Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2491 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от Т.Д.Н. против ЗАД „А.“ гр.София осъдителен иск за сумата 40 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 31.03.2017г.
в гр.Хасково пътно-транспортно произшествие между управлявания от ищеца
велосипед и л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, управляван от В.И.В., чиято
отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Произшествието настъпило по вина на водача на автомобила, който при
паркиране отворил предна лява врата, без да съобрази приближаващия велосипед, и
ударил водача му. Ищецът твърди да е получил травматично увреждане-счупване на
лява бедрена шийка, наложило оперативна интервенция чрез смяна на тазобедрената
става, а впоследствие освидетелстван с решение на ТЕЛК на 50% трайно намалена
работоспособност пожизнено. Лечението и възстановителния период продължили
около 3 месеца, в първия от които спазвал строг постелен режим, в който период
бил затруднен в придвижването и поставен в невъзможност да се обслужва сам.
Претърпял болки и страдания, включително и психически изразяващи се в понижено
настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения в съня и
вниманието, тревожност за това, че няма да се възстанови напълно, няма да има
нормална походка и ще бъде в постоянна тежест на близките си. Предвид това
претендира от ответника заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв.,
както и законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Претендира разноски.
Ответникът признава да е страна
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща
отговорността на В.В., като водач на л.а.Фолксваген Голф. Оспорва механизма на
ПТП и възразява водача на автомобила да е виновен за неговото настъпване, като
навежда то да е последица от случайно събитие. Оспорва размера на
претендираното обезщетение с доводи за прекомерност спрямо действително претърпените
вреди. Навежда на съпричиняване поради нарушение на чл.81, т.1 ЗДв.П и чл.15,
ал.5 ЗДв.П с твърдението ищецът да се е движил с велосипеда в непосредствена
близост до автомобила, не проявил завишено внимание и не бил в готовност да
избегне съприкосновение с него. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника
водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на
законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на В.И.В.,
като водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, страна по който е ответникът.
Не е спорен и
фактът на настъпилото на 31.03.2017г. в гр.Хасково, на бул.България срещу № 142
пътно-транспортно произшествие между управлявания от В. лек автомобил и
управлявания от ищеца велосипед.
Механизмът и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП се установяват от събраните по
делото писмени доказателства, показанията на св.В. и заключението на приетата и
неоспорена САТЕ. Видно от същите на посочените дата и място водачът на
л.а.Фолксваген Голф паркирал плътно до тротоара. Към момента на паркирането зад
него се движил ищеца с велосипеда, като при преминаването му покрай автомобила
водачът отворил лявата врата, при което велосипедът закачил с дясната част на
кормилото ръба на вратата, ищецът загубил равновесие и паднал на лява страна. В
показанията си свидетелят сочи, че видял в страничното огледало велосипеда, но
отворил вратата на автомобила без да прецени правилно разстоянието, на което се
намира.
Въз основа тези
доказателства съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В
конкретната ситуация застрахованият при ответника водач е допуснал нарушение на
чл.95, ал.1 ЗДв.П, която задължава водача и пътниците да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението. След като водачът е възприел движещият се
отзад и приближаващ велосипед отворил вратата поради неправилна субективна
преценка относно разстоянието, на което се намира от автомобила. Велосипедът е
бил в непосредствена близост до автомобила и това е налагало водачът да изчака
неговото преминаване. Като не сторил това е допуснал нарушение на посочената
законова разпоредба, което поведение се явява противоправно. Механизма на
произшествието изключва то да е последица от случайно събитие, поради което
наведеното в тази посока възражение от ответника е неоснователно, с оглед на
което и при липса на други твърдения и доказателства законовата презумпция по
чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Конкретните
обстоятелства изключват и принос от страна на ищеца, чието поведение не е в
нарушение на забраната по чл.81, т.1 ЗДв.П, нито в нарушение на чл.15, ал.5 ГПК, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от
конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на
пострадалия, подлежащи на съвкупна преценка.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице
по СМЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, се установява, че в
резултат на произшествието ищецът получил травматично увреждане, изразяващо се
в счупване шийката на лява бедрена кост. По своя медико-биологичен характер
това увреждане представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, причинило трайно нарушена дейност на левия долен крайник. Поради
травмата постъпил в болнично заведение с извършена операция в деня на
произшествието чрез тотална подмяна на ставата сендопротеза с поставяне на
титаниева става закрепена с костен цимент /алопластика/. След операцията ищецът
бил поставен на постелен режим и впоследствие започнала ранна пасивна
рехабилитация.След изписването продължил лечението амбулаторно. След 30-ия ден
започнал придвижване с патерици и дозирано натоварване на левия крак, а пълно
натоварване и движение без помощни средства в края на 4-тия месец. В целия този
период е търпял болки и страдания, като в първите 30 дни и около 3-4 седмици от началото на
рехабилитацията са били с по-интензивен характер. След това е търпял спорадични
болки при обща преумора на левия крак и при рязка промяна във времето-студено и
влажно време. болките са били локализирани извън тазобедрената става, т.е. в
зоната на седалищната мускулатура, през която е минал оперативния достъп до
ставата. Наред с това в първите 2-3 седмици ищецът е изпитвал затруднения в
придвижването, което е повлияло във възможността да се обслужва в ежедневието.
Вещото лице сочи, че понастоящем общото му здравословно състояние е
стабилизирано. Придвижва се самостоятелно, без помощни средства, с леко
накуцваща походка на ляво. Движенията на ендопротезата са в определени граници.
Докато флексията и екстензията в тазобедрената става са почти в норма, движението „абдукация“
/отвеждане встрани/ е с трайно намален обем с около 15 градуса. Външно и малко
отпред на лявата тазобедрена става има остатъчен траен белег от 20-22см. от
извършената костна операция. Вещото лице сочи, че и занапред ищецът ще търпи
болки в седалищната мускулатура при преумора на левия крак и при продължително
седнало положение. Не е установено скъсяване на крака, поради това, че
поставеното стъбло и главата на ендопротезата отговарят по размери на
повредената става. Към деня на произшествието ищецът е бил на 69г. със запазена
двигателна активност. По делото не са налице данни за предходни, придружаващи
заболявания, които да са оказали негативно влияние върху лечебния и/или
възстановителния процес, не са налице и данни за настъпили усложнения. С
Решение на ТЕЛК № 2280 от 187/21.11.2017г. ищецът бил освидетелствана на 50%
трайна неработоспособност пожизнено поради счупването на бедрената кост.
Разпитаната по
делото св.Х.К.сочи, че ищецът /неин баща/ бил около 10 дни в болницата, а след
това полагала грижи за него в домашни условия. Възстановявал се доста време,
като в началото се придвижвал с проходилка, после с патерици и бастун. Бил на
легло, трудно ставал, изпитвал болки. Преди инцидента ищецът полагал грижи за
своя възрастен баща, което поради травмата не можел вече да прави. В
емоционално отношение му било трудно, тъй като преди това бил активен човек и
много се движил. След това не можел да се движи пълноценно и да се обслужва,
което му създавало личен дискомфорт и неудобства.
Въз основа така
събраните доказателства съдът намира за безспорно установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, изразяващи се в болки и
страдания от полученото травматично увреждане. Като взе предвид възрастта на
ищеца /69г./, естеството на самото увреждане; начина на неговото получаване;
претърпяната операция наложила се от тежестта на травмата; продължителността на
възстановителния период около 4 месеца, съпроводени с болки и страдания с
различен интензитет в началото и в края на периода; невъзможността да се
обслужва сам и затруднения при придвижването; остатъчните негативни последици-накуцваща
походка, препятстващи нормалната активност и ритъм на живот за вбъдеще;
негативните емоционални изживявания от самата катастрофа и личен дискомфорт
поради нуждата да бъде обгрижван от близките си съдът приема справедлив размер
на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., на колкото възлиза предявения
иск.
Ответникът е отказал
плащане по извънсъдебната претенция и такова не се твърди да е извършено в
рамките на производството. Поради това следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва поискана от деня на предявяване на иска-28.08.2017г. до
изплащането.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски от 3800лв., от които 1600лв. платена държавна такса,
400лв. депозити за вещи лица и 1800лв. възнаграждение за адвокат. Възражението
на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Д.Н., ЕГН ***********,
с адрес гр.Хасково, ж.к.******, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП
настъпило на 31.03.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-28.08.2017г. до изплащането, както и
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3800лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: