РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100506654 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба вх. № 6749/27.04.2021г. по входящия регистър
на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, депозирана от длъжниците по
изпълнението Б. Д.Н. , ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН ********** срещу
Постановление от 20.04.2021г. по изпълнително дело № 20208490402958
по описа на ЧСИ А.П., с което е отказано да прекрати поради плащане
на задълженията изпълнителното дело. Посочили са, че с продажбата на
ипотекирания апартамент № 2 са платени всички задължения към взискателя
по всички заеми, по посочената от него по изпълнителното дело банкова
сметка му били преведени 20 000лв. за ипотеката и още 26 000лв. за 3 бр.
договори. От продажбата на апартамента парите били преведени по сметка на
баба им – Л.С. и затова от нейната сметка парите били наредени по сметка на
взискателя още на 16.04.2018г., нямало основание да ги иска повторно.
Делото следвало да се прекрати и възбраната да се вдигне.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело - П.Ц. Р.,
ЕГН ******* в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е,
че по представените доказателства не можело да се направи точна
1
констатация за погасяване на дълга по делото. В чл. 2.2.2. от предварителния
договор се сочело че се погасява задължение , възникнало през 2013г., което
не съответствало на договорите за заем в основата на изпълнителния процес.
С изложени мотиви ЧСИ А.П. е посочил, че жалбата е неоснователна.
По изпълнителното дело се събирало вземане по договор за заем от
07.03.2018г., платежното нареждане с наредител Л.С. сочело три договора за
заем без същите да са конкретизирани, не сочело договор за заем от
07.03.2018г., поради което и не можело да се направи извод, че е платена
сумата по изпълнителното дело.
Съдът като обсъди доводи на страни , мотивите на съдебния
изпълнител и представените по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнителното дело
№ изпълнително дело № 20208490402958 по описа на ЧСИ А.П., съгласно
които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от
29.09.2020г. на П.Ц. Р., ЕГН ******* срещу Б.Д. Н. , ЕГН ********** и Д. Д.
Н., ЕГН ********** за събиране на вземанията по изпълнителен лист, изД.н
на 31.10.2019г. по дело № 58823/2019г. на СРС за солидарно заплащане на
сумата от 9000лв. ведно със законната лихва от 14.10.2019г. до изплащането
й, представляващи главница по договор за заем от с нотариално заверени
подписи от 07.03.2018г.; съдебни разноски от 980лв. С молбата е поискано да
се съберат и разноските по изпълнителното дело, включително
възнаграждението за адвокат от 800лв, като е посочен изпълнителен способ
изпълнение върху движими и недвижими имоти на длъжниците. С
постановление от 05.10.2020г. е наложена от ЧСИ възбрана върху гараж 1,
гараж 9, гараж 20 в гр. София, ул. „********* ******* покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжниците на 05.04.2021г.
С молба от 08.04.2021г. длъжниците са посочили , че са подали
възражение срещу задължението по заповедното дело, платили били сумата
на взискателя още преди подаване на заявлението, плащането било с
платежно нареждане от 16.04.2018г. за сумата от 26 000лв. , поискали са да се
вдигне и възбраната. С молбата са представили платежно нареждане от
2
16.04.2018г. с коетЛ.Д.С. е наредила по сметка на П.Ц. Р. 26 000лв. с
посочено основание „3бр. договори за заем с Б.Н. и Д. Н..
С молба от 19.04.2021г. взискателят е оспорил твърденията на
длъжниците, като е посочил, че плащането по платежното нареждане е за
други задължения по други договори.
Представено е удостоверение от нотариус Г., рег. № 340, съгласно което
на 19.06.2013г. П. Р. е сключил договор за заем за 7200лв. със заемател Д.Н.
със срок за връщане 19.06.2014г., който договор е удостоверен под рег. №
6040/19.06.2013г. по общия регистър на нотариуса.
Представен е нотариален акт № 190/19.06.2013г. съгласно който Д.Н. е
учредил договорна ипотека върху апартамент № 2 гр. София, ул. *********
****** за обезпечение на задълженията му като заемател по договор за заем
Д.н му от П. Р. в размер на 20 000лв. със срок за връщане 19.06.2014г.
Представена е неподписана първа страните от документ озаглавен „
договор за паричен заем“ от 28.08.2017г. сочещ като заемодател П. Р. ,
заемател Б.Н. и на В. Н.а за сума от 10 000лв. със срок за връщане
31.12.2017г.
С Постановление от 20.04.2021г., съобщено на длъжниците на
23.04.2021г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото и за
вдигне възбраната, защото не можело да се направи извод за съвпадение на
задължението по изпълнителния лист и това по платежното нареждане.
Представен е предварителен договор от 09.02.2018г., анекс от 13.02.2018г.
съгласно който Д.Н. се е задължил да проД. на Г.Г. и на Р.К. апартамент № 2,
гр. София, ул. ********* ****** за 168201,38лв., от които 20 000лв. ще
платят на П. Р. за погасяване на дълг към него и заличаване на вписана
ипотека върху този имот по нотариален акт № 190/2013г., като
предварителния договор е подписан и от Р. поел задължение след плащане на
сумата да заличи ипотеката, сумата от 9265,63лв. да Р. платена по сметка на
Л.С..
Съгласно справка от Агенция по вписвания на 27.03.2018г. Д.Н. е продал
на Г.Г. и на Р.К. апартамент № 2, гр. София, ул. ********* ****** и на
3
01.03.2018г. е заличена договорната ипотека върху този имот с ипотекарен
кредитор П. Р., учредена на 19.06.2013г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е поД.на в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт,
подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Съдът приема за установено по делото че преди образуване на
изпълнителното дело - на 16.04.2018г. , сумата от 26 000лв. е платена от Л.С.
за погасяване на задължения на длъжниците към взискателя по три договора.
По делото обаче не е установено, че тази сума е била за погасяване на
задълженията по договора за заем от 17.03.2018г., за което е изД.н
изпълнителния лист от 31.10.2019г. по дело 0 58823/2019г., за събиране на
който е образувано изпълнително дело № 20208490402958 . Платежното
нареждане не сочи като основание договорите, за погасяване на задължения
по които се плащат сумите, не се сочи процесния договор за заем и същото не
е годно да установи по несъмнен начин, че процесното задължение е погасено
чрез плащане. Изричното оспорване от взискателя на обстоятелство, че това
плащане е за погасяване на процесното задължение, твърденията му че
плащането погасява други задължения и представените доказателства, не
позволяват извод, че представеното платежно нареждане за 26 000лв.
погасява процесните задължения. Представените удостоверение от нотариус
Б. и нотариален акт № 90/2013г., обосновават извод, че освен процесния
договор за заем между Д.Н. и П. Р.са сключени и други договори за заем –
договор за заем от 19.06.2013г. за 7200лв. и вероятно е сключен и договор за
заем от 19.06.2013г. за 20 000лв.. Действително, представения предварителен
договор от 2018г. съдържа клауза, че част от продажната цена на имота до
размера от 20 000лв. ще погаси задължението по договора за заем, като от
4
справката от Агенция Вписвания се установява, че окончателен договор е
сключен и ипотека обезпечаваща това задължение е вдигната. По делото
обаче не е представен окончателния договор за продажба на апартамент № 2
и това препятства извода по косвени доказателства, че сумата от 20 000лв. и
в окончателния договор е било договорено да се плати на Р. с превод от
купувачите на част от продажната цена на имота. Това е допълнително
основание да се приеме, че платежното нареждане за 26 000 лв. не доказва по
несъмнен начин, че с него е платена сумата по изпълнителния лист от
31.10.2019г. Следва да се посочи, че недоказани остават и твърденията, че
сумата от 26 000лв. била платена от бабата на длъжниците-Л.С., защото
продажна цена на ап.2 била преведена по нейна банкова сметка.
Предварителния договор сочи съглашение само за превеждане по нейна
сметка на 9265,35лв., а не за 26 000лв. Доказателства, че с окончателния
договор за продажба на апартамент № 2 съглашенията са променени не са
ангажирани.
С оглед гореизложеното съдът приема, че на този етап извод, че
сумата по изпълнителния лист е платена преди образуването на
изпълнителното дело не може да се обоснове и жалбата следва да Р. оставена
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6749/27.04.2021г. по входящия
регистър на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, депозирана от длъжниците по
изпълнението Б.Д.Н. , ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и на страните за сведение и
съобразяване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6