МОТИВИ към
присъда по НЧХД № 1072/2019
год. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и седми състав.
Предявена е частна тъжба от С.И.В., ЕГН:**********
срещу В.Б.К., ЕГН:**********, с обвинение за това, че:
За
времето от 26.10.2018 г. до 19.02.2019 г. в гр. Варна при условията на
продължавано престъпление причинил лека телесна повреда на С.И.В., изразяваща
се в контузии на лява долночелюстна става,
кръвонасядания по окосмената част на главата и левия горен крайник, травматичен
оток и ожулване по лицето, кръвонасядания и оток в областта на лява длан,
контузия на лява длан, които по своя медикобиологичен
характер представляват лека телесна повреда изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански иск, предявен
от частния тъжител С.В. срещу подс. В.К. за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане.
Частният
тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното
обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание. По отношение на
предявения граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло, като претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Защитникът
на подс. В.К. не приема описаната в частната тъжба фактическа обстановка за
безспорно установена от събраните доказателства.
Разпитан в
хода на съдебното следствие, подс. В.К. дава подробни обяснения. Твърди, че с
частният тъжител действително били в интимни отношения.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
През месец
април 2018 год. частния тъжител С.И.В. и подсъдимия В.Б.К. заминали заедно в
Обединено Кралство Великобритания с цел да работят и устроят своите
взаимоотношения.След като се завърнали оттам
през месец септември 2018 год. частния тъжител и подсъдимият заживели на
семейни начала. Известно време взаимоотношенията между двамата били добри, след
което подсъдимият започнал да проявява срещу частния тъжител не предизвикана
агресия, която скоро прераснала в побой.
На
16.10.2018 год. през целия ден в дома на частния тъжител подсъдимият изразявал
недоволство срещу нея, като непрестанно я обиждал, нагрубявал и заплашвал. Вечерта
около 21.30 часа ч.т. го помолила да напусне жилището й. Подсъдимият вместо
това започнал да и нанася удари с ръце по лицето и крайниците. След инцидента
подс.К. започнал да я моли да му прости, след което я заплашвал, че ще се
самоубие, ако се оплачи в полицията. Това негово поведение я демотивирало да
направи оплакване за извършеното спрямо нея посегателство.
На
25.10.2018 год. вечерта в дома на ч.т.В., подсъдимият гледал футболен мач по телевизора,
като в един момент започнал да се заяжда с ч.т. След като го помолила да
престане, той се нахвърлил по нея с юмруци, като й нанесъл удари по главата.
Въпреки силната болка ч.т. успяла да се обади на тел.112. След намесата на
полицаите при ОД МВР – Варна, подсъдимият бил изведен от дома на ч.т. На
26.10.2018 год. тя е депозирала жалба до Началника на Второ РУ при ОД МВР –
Варна и е завела дело по ЗЗДН, по което Районен съд – Варна е издал – Заповед
за незабавна защита. На 26.10.2018 год. ч.т. посетила отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“, където била прегледана от съдебен
лекар.
На
19.12.2018 год. подсъдимият К. отишъл на работното място на ч.т., което се
намирало в гр.Варна, *** Между двамата
отново се породил спор. В този ден ч.т. е трябвало да прибере детето си от
училище, където имало коледно празненство. Подсъдимият предварително успял да
прибере мобилния телефон и ключовете от лекия автомобил на ч.т., като и заявил,
че ще я закара до училището, което се намирало в к.к.“Св.
св.Константин и Е.“. Още с потеглянето на автомобила, подсъдимият й нанесъл
удар с юмрук в лявата част на главата. В. успяла да се предпази с дясната ръка,
но при втория му удар, пострадал палецът й, който се подул и бил „болезнен“ при
пипане около десет дни. Малко преди да пристигнат до училището, подсъдимият
нанесъл трети удар в областта на носа на ч.т. вследствие на което потекла кръв,
а в последствие се образувал оток. След като слязла от автомобила, ч.т. се
обадила по мобилния телефон на своя брат, като му обяснила цялата ситуация с
подсъдимия. Вечерта тримата – подсъдимият, ч.т. и брат й се събрали в дома на В.,
където подсъдимият заявил, че повече няма да проявява насилие към ч.т.
На 19.02.2019
год. подсъдимият отишъл пред офиса на ч.т. в момент, в който тя и нейни
приятелки са тръгвали на обяд. Извикал я, за да си поговорят и тя отишла с него
в заведение на „Мак Доналдс“, където той веднага взел
мобилния й телефон. За пореден път между тях възникнал спор. След като я
принудил да му се извини за всичко, което му била причинила, той й върнал
телефона.Ч.т. тръгнала към офиса си, като подсъдимият я последвал, като й
заявил, че няма да си тръгне. В. опитала да „натисне“ „паник-бутона“,
който се намирал в офиса, за да извика служителите на СОТ. Разбрал за
намеренията й, подсъдимият хванал пръстите на двете и ръце и ги извил, след
което и нанесъл удар в областта на главата. Започнала да вика, като виковете и
били чути от св.Р.Л.. Веднага след това тя се отзовала, за да окаже помощ на
ч.т. След няколко минути дошли и охранителите от СОТ, но през това време
подсъдимият напуснал офиса и тръгнал в неизвестна посока. Непосредствено след
инцидента двете посетили спешно отделение, където ч.т. била прегледана. На
следващия ден – 20.02.2019 г. В. била прегледана от съдебен лекар.
Назначената
в хода на съдебното следствие, неоспорена от страните и кредитирана от съда
като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-медицинска и психологична
експертиза констатира, че на 16.10.2018 год. и на 25.10.2018 год. частния
тъжител С.В. е получила контузия на лявата долночелюстна
става, кръвонасядания по окосмената част на главата и левия горен крайник. В
резултат на нанесения и побой на 19.02.2019 год. е получила контузия по
главата, кръвонасядания, травматичен оток и ожулвания по лицето, кръвонасядания
и оток в областта на лявата длан, контузия на лявата длан.
Описаните
травматични увреждания, получени на горепосочените дати, са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, лявата
предмишница, лявата длан. Същите отговарят да са получени при удари с юмруци,
извиване на пръсти на лявата длан. След получаване на такива травматични
увреждания са налице болки в областта на нанесените увреждания, ограничено
движение в областта на лявата долночелюстна става,
ограничено движение в областта на пръстите на левия горен крайник.
Травматичните
увреждания, получени на 16.10.2018 год. са обусловили чувство на болка и
страдания.
Травматичните
увреждания получени на 25.10.2018 год. и 19.02.2019 год. са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Оплакванията
от гореописаните увреждания обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Към момента
на проведения клиничен преглед – 10.02.2019 год. ч.т. съобщава за нарушен сън,
непостоянен световъртеж, пристъпно главоболие, които са във връзка с нарушенията в психо - емоционалната сфера.
Вследствие
на нанесения побой над осв.С.В., тя е със симптоми на
ПТСР, повишена е страховата й готовност, страда от
нарушения на съня. Повишено е нейното вътрешно напрежение и безпокойство. Умерено
повишена е тревожността, която е свързана с продължаващите преследвания /по
телефона и на обществени места/ с нарушаване на Заповеди по ЗЗДН на подсъдимия К..
Към
момента осв.В. по-трудно се концентрира през деня,
тъй като е нарушен сънят през нощта, а през деня е изпитвано напрежение и
безпокойство от неконтролируемостта на действията и
поведението на подсъдимия и спомените от преживения стрес, причинил и болки и
страдания, както и страхове да не се повтори отново всичко това. Понастоящем осв. изпитва страхове да остане сама и особено, да се движи
по улиците.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани гласни и писмени доказателства,
както и на заключениeто по кредитираната като
компетентно и безпристрастно изготвена съдебно -медицинска експертиза.
По делото
са налице две основни противоречащи си групи гласни доказателства относно
обстоятелството как са били реализирани травматичните увреждания на
пострадалия, установени безспорно по делото от наличната медицинска
документация и СМЕ. От една страна са твърденията на подс. К., подкрепени напълно
от показанията на разпитания като свидетел – Р.С.. От друга страна са
твърденията на частния тъжител, че е била удряна безпричинно от подсъдимия с
юмруци в областта на главата, подкрепени напълно от показанията на свидетелите
– Й.Н., Р.Л., С.В..
На първо
място следва да се отбележи, че съдът цени показанията на свидетеля – Р.С. в
светлината на приятелските им отношения, която безспорно ги прави пряко
заинтересовани от изхода на делото. Напълно обясним е стремежа му към
оневиняване на подсъдимия, но показанията му не опровергават твърденията на
частния тъжител за умишлено нанесени от подсъдимия удари в областта на лицето и
главата на пострадалата. Свид. С. не внася никаква
светлина относно начина, по който са били причинени нараняванията на
пострадалата.
В пълна
подкрепа на изнесеното в тъжбата са показанията на свидетелите – Й.Н., Р.Л. и С.В.,
които по никакъв начин не може да се считат за предубедени от изхода на делото.
Липсват данни свидетелите – Н., Лисичкова и Василева
да са били в конфликтни отношения с подсъдимия или други обстоятелства, които
биха могли да дискредитират техните показания. Същите кореспондират напълно и с
установеното от вещото лице, извършило СМЕ, поради което и съдът ги кредитира с
доверие. С оглед на това и съдът приема описаната в частната тъжба фактология за доказана, а твърденията на подсъдимия за
негова защитна позиция.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа
обстановка са приобщените по реда на чл. 283
от НПК, медицински документи, установяващи извършени медицински интервенции
на пострадалия, непосредствено след деянието. Обстоятелството дали пострадалият
е депозирал официално заявление в полицията за нанесения му побой или не само
по себе си не би могло да опровергае безспорната установеност на събитията,
описани в частната тъжба.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът прие, че: за времето от
26.10.2018 г. до 19.02.2019 г. в гр. Варна при условията на продължавано
престъпление подсъдимият К. е причинил лека телесна повреда на С.И.В.,
изразяваща се в контузии на лява долночелюстна става,
кръвонасядания по окосмената част на главата и левия горен крайник, травматичен
оток и ожулване по лицето, кръвонасядания и оток в областта на лява длан,
контузия на лява длан, които по своя медикобиологичен
характер представляват лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъпление
по чл. 130, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От
обективна страна, деянието по чл. 130, ал.1 от НК се приема за
осъществено с констатацията от заключението на вещите лица, че причиненото
телесно увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и е получено по време, място и начин на причиняване, съответстващи на
кредитираните от съда гласни доказателства.
При
направените констатации относно механизма на нанасяне, силата и насочеността на
ударите - директно в областта на лицето, съдът намира от субективна страна, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл като е съзнавал, че ще причини
конкретното телесно увреждане по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и е целял именно
неговото настъпване.
От
субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено при внезапно
възникнал пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни
последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че с действието си може да увреди
сериозно здравето на пострадалия, като това служи като основание на съдебния
състав да приеме за налична тази форма на вина.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от негова страна, незачитане на телесната
неприкосновеност на личността.
Предвидената
санкция в НК за извършеното деяние е лишаване от свобода до две години или
пробация, подс. В.К. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
двадесет и осма от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди. При
наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 78А
от НК, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – глоба.
При
определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на обществената
опасност на конкретно извършеното деяние като сравнително невисока. Като
невисока съдът прецени и степента на обществена опасност на подсъдимия предвид
добрите му характеристичните данни и чистото му съдебно минало. Очевидно е, че
случилото се е инцидентна проява в живота на подсъдимия, чиято укоримост той сам е оценил, макар и впоследствие. Трудовата
ангажираност на подсъдимия съдът прецени също като смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Изложените
съображения мотивират съда да определи предвиденото административно наказание
по чл.
78а ал.1 от НК в минимален размер, а именно 1 000 /хиляда/ лева – при
изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът
намери, че макар и с това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.
36 от НК, като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на
установения в страната законов ред.
Предвид
признаването на подс. В.К. за виновен,
предявеният граждански иск се явява доказан по основание. Обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически болки и
страдания, чувство на безпомощност, оскърбление и унижение на личността и
психологически и морални страдания няма принципно определена парична
равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост. Предвид
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът намира за
безспорно установени претърпените физически болки и страдания от пострадалия в
резултат на причинените телесни увреждания. Ето защо и като съобрази
разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД съдебният състав намери, че сума в размер на 5000 /пет хиляди/
лева е справедлив и достатъчен паричен еквивалент за репариране на претърпените
от пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В частта за разликата
над присъдената стойност до претендирания размер от
10 000 /десет хиляди/ лева, гражданския иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
основание чл.
189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, от които в полза на частния тъжител 1 750 лева за внесен депозит за
изготвяне на комплексна СМПЕ, възнаграждение за адвокат и в полза на Държавата
по сметка на съда 200 лева, включващи държавната такса върху стойността на
уважения граждански иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: