№ 2927
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110163323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 330566/17.11.2023 г., на Р. Б. К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес общ. Столична, с. Б, ул. К №2, чрез
пълномощника си ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №.....,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. Ал. С № 125-2, ет. 5, офис 5.3.,
представлявано от адвокат Д. М. М. – Управител, e-mail: ********@*****.***
против „ФБ“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д Неру“ №28, „С Център“, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПБ
Дамянов, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д Неру“ №28, „С Център“, ет. 2,
ап. 40-46, чрез ст.юрк. МК, с която са предявени са обективно кумулативно
съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство №...../13.12.2022 г., сключен между
ищеца и ответника, предвиждащ заплащане на сума от 15,46 лева всяка
седмица за период от 12 седмици, считано от 20.12.2022 г. до 07.03.2023 г.,
включително, които представляват възнаграждение за предоставянето на
поръчителство, което се явява условие и предпоставка за сключване на
Договор за паричен заем №...../13.12.2022г. между ищеца и „ИАМ“ АД,
ЕИК *********, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
ЗЗД за сума в размер на 10 лева, като частична претенция от общо 185,52 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство №....., сключен между страните ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда на 17.11.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В хода на делото, исковата претенция по осъдителния иск е увеличена от
1
10 лв. на 185.52 лв. и съставлява пълният размер на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2023 г. между страните е
сключен Договор за паричен заем №...../13.12.2022 г., за заем в размер на
600,00 лева със срок от 12 седмици със седмична вноска за погасяване в
размер на 52,54 лева, размер на годишен лихвен процент от 40 % и размер на
годишния процент на разходите (ГПР) – 49,23. В договора било посочено, че
заемателят дължи сума в общ размер на 630,48 лева. В чл. 4 от Договора било
уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора за заем, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на условията, посочени в същия член, 2) банкова гаранция с бенефициер или
3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки по занятие. Твърди, че заемателят е избрал негов гарант да бъде
одобреното от заемодателя дружество „ФБ“ ЕООД, поради което сключва с
последното договор за предоставяне на поръчителство №...../13.12.2022г.,
според който заемателят трябва да изплати сума от 185,52 лева за
предоставената услуга. Сочи, че съгласно договора заемателят следва да плати
дължимите парични суми по него на „ИАМ“ АД, което от своя страна е
опълномощено от „ФБ“ ЕООД да ги събира в тяхна полза. Поради това
твърди, че „ФБ“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесния
заем. Твърди също, че заемателят е погасил цялото вземане по договора.
Ищецът твърди, че договорът за паричен заем по своите правна
характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон – ЗПК. Като причини за това навежда факта, че заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора действа в качеството си на
такова и следователно има качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК, а заемодателят – на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен по
отношение на договора за паричен заем следователно действието на
поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение и двете правоотношения трябва да се разглеждат заедно. В
подкрепа на това съждение, навежда и аргумента, че двете дружества са
свързани, тъй като „ИАМ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФБ“
ЕООД (видно от ТР към АВ).
Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е изначално
недействителен, понеже, като договор за потребителски кредит, той не
отговаря на необходимите изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Счита, че на заемателя не е предоставена възможност да избере дали да
предостави обезпечение или не, както и че две от опциите при избора на
такова (две физически лица и банкова гаранция с бенефициер), всъщност са
неосъществими за него. Смята, че по този начин заемодателят поставя на
заемателя неизпълними изисквания с намерението да го „насочи“ към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът би могъл да предостави
2
и от която, според ищеца, заемодателят би се обогатил, предвид връзката
между него и дружеството – гарант.
Смята, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, за да може по този начин за заобиколи и нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Ищецът смята, че договорът за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като с него не се предоставя услуга на
длъжника, а вместо това чрез него се облагодетелства единствено кредиторът
„ИАМ“ АД, в полза на когото е обезпечението. Позовава се на Решение № 7
от 28.04.2020 г. по т.д. №562/2017 г. на ВКС 2-ро търг. отд. като довод в
подкрепа на твърдението за нищожността на договора за поръчителство.
Твърди също така, че договорът за поръчителство е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави. Като причина изтъква, че целта на
сключването му е да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „ИАМ“ АД.
Като още едно основание за нищожността на договора навежда и
нарушаване на принципите на добросъвестност и справедливост, поради това,
че сумата, уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от
половината от сумата по отпуснатия заем.
Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство, както и да бъде осъден ответника да върне
заплатените суми, платени при начална липса на основание. Претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
твърденията в исковата молба като излага подробни съображения и цитира
съдебна практика. Въвежда твърдения и доводи за договор за поръчителство,
сключен с трето за спора лице, което няма отношение към предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните е, обстоятелството, че между ищеца и „ИАМ“ АД е бил сключен
валиден Договор за паричен заем №...../13.12.2022 г., по силата на който
заемодателят е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 600 лв., която
последният е върнал изцяло, както и че между страните по делото е сключен
Договор за предоставяне на гаранция с № ...../13.12.2022 г. с предмет
предоставяне на гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения“
в полза на „ИАМ“ АД по Договор за паричен заем, както и всички последици
от неизпълнението на задълженията от потребителя по Договора за паричен
заем, покриваща главницата от 600 лв., задължение за заплащане на
3
възнаградителна лихва, задължение за заплащане на законна лихва за забава
при евентуална забава на плащането, както и разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорар. За поемане на
задължението по чл. 1 от този договор потребителят дължи възнаграждение на
гаранта в размер на 185.52 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които
по 15.46 лв., с окончателен падеж 07.03.2023 г. В чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на гаранция е уредено, че потребителят следва да заплати
възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за
плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, като в
ал. 3 е уговорено, че „ИАМ“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение
по този договор.
Видно от Договора за кредит, който се обезпечава от Договора за
предоставяне на гаранция, сключен между страните, същият е за сумата от 600
лева, срок на погасяване 12 седмици, фиксиран лихвен процент от 40 %,
годишен процент на разходите – 49.23 % и такса за бързо разглеждане от
98.52 лв. Общата дължима сума по кредита възлиза на 630.48 лв. Датата на
окончателния падеж по договора за кредит е 07.03.2023 г. В договора изрично
е посочено, че годишният процент на разходите не включва разходите, които
кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
задълженията си по договора и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че на
19.12.2022 г. ищецът е изплатил сумата от 185.52 лв. на ответното дружество
по Договора за предоставяне на гаранция № ...../13.12.2022 г. Вещото лице е
установило, че посочената сума е погасила задълженията към ответника по
Договора между страните.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че не
следва да обсъжда доводите за нищожност на договора за заем, сключен
между ищеца и „ИАМ“ АД, доколкото такъв иск няма предявен с исковата
молба, в противен случай би се произнесъл свръх петитум с недопустим
съдебен акт.
Доколкото договорът за предоставяне на гаранция, сключен между
страните, има за предмет поемане на отговорност за обезпечаване на вземане,
което ищецът дължи на едно трето лице – кредитодател срещу
възнаграждение за това, съдът счита, че твърдението на ищеца, че е налице
договор при първоначална липса на основание е неоснователно.
Неоснователни са доводите, наведени за процесния договор в исковата молба,
касаещи договора за поръчителство, тъй като процесният договор не е такъв
по смисъла на чл. 138 и следващите от ЗЗД. Касае се за договор за
предоставяне на гаранция, сключен между кредитополучател и поръчител.
Предвид разпоредбата на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите,
законът допуска свобода на договарянето при условие, че се спазват
4
повелителните норми на закона и добрите нрави. В настоящия случай не се
установява нарушаване на императивни законови разпоредби, нито
нарушаване на добрите нрави. Неоснователен е доводът, че договорът е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на
договореното възнаграждение по него е в размер по-голям от половината от
отпуснатата сума по договора за кредит. Видно от събраните по делото
доказателства, главницата по договора за кредит възлиза на 600 лв., а
възнаграждението по процесния договор за поръчителство, обезпечаващ
договора за кредит, се явява под 1/3 част от главницата.
Не може да се възприеме и довода, че договорът е нищожен, поради
това, че бил изначално лишен от основание. Страните по процесния договор
свободно са договорили условията по него, като предметът на договора е
обезпечаването на риска от невъзможността на лицето – кредитополучател –
да заплати дължимите към кредитора си по договора за кредит суми,
респективно понасяне на отговорността за погасяване на вземането от
поръчителя, в случай, че кредитополучателят не погаси на падежа.
Обезпечителната функция на договора се явява основанието на договора,
поради което не може да се приеме, че същият е лишен от основание
изначално. Предоставяната услуга в полза на кредитополучателя се явява
поемането на този риск от неплащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице твърдените в
исковата молба пороци на процесния Договор за предоставяне на гаранция,
които да водят до неговата нищожност. Ето защо, съдът счита, че искът по
чл. 26, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан и неоснователен – не са налице
предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба – противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или
договаряне върху неоткрити наследства. В случая не може да се приложат
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, предвид това, че
процесният договор не е за кредит.
При неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен се
явява и иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като възнаграждението по процесния
договор не е платено без основание – ответникът е поел риска да заплати
вземането по договора за кредит между ищеца и „ИАМ“ АД за срока на
действие на последния и го е носил за периода до погасяването на вземането.
Обстоятелството, че ищецът е погасил вземането си не влияе на
действителността на процесния договор.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Такива се
следват само на ответника. С отговора на исковата молба е направено искане
за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 360 лв. Видно от материалите по делото, ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което възнаграждение му се определя от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК по преценка на съда. Предвид обстоятелството, че
ответникът не е се е явявал в съдебно заседание, а делото не се отличава с
5
фактическа и правна сложност, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в полза на ответното дружество в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от на Р. Б. К. с ЕГН **********, с. Б, ул. К
№2, Столична община, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“, вписано в
регистър БУЛСТАТ под №....., с адрес на упражняване на дейността: гр.
София, бул. Ал. С № 125-2, ет. 5, офис 5.3., представлявано от адвокат Д. М.
М. – Управител, против „ФБ“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д Неру“ №28, „С Център“, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ПБ Дамянов, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д Неру“
№28, „С Център“, ет. 2, ап. 40-46, чрез ст.юрк. МК, с която са предявени са
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
№...../13.12.2022 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждащ
заплащане на сума от 15,46 лева всяка седмица за период от 12 седмици,
считано от 20.12.2022 г. до 07.03.2023 г., включително, които представляват
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, което се явява условие и
предпоставка за сключване на Договор за паричен заем №...../13.12.2022г.
между ищеца и „ИАМ“ АД, ЕИК *********, и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за сума в размер на 185,52 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство №....., сключен между страните ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда на 17.11.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН **********, с. Б, ул. К №2, Столична община,
да заплати на „ФБ“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПБ Дамянов
сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6