Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр. Сливен,
18.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и
с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 28 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 260158 от 30.11.2020
г., постановено по АНД № 1293/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е
потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 3820041 на ОД на МВР –
Сливен, с който на Н.М.Ш. *** е наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно
наказание "Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горното решение е обжалвано в
законния срок от Н.Ш.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при издаване на
електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения. В решението било
неправилно прието, че касаторът е собственик на процесното МПС. Не било установено мястото на извършване на
нарушението, а при заснемането имало едновременно два движещи се автомобила. Моли
съда да отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът – Н.Ш., редовно призован се явява лично и
поддържа жалбата.
Ответникът по касацията - ОД на
МВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юриск. К. Б., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да
потвърди решението на Районен съд – Сливен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Предлага
решението на съда да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Съдът като провери данните по
делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 31.05.2020 год. в 15.04 часа в обл. Сливен по път II-66 в с.Злати войвода преди разклона за с.Струпец в
посока гр.Нова Загора при ограничение до 50 км./ч. за населено място, въведено
с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км./ч., с автоматизирано
техническо средство ,,TFR1-M 570", било заснето
движение на лек автомобил „Пежо 407", с per. № ***,
собственост на Н.Ш., със скорост от 89 км./ч. Въз основа на заснемането бил
издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 3820041, в който като
нарушител бил вписан ползвателя на МПС Н.М.Ш.
***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за
констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
се налага административно наказание „глоба" в размер на 400,00 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при
издаването на електронния фиш и не е нарушено правото на защита на наказаното
лице; нарушението е безспорно установено, наложеното наказание е във фиксиран
размер и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно. Касационният съд намира, че като е потвърдил обжалвания
ЕФ, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Наведените в касационната жалба
доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като
е събрал всички поискани от касатора доказателства.
Обсъдил ги е и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото
фактическа обстановка. Сливенският районен съд е изложил мотиви за
законосъобразността на процедурата по съставянето на електронен фиш за
констатирано административно нарушение, които се възприемат изцяло от
касационния съд. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са
направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението
е обективирана извършената от съда дейност по оценка
на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Изложени са аргументи по заявените в жалбата
оплаквания. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касатора за необсъждане на направените от него възражения.
Районният съд е изложил подробни аргументи в подкрепа на констатациите си. Не
са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство. Доводите
на СлРС относно спазване процедурата по установяване
на нарушението и издаването на електронния фиш са подробни, обосновани и
изчерпателни, поради което касационната инстанция ги възприема изцяло и не
следва да ги приповтаря на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата " При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното
и заплащане.“ В конкретния случай при констатиране на нарушението са
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като противно на
твърденията на касатора, фишът съдържа всички
изискуеми реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Видно от
писмените доказателства по делото е било използвано техническо средство за
заснемане от одобрен тип, за чиято изправност и годност е попълнен и съответния
протокол за използването му. Приобщено е и удостоверение за одобрен тип средство
за измерване. Тези писмени доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е
спазена процедурата по установяване на извършеното нарушение.
Изводите на
районния съд по фактите кореспондират и с приложимия към процесния
случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от
настоящия касатор към датата на нарушението, видно от
приложените по делото писмени доказателства и снимков материал е, че последният
при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място се е движел с 89 км/ч.
Съгласно приобщения по делото клип № 8867 на 31.05.2020 г. в 15:04:37ч. в Т=0s /
фокуса на снимката/ е заснето движение именно и единствено на заминаващ
автомобил с рег.№ ***. Ето защо настоящата инстанция приема, че отразената в електронния фиш фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 400 лв. В
посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора,
видно от самия ЕФ, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, именно в качеството му на ползвател на МПС, с което е извършено
нарушението. Основателно е оплакването, че в обжалваното съдебно решение касаторът е посочен като собственик на автомобила.
Безспорно е, че се касае за техническа грешка от страна на съдебния състав,
което обаче не е самостоятелно основание за отмяна на решението, а още по-малко
на електронния фиш. Правилно е
обосновано реализирането на административнонаказателна
отговорност на водача на МПС по силата на необорената презумпция, възприета с
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на
извършване на процесното нарушение е приложен
правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така
и с постановения от Районен съд Сливен съдебен акт.
Въз основа на
изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е
издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и
технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание,
което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени
автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от
техническото средство представляват веществени доказателствени
средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват
извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказано с относимата
за него глоба.
Съдът извърши служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за
присъждане на разноски за осъществена процесуална защита, изразяваща се в
представено писмено становище пред касационната инстанция. Касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Сливен сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ.
Във връзка с гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260158 от
30.11.2020 г., постановено по АНД № 1293/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.М.Ш. с ЕГН **********,***
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80, 00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: