Р Е Ш Е Н И Е № 2743
гр. Пловдив, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, I
граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2052 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, депозирана от Б. С.Х., ЕГН ********** ***, представлявана от адв.
С.М., срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с която се предявява
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, във вр. чл. 124, ал.1 ГПК, като се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружеството, като погасени по давност, следните суми: сумата от 1 223,38 лв.,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2011 г. до
30.04.2012 г., сумата от 82,64 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.04.2011 г. до 19.05.2013 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8280 по описа
за 2013 г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп.
дело № ***/2013г. по описа на ******.
Ищецът
твърди, че по заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д.
№ 8280 по описа за 2013 г. на РС Пловдив, по което била издадена заповед за
изпълнение срещу ищцата, за осъждането й да заплати процесните
суми, описани по-горе. Посочва, че заповедта за изпълнение била влязла в сила и
въз основа на нея бил издаден изп. лист на
18.07.2013г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. производство на 09.08.2013г. пред ******.
Твърди, че
вземанията на ответното дружество били погасени по давност, като давността
започнала да тече от 15.082014г., когато било последното валидно изп. действие.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, чрез юрк.
***, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с молбата
за образуване на изпълнителното дело на ******били възложени правомощията по
чл.18 З***. Посочва последователно извършваните по изпълнителното дело
изпълнителни действия, всяко от които твърди да е прекъсвало погасителната
давност на вземането и да не е позволило неговото погасяване по давност. Като
обстоятелства, прекъсващи давността посочва и извършваните доброволни плащания
от длъжника. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в
производството.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не съществува спор между страните и
е отделено за ненуждаещо се от доказване с доклада по
делото, че за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8280 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. състав и изпълнителен лист; че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп. дело № ***/2013г. по описа на ******.
Спорът по делото е погасени ли са по давност процесните
суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.
Относно твърденията на ищцата, че вземането е
погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес
следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това тълкувателно решение бе прието, че в изпълнителния процес давността не спира, а относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ***по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на
кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ***. За
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали
вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността
на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен
способ.
От приетото по делото изпълнително дело по
описа на ******, се установяват последователно предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия. С молбата за образуване, депозирана от
взискателя на 09.08.2013 г. са възложени на ******правомощията по чл.18, ал.1 З***за
проучване на имущественото състояние на длъжника И. Г.А. – наследодател на
ищеца, и определяне на способа за изпълнение. На 13.01.2014 г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника и банковите й сметки в Банка ДСК. С молба до ***от
17.03.2014г. длъжницата е поискала вдигане на запора върху банковите й сметки,
за да изтегли банков кредит, с който да погаси задълженията си в десетдневен
срок от вдигане на запора чрез плащане. Обективираното
в молбата волеизявление на длъжницата е годно да прекъсне давността, защото се
явява признание на вземането. Характерно за прекъсването на давността
е изразяването на воля от една от страните по правоотношението, с която или се
признава вземането или се предприемат действия по защита на правото. И докато
предвидените способи за прекъсване на давността в чл. 116, б.“б“ и б.“в“
предполагат активно поведение от страна на кредитора по вземането, то правилото
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД предвижда специфично основание, при което активните
действия на длъжника, с които последният признава своето задължение, кореспондиращо на притежаваното от кредитора
право водят до прекъсване на давността. От момента на признанието
започва да тече нова погасителна давност. В
последствие по изпълнителното дело от ***на 18.03.2014г. е била наложена
възбрана върху недв. имот на ищцата; на 15.08.2014г.
е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата и е насрочен опис на дв. вещи в дома й.
На 11.08.2016г. взискателят е поискал извършването на изп. действия срещу притежавани от длъжника дв. вещи и недв. имоти. На
03.04.2017г. взискателят е поискал налагането на запори върху откритите от
длъжника банкови сметки; на 22.06.2017г. ***е наложил запор върху МПС на
длъжника и е насрочил опис на дв. вещи в дома на
длъжника за 13.07.2017г.; на 02.10.2017г. взискателят е поискал налагане на
запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника; на 22.08.2018г. ***налага
запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК; на 12.10.2018г.
взискателят е поискал налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови
сметки; с разпореждане на ***от 15.01.2019г. е насрочен опис на дв. вещи в дома на длъжника. Всички изброени в хронологичен
ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищцата са прекъснали течението
на погасителната давност, като взискателят е бил активен в търсене на
удовлетворяването на вземането му, като неоснователно е твърдението на ищцата,
че изп. дело е подлежало на перемпция,
доколкото по делото не се установява двугодишен период на бездействие от страна
на взискателя и/или ***.
Така
изложените съображения водят до извода за неоснователност на предявения иск.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответникът. В негова полза следва да
се присъдят разноски от 100 лева за ССЕ и 150 лева за юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б. С.Х., ЕГН ********** срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД –
гр. Пловдив иск за признаване за установено в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр.
чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 сумата от 1223,38 лв., представляваща неплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2012 г., както и сумата от 82,64
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.04.2011 г.
до 19.05.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8280 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив и
е образувано изп. дело № ***/2013г. по описа на ******,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С.Х., ЕГН **********
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 250
лева разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.