Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 05.06.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 399 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „*******” ООД, град Хасково, представлявано от М.Ж.М. – управител, чрез пълномощника – адв. Д.К.от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № НП - 31 от 11.03.2019 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53, ал. 2 чл. 83 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 ЗТИП, като и Заповед № А-161 от 11.03.3019 г. на Председателя на ДАМТН, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП - имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 144, ал. 2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, а така също не били налице предпоставките по чл. 144, ал. 2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ. Твърди се от представляващите дружеството - жалбоподател, че освен пропуски при спазване на процесуалните правила при издаване на НП, били нарушени разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 54 от ЗАНН, като подробно се аргументира всяка от изложените групи доводи. Твърди се от жалбоподателя, че не била извършена, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, адекватна оценка на тежестта на нарушението при индивидуализация на санкцията с оглед предвидения законов минимум съответно законов максимум в наказваща норма на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Д.К., надлежно упълномощен от управителите на дружеството, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Заместник - председателят Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 30.08.2017 г. бил извършен от инж. М.В., на длъжност и.д. Началник на РОИДТН, ЮЦБ, град Пловдив проверка проверка в търговски обект – автомобилна газоснабдителна станция за пропан бутан, стопанисвана от дружеството – жалбоподател „Т.“ ООД, град Хасково, на адрес: ***************. Проверката, на която присъствала и Т.Л.– ръководител на обекта обхващала състоянието на площадката /помещенията/, където функционира обектът, квалификацията и правоспособността на персонала, обслужващ дейността, редовността на попълването на документите и по техническото състояние на обекта. За резултатите бил съставен Ревизионен акт № 17 от 30.08.2017 г., в който били дадени съответни предписания и направено заключение, че обектът е годен за експлоатация при Рр=1,6МРа и при спазване на ЗТИП и НУБЕТНГСИВВГ.
На 07.11.2018 г., в около 13:00 часа била извършена, от свидетеля М.Й.Д. на длъжност „старши инспектор” в Инспекция за държавен технически надзор към ДАМТН проверка в търговския обект – автомобилна газоснабдителна станция за пропан бутан, стопанисвана от дружеството – жалбоподател „Т.“ ООД, град Х., на адрес: ***************. В хода проверката било установено, че се експлоатира газова инсталация за пропан бутан с peг. № Хс ГИ 0121 видно от манометъра - показващ 0.5 МРа. и били зареждани автомобили с пропан бутан, видно от приложения фискален бон, като възприел, че това става без да е извършен външен оглед и функционални проверки съгласно чл. 194, ал. 5 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. За това действие бил съставен Ревизионен акт № 18 от 07.11.2018 г., в който било посочено, че обектът се експлоатира без да бил извършена проверка по чл. 194 от НУБЕТНГСИВВГ, видно от Ревизионен акт № 17 от 30.08.2017 г. Последният външен оглед и функционални проверки на описаната газова инсталация бил от 30.08.2017г. След тази дата не бил извършван външен оглед и функционални проверки видно от липсата на отбелязване в ревизионната книга на газова инсталация, в която нямало последващи записи за извършени такива след тази дата. Въз основа на тези констатации, и след като достигнал до извод за нарушение на изискванията на чл. 194, ал. 5 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, съгласно която външен оглед и функционални проверки на газовите инсталации се извършва най-малко веднъж на 12 месеца, на 25.01.2019 г. в град П. бил съставен от свид. М.Й.Д. Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-15 от 25.01.2019 г., срещу „Т.“ ООД, град Х. След предявяването му, актът бил подписан от управителя на дружеството – жалбоподател М.Ж.М. и бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на датата, на която бил съставен. В съответната графа за обяснения и/или възражения по акта, последният вписа, че били подадени, във връзка с Писмо от 02.11.2018 г., Заявление от 05.11.2018 г. с искане да се извърши периодичен технически преглед на инсталацията до РО на ИДТН, Южна централна България, град П., а в протокола за извършена проверка било вписано, че инсталацията е изправна. Цитираните документи са представени и приети като писмени доказателства от съда, заедно с платежно нареждане за сумата от 390 лева с посочено основание за плащането в полза на получателя ДАМТ, ИДТН – Пловдив: периодичен преглед по код 9.2 – 100.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свид. М.Й.Д. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото. За последната група факти, свързана с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното и от свид. С.Й.Ч. и С.Й.З..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато не им е извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1, 4 и 5, а според последната цитирана разпоредба – чл. 194, ал. 5 от НУБЕТНГСИВВГ, органите за технически надзор най-малко веднъж на 12 месеца извършват външен оглед и функционални проверки на газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации и бутилковите инсталации без спиране на експлоатацията им. По силата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството – жалбоподател е наложена административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН, макар техническото изготвяне да е станало не в присъствие на представляващи по закон дружеството – жалбоподател, но с осигуряване на възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Възраженията на адв. Д.К.в обратна насока, след позоваване на липса на доказателства, че разминаването в датата на последната проверка в НК се дължи на допусната техническа грешка са несъстоятелни. Най – малко по съображения, че характерът на описаното нарушение се изразява допускане на експлоатация на обект, попадащ в обхвата на действие на НУБЕТНГСИВВГ в отклонение от изискванията за това по чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 194, ал. 5 от цитираната наредба, обуславящи съставомерност на деянието и датата на деянието при положение, че се касае за така нар. продължено нарушение. Следователно, и в двата случая - 30.06.2017 г. и 30.08.2017 г., когато е премината последваща периодична проверка, към датата на проверката, съвпадаща с датата на допускане на експлоатация, тоест датата на деянието би била обосновавана съставмерност. Спазени в този смисъл са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, което в пълна степен важи и за оправомощаването на актосъставителя, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата - 07.11.2018 г. около 13:i30 ч. действително от името на дружеството – жалбоподател е допусната експлоатацията на газова инсталация за пропан бутан с peг. № Хс ГИ 0121, без да и е извършен външен оглед и функционална проверка съгласно чл.194, ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ, поради което „Т.“ ООД, град Х., в качеството му на ползвател, е извършило нарушение на чл. 114, ал. 2, т. 2, вр. чл. 194, ал. 5 от НУБЕТНГСИВВГ.
В обобщение, изводът, до който са достигнали и актосъставителят, и наказващият орган, че е допуснато нарушение на цитираните в НП разпоредби – чл. 114, ал. 2, т. 2, вр. чл. 194, ал. 5 от НУБЕТНГСИВВГ, макар и при неособено прецизна правна квалификация, в случая се явява правилен и до него е достигнато след обоснован анализ на установените фактически положения, поради което отговорността по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е ангажирана в съответствие с материалния закон, като тезата на жалбоподателя, че е подадено искане за извършване на последващата проверка към дата 05.11.2018 г. не изключва съставомерната експлоатация на обекта в отклонение от изискванията на чл. 114, ал. 2, т. 2, вр. чл. 194, ал. 5 от НУБЕТНГСИВВГ.
Във връзка с последното и в аспекта на необходимия анализ за предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради малозначителност на деянието, съдът счита, че няма пречка въпросът за нейното приложение да се разгледа и обсъди за пръв път в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е
дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай е допуснато от страна на дружеството - жалбоподател нарушение по 55, ал.
2 ЗТИП. С обявяването му за наказуемо се защитават обществени отношения в кръга,
очертан в чл. 2 от ЗТИП и е насочено към обезпечаване постигането целите на
закона, прокламирани в същия текст, като за съставомерност на деянието не се
изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Същевременно липсват не само доказателства за такива факти, които да
обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочи, че процесното деяние
не представлява и не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна обаче, по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за
хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението. Още
повече, че законодателят не диференцира това дали липсата на външен оглед и
функционална проверка е нарушение или не според това дали е свързано с
настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.
28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в
тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и
касаещи живота и здравето на хората, или тяхното лично или публично имущество могат
да настъпят вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно
състояние на обекта. Доколкото обаче такива не са намерили проявление в
обективната действителност, така също предвид относително краткия срок от
изтичане на 12 месеца от извършения последен външен оглед и функционална
проверка и при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното което
е първо и предприетите действия за отстраняване, както и при липса на други
отегчаващи отговорността обстоятелства, с определяне на имуществената санкция
от АНО не само над минималния законов размер, но и съобразно специалния
максимум е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при
реализиране на отговорността. По този начина, в рамките на преценката по реда
на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на наложената административна
санкция е необходимо да бъде намален съобразно установения специален минимум от
100 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП - 31 от 11.03.2019 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53, ал. 2 чл. 83 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 ЗТИП, като и Заповед № А-161 от 11.03.3019 г. на Председателя на ДАМТН, с което на „Т.” ООД, град Хасково, представлявано от М.Ж.М. – управител е наложена административна санкция по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП - имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 144, ал. 2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. А.