Определение по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на О. на М. –К. и Районна П. – К. против решение № 137/ 30.12.2009 г. по гр.д. № 368/ 2009 г. по описа на КРС.

В жалбата на О. на М. – К. се твърди, че решението на районния съд противоречи на материалния закон. Разследващия орган решавал какви действия да извърши по разследването, кога и в каква поредност, но ръководейки се от указанията на прокурора и счита, че оперативната и процесуалната му самостоятелност била ограничена. Прокурорът решавал кое лице да бъде привлечено като обвиняем, какъв да е обемът на обвинението и правната квалификация на деянието. Заключителното постановление на разследващия орган, с което приключва разследването не е юридически акт и от него не произтичат правни последици за обвиняемия и с него не могат да бъдат причинени вреди. Счита, че решението на районния съд е необосновано, тъй като разследващия орган не разгласявал факти и обстоятелства по наказателното производство. Заболяването Диабет на ищеца К. било от 6 години и вредите, които търпи от заболяването, не са преки и непосредствени. Счита, че ищеца не е успял да докаже настъпването на неимуществени вреди и моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск, като недоказан, и се присъдят разноски. Същите оплаквания развива и в съдебно заседание.

Районна П. – К. също намира решението на районния съд за незаконосъобразно. При определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на разпита на св. К. и Х. и с медицинската документация на МБАЛ ”А. Д. ” – К., от които не се установявало, че изживяванията на ищеца са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и действията на органите на досъдебното производство. Твърди, че на досъдебното производство не била определена мярка за неотклонение и ищеца не търпи ограничения на гражданските си права. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да намали размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, които да бъдат определени с действително претърпените вреди и с практиката на съдилищата. В съдебно заседание поддържа същите оплаквания.

Писмен отговор на въззивните жалби не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Двете въззивни жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни по следните съображения :

Предявен е иск с правно основание чл.2, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 84 ал.З, вр. чл.86 от ЗЗД против Пр. РБ и О. на М. – К., за солидарно осъждане за сумата от 8 000 лв., представляваща неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 550/2006г. по описа на КРС, както и за сумата 400 лв., представляваща имуществени вреди срещу П. на Р. Б., произтичащи от разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство. Ищецът Н. Г. К. от гр. К. твърди, че с постановление то 17.06.2006 г. на дознател при РПУ-К. срещу него било повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 от НК и била взета мярка за неотклонение”подписка”. От Районна П. бил внесен обвитителен акт със същото обвинение и било образувано НОХД № 550/2006 г. по описа на КРС, по което била постановена оправдателна присъда. По протест на РП-К. Окръжен съд- К. потвърдил оправдателната присъда. По повдигнатото обвинение не се признал за виновен и от събраните по делото доказателства било установено, че не е въвел в заблуждение П. И., както било прието от досъдебните органи. Повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер се отразило негативно на здравословното му състояние и авторитета му в обществото. Страдал от Диабет и в резултат на притесненията по наказателното производство състоянието му се влошило, наложило се често да посещава болница, да сменя лекарства, започнал да употребява успоителни лекарства за безсъние. Посещенията в полицията му струвало невероятни психологически усилия. Повдигането на обвинение против него и внасянето на обвинителен акт в съда се отразило и на бизнеса ме като съдружник и управител на „Б. К.” ООД – К.- намалели поръчките им, хората се отнасяли с недоверие към него, говорели зад гърба му, че е престъпник и измамник.Изпитвал срам от факта, че бил обвинен несправедливо и че е подсъдим по наказателно дело. Направил разход от 400 лв. за да защити интересите си пред съда и ако не бил внесен обвинителен акт срещу него не би направил такъв разход.

От фактическа страна по делото е установено, че е постановена влязла в сила на 11.10.2007 г. оправдателна присъда № 35/29.03.2007 г. на К.йски районен съд по НОХД № 550/ 2006г, потвърдена с Решение № 111 от 11.10.2007г. на К.йски окръжен съд, с която ищецът, като подсъдим, е признат за невиновен в това, че на 13.10.2005г. в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П. А. И. от гр. К., като му обещал да му продаде три тона риба и с това му причинил имотна вреда в размер на 9 000 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. От представените от ищеца и Районна П. -К. доказателства-преписи от НОХД N 550/200бг. на РС-К. и воденото досъдебно производство, в т.ч. и Справка от РП-К., се установява, че досъдебното производство е образувано на 05.06.2006г. с Постановление от същата дата, като К. е призован за първи път на 28.06.2006г, и привлечен като обвиняем по Д.пр. N 369/05.06.2006г. по описа на РПУ-К. с постановление на дознател от РПУ-К. от 27.06.2006 г.Постановлението за привличане е предявено на К. на 28.06.2006г., на която дата е разпитан в качеството му на обвиняем и на същата дата са му предявени материалите от разследването. При предявяване на материалите на разследването ищеца е направил доказателствени искания във връзка с разкриване обективната истина по делото, но с постановление от 13.07.2006 РП-К. исканията не са уважени. На 24.07.2006 г.ищеца К. е призован за втори път за предявяване на разследването. На 28.07.2006г. дознателят изготвя заключително обвинително постановление за извършено от К. престъпление по 209, ал.1 от НК, а на 17.08.2006г. делото е внесено с обвинителен акт в РС-К.. Мярка за неотклонение по време на досъдебното и съдебното производство спрямо К. не е взета. Или досъдебното производство се е развило за периода от 28.06.2006 г., с привличането на ищеца като обвиняем, до 17.08.2006 г. до внасяне на обвинителен акт в съда, а наказателното производство е приключило с влизане на оправдателната присъда в сила на 11.10.2007 г. За периода от 19.06.2007г. до 03.07.2007 г. ищеца К. е постъпил на лечение с диагноза Захарен диабет тип1-декомпенсиран.Диабетна полиневропатия. В епикризата е посочено, че К. е с диабет от 5 години, на постоянно лечение с инсулин и постъпва с високи стойности на кръвната захар на гладно.Усложението от заболяването Диабет е Диабетна полиневропатия и е изписан в задоволително общо състояние с препоръки за домашно лечение.От ЕР № 1311/072 от 19.05.2008г. на ТЕЛК се установява, че ищеца е освидетелстван и е с 54 % трайно работоспособност с водеща диагноза: Инсулинозависим захарен диабет/наличен от 6г./. Представен е Амбулаторен лист от 16.05.2008г., и Протокол за предписване на лекарства от 17.02.2009г. за основното заболяване на К. и извлечение от Рецептурна книжка, от което се установява развитието на здравословното състояние на ищеца и изписване на лекарства на 27.07.2007г. до 27.10.2008г., периодично, всеки месец, от д-р Г.

От показанията на св. К. и Х. се установява, че по време на наказателното производство ищецът е бил притеснен, изнервен, затворил се в себе си, спрял да излиза, приятелите му говорели, че измамил някой и му задавали неудобни въпроси, здравословното му състояние се влошило.Съобщават, че бил диабетик и се наложило да влезне в болница през 2006 г., по време на лечението сменили лекарствата. Клиентите започнали да се отдръпват от фирмата му за дограма и щори.След наказателното дело се поуспокоил и се чувствал по-добре. Знаят, че воденото срещу ищеца дело е за измама и продължило повече от година и това оказало влияние както на ищеца, така и на фирмата. Пребледнявал по време на работа и се прибирал, защото не бил добре. Сделките във фирмата намаляли, спрял да ходи по симпозиуми, семинари, и срещи с по-големи фирми, защото се чувствал притеснен за името си.

По делото се установява, че ищеца е водил и друго гражданско дело с правно основание чл.2, ал.2 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.129, ал.2 предл.2, вр. ал.1 от НК, по което бил оправдан с присъда по НОХД N 545/2006г. на КРС, потвърдена с Решение от 06.06.2007г. по НОХД № 108/2007г. на КОС. По делото оплакванията на ищеца са идентични с тези по настоящото дело.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, е основателен и доказан.От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпления по чл.209, ал.1 от НК, и че с влязла в сила присъда на 11.10.2007г. на КРС е оправдан по предявеното му обвинение. Безспорни са доказателствата, че воденото срещу ищеца наказателно производство е довело до емоционални преживявания, които са се отразили на здравословното му състояние в т.ч. на психическото състояние и на заболяването Диабет, което е причинило усложнение - Диабетна полиневропатия. Освен това настъпила и промяна в поведението му- затворил се в себе си, бил нервен, с нарушен сън и се налагало да приема лекарства за това.От изложеното следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието и Пр. при незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е бил¯ оправдано. Пасивно легитимирани по предявения иск съобразно чл.7 от ЗОДОВ са органите, от чиито незаконни актове, са причинени вредите - в случая това са О. на М.-К., към която структура са органите на дознанието, повдигнали обвинение срещу ищеца за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и изготвили заключително обвинително заключение, и Пр. на Р. Б., предявила и поддържала обвинението пред съда. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е обсъдил всички относими факти и са преценени в съвкупност, като правилно е приложил принципа на обществената справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Душевните болки, страдания и униженията, които е търпял ищеца по време на наказателното производство, продължило от 28.07.2007 до 11.10.2007 г. са възмездени справедливо от районния съд за сумата от 3 000 лв., неимуществени вреди, в тежест на двамата ответници, солидарно, както и за сумата от 400 лв., имуществени вреди в тежест на Пр. на РБ и в останалата част искът е отхвърлен като недоказан. В този смисъл съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивниците следва да заплатят на въззиваемия разноски по делото общо в размер на 300 лв. за въззивна инстанция.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 368 / 2009 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА О. на М. – К., бул. „Б. „ № 39 и Пр. на РБ, гр. С., бул. „В.” № * да заплатят на Н. Г. К. с ЕГН * от гр. К., У. № *, със съдебен адрес гр. П., бул.”6-ти септември „ № */*/, .*, офис *, адв. Димитър П.- АК-П., разноски по делото общо в размер на 300 лв. или на по 150 лв. за въззивна инстанция.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.