разбира от дейност, свързана с осъществяване на
вътрешнокорпоративната организация на дружеството. Тя се изразява в свикване на
ОС на дружеството, редовното водене на книгата за дяловете, съответно на
книгата за акционерите; осигуряване на съдружниците или акционерите достъп до
определени сведения във връзка с дейността на дружеството; оптимизиране на
вътрешната структура на дружественото предприятие; изпълнение на работодателски
функции и т.н. Под "представителство" се има предвид организиране и
осигуряване участието на дружеството в търговския оборот. Членовете на
управителния орган на дружеството се очаква да осъществяват представителните си
правомощия в интерес на дружеството, да полагат грижата на добрия търговец за
постигане на поставените цели и на максимално добри финансови резултати за
търговеца. Тъй като ръководството на търговско дружество е комплексна и сложна
дейност, задължението за управление в неговия „външен“ аспект е свързано с проучване
и добро познаване на пазарния сектор, в който се развива дружеството с оглед
осъществяване на адекватна рекламна политика, намирането на клиенти,
предприемането на оправдани и навременни рискове и т.н.
По делото бе безспорно установено, а и
никоя от страните не оспорва факта, че на 25.10.2012 г. в търговския регистър
като управител на търговското предприятие на "В." ЕООД е вписано лицето
В.С.К.. От служебно извършената справка в търговския регистър се установи, че
същият е управлявал и представлявал дружеството до 02.03.2017 г., когато правомощията
му са прекратени с решение на съда по несъстоятелността. Оттук следва, че към
инкриминираната дата /01.10.2015 г./ управлението и представителството на
дружеството се е осъществявало от свид. К.. В тази връзка следва да се имат
предвид разпоредбите на чл.46 и сл. от ЗОЗ. Съгласно редакцията на чл.46, ал.4
към инкриминираната дата след вписване на управителя на предприятие в
търговския регистър търговецът не може да упражнява правата си върху
търговското предприятие. А съгласно чл.49 от ЗОЗ управителят на търговското
предприятие е длъжен да управлява и представлява търговеца, като взема всички
мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добрия търговец. С
измененията на ЗОЗ през 2016 г. разпоредбите, отнасящи се до управителя на
търговско предприятие са доразвити, като ал.6 на чл.46 е предвидено изрично, че
с вписване на управителя на предприятие в ТР се прекратяват правомощията на
органите на залогодателя - юридическо лице. Залогодателят се лишава от правото
да управлява и представлява дружеството, които функции се поемат от новия
управител.
От всичко изложено следва, че
подсъдимият Т. към инкриминираната дата /01.10.2015 г./ е бил десезиран от
управлението на едноличното дружество и от присъщите му функции, подробно
описани по-горе като характеристики на ръководството на едно търговско
дружество. Разпоредбата на чл.227б, ал.2 изисква наказателноотговорните органи
по управление едновременно да управляват и представляват дружеството, тъй като
само така те имат реална възможност и задължение да познават в детайли
състоянието и дейността на търговското дружество. Идеята на разпоредбата е
субектите на престъплението да се органичат до тези, които осъществяват
текущото управление на дружеството и имат информация за наличието на загуби. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 5
от 22.12.2014 г. по т. д. № 5/2014 г. ОСНК, ВКС. Доколкото по ал.2 на
чл.227б релевантно е не всяко спиране на плащанията, а само това, което е
резултат от настъпила неплатежоспособност, то и управителят под страх от
наказателна отговорност следва да положи дължимата грижа, за да прецени дали
спирането на плащанията е резултат от неплатежоспособност на дружеството или е
резултат на временни затруднения. За да извърши тази преценка, обаче, е
необходимо подсъдимият реално да участва в ръководството на дружеството и,
както стана дума по - горе, пряко да се занимава с осъществяване на
вътрешнокорпоративната организация на дружеството, както и с участието на дружеството
в търговския оборот.
Състоянието на неплатежоспособност се
установява чрез изчисляването на определени финансово - икономически
показатели, сред които с най-голямо значение са коефициентите на ликвидност.
Тези коефициенти се установяват от счетоводителя, който провежда счетоводството
на дружеството, тъй като за това са необходими специални знания. За да получи
тази информация, управителят трябва фактически и правно да се занимава с
дейността на дружеството, както и да има достъп до счетоводните книги, за които
действия както стана ясно и за периода от 2012 до 2017 г. е бил оторизиран
свид. К..
По делото бе безспорно установено, че
подсъдимият Т., макар да знаел за възникналите и изискуеми задължения към
"Е. Б." АД, не е имал реално възможност както да се информира за
актуалното финансово състояние на дружеството, така и да извършва разпореждане
с финансовите му активи по посока изпълнение на изискуемите задължения на
"В." ЕООД. От свидетелските показания, както и обясненията на
подсъдимия, които съдът кредитира с доверие, а също и от съдебноикономическата
експертиза се установи, че банката - заложен кредитор е открила специална
еврова сметка, в която са постъпвали всички плащания от съконтрагенти на
"В." ЕООД и от която в последствие, след одобрението и съгласието на
назначения от нея управител, са прехвърляни суми към левовата сметка на
дружеството, с които то се е разплащало към контрагенти, финансови и други
институции. Платежните нареждания са подписвани от В.К., като управител на
дружеството, който единствен е притежавал спесимен за разпореждане с особените
сметки в лева и евро в банката - кредитор. От изложеното следва, че подсъдимият
Т., макар да е знаел за задълженията на дружеството, чийто едноличен собственик
на капитала е бил, към други дружества, то той не е имал нито фактическо, нито
правно основание за достъп до банковите сметки и съответно възможност да се
разпорежда с наличността по тях, така че да изпълни просрочените задължения на
дружеството.
Достигане до извод, че едно търговско
дружество е изпаднало в неплатежоспособност е възможно само при условие, че
дейността на търговеца, както и състоянието на неговите активи и пасиви се
познават в детайли. С такава прецизна информираност разполага единствено
управителят на едно търговско дружество, който се занимава пряко с дейността на
дружеството и е длъжен да го прави с грижата на добър търговец.
От изложеното следва, че подсъдимият Т.
е имал законова причина да не знае какво е финансовото състояние на "В."
ЕООД и тя е била десезирането му по силата на закона и встъпването на нов
управител на дружеството, изпаднало в неплатежоспобност. Към датата, определена
от съда по несъстоятелността за такава по изпадане на дружеството в
неплатежоспособност, а именно 31.08.2015 г. Т. е бил лишен от правото да
управлява и представлява дружеството - длъжник, откъдето следва, че последният
не е имал информацията, необходима за достигане до извод, че дружеството е
неспособно да изпълнява своите задължения. Вината, изразяваща се в знание за
настъпила неплатежоспособност, е част от състава на престъплението и доколкото
в наказателното право действа презумпцията за невиновност, уредена в чл.16 от НПК, то и в тежест на прокуратурата е да установи по безспорен начин този
субективен елемент, така че присъдата да не почива на предположения съгласно
чл.303, ал.1 от НПК. Самият факт, че в периода 25.10.2012 г. - 02.03.2017 г.
като управител на дружеството е било вписано лице, различно от подсъдимия Т., е
достатъчно основание за разколебаване на обвинителната теза и оправдаване на
подсъдимия.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
За осъществяване на престъплението по чл. 227б,
ал.2, вр. ал.1 от НК
е необходимо да е налице както обективна, така и субективна съставомерност,
като последната предполага категорично знание на дееца относно спиране на
плащанията по налично ликвидно /безспорно установено по основание и размер/ и
изискуемо задължение по търговска сделка, или публичноправно такова. Въззивният съд намира, че макар
бездействието на подс. Т. да покрива обективните признаци на престъпното
деяние, за което му е повдигнато обвинение, то от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че същият не е осъществил от субективна страна
състава на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК, тъй като не е имал нито
фактическа, нито правна възможност да узнае за настъпилата неплатежоспособност
на дружеството - длъжник.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че доказателствата по делото не могат да обосноват
извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, поради което съдебният състав
отмени изцяло обжалваната присъда и призна подсъдимия В.Т. за невиновен в това,
че на 01.10.2015 г., в гр. Габрово, като управител и представител на търговско
дружество "В." ЕООД - Габрово в 30 - дневен срок, считано от 31.08.2015
г. - датата на изпадане на последното в неплатежоспособност, обявена с Решение
№ 1/05.01.2016 г. по дело за несъстоятелност № 35/2015 г. на Окръжен съд - Габрово,
не поискал от Габровски окръжен съд да открие производство по несъстоятелност
на дружеството, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК разноските, направени в наказателното производство остават за сметка на
държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.