№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.422 от ГПК, както и осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от “**********» ЕООД с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.“Б“ № ** бл.** вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Р И И срещу Я. К. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш, ул. «П»
№ 1, ет.2, ап** В исковата молба се излага, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № *********** в размер на 4000 лв., със срок на действие 36 месеца
и размер на вноската 194.78лв., при годишен процент на разходите 48.87 % и годишен
лихвен процент – 41.00 %, като общото задължение възлизало на 7 012.20 лв. Същевременно
между същите лица, било сключено споразумение за пакет от допълнителни услуги на
стойност 2840 лв., като размер на вноската била 78.89 лв., или сумата, която следвало да се
върне била общо в размер на 9 852.20 лв., при вноска от 273.67 лв. и дата на погасяване – 1-
во число на месеца. На **/**/****г. заемът бил усвоен от заемополучателя, като към
момента имало неизпълнени задължения по кредита. Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, за което било изпратено уведомително писмо, което останало непотърсено от
заемателя. В полза на заемателя възникнало и вземане в размер на 1315.99 лв.
представляващо договорно възнаграждение, което се претендирало за периода от
**/**/****г. (първата неплатена вноска) до датата на предсрочната изискуемост –
**/**/****г. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на
ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа
на ШРС, по което в полза на ищеца срещу заемополучателя - длъжник е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № **** от **/**/****г. По делото постъпило в срок
възражение от длъжника и съдът указал на заявителя да предяви искова молба на основание
1
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В заключение се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 3628.58 лв., представляващо главница по договора за заем и сума
в размер на 1315.99 лв., представляващо договорно възнаграждение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Предявяват
се и осъдителни искове за възнаграждението по закупената услуга „****“ в размер на 833.32
лв. и закупената услуга „*****“ в размер на 1533.34 лв., ведно със законната лихва до
изплащане на задължението. В допълнителна молба от **/**/****г. (находяща се на лист 38
от делото) се допълва петитума на исковата молба, като се моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи и сума в размер на 321.83 лв. – лихва за забава за периода
от **/**/****г. до **/**/****г. и сума от 107.19 лв. – законна лихва за периода от
**/**/****г. до **/**/****г.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответникът, като в законоустановения срок не постъпил писмен отговор по делото.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се депозира
становище, в което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за
уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като не оспорва, че има сключен
договор между страните, но според него клаузите за допълнителните услуги са незаконни.
Признава, че има невърнати суми по договора и не оспорва размерите им, но иска да върне
това, което е взел, не и повече. В пледоарията си иска таксите ако може да отпаднат, защото
по тях сумите са равни по размер на взетия заем.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, се установява, че на
**/**/****г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу длъжника – ответник. Заявлението било уважено частично
за сумата от 3628.58 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***********, за
сумата от 1 315.99 лв. – договорно възнаграждение за периода от **/**/****г. – **/**/****г.,
за сумата от 321.83 лв. – лихва за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от
107.19 лв. – законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението – **/**/****г., както и разноски от 163.01 лв. С разпореждане №
**** от **/**/****г. заявлението било отхвърлено за сумата от 833.32 лв. – възнаграждение
за закупена услуга „****“ и за сумата от 1 533.34 лв. – за закупена услуга „*****“. Указано
било да бъдат предявени осъдителни искове за отхвърлените суми. В срока за възражение е
депозирано такова, като са дадени указания на заявителя да предяви установителни искове
за вземанията си. Исковата молба е постъпила в указания от съда срок.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
***********/**/**/****г., сключен между „**********“ ЕООД, в качеството на кредитор и
2
ответника Я. К. Б. – кредитополучател. Съгласно договора ищецът предоставил сума в
размер на 4000 лв., за срок от 36 месеца при размер на вноската 194.78лв., годишен лихвен
процент 41.00 % и годишен процент на разходите 48.87 %. С договора бил избран и закупен
пакет от допълнителни услуги „****“, с която се предоставяло право за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1000 лв. и услуга „*****“
за промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 1840 лв.. Размера на
вноската за допълнителните услуги била 78.89 лв., като се прибавяла към погасителната
вноска по кредита. Или общото задължение, което кредитополучателят се задължил да върне
било в размер на 9 852.20 лв., при вноска от 273.67 лв., с падеж първо число на месеца.
Приложени по делото са и Декларация за предоставяне на преддоговорна информация,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващо приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на погасителни
вноски, погасителен план към договора и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, подписан и попълнен на **/**/****г. С част от
отпуснатия кредит било извършено рефинансиране в размер на 1743.09 лв., а остатъкът в
размер на 2 256.91 лв. бил приведен на **/**/****г. с преводно нареждане. Поради забава в
плащанията било изпратено уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост
по договора, което се е върнало като непотърсено.
Видно от представено извлечение от сметка към **/**/****г. погасителните вноски
били внасяни до **/**/****г., като изплатеното задължение било в размер на 1723.48 лв., а
остатъчното задължение по договора било в размер на 7 311.23 лв.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие
на интерес от това. Подаването на възражение срещу издадената заповед от страната на
солидарния длъжник и указанията на съда да се предявяват установителните искове
обосновават правния интерес на заявителя – ищец от водене на настоящото производство.
Предявените осъдителни искове също са допустими, но като предявени след отхвърляне
частично на заповедта за изпълнение те не са продължение на заповедното производство,
поради което и началната дата на сезиране на съда следва да се счита от датата на
депозиране на исковата молба, а именно 22.12.2022г.
По основателността на установителните искове по чл.422, във връзка с чл.415 от
ГПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, спазването на задълженията си по договора за
предоставяне на сумата по кредита, както и вземанията си по размер. Ответникът следва да
докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане.
Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че между страните са възникнали
отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за
потребителски кредит (ЗПК). Това обстоятелство не се оспорва и от ответника, който
3
признава, че има сключен договор за кредит между страните. Безспорно е също, че
предоставената по договора сума е усвоена напълно от кредитополучателя чрез
рефинансиране на друг кредит и превеждането на остатъкът по банкова сметка на
**/**/****г. Поради това и по отношение на процесния договор приложение намира Закон
за потребителския кредит (ЗПК). С оглед на това, съдът е задължен служебно да изследва
наличието на неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. Съдът счита, че
процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен, а само отделни негови
клаузи, като същия е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита и
договорната лихва. Нищожни са клаузите по допълнителната услуга "****" - приоритетно
разглеждане на искането за кредит и изплащането му, както и по допълнителна услуга
"*****" - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Затова преди
съдът да се произнесе по осъдителните искове, чиито предмет са закупените пакети, то
следва да разгледа тяхната действителност, респективно равноправност. Служебното начало
за произнасяне на съда произтича с оглед задължението по чл.7, ал.3 от ГПК, даже и при
липса на такива твърдения, а в случая такива са въведени от ответника.
В настоящия случай уговорените възнаграждения за допълнителни услуги
представляват заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези плащания
не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се
достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Според договора за кредит ГПР е 48,87 %, но това не е размерът на действителните разходи
за длъжника, защото сумата е без тази за вноската за допълнителни услуги. Следва да се
отбележи, че вноската за допълнителни услуги се начислява предварително, тоест е дължима
дори само за „възможността за предоставяне“ на изброените услуги и е без значение дали
някоя от услугите ще бъде ползвана през време на кредита или не. Затова и тази клауза е
нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита,
регламентирани в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги.
В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че всички
клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона
са нищожни. Още повече, че потребителят предварителното заплаща за услуга (която е в
размер близък до размера на предоставената му в заем сума), която зависи в последствие от
съгласието и одобряването от кредитора, което означава, че се заплаща за нещо, което
зависи изцяло от волята на насрещната страна по договора. Принципите на добросъвестност
и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва
да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни
услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, а именно правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да
договорят отлагане на една или повече погасителни вноски.
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на допълнителните пакети
4
услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
При главница от 4000 лв. към **/**/****г. ответникът е заплатил общо 371.42 лв.
главница, като остатъкът на неплатената главница е в размер на 3628.58 лв. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство с получаването на исковата молба
от ответника, представлява правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда
на основание чл.235, ал.3 в рамките на претендираните суми. Предвид това и искът за
остатъчна главница се явява доказан по основание и размер.
Ищецът претендира признаване за установено, че ответникът дължи по процесния
договор за потребителски кредит и сумата от 1315.99 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода от падежа на първата незаплатена вноска – **/**/**** г. до
датата на предсрочната изискуемост – **/**/**** г. Съдът намира, че към тази дата не е
обявена предсрочна изискуемост, но това обстоятелство е ирелевантно по отношение на
размера за договорна лихва, защото към датата на предявяване на заявлението по чл.410 от
ГПК (**/**/****г.) падежът на дължимите вноски е изтекъл и същите са били изискуеми
само на това основание. Поради което и договорната лихва в посочения в исковата молба
размер от 1315.99 лв. е дължима и следва да се уважи. Претендира се и лихва за забава в
размер на 321.83 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., която съдът намира за
дължима. Дължима е и сумата от 107.19 лв., представляваща законна лихва за периода от
**/**/****г. до датата на подаване на заявлението **/**/****г.
Предвид изложеното, то с оглед приетото и неоспорено от страните извлечение по
сметка следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в
размер на 3628.58 лв. по Договора за потребителски кредит и неплатена договорна лихва в
размер на 1315.99 лв. за падежираните вноски за периода от **/**/****г. до **/**/**** г.,
както и 321.83 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и сумата от 107.19 лв.,
представляваща законна лихва, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – **/**/**** г.
до окончателното изплащане на задължението.
По основателността на осъдителните искове: Предмет на осъдителните искове са
възнаграждение за закупена услуга "****" в размер на 833.32 лева и възнаграждение за
закупена услуга "*****" в размер на 1533.34 лева, ведно със законната лихва върху
главницата до изплащане на задължението. Действителността на клаузите за закупени
допълнителни услуги бе разгледана от съда по - горе при разглеждане основателността на
предявените установителни искове, като съдът достигна до извод за тяхната
неравноправност, като намира за ненужно да преповтаря отново доводите си в тази насока.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не са произвели
действие, поради което предявените осъдителни искове са неоснователни и недоказани, и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на исковете, следва да бъде отхвърлено и искането за законна
лихва, като последица от неуважаването им.
5
По разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство.
Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест
на ответника. В заповедното производство разноските са в размер на 163.01 лв.. В исковото
са в общ размер от 254.81 лв., от които 154.81 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за
юрисконсулско възнаграждение (определено от съда), но предвид отхвърлянето на
осъдителните искове, то ищецът дължи разноски в размер на 160.13 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Я. К. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.
Ш, ул. «П» № 1, ет.2, ап.5 дължи на “**********“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр.С, бул. “Б” № ** бл. ** вх.В, чрез юрисконсулт Р И И сумата от
3628.58 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********** от
**/**/****г., сключен между ищеца и ответникът, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от **/**/****г. – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 1315.99 лв. (хиляда триста и петнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорно възнаграждение за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 321.83 лв.(триста двадесет и един лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава за периода от **/**/****г. –
датата на изпадане на длъжника в забава до **/**/****г. и сумата от 107.19 лв.(сто и седем
лева и деветнадесет стотинки), представляваща законна лихва за периода от **/**/****г.
до **/**/****г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № ****
от **/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.415, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.79 от
ЗЗД искове за осъждане на ответника Я. К. Б. с ЕГН ********** да заплати на “**********“
ЕООД с ЕИК ********** възнаграждение за закупена услуга „****“ в размер на 833.32 лв. и
възнаграждение за закупена услуга „*****“ в размер на 1533.34 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я. К. Б. с ЕГН ********** да заплати
на “**********“ ЕООД с ЕИК ********** разноски по заповедното производство в размер
на 163.01 лв. (сто шестдесет и три лева и една стотинки) и разноски в исковото
производство в размер на 160.13 лв. (сто и шестдесет лева и тринадесет стотинки),
съразмерно с уважената част от исковете.
6
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7