№ 4733
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110207783 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „****“ ООД с ЕИК ********, подадена чрез
адв. Д. С. от САК, срещу наказателно постановление /НП/ № 29-
2200005/04.05.2022 г., издадено от главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ /ИА „ГИТ“/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се твърди, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на НП са
допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, тъй като нарушението не е описано по достатъчно ясен начин и не е
посочена датата на неговото извършване. Застъпва се тезата, че изводът на
административнонаказващия орган /АНО/ за наличие на трудови
правоотношения между дружеството - жалбоподател и Я.П.С. не е подкрепен
с достатъчно доказателства, а се основава единствено на попълнената от С.
декларация. В тази връзка се сочи, че не са налице данни за уговорено или
изплатено трудово възнаграждение, поради което не може да се наложи извод
1
за наличие на трудово правоотношение, доколкото същото винаги е
възмездно. Твърди се, че АНО е дал неправилна правна квалификация на
нарушението като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ. Към съда се отправя искане за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира се и
присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „****“ ООД - редовно призован се
представлява от адв. С., надлежно упълномощена. Същата поддържа жалбата
и по изложените в нея аргументи моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Пресъздава аргументите си, изложени в жалбата, като твърди, че НП е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото словесното и цифровото описание на нарушението е неясно и от
него не може да се установи дали на жалбоподателя е вменено извършването
на едно административно нарушение или на няколко такива. Сочи, че
наказателното постановление не е обезпечено от доказателствена страна, тъй
като изводът на АНО за наличие на отношения по предоставяне на работна
сила между дружеството - жалбоподател и Я.П.С. е базиран единствено на
твърденията на последния. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна - главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ при ИА „ГИТ“ - редовно призована, се представлява
от юрк. Атанасова с представено пълномощно, която намира подадената
жалба за неоснователна. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
извършеното нарушение е безспорно доказано. Моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като в допълнителни писмени
бележки излага аргументи за неговата законосъобразност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 22.02.2022 г. около 11:00 часа свидетелят И. Н. Т. - главен инспектор
в Главна дирекция „Инспектиране на труда“ при ИА „ГИТ“ и неговият колега
Г.И.И извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, като
посетили склад за отработено олио, находящ се в гр. София, кв. „Б.“ и
стопанисван от дружеството - жалбоподател „****“ ООД.
На място контролните органи заварили лицето Я.П.С. да полага труд
като общ работник в склада. Пред контролните органи Я.П.С. попълнил
декларация, в която посочил, че от 16.02.2022 г. работи при дружеството -
жалбоподател на длъжност „общ работник“, с определено работно място -
склад за отработено олио, находящ се в гр. София, кв. „Б.“, с работно време
от 08:30 до 17:00 часа, почивни дни - събота и неделя, почивки в работния ден
- от 12:00 до 13:00 часа. В декларацията не било посочено между лицето Я. С.
и „****“ ООД да е уговорено възнаграждение за извършваната от първия
дейност, нито било посочено такова да е изплатено. Лицето Я.П.С. отбелязало
в декларацията, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, като
вписало следния ръкописен текст: „Не искам инспекцията по труда да ми
пуска договор с фирмата. Аз ще се разбера с шефа“. Проверката продължила
2
на 25.02.2022 г. и 10.03.2022 г. в ГД „ИТ“ по документи, като до приключване
на проверката от страна на „****“ ООД не бил представен трудов договор,
сключен между дружеството и Я.П.С.. За резултатите от проверката бил
съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР2205971/22.02.2022 г.
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят И. Н.
Т. приел, че към 22.02.2022 г. дружеството - жалбоподател „****“ ООД, в
качеството на работодател, не е сключило трудов договор с писмена форма с
Я.П.С., като не е уредило отношенията при предоставяне на работна сила от
страна на последния като трудови правоотношения. Въз основа на
изложеното на 10.03.2022 г. свидетелят И. Н. Т. съставил срещу „****“ ООД
и в присъствие на управителя на дружеството акт за установяване на
административно нарушение № 29-2200005/10.03.2022 г. Актът бил предявен
за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал и посочил,
че ще подаде писмени възражения срещу акта. Такива не постъпили в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 04.05.2022 г. главният
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ при ИА „ГИТ“ издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „****“ ООД
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. На 30.05.2022 г. била
изпратена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетеля И. Н. Т., протокол за
извършена проверка изх. № ПР2205971/22.02.2022 г., декларация от Я.П.С. от
22.02.2022 г., заповед № З-0059/14.01.2022 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“, известие за доставяне.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Н. Т., тъй като същите са
обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят подробно
изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и
направените констатации, като същият изясни, че при посещението си в
проверявания обект на място е заварил лицето Я.П.С. да полага труд като
товари и разтоварва пластмасови туби с олио от колите, паркирани в двора на
склада. Свидетелят Т. заяви, че лицето Я.П.С. лично е попълнило декларация,
отразявайки определени обстоятелства, включително и че работи като „общ
работник“ за дружеството - жалбоподател. Свидетелят подробно пресъздаде
начина на извършване на проверката, представените му впоследствие
документи и направените от него констатации. Кореспондиращо със
заявеното от него е и представената по делото декларация от Я.П.С., в която
лично завареното да полага труд лице е декларирало елементи на трудово
правоотношение - длъжност - общ работник, работно място - склад за
отработено олио, находящ се в гр. София, кв. „Б.“, работно време от 08:30 до
17:00 часа, почивни дни - събота и неделя, почивки в работния ден - от 12:00
до 13:00 часа. В декларацията е посочено, че лицето работи от 16.02.2022 г.
при „****“ ООД и няма сключен трудов или граждански договор. В същата
обаче не е отбелязано да е било уговорено, респективно изплатено трудово
възнаграждение на С..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по
3
реда на чл. 283 от НПК, от които установи компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от заповед № З-0059/ 14.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“ главният директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ е
оправомощен да издава наказателни постановления. На свой ред
актосъставителят, в качеството си на контролен орган - главен инспектор в
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ при ИА „ГИТ“ е бил компетентен
да състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е
описано ясно, точно и недвусмислено, като му е дадена съответстваща на
фактическото описание правна квалификация. Неоснователно е твърдението
на жалбоподателя, че описанието на нарушението е непълно и не е ясно коя е
датата, на която се твърди да е извършено нарушението. Последното се
изразява в неуреждане на отношението по предоставяне на работна сила от
Я.П.С. като трудови правоотношения чрез сключване на писмен трудов
договор, като изрично е посочено, че нарушението е извършено на 22.02.2022
г.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставяне на работна
сила следва да се уреждат само като трудови, със сключване на предвидения в
чл. 62, ал. 1 от КТ писмен трудов договор преди постъпването на работа на
работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската
власт на физическо или юридическо лице, което определя условията, при
които ще работи. Трудовите правоотношения имат специфични признаци,
които определят техния характер като такъв, а именно работно място, работно
време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за
положения труд, работодателска власт и т.н.
Съдът намира, че след анализ на събраните по делото доказателства, в т.
ч. показанията на свидетеля И. Н. Т. и декларацията от Я.П.С., не се установи
по категоричен и несъмнен начин, че са налице всички основни елементи на
трудово правоотношение между „****“ ООД и Я.П.С.. Действително,
последният е попълнил декларация, в която е посочил, че работи като „общ
работник“ в дружеството, че е уговорено конкретно работно време - от 08:30
4
до 17:00 часа, почивни дни - събота и неделя, почивки в работния ден - от
12:00 до 13:00 часа. Фактът, че е посочено работно време, почивни дни и
длъжност не обуславя задължително наличието на трудово правоотношение и
полагане на труд, доколкото последното предполага престирането на
работната сила регулярно с определено работно време и възнаграждение с
постоянен характер. В конкретния случай, макар в попълнената от С.
декларация да фигурират част от безспорните елементи на трудовото
правоотношение, то липсва посочено уговорено трудово възнаграждение за
полагането на труд, а то е основен елемент на трудовото правоотношение,
доколкото престирането на труд е винаги възмездно. В хода на съдебното
следствие също не се събраха доказателства в тази насока. Липсата на
уговорка или поне на доказателства за наличието на такава за заплащане на
каквото и да било възнаграждение за полагания труд, било то за определен
период, или за извършване на определена работа, или дори за пробен период
на работа, според настоящия състав на съда изключва съществуването на
трудово правоотношение между „****“ ООД и Я.П.С., тъй като контролните
органи не са установили наличието на този обективен елемент, задължителен
за всяко трудово правоотношение.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказа по
безспорен начин наличието на правоотношение между „****“ ООД и Я.П.С.,
което да има белезите на трудово правоотношение, макар и то да не е
оформено в писмен вид съгласно изискванията на закона, доколкото не се
установи да е налице съществен елемент, характеризиращ съществуването на
трудовото правоотношение като такова, а именно уговорено между страните
трудово възнаграждение. Затова настоящият съдебен състав приема за
недоказано, че дружеството - жалбоподател е имало качеството работодател
спрямо Я.П.С., за да възникне задължение да уреди отношенията си с него
като трудови чрез сключване на трудов договор в писмена форма. По
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят „****“ ООД не е
извършил вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като постановено в противоречие на материалния закон.
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на дружеството - жалбоподател следва да се присъди на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 1 000
/хиляда/ лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод /л.
36 от делото/ посоченото възнаграждение е платено на адв. С. по банков път.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
в цялост претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, а именно
сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да се уважи, с оглед извода на съда за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
необходимостта от неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д,
5
ал.1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 29-2200005/04.05.2022 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“
при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на дружеството -
жалбоподател „****“ ООД с ЕИК ******** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „****“ ООД с ЕИК ******** сумата от 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща сторени от него разноски в производството за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6