Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 107

 

гр.Сливен, 24.06.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                                          Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                                                                           

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от мл. с. Алексиева в.гр.д. № 212 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от представител на ищеца в първоинстанционното производство, а именно „Аглика“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Т., ж.к. „И.“, против Решение №  307/09.03.2020 г. по гр.д.№ 6271/2019 г. на Районен съд Сливен, с което съдът: на основание чл. 55, ал. 1 предл.1 ЗЗД,  е осъдил Електроразпределение – Север АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р-н „В.В.“, № ** да заплати на Аглика АД сумата от общо 3698,84 лв., представляващи получено без основание плащане за пренос на електрическа енергия ниско напрежение в периода от месец април до месец септември 2015 г., от които по фактура № *********/08.04.2015 г. – 616,26 лв.; по фактура № **********/05.06.2015 г. – 547,74 лв.; по фактура № **********/08.07.2015 г. – 668,02 лв.; по фактура № **********/07.08.2015 г. – 730,02 лв.; и по фактура № **********/08.09.2015 г. – 1136,79 лв., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 3698,84 лв. до пълния предявен размер от 7726,38 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Електроразпределение Север АД да заплати на Аглика АД сумата от 703,28 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска и е осъдил Аглика АД да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 385,74 лв. представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска. В решението липсва произнасяне по претендираната с исковата молба законна лихва.

Решението се обжалва частично в отхвърлителната част, като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

Сочи се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и превратно е тълкувал доказателствата и е допуснал грешка в техния анализ. Подробно се аргументира, че неправилно СлРС не е приел, за доказано, че Аглика АД се намира в договорни отношения с ИПК АБАГАР АД, които са собственици на електроразпределителната мрежа и на което дружество въззивникът е следвало да дължи суми за пренос на енергия, тъй като въззиваемото дружество не е собственик на кабелната мрежа за средно напрежение, разположена в имота на въззивника, нито на ВЕЛ Абагар, нито на друга ЕРМ, свързана с въззивното дружество. Излагат се доводи, че ЕРП Север АД не е доказало, нито че е собственик на ВЕЛ Абагар, нито че е собственик на БКТП или трансформатори Златна Панега. Подчертава се, че Електроразпределение Север АД и въззивника нямат обща граница на съоръженията, както и че противно на ЗЕ, на въззивното дружество са били начислявани пренос/достъп до ниско и средно  напрежение.  

Развиват се съображения, че обективно липсва електроенергия транспортирана чрез електроразпределенителната мрежа на ЕРП Север АД, както и за неправилно монтиране на СТИ, което влече неправомерност на начислените суми, тъй като измерването не отговаря на законовите изисквания. Поради неправилното място на измерване, се отчитало средно напрежение, от което следва че въззивника не трябва да плаща за ниско напрежение. Според въззивника следва да се приеме, че на Аглика АД не е предоставяна услугата достъп до и пренос на електрическа енергия от ниво средно до ниво ниско напрежение, тъй като това е извършено от и по съоръжения, които не са собственост на въззиваемото дружество.

 С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски и за двете инстанции.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който процесуалният представител на въззиваемата излага доводи, че въззивната жалба е необоснована и незоконосъобразна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Посочва се, че по делото е безспорно установена облигационната връзка между двете дружества и аргументира изпълнение на договорните задължения на въззиваемото дружество. Оспорва се твърдението относно собствеността върху електропреносната мрежа. Акцентира се върху задължението на въззивното дружество за промяна на мястото на измерване и заплащане на достъпа и преноса на електроенергия, тъй като не попада в изключенията на ПТЕЕ, като се сочи ирелевантността на собствеността на мрежата. Направено е искане да се задължи дружеството да посочи банкова сметка ***. 127, ал. 4, ГПК, което се явява безпредметно, тъй като в исковата молба такава банкова сметка ***. 6.

В с.з. въззивната страна се не представлява. Процесуалният ѝ представител адв. Т., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемото дружество редовно призовано не се представлява. Процесуалният представител юриск.Г. в писмена молба до съда заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия /2013г./. Съгласно ЗЕ, изменен и обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006 г. дейностите по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През 2013г. КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.

Ответното дружество е  разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството ел.енергия.

Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп. Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор фактури, като е спорно  нивото на напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа.

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (2013 г.), е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната и електроразпределителна мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което въззивната инстанция счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения доказателствен материал.

 

Съгласно заключението на вещото лице, обектът на ищеца се захранва с електроенергия чрез кабел  - ниско напрежение от метален комплексен трафопост Срн/НН „Аглика“, който от своя страна се захранва чрез кабелна линия 20kV. От своя страна кабелната линия се захранва от състава на въздушна електропроводна линия „Абагар“, която води началото си от възлова станция Западна промишлена зона в района на СБА, гр. Велико Търново. Измервателните токови трансформатори и измервателните трансформатори за напрежение са монтирани в самия метална комплексна трансформаторна станция (трафопост) Срн/НН „Аглика“. Ищецът е собственик на металния трафопост по нотариален акт № 183, том І, дело № 162 от 21.08.2009 г. и фактура № 30000000181/31.07.2009 г., с които им е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот и са придобити изградените в него електрически съоръжения – видно от експертизата. Ответникът е представил Акт за държавна собственост № 5749 от 22.02.94 г. за Електрическо съоръжение - масивна сграда от 62 кв.м.на 1 етаж строена 1980 г. върху държавна земя в Западна промишлена зона в района на СБА гр. Велико Търново. И счетоводно извлечение от инвентарна книга на Електроразпределение Север АД, от където е видно, че същите притежават Възлова станция Западна промишлена зона. Не се представят опровергаващи доказателства за собствеността върху електрическите съоръжения.

Не се представят други доказателства, които да оборят както ангажираните по делото, така и конкретно проверените обстоятелства от вещото лице на място и по съществуващите схеми за присъединяване към електроразпределителните мрежи.

Въззивната инстанция счита, че за разрешаване на спора от съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно и на нея се поставят средствата за търговско измерване.

Според установеното от техническата експертиза и представените писмени доказателства, основните компоненти от електроразпределителната мрежа на ответника, чрез които се разпределя и преносва елекрическата енергия към различни машини и съоръжения на територията на предприятието след точката на присъединяване, са собственост на дружеството.

В случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така, присъединяването е директно със собствени съоръжения.

Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството/отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност /от 1999г, отм. 2004г./ и Закона за енергетиката.

Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката. Затова §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единствено изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. По настоящия казус съгласно представените документи и проверката им от експерта установяват, че компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации.

Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа, визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Границата на собственост на ищеца и ИПК Абагар АД е при ножовете на разединителя открит монтаж на ст. 20 от ВЕЛ Абагар. Там се осъществява достъпът на ищеца до мрежата средно напрежение, което не е собственост на Електроразпределение Север АД и там няма поставени СТИ. Т.е границата на собственост е преди трафопоста /собственост на ищеца/, където е налице свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средствата за търговско измерване са поставени след това, на ниво ниско напрежение. Обща граница на собственост както е по ЗЕ двете дружества нямат.

Видно от заключението на вещото лице, доставената на ищеца електроенергия на ниво средно напрежение, се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца, разположени в неговия трафопост. Следователно, средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ и чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ.

Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по  електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими/Решение №227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС/.

Въззивната инстанция счита за правилни аргументите на въззивното дружество „ Аглика“ АД, че въпреки съществуващия договор за достъп и пренос на електрическа енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия и достъп до електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва тази услуга да е реално предоставена от въззиваемата страна и оттам - основателно нейното заплащане.

Съгласно изготвената съдебно – икономическа експертиза общо заплатената от въззивника сума за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение е в размер на 7726,38 лв. Предявеният от въззивника иск е бил уважен до сумата от 3698,84 лв. Предвид изложените по – горе съображения, на въззивника следва да се присъди и останалата заплатена от него сума за пренос и достъп в размер на 4027,54 лв.

Съдът не споделя възражението на въззиваемото дружество , че съгласно чл. 11 на ПИКЕЕ клиентът – въззивното дружество е следвало да уведоми Електроразпределение север за желанието си СТИ да бъде позиционирано другаде. Чл. 11 от ПИКЕЕ определя избор на тарифиране, а чл. 12 до чл. -15 на ПИКЕЕ определят мястото на измерване и не въвеждат задължение за уведомяване. 

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде изменено в обжалваната част.

В останалата необжалвана част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса на въззивната страна следва да се присъдят допълнително деловодни разноски , както за първа, така и за въззивна инстанция.

По делото е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника. Съдът намира същите за неоснователни. Делото се характеризира със значителна правна сложност, тъй като касае много специфична материя. От друга страна пълномощника на ищеца/въззивник в пълнота е защитил интересите на упълномощителя като своевременно и адекватно е предприел необходимите процесуални действия.

Предвид изложеното ответната страна следва да заплати сторените от ищеца/въззивник разноски изцяло за двете инстанции.

За първа инстанция ищецът е извършил деловодни разноски в размер на 1669,06 лв. ( 1000 лв. адвокатско възнаграждение, 300.00лв. възнаграждение за ВЛ по СТЕ и 60 лв. възнаграждение за ВЛ СИЕ, както и 309,06 лв ДТ). С първоинстанционното решение ответникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 703,28 лв., поради което в настоящето производство той следва да бъде осъден да заплати допълнително 965,78 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

Решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е бил осъден да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 385,74 лв.

За въззивната фаза на производството въззивникът е доказал деловодни разноски в размер на 880,56лв., (ДТ 80.56лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв.), която сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати.

По тези съображения, съдът  

 

                                                                                                                             

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение №  307/09.03.2020 г. по гр.д.№ 6271/2019 г. на Районен съд Сливен

 

В частта, с която

Е бил отхвърлен предявеният от „АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. „И.“ против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. В., район „ В.В.“, № ** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на получено без правно основание плащане за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по електроразпределителната мрежа в периода м.април  до м. септември 2015 г., за сумата над 3698,84 лв. до претендираните 7726,38 лв.,

Както и в частта, с която „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. „Индустриален“ е било осъдено да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. В., район „ В.В.“, № ** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 385,74 лв.

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. В., район „ В.В.“, № ** да заплати на „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. „И.“ по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.1 от ЗЗД още 4027,54 ( четири хиляди и двадесет и седем лева и петдесет и четири ст.) лева, представляващи получено без основание плащане за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение в периода м. април до м. септември 2015 г. по фактури както следва: фактура № *********/08.04.2015 г. – 680,24 лв.; по фактура № **********/05.06.2015 г. – 604,61 лв.; по фактура № **********/08.07.2015 г. – 737,36  лв.; по фактура № **********/07.08.2015 г. – 805,77 лв.; и по фактура № **********/08.09.2015 г. –1199,57 лв.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. В., район „ В.В.“, № ** да заплати на „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. „И.“ допълнително деловодни разноски за първа инстанция в размер на 965,78 (деветстотин шестдесет и пет лева и 78 ст.) лева.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. В., район „ В.В.“, № ** да заплати на „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. „И.“ деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 880,56 ( осемстотин и осемдесет лева и 56 ст.) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                         2.