Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и
пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 310 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.27,
ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на „Хидросист“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, против решение
№ РД-16-691/19.04.2019 г. на главния директор на Главна дирекция
"Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на
икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма
"Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. С оспореното решение е
отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 582 299,99 лева, от
които 407 609,99 лева безвъзмездна финансова помощ (БФП) по договор за
предоставяне на БФП № BG 16RFOP002-2.001-1009-C01/09.02.2016 г. В жалбата се поддържа, че при издаването
на оспорения акт не са съобразени задължителните указания, дадени с решение №
21 от 31.01.2018 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 838/2017 г., оставено
в сила с решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г., VII
о., като в акта отново не са посочени правните норми, съставляващи правното
основание за неговото издаване. Поддържа се, че административният орган само
формално включил в акта разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ без да
обоснове кои норми от националното или съюзното законодателство са нарушени, за
да бъдат обявени за недопустими разходите, заявени с искането за окончателно
плащане. Твърди, че в случая не са налице и посочените в него фактически
основания за издаването му, тъй като закупените по проекта активи (6 бр.щанци)
и конкретно тези, за които направените разходи не са верифицирани – модели S173, S174, S220, S300 и S315, са били надлежно въведени в експлоатация. В допълнение сочи, че
съгласно чл.4.2 от договора за БФП заплащането на цената на активите е
достатъчно основание за верифициране на разходите и извършване на окончателно
плащане по искането. По тези и по останалите изложени в жалбата и в
представената писмена защита съображения моли съда да постанови решение, с
което да обяви оспореното решение за нищожно поради несъобразяване с дадените
от съда указания, респ. да отмени същото като унищожаемо и върне преписката на
управляващия орган със задължителни указания за верифициране на разходите и
заплащане на остатъка от безвъзмездната финансова помощ по административния
договор. Претендира направените деловодни разноски. Процесуалният представител
на жалбоподателя – адв.К.С. *** моли да му бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, за предоставената на жалбоподателя безплатна правна помощ.
Ответникът по
жалбата – главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за
конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и ръководител на УО
на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., е
депозирал становище, чрез процесуалния си представител, в което я оспорва
изцяло. Сочи, че при издаване на обжалваното решение са изцяло съобразени
дадените от съда указания като в него са детайлно описани правните и фактически
основания за неговото издаване. Поддържа, че в хода на производството пред
административния орган по безспорен начин било доказано обстоятелството, че
нито един от закупените по проекта активи, с изключение на щанца модел S50, за която съдът констатирал обратното, не бил инсталиран, въведен в
експлоатация и ползван по предназначение. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Оспореното
решение, видно от приложеното извлечение (л.133 от преписката) е връчено на жалбоподателя на 19.04.2019 г. чрез
информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), който начин на
връчване е в съответствие с чл.13, ал.3 вр. с чл.2, т.3 и от Наредбата за
определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите
органи посредством ИСУН. Жалбата, по която е образувано настоящото
производство, е подадена чрез лицензиран оператор посредством универсална
пощенска услуга, на 03.05.2019 г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата
е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, от адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приема за установено следното:
Решението е
издадено от компетентен орган. Разпоредбите на чл.62, ал.3 и чл.64, ал.1 от
ЗУСЕСИФ предвиждат, че управляващият орган извършва верифициране на разходите
въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и
на проверки на място, когато това е приложимо, респ. не верифицира съответния
разход, в случай че бенефициента не представи в срок документ или разяснения по
чл.63 от същия закон или е започната процедура по администриране на нередност.
Според чл.9, ал.5, изр.второ и трето от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган, или определено от него лице като правомощията на
ръководител на управляващия орган могат да се упражняват и от овластено от него
лице. Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.13 от Устройствения правилник на
Министерството на икономиката предвижда, че министърът организира дейността на
управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. като според текста на чл.30, ал.1,
т.2 от същия правилник Главна дирекция "Европейски фондове за
конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ орган по посочената
оперативна програма. С преписката е представена заповед № РД-16-1002/
29.08.2018 г. на министъра на икономиката, с която издателят на оспореното
решение - Х.С., и.д. главен директор на Главна дирекция "Европейски
фондове за конкурентоспособност", е определен за ръководител на УО на ОП
„Иновации и конкурентоспособност“. Както беше посочено, съгласно чл.9, ал.5, in fine от ЗУСЕСИФ делегирането на тези правомощия
е допустимо и в разглеждания случай е редовно извършено.
Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма –
чл.59, ал.2 от АПК.
В производството пред административния орган и конкретно при събиране на
доказателствата са допуснати някои нарушения, които обаче не са съществени и сами
по себе си не съставляват основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се
посочи, че уредбата на производството по верификация на разходи, към периода на
провеждане на производството пред административния орган, се съдържа в чл.60 –
чл.68 от ЗУСЕСИФ и раздел II от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество (отм.). Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ,
УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверките на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо. Според чл.22, ал.3, т.2 от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. (отм.), управленските
проверки за верифициране на разходите включват и проверки на място на
бенефициенти, включително на мястото на изпълнение на проекта. Видно от
приложените към преписката формуляри, първата подобна проверка е извършена на 08.08.2017
г. След нейното извършване, с искане изх. № К-26-Х-9/10.08.2017 г., на
основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.25 от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г., от
жалбоподателя са поискани пояснения и допълнителни документи като на 24.08.2017
г. последният е депозирал своето възражение с представени към него писмени
доказателства. Впоследствие са извършени още две проверки на място – в периода
08.09.2017 г. – 11.09.2017 г. и на 25.09.2017 г. Видно от формуляра за последното
посещение, то е извършено от Р.А. – независимият експерт, от който УО поискал
писмено заключение. Следва да се посочи, че управленските проверки могат да
бъдат извършвани единствено от служители на УО, а не и от назначеното от същия
орган вещо лице, което, с цел извършване на необходимите проверки и изследвания
– чл.51, ал.2 от АПК, би могло само да ги съпровожда, за да събере необходимите му за изпълнение на
експертизата данни, но не и да замества УО при извършване на проверката. По
тази причина съдът намира, че фактическите констатации, обективирани във
формуляра за извършено на 25.09.2017 г. посещение на място, са направени от
лице, което не разполага с компетентност за това, поради което това писмено
доказателство не разполага с обвързваща съда доказателствена сила – арг. от
чл.171, ал.1, изр.първо от АПК и чл.179, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Доколкото обаче формулярът е подписан от управителя на дружеството-жалбоподател
и в тази връзка съдържа извънсъдебно признание на отразените в него
обстоятелства, съдът счита, че същите следва да бъдат взети предвид при
решаване на делото.
Спазено е изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване в акта на
правните основания за неговото издаване. Съдът намира, че органът е съобразил указанията, дадени с решение № 21 от
31.01.2018 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 838/2017 г., оставено в
сила с решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г., VII о.
С това съдебно решение е отменен предходният акт на същия орган - решение №
РД-16-1336/12.10.2017 г., като издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради непосочване в акта на конкретното
правно основание за неговото издаване. В мотивите към своя съдебен акт АС-Велико
Търново е отбелязал, че в него административният орган не бил посочил нито едно
конкретно правно основание по чл.57 или чл.58 от ЗУСЕСИФ за недопустимост на
разходите, с което да мотивира волята си да откаже верификация на разходите по
договора за БФП. На органа са дадени указания, при преценката за допустимост на
разходите, да съобрази установените факти за всеки отделен разход като те бъдат
подведени към конкретна хипотеза на приложимите правни норми от европейското и
националното законодателство. Видно от оспореното в настоящото производство
решение, като правно основание за недопустимост на разходите, в него е посочена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, както и клаузите на чл.1.1 от
общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ и чл.7.4 от
договора за безвъзмездна финансова помощ. Жалбоподателят поддържа, че формалното
добавяне на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ в началната част на
акта не съставлява изпълнение на дадените от съда указания, доколкото отново не
са посочени нарушените правни норми, и моли на това основание оспореният
административен акт да бъде обявен за нищожен съгласно чл.177, ал.2 от АПК. Трайна
е практиката на ВАС, че когато отмяната на административния акт е на основание
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както е в настоящия случай, хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК няма да намери
приложение, дори когато дадените с отменителното съдебно решение указания за
надлежното мотивиране на акта не са изпълнени. Това е така, защото в тези
случаи с решението си съдът не разрешава спора по същество, поради което не се
е формирала и сила на присъдено нещо по отношение на спорното материално право.
Следователно в този случай новият акт би бил унищожаем, или пък нищожен на
друго, различно основание, но не и нищожен на основание чл.177, ал.2 от АПК. Следва
да се приеме, че с посочването в административния акт на приложимото според УО
правно основание за отказ за верификация на направените от бенифициента е
изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дали органът е издирил
коректната правна норма, която регулира съответното материално правоотношение,
е въпрос на правилното приложение на материалния закон и касае различно
отменително основание – това по чл.146, т.4, а не по т.3 от АПК.
В случая това не е сторено, поради което съдът намира, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, тъй като се намира в противоречие с
материалния закон. Както е прието и в решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 4266/2018 г., VII о., определянето на един разход като недопустим
изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може
да бъде установена действителната цел на органа и да бъде извършена проверка за
нейната законосъобразност. В решението си УО е обосновал отказа си да
верифицира заявените разходи с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, от
която, per argumentum a contrario, следва извод,
че няма да са допустими разходите, които са извършени в противоречие с
приложимото право на ЕС и българското законодателство. Тази разпоредба е
бланкетна, доколкото препраща към разпоредби от други нормативни актове –
национални и съюзни, и за да бъде надлежно попълнена тя със съдържание е
необходимо да бъдат посочени конкретните приложими според органа правни норми,
които са били нарушени и които правят разходите недопустими. Тук ответникът по
жалбата се е задоволил с посочването, че са нарушени чл.1.1 от общите условия
към договора за БФП и чл.7.4 от договора за БФП. Клаузите от административния
договор и общите условия към него не представляват правни норми от обективното
право и следователно не може с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ да
се обоснове препращане към тях. Не може да бъде споделено виждането на
ответника по жалбата, изложено в представеното становище, според което към
категорията на правните норми по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ спадат и приетите
на основание чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване, ведно с
приложенията към тях, каквито приложения съставляват самият административен
договор и общите условия към него. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ
урежда самостоятелно основание за недопустимост на разходите, относимо конкретно
към документите по чл.26, ал.1 от същия закон, като предвижда, че за да са допустими,
е необходимо разходите да попадат в категориите, включени в тези документи и в
одобрения проект. Такива документи в случая са утвърдените от УО Насоки за
кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ по ОП „Иновации
и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 и приложенията към тях, включително
сключения с одобрения кандидат административен договор за предоставяне на БФП и
общите условия към него. Следователно органът неправилно е счел, че нарушенията
на клаузи от сключения договор и общите условия може да се субсумира под
хипотезата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ. Приложимата материалноправна норма в
случая е тази на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, но тя не е била издирена и посочена
от ответника по жалбата в оспорения акт. Посоченото нарушение е достатъчно
съществено, за да обуслови отмяната на същият като незаконосъобразен. Дори и да
се приеме обаче, че нарушаването на клаузите по
чл.1.1 от общите условия към договора за БФП и чл.7.4 от договора за БФП
попада в приложното поле на вписаното в акта правно основание – чл.57, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ, то съдът намира, че не са налице нарушения на поети по тях
задължения, които да попълват неговата хипотеза и от тази гледна точка да съставляват
фактическото основание за неговото издаване. Текстът на чл.1.1 от общите
условия гласи следното: „Бенефициентът е длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо
се в Приложение I, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели.
Бенефициентът се задължава да спазва условията и изискванията, произтичащи от
Насоките за кандидатстване и приложенията към тях в процеса на изпълнение на
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“. В т.14.3 от Насоките за кандидатстване е посочено кога направените
разходи биха били недопустими като за целите на настоящото производство е
релевантна само подт.3, а именно хипотезата, посочена и от ответника по жалбата
в депозираното становище, когато разходите са за закупуване на
машини/съоръжения/оборудване и нематериални дълготрайни активи, които не са пряко свързани с постигане на
целите на проекта. Органът счита, че от доказателствата по делото,
включително от тези, находящи се по преписката, може да се направи извод, че
закупените по проекта активи (6 бр. щанци) не са инсталирани, въведени в
експлоатация и ползвани по предназначение от търговското дружество-жалбоподател,
направените за закупуването им разходи не са свързани с постигане целите на
проекта и следователно се явяват недопустими, поради което правилно бил
извършен и оспореният отказ за верифицирането им. Съдът намира, че този извод
не се подкрепя от доказателствата по делото. Действително, съгласно правилото по
чл.170, ал.1 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, органът
следва да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт. В случая
обаче в него е отразен един отрицателен факт, а именно, че закупените по
проекта активи не са били въведени в експлоатация, поради което в тежест на жалбоподателя,
съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че закупените щанци са били въведени в
експлоатация. Това е така, защото отрицателният факт е всъщност липса на факт,
а процесът на доказване от своя страна е свързан с установяването на следи в
обективната действителност, каквито липсващият факт трудно би могъл да остави.
Преди обаче да се пристъпи към оценка на доказателствата, съдът намира, че
следва да бъде изяснено какво е значението на подлежащия на доказване факт, т.е.
какво всъщност следва да се разбира под „въвеждане в експлоатация“ на
закупените по проекта активи. Тук съдът не е обвързан от констатациите на АС –
Велико Търново, който в мотивите към решението си е отбелязал, че по отношение
на закупените щанци, с изключение на щанца вид 2, модел S-50, от
административния орган било правилно прието, че същите не са въведени в
експлоатация и не могат да бъдат въведени, тъй като не са налични машини, чрез
които да се използват. Касационната инстанция е посочила изрично по отношение
на този фактически извод, че се явява ирелевантен предвид установения порок на
решението на УО.
Изразът „експлоатация“ означава използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за
извършване на полезна работа. Следователно, при извършване на преценка за това
дали щанците са въведени в експлоатация, следва да се има предвид тяхното
обичайно предназначение и начин на ползване в производството. Няма спор между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че закупените по
проекта активи - щанци (матрици) представляват инструментална екипировка за
обработка на листов материал (в случая ламели от електротехническа ламарина с
високо съдържание на силиций), от които се произвеждат статори за електрически генератори.
Процесът на производство включва използването на щанците чрез инсталирането им на
ексцентър преса с подходяща мощност като самите щанци са сменяеми и могат да се
използват за изработката на различни по вид детайли. По тези съображения съдът
намира основателно възражението на жалбоподателя, че въвеждането на активите в
експлоатация не изисква едновременното наличие на шест ексцентър преси, на всяка
от които да е инсталирана по една щанца. Подобно разбиране противоречи на
технологичната логика на съответното производство и на икономическата
целесъобразност, както и на целта на самата програма, която свързана именно с
подобряване на производствения капацитет на малките и средните предприятия,
каквото предприятие (малко) е това на жалбоподателя. Така в Насоките за
кандидатстване по програмата, т.6, част „Обосновка“ е записано следното: „Малките
и средни предприятия (МСП) регулярно изпитват трудности с набирането на капитал
или кредитен ресурс. Техните ограничени ресурси лимитират достъпа им до нови
технологии и системи за управление, което
се отразява негативно на ефективността на производството и възможностите
за достъп до пазари, устойчиво развитие, присъствие и ефективно използване на
ползите от растежа на тези пазари.“ Поставя се логичният въпрос как ще се
постигне поставената цел за повишаване на производствения капацитет и засилване
на експортния потенциал на българските МСП, ако от тях, в лицето на
жалбоподателя, се изисква да правят икономически необосновани разходи за
закупуване, респ. наемане на допълнително оборудване (ексцентрик преси според
броя на щанците) при иначе точно констатираните трудности при набирането на
капитал и кредитен ресурс, изпитвани и от жалбоподателя (във формуляра за
посещение от 25.09.2017 г. е записано изявлението на управителя на дружеството
за налични проблеми при отпускане на банковия кредит от „Банка Пиреос България“
АД). По тези причини съдът намира, че под въвеждане в експлоатация на активите
(щанците) следва да се разбират всички технически дейности по техния първоначален
монтаж, настройка и извършването на проба с всеки един от тях на подходяща по
вид и мощност преса. След анализ на доказателствата по делото съдът намира, че
жалбоподателят е провел успешно доказване на твърдението си, че щанците са
въведени в експлоатация.
От показанията на св.Б. (управител на дружеството „Булсеп 2010“ ЕООД,
отдало с договор от 15.04.2017 г. под наем на жалбоподателя ексцентър преса 63
т.) се установява, че през 2017 г. управителят на дружеството-жалбоподател го
потърсил, за да бъдат извършени проби със закупените 6 бр. щанци. Свидетелят
твърди, че всички те са били последователно монтирани на впоследствие наетата 63-тонна
ексцентрик преса като с четири от щанците пробите се оказали успешни, а с две
от тях пробите не били добри, тъй като се оказало, че пресата не била
достатъчно мощна, за да отсече детайла, както трябва. След направеното от УО
искане с изх. № К-26-Х-9/10.08.2017 г. по чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ за представяне
на допълнителни пояснения и документи, жалбоподателят е представил експертно
становище от проф.И.И. от РУ „Ангел Кънчев“ от 23.05.2017 г., който също е
присъствал при провеждане на пробите с инсталираните на 63-тонната преса щанци.
В становището си проф.И. е записал:“При посещението наблюдавах производствения
процес на щанца. Получения детайл е с гладък профил и без осенъци при
изрязването. Няма странични деформации и наранявания на ламелата. Всички
радиуси и опасани сечения са с правилна форма. При всеки щанцов удар се чува
необичайно по-висок шум и вибрации от пресата, което е признак, че 63 тона
преса работи на предела на възможностите си при определени щанци“. В
становището са направени препоръки за използването на 100 - тонна преса за
щанца S-50 и на 160-тонна преса за останалите пет щанци. Препоръчано, с цел
запазването им, те да се съхраняват омаслени и консервирани, когато са
демонтирани от пресата. Видно от снимковия материал, в това състояние щанците,
които не са били монтирани на пресата, са били намерени от УО при извършените
проверки на място. При последващата проверка от 08 – 11.09.2017 г. на пресата
била монтирана щанца вид 2, модел S50, но при опит да
бъдат щанцовани детайли в пресата заседнал метален лист, при което по –
нататъшното производство се оказало невъзможно. Жалбоподателят е представил и
потвърждение от 23.08.2017 г. (л.91 от преписката) от доставчика на
оборудването – хърватското дружество „Zakanj d.o.o.”, с което е потвърдено, че закупените по проекта щанци са въведени в
експлоатация в присъствие на техни представители и представители на възложителя
(жалбоподателя) като са направени първоначални изпитвания на всяка щанца на
ексцентър преса на датите, посочени в приемо-предавателните протоколи за
доставка, т.е. съответно на 10.05.2017 г., 22.05.2017 г. и 23.05.2017 г. По
приложеното адм.д. № 838/2017 г. на АС – Велико Търново са представени два
договора за покупко-продажба, от 21.07.2017 г. и от 17.08.2017 г., за
закупуването от страна на жалбоподателя съответно на ексцентър преса 63 тона и
на ексцентър преса 160 тона. В първия договор е вписано задължението на
продавача и да реновира закупеното оборудване. На 26.09.2017 г., след възлагане
от страна на УО, е представено заключение от Р. А. – независим експерт (л.112 –
л.114 от представената по делото преписка). В заключението си експертът е
посочил, че активите не са въведени в експлоатация, тъй като пет от щанците се
намирали на склад и били гресирани, а шестата е спукана при пробите и била в
процес на възстановяване. Посочено е, че фирмата не разполага с никакво
оборудване, а наетата преса и предстоящото закупуване на две преси не гарантирали
постигането на целите по проекта. Съдът намира, че тези изводи на назначения от
УО експерт не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
е представил писмени доказателства – договори за поръчки на генератори,
сключени с български и чуждестранни контрагенти, които договори са придружени с
фактури и доказателства за реални плащания по тях (представени още по адм.д. №
838/2017 г. на АС – Велико Търново на л.574 – л.619). Използваните в
експертната оценка изразни средства и обобщения, а на места в текста и на
удивителни знаци, очевидно целят да внушат, че нищо от заложеното по проекта не
е изпълнено от страна на жалбоподателя, както и да подчертаят, че са налице
обективни данни, обосноваващи изумлението на експерта от твърденията на
жалбоподателя за обратното. От цялостното изложение лъха недопустима за
заключение на вещо лице предубеденост. Експертът например е отбелязал следното:
„Не е ясно какво „разнообразяване на асортимента от продукти“ се има предвид в
проекта. Фирмата не разполага с производствена площ, производствено оборудване,
производствен персонал и производствен опит. Няма условия за изпитване на
продукцията“; „Не е ясно за какво „повишаване на производствения капацитет на
фирмата“ става дума. Всъщност досека фирмата не е имала производствен
капацитет“; “Не е ясно за какви „нови технологии“ става дума. От предното се
вижда, че фирмата не е притежавала производствени технологии.“ По адм.д. №
838/2017 г. на АС – Велико Търново са представени доказателства (л.620 – 621),
че жалбоподателят е депозирал международно заявление № PCT/BG2014/000017 в Международното бюро на Световната организация за
интелектуална собственост в Женева, Швейцария. След извършена от съда проверка
в интернет базата Google Патенти по номера заявлението (вж.
следния линк https://patents.google.com/patent/WO2015154152A2/en?q=~patent%2fBG111739A)
беше установено, че патентът е публикуван в Световната организация за
интелектуална собственост (WIPO, World Intellectual Property Organization) на 14.07.2016
г. под № WO2015154152A3, като касае изобретение „електрически генератор“ (Electric
generator). От съдържанието на експертната оценка също е видно, че към
жалбоподателя се отправя своеобразен упрек за липсата на достатъчно развит
производствен процес. Именно това обстоятелство обаче съставлява и основание за
подпомагането на малките и средни предприятия, каквото предприятие е и
търговското дружество-жалбоподател, с безвъзмездна финансова помощ по ОП „Иновации
и конкурентоспособност“. От такава помощ жалбоподателят не би се нуждаел, ако
разполагаше с необходимите, според експерта А., „големи инвестиции в оборудване
и наличие на производствен опит на световно ниво“. По тези съображения съдът не
кредитира експертната оценка, представена от последния като намира, че
закупените по проекта активи безспорно са били въведени в експлоатация. Следва
да се отбележи, че постигането на някои от целите на проекта, като например
значителното разширяване на кръга на клиентите на жалбоподателя и повишаване на
неговата конкурентоспособност на местния и международния пазар, зависи от
икономическата конюнктура като цяло, т.е. обусловено е от много повече фактори
извън въвеждането на закупените 6 бр.
щанци в експлоатация.
Следва да се отбележи, че посоченото от органа правно основание за отказ за
верификация на разходите – чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, не може да бъде
попълнено и с нормата на чл.2, § 49 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията
от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния
пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, към която норма препраща
клаузата на чл.7.4 от сключения договор за БФП между жалбоподателя и УО. Както
обосновано се сочи и в писмената защита на жалбоподателя, нормата е дефинитивна
(пояснителна), тъй като представлява легална дефиниция на понятието
„първоначална инвестиция“, а не регулираща, доколкото не съдържа конкретно
правило за поведение, което може да бъде нарушено с извършване на съответния
разход. Следователно, сама по себе си, тя не може да бъде нарушена и към нея не
може да се извърши препращане чрез посочване на бланкетните разпоредби на
чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ или чл.57, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, последната
уреждаща правилата за предоставяне на държавни помощи. Чрез посочването на клаузата
на чл.7.4 от договора за БФП като правно основание за отказ от верифициране на
разходи, УО явно е имал намерението да подчертае, че според него инвестицията в
закупените активи не е свързана с разширяване на капацитета на съществуващия
стопански обект (предприятието на жалбоподателя), нещо което беше опровергано
от доказателствата по делото, доколкото се установи, че чрез 6-те бр.шанци
могат да се изработват статори за различни генератори, за продажбата на които
по делото са представени и сключените договори, т.е. налице е посоченото
разширение на производствения капацитет.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден както в
противоречие с материалния закон, така и с неговата цел – да се гарантира, че
малките и средни предприятия, които имат добър бизнес модел и перспективи за
растеж и изпитват трудности при набиране на необходимия им капитал, могат да
разчитат на безвъзмездна финансова помощ по посочената оперативна програма (вж.
съображение 43-то от преамбюла на Регламент (ЕС) № 651/2014 и чл.4, ал.1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с поставените цели по т.6 от Насоките за кандидатстване). При наличието на
основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК оспореното решение на УО следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. За пълнота следва да се отбележи, че предвид
липсата на решение за финансова корекция или влязъл в сила акт за
възстановяване на сумата по междинния отчет от 170240,99 лева като недължимо
платена без правно основание или при отпаднало основание, в оспорения акт
неоснователно е включена и покана по чл.43 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за
възстановяването на същата.
Следва да се отбележи, че съдът не разполага с правомощия при отмяната на
извършения отказ за верифициране на разходи да разпореди на УО те да бъдат
изплатени на бенефициента. Изплащането на пълния размер на предвидената по
проекта БФП, доколкото липсват данни тя да е отменяна или намалявана по реда на
чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансова корекция, е въпрос не по
съществото на делото, който може да бъде решен от съда – чл.173, ал.1 от АПК, а
такъв на изпълнение на съдебното решение, доколкото разходът следва да бъде приет
за допустим, поради което верифициран и вследствие на това - изплатен (арг.62, ал.2 от ЗУСЕСИФ). Следва
да се посочи, че при липса на доброволно изпълнение, доколкото заплащането на
уговорената БФП всъщност представлява реално изпълнение от страна на УО на
поетите задължения по административния договор, ищецът може да предяви иск за
заплащане на дължимите суми. Според чл.19ж от АПК (в сила от 01.01.2019 г.)
административният съд разглежда и споровете относно изпълнението на
административните договори. Правото на бенефициента, кореспондиращо на поетото
от УО задължение по административния договор за предоставяне на БФП,
представлява парично притезание, което не може да бъде реализирано по друг
начин по съдебен ред, освен чрез предявяване на осъдителен иск. Доколкото се
касае до административен договор сключен именно по реда на ЗУСЕСИФ, то по арг.
от § 149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
съдебното производство по спор относно неговото изпълнение следва да бъде
разгледано от административния съд по реда на АПК. Такъв иск в настоящото
производство обаче няма предявяван и съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски за заплатена държавна такса в размер на 1700 лева.
Основателна се явява и претенцията на пълномощника на дружеството
жалбоподател – адв.К.С. ***, за присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставената правна помощ по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3,
пр.2 от ЗА. Възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер по
чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.20104 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху материален интерес, равен на размера на неверифицираната БФП
по договора, или сумата от 6606,10 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Хидросист“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 124, представлявано от управителя А. Х. Г.,
решение № РД-16-691/19.04.2019 г. на Х.С. - главен директор на Главна дирекция
"Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на
икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма
"Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г., с което, на основание
чл.57, ал.1, т.4, чл.62 и чл.64 вр. с чл.63 от ЗУСЕСИФ, е отказана
верификацията на разходи в общ размер на 582 299,99 лева, от които 407 609,99
лева - безвъзмездна финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG 16RFOP002-2.001-1009-C01/09.02.2016 г. с бенефициент
жалбоподателя „Хидросист“ ЕООД.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр.София, ул."Славянска" № 8, да
заплати на „Хидросист“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1700 лева – деловодни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр.София, ул."Славянска" № 8, да
заплати на адв.К.Е.С., с ЕГН **********,***, сумата от 6606,10 лева – адвокатско възнаграждение за предоставената на
жалбоподателя безплатна правна помощ.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: