№ 1315
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.К.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110207890 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 7890 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
1
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-003900 от
24.03.2022 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, с което срещу Е. А. Н. е постановено следното:
1. на основание чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП;
2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания, като допълнително изразява и писмено становище за основателност
на жалбата. Претендира се и присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 23.02.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, в 22:07 часа,
в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, управлява по път Е871 (подбалкански
път) товарен автомобил „Волво“ с рег. № СВ *** ВН, собственост на
„Евротранс-05“ ЕООД, с посока на движение от с. Долни Богров към гр. Елин
Пелин, като срещу фирма „Транском“ е спрян за това, че не използва
обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова
оборудване в МПС – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, за
това, че на същото време и място при проверка не е представил валиден талон
за психологическо изследване.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
500 лева за нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;
2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
2
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не
се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са
събрани никакви доказателства, за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото. По делото бе разпитан свидетелят Д. Г. И. (присъствал
при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН). Видно от
показанията на същия, в тях не се съдържат никакви данни за процесния
случай, поради което административното обвинение остана недоказано. При
това положение атакуваното НП се явява необосновано и като такова следва
да бъде отменено в цялост.
На следващо място, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са
накърнили правото на защита на санкционираното лице и са основание за
отмяна на атакуваното НП. От съдържанието на АУАН се установява, че при
описанието на мястото на нарушението актосъставителят е посочил две
различни места – гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ и път Е871
(подбалкански път). В атакуваното НП като място на нарушението
административнонаказващият орган е посочил община Столична, път втори
клас Е871 (подбалкански път). В хода на съдебното следствие съдът служебно
е изискал справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ относно
обстоятелството на територията на коя община се намира участъкът от пътя
Е871 (подбалкански път), с посока на движение от с. Долни Богров към гр.
Елин Пелин, срещу фирма „Транском“. Видно от постъпилото по делото
писмо с вх. № 243805/10.11.2022 г., ОПУ - София към Агенция „Пътна
инфраструктура“ не може да даде коректна информация по изисканата
справка, без да му бъдат предоставени по-точни данни относно въпросното
местоположение, като е отразено, че пътният участък на републикански път I-
3
6 (Е871 /подбалкански път/), преминаващ през с. Долни Богров, се намира в
Столична община, Район „Кремиковци“, а след км 136+262 пътят преминава в
Община Елин Пелин. От изложеното е видно, че при съставяне на АУАН и
НП не е дадено точно и ясно описание на мястото, на което са извършени
нарушенията. Като са процедирали по този начин контролните органи са
създали едно непреодолимо вътрешно противоречие в обвинителната теза
(къде са били извършени процесните нарушения – дали това е станало в гр.
София, на бул. „Ботевградско шосе“ или на път Е871 /подбалкански път/),
като повдигнатото административно обвинение е станало неясно и
неразбираемо, което препятства възможността санкционираното лице да
разбере обвинението и ефективно да организира своята защита. Това
непоправимо е опорочило атакуваното НП и е основание за неговата отмяна,
тъй като на настоящия етап от производството този порок не може да бъде
саниран.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято
структура е АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-003900 от
24.03.2022 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“ срещу Е. А. Н..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. А. Н. с ЕГН: **********, сума в размер на 400 лева, дължима за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5