№ 1987
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110117188 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „****” № 258, против В. ИВ. СТ., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Варна, ул.„****" № 13, ет.5, ап. 31, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
„****“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: Варна Тауърс -
Г, бул. „****" № 258, представлявано заедно от всеки двама от ****, **** и
****, следните суми:сумата в размер на 205,87 лева/двеста и пет лева и
осемдесет и седем ст./, представляваща незаплатена цена за мрежови услуги –
такса достъп по партида с клиентски номер **** и абонатни номера **** за
обект, находящ се в гр.Варна, ул.“****“ 17,12, за което вземане са издадени
10 бр.фактури за периода от 08.10.2020 г. до 05.07.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 11,14
лева, /единадесет лева и четиринадесет ст./, представляваща мораторна лихва
върху фактурите, за периода от датата на падежа й до 10.09.2021 г., за което е
образувано ч.гр.д. №13764/2021г.по описа на Районен съд - гр. Варна и е
издадена Заповед за изпълнение № 5246/27.09.2021г., поправена с
Разпореждане №13602/19.04.2022г.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор
1
за доставка на ел.Енергия за небитов абонат, по който ищецът е изправна
страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на
„****”АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди се, че ответникът не е
заплатил стойността на мрежова услуга за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за въведения период. Твърди се, че
цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента
ипредоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна
електрическа енергия или не.Твърди се, че в нито една от процесиите
фактури не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава
няма, но е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа
при резервирана мощност от капацитета й. Изтъква се, че освобождаване от
задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването
към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при
прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа
до електроразпределителната мрежа. Твърди се, че облигационните
правоотношения не са прекъснати, като за процесния период не е потребявана
ел. енергия, поради което във фактурите не е начислена и такава стойност.
Ответникът В. ИВ. СТ., чрез упълномощен представител –
адв.Д.С.депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва да е
потребявал ел.енергия и да е получавал достъп до ел.разпределителната
мрежа през процесния период и на процесната стойност.Твърди, че на
28.09.2020г. ел. захранването на обект с клиентски № **** и абонатен №
****/********** е спряно от ищеца поради неплатени фактури от 20.07.2020
г., 19.08.2020 г. и 21.09.2020г. и е издадена фактура за преустановяване на
ел. захранването на стойност 19,00 лева на 28.09.2020 г. със срок на плащане
28.09.2020 г.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
2
422, ал.1 ГПК. Предмет на исковата претенция са вземания за цена на
мрежова услуга по издадени фактури за периода от 08.10.2020г. до 05.07
2021г. по партида с клиентски номер №**** и абонатен №**** за обект
находящ се в гр.Варна, ул. „****“ 17, предмет на оспорена в срока по чл. 414
от ГПК заповед за изпълнение.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на
ищцовото дружество да установи пълно и главно, че с ответника са се
намирали за сочения обект на потребление в периода от 08.10.2020г. до 05.07
2021г. в договорни отношения като краен снабдител с ел.енергия, респ.
търговец на свободен пазар за периода след 08.10.2020г.; че в това му
качество е начислявал такса достъп до електроразпределителната мрежа,
съобразно одобрените и приети общи условия, правила и цени от КЕВР;
размер на вземането, а по претенцията за заплащане на обезщетение за забава:
наличие на главен дълг, падеж и размер на вземането. Ответната страна
следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети: 10 броя фактури: №
**********/08.10.2020г. на стойност 28.01 лв; № **********/05.11.2020г. на
стойност 13.87 лв; № **********/04.12.2020г. на стойност 25.45 лв.; №
**********/05.01.2021г. на стойност 20.28 лв.; № **********/04.02.2021г. на
стойност 19.10 лв.; № **********/04.03.2021г. на стойност 18.48 лв.; №
**********/05.04.2021г. на стойност 17.86 лв.; № **********/05.05.2021г. на
стойност 19.09 лв.; № **********/04.06.2021г. на стойност 23.40 лв.; №
**********/05.07.2021г. на 2 стойност 20.33 лв.; Извлечение за фактури и
плащания за период; Справка за потребление, Справка от Агенция по
вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физически лица, онлайн
справка за задължения на абонатен № **********, изисканото и приложено
ч.гр.д. №13764/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.
Видно е, че в периода от 08.10.2020 г. до 05.07.2021 г. ищцовото
дружество е издало следните фактури: № **********/08.10.2020г. на
стойност 28.01 лв; № **********/05.11.2020г. на стойност 13.87 лв; №
**********/04.12.2020г. на стойност 25.45 лв.; № **********/05.01.2021г. на
стойност 20.28 лв.; № **********/04.02.2021г. на стойност 19.10 лв.; №
**********/04.03.2021Г. на стойност 18.48 лв.; № **********/05.04.2021г. на
3
стойност 17.86 лв.; № **********/05.05.2021г. на стойност 19.09 лв.; №
**********/04.06.2021г. на стойност 23.40 лв.; № **********/05.07.2021г. на
стойност 20.33 лв., остойностяваща цена за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност. Видно от фактурите титуляр на
партидата е В. ИВ. СТ..
Ответникът не оспорва, че е собственик на имота, представляващ обект
на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „****“ 17. Допълнително това
обстоятелството е установимо от справка за вписванията, отбелязванията и
заличаванията по партида на В. ИВ. СТ..
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга
„достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от
25кВтч. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №
6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за
процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и
системно управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15
ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл.
от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането
за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за
ползване в обекта приемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на
дружеството понятието „потребител на енергия за стопански нужди” е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД,
което купува ел.енергия за стопански нужди, вкл. възложителят,
собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с ел. енергия,
необходима за извършване на строителството, ремонт или реконструкция.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който купува
4
електрическа енергия, а краен клиент по см. на пар. 27б.“г“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствено ползване.
Потребителското качество не отпада с оглед обстоятелството, че
абонат фактически не използва предоставения му достъп до мрежата.
Използваният в чл. 4, ал. 2 от ОУ съюз „и“ не означава изискване за
кумулативното наличие на присъединен обект и реално ползване на обекта.
Уточнението “ и което купува ел.енергия за стопански нужди ” поставя
акцент по-скоро върху изискването енергията да е предназначена за
стопански нужди, а не предвижда непременно реализиране на потребление.
Обратното би означавало, че всеки път когато стопански потребител престане
за определен период да използва мрежата да губи качеството си на небитов
абонат и да следва да зявява ново присъединяване.
В чл. 91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено,
че продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят- краен
клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните
клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електро
преносната и/или електро разпределителната мрежа за ползване на мрежата,
за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия,
постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените за достъп и/или
пренос се дължат от производителите на електрическа енергия, операторите
на електроразпределителни мрежи за количеството ел. енергия за покриване
на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени
към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал.1, т.2 и ал. 2
/какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането
на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с
Правилата за търговия с ел.енергия /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на
чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия, като разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи
на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
5
електрическа енергия за съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр.
57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвиди, че небитовите клиенти, какъвто
е и ответникът следва да направят избор на доставчик на електрическа
енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът,
доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а
ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на ел.енергия само за
обекти на битови абонати. Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен снабдител" е:
енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа
енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини,
като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се
предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на
равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2. Т.е фигурата на
доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на обществото и с цел
да продължи предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния
клиент с ел.енергия, когато той не е направил избор на доставчик на
свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от
01.10.2020г./. А пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок от
влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление
до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа
енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва
от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39,
ал.1, т.5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до
30 септември 2020г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до
30 юни 2021г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът
6
своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. В
случая е нямало твърдения, респ. ангажирани доказателства ответникът да е
сключил за процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния електроснабден
имот, както и неговото предназначение-сладкарница. Ответникът не оспорва
валидността на облигационната връзка с ищцовото дружество, поради което
съдът приема за безспорно доказано нейното съществуване.
Както се посочи тези разпоредби са предвидени в обществен интерес и
дотолкова, доколкото крайният клиент не се твърди да е сключил договор с
търговец на свободния пазар, при което в срок до 30.06.2021г. тази доставка
се осъществява от доставчика от последна инстанция и без наличието на
сключен типов договор.
След като процесното задължение касае период обхванат от пар.15, т.3
ПЗР на ЗЕ. Чл. 29 ПТЕЕ/ ДВ бр.№ 40/2020г. в сила от 05.05.2020г. предвижда,
че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и
договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.3 по утвърдените от комисията цени, като
клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Цената за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи за процесния период е определена с т.7.3.2
от решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. и тя е в размер от 0,2053лв.кВтч
/ден. След като за процесния период, ответникът е собственик на обект
присъединен към електроразпределителната мрежа, следователно на
основание чл. 29 ПТЕЕ, същият дължи заплащане на мрежовата услуга
„достъп“.
Основният спорен въпрос в производството е дължат ли се суми за
заплащане на мрежови услуги при прекъснато електрозахранване към
обектите на ответника.
7
Ответникът твърди, че на 28.09.2020г. ищцовото дружество е
прекъснало ел.захранването на процесния обект, поради което не дължи
заплащане на мрежови такси за процесния период, следващ прекъсването. В
хода на проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество потвърди, че към началото на процесния период,
ел.захранването на обекта е било прекъснато, поради неплащане от страна на
ответника на задължения към ищцовото дружество.
Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила,
мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/ отдадена
електрическа енергия, още и/или върху предоставената мощност в местата на
измерване. Налага се извод, че според Правилата се дължи плащане на цената
на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и
потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само
мощност до местата за измерване.
Или от всичко изложено следва, че за процесния период се дължи
сумата в размер на 205,87 лева, представляваща стойност за достъп до
разпределителна мрежа. В тази връзка следва да се отбележи, че от ответната
страна се оспорва единствено наличието на основание за начисляване на
такса за посочената услуга, не и извършените начисления като размер
предоставена мощност и нейната стойност. Дължимостта на цената за
посочената услуга се установи по несъмнен начин въз основа на нормата на
чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, поради което и предявеният иск се явява основателен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата
- денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 10.12.2021 г., в
полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в претендирания размер от 11,14 лева, определено по
реда на чл. 162 ГПК.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 435 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 75,00 лева съобразно представения списък.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
ИВ. СТ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул.
„****" № 13, ет.5, ап. 31, ДЪЛЖИ на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „****” № 258, Варна Тауърс - Г сумата от
205,87 лева/двеста и пет лева и осемдесет и седем ст./ , представляваща
незаплатена цена за мрежови услуги – такса достъп по партида с клиентски
номер **** и абонатни номера **** за обект, находящ се в гр.Варна,
ул.“****“ 17,12, за което вземане са издадени 10 бр.фактури за периода от
08.10.2020 г. до 05.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 11,14 лева,
/единадесет лева и четиринадесет ст./, представляваща мораторна лихва
върху фактурите, за периода от датата на падежа й до 10.09.2021 г., за което е
образувано ч.гр.д. №13764/2021г.по описа на Районен съд - гр. Варна и е
издадена Заповед за изпълнение № 5246/27.09.2021г., поправена с
Разпореждане №13602/19.04.2022г., на осн.чл.422 ГПК
ОСЪЖДА В. ИВ. СТ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Варна, ул.„****" № 13, ет.5, ап. 31 ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „****” № 258,
Варна Тауърс - Г сумата от 435 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 75,00 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9