РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена И. Николова
при участието на секретаря Антония А. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена И. Николова Гражданско дело №
20203110109792 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 55174/14.08.2020 г. от „СМ
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“
9 бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6 представлявано от управителя Атанас Николов Колев срещу
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД ЕИК: *********, адрес БЪЛГАРИЯ област Варна,
община Варна, гр. Варна 9009. район р-н „Владислав Варненчик:, ВАРНА ТАУЪРС -
Г, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ No 258, с която е предявен осъдителен иск за
осъждане на ответника че „Енерго - Про Продажби“ АД ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9 бл.
916, вх. А, ет. 2, ап. 6 представлявано от управителя Атанас Николов Колев, в
качеството му на частен правоприемник на потребителя Р. Д. И., ЕГН **********, от
село Ц., община Д. сумата в размер на 19.00 /деветнадесет/ лева, представляваща
дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 18.07.2015 г. без
основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по фактура № ТП ********** от дата 09.07.2015
год., за партида с абонатен № ********** клиентски № **********, находящ се в село
Ц., община Д., с титуляр на партидата Р. Д. И.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Ищецът сочи, че на 17.01.2016 год. ищецът придобил вземане срещу ответника в
размер на 19 лева в качеството си на цесионер по договор за цесия с цедент Р. Д. И.,
1
ЕГН **********, от село Ц., община Д. в размер на 19 лева, представляващо платена
на дата 18.07.2015 год. без основание такса за възстановяване на захранването с
електрическа енергия, по издадена фактура № ТП ********** от дата 09.07.2015 год.
(с падеж за плащане 09.07.2015 год.), за обект с абонатен № ********** клиентски №
**********, находящ се в село Ц., община Д., с титуляр на партидата Р. Д. И., ведно с
всички привилегии към него, в. т.ч. и натрупаните лихви от датата на възникване на
вземането. Твърди, че сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно
включване е заплатена от потребителя без основание.
Ответникът в отговора на исковата молба признава предявения иск, като
излага следното: Претенцията по фактура № ТП **********/09.07.2015г. била
заплатена в срока за отговор на исковата молба. Твърди обаче, че до депозиране на
исковата молба ответното дружество „Енерго Про Продажби“ АД не е получавало
представеното с исковата молба уведомление по реда на чл. 99, ал.4 от цедента - Р. Д.
И. Доколкото уведомлението от цедента по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е представено с
исковата молба, но без доказателства за връчването му счита, че е редовно уведомен за
цесията и новият кредитор на 25.08.2020г. - датата на която е получена исковата молба.
В тази връзка сочи, че след като ответното дружество узнало за прехвърлянето на
вземането и за личността на новия кредитор, незабавно предприело правни и
фактически действия, като на 23.09.2020г. (в срока за отговор на ИМ) сумата от
19.00лв. била заплатена по посочената на основание чл.127, ал. 4 от ГПК банкова
сметка с титуляр - адв. Димитър Благовестов Янакиев. Твърди, че „Енерго - Про
Продажби“ АД не е дало повод за започването на производството и с настоящия
отговор на искова молба признава заведения срещу дружеството осъдителен иск.
Осъществени са всички елементи от хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноските по
делото следва да бъдат възложени на ищцовото дружество.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът процесуалният представител поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа депозирания отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Р. Д. И., ЕГН
**********, от село Ц., община Д. е заплатила на дата 18.07.2015 год. сума в размер на
2
19,00 лева, представляваща такса възстановяване на захранването с електрическа
енергия, по издадена фактура № ТП ********** от дата 09.07.2015 год. (с падеж за
плащане 09.07.2015 год.), за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, находящ се в село Ц., община Д., с титуляр на партидата Р. Д. И. по сметка
на ответното дружество без основание, което вземане били прехвърлено от Р. И. на
ищеца с договор за цесия от 17.01.2016 г.
От ответника е представено доказателство за заплащане на процесната сума от 19,00 лв. на
ищеца след завеждане на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК - платежно нареждане
BUIN9561 от 23.09.2020 г. Плащането не се оспорва от ищеца.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице валидно сключен договор за цесия, че
цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е начислена процесната сума,
както и, че сумата е заплатена, а ответникът следва да докаже наличието на основание
за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия, че му е начислена процесната
сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата е заплатена. Не
са спорни и обстоятелствата по прехвърляне на вземането с договор за цесия на
ищцовото дружество и уведомяването на ответника за цесията. Не е спорно и че в хода
на процеса от ответника е извършено плащане на претендираната сума. Извършено е и
признание на иска.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изисква
от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите
за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В
3
раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е.
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго
условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение
на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на
суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди,
поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Енерго-Про Продажби”
АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I
ТО, е прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.”
ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е
било по негова вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
4
потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от
ОУПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, макар и в ОУ на друго енергийно
предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено
без основание.
По горните съображения съдът намира, че процесната сума е била недължимо
платена, поради което подлежи на връщане. Доколкото същата е заплатена от ответника, то
предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
Спорен по делото е въпросът за отговорността за разноски на страните, като ответникът
твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е бил уведомен от новия
кредитор за извършената цесия. Липсата обаче на уведомяване за цесията не е
възпрепятствала длъжника да изпълни на стария кредитор, което не е сторено. Плащането е
извършено след завеждане на настоящото производство, поради и което съдът намира, че
ответникът е дал повод за образуването му поради което следва да понесе отговорността за
разноски, на осн. 78, ал.1 от ГПК. От ищеца са представени доказателства за направени
разноски в размер на 410,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9 бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6
представлявано от управителя Атанас Николов Колев срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД ЕИК: *********, адрес гр. Варна 9009. бул. „ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК“ № 258 иск за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца в
качеството му на частен правоприемник на потребителя Р. Д. И., ЕГН **********, от
село Ц., община Д. сумата от 19.00 /деветнадесет/ лева, представляваща дължима
сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 18.07.2015 г. без основание по чл.
55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по фактура № ТП ********** от дата 09.07.2015 год., за партида с
абонатен № ********** клиентски № **********, находящ се в село Ц., община Д., с
титуляр на партидата Р. Д. И. поради извършено плащане в хода на процеса
(23.09.2020 г.).
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г да
заплати на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин“ 9 бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6 представлявано от управителя Атанас
Николов Колев сумата от 410,00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6