Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори тричленен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В
съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 г при секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от
съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1671/2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Варна срещу Решение № 151/25.05.2021 г., постановено от ХХХVІІ-ми състав на ВРС
по НАХД № 3560/2020 г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение ВРС отменил Електронен фиш Серия К № 3772294 от 09.07.2020
г., издаден от ОД на МВР-Варна, с който на Й.А.Н. от гр. Варна, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 280
лева, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Касаторът
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно поради неправилно
прилагане на материалния закон. Твърди, че възражението относно авторството на деянието
било несвоевременно направено, представеният в тази връзка договор бил без
достоверна дата. Ангажирането на отговорността на Н. било резултат единствено
от нейното поведение - като собственик
не посочила на кого е предоставила управлението на собственото си МПС.
С тези
доводи е формирал петитум с искане съдът да отмени въззивното решение и да постанови
друго, с което да измени издадения
Електронен фиш № 37722942 като правилен и законосъобразен.
Ответникът Й.Н.
в представено писмено възражение оспорва
касационната жалба, счита я за недопустима, евентуално за неоснователна. Доводите
си за недопустимост основава на обстоятелството, че касационната жалба касае
друг електронен фиш, не този – предмет на въззивното решение. Изтъква
и друг довод – за противоречие в релевирания от касатора петитум. Алтернативно
твърди неоснователност на касационната жалба, като в открито съдебно заседание
моли същата да бъде оставена без
уважение, а въззивното решение да се потвърди.
Претендира
присъждане на разноски.
Представителят
на ВОП също счита касационната жалбата за неоснователна и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Като взе
предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото,
настоящият състав прие следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по конкретния случай са следните:
С ЕФ № Серия К № 3772294 от 09.01.2020 г.,
издаден на основание чл. 189, ал.4 във
връзка с чл. 182, ал.1, т.4 и чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Й.А.Н. за това, че на същата дата в 22:12
часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока към ж.к. Чайка до пътен възел Мир е извършено нарушение за скорост - лек автомобил марка „Шкода Фабия с рег.№ **се е движил със скорост от 87
km/h при
разрешена скорост от 50 km/h, т.е. с превишение от 37 km/h.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС. На Н. в
качеството на собственик на процесния
лек автомобил е наложена е глоба в размер от 280 лв.
Първоинстанционният
съд приел за безспорно установена изложената в ЕФ обективна фактическа обстановка. Въз основа на
анализ на приетите в хода на въззивното производство писмени доказателства
приел, че авторството на нарушението не
е безспорно установено. Този си извод обосновал със съдържанието на договор за
лизинг от 02.01.2020 г., съгласно който
Й.А.Н. е лизингополучател, на когото е
предоставен за ползване л.а. „Шкода Фабия“ с рег.№ В6473 НН от лизингодателя и собственик - „МОНЕ“ ЕООД.
Приел, че
Н. не е била собственик на
процесния автомобил, към момента на установяване на нарушението, в каквото
качество е ангажирана административнонаказателната и отговорност. За такъв е възприет
лизингодателят „МОНЕ „ЕООД, представлявано от А.А. , поради което и не следва Н. да носи отговорност за извършеното с него нарушение. Непредставянето на декларация по
чл. 189, ал.5 от ЗДвП, по същата причина
не може да съставлява основание за санкциониране на лицето.
Отделно от
горното в подкрепа на изводите си за неустановеност на авторството на деянието
изтъкнал, че издаденото на наказаното лице СУМПС е било валидно до 12.05.2018 г. и към
посочената в ЕФ дата – 09.07.2020 г.
срокът му на валидност е изтекъл.
Решението е принципно правилно.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
това ППС нарушение, като изр.2 на същата норма указва, че собственикът е
отговорен в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил.
Част от процедурата по издаване на електронен фиш и във връзка с разпоредбата
на чл.188 ал.1 от ЗДвП е възможността по чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП, дадена на
собствениците на МПС, с които е извършено нарушение на ЗДвП, а именно – в 14-дневен
срок от получаване на съответния фиш, да представят пред съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, придружена с копие на свидетелството за
управление на МПС на това лице, каквото указание се съдържа и в ЕФ. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Горното сочи на извода, че единствено
собственикът може да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението,
какъвто Й.А.Н. не е.
ЕФ е издаден
незаконосъобразно, тъй като предвид горните факти, субектът на административна
отговорност за така извършеното нарушение е останал неизяснен.
Административнонаказателната отговорност е лична и тя
следва да се носи от фактическия, а не от презумирания извършител. Заложената в коментираните норми
цел на законодателя е превенция на причинени вследствие на висока скорост пътнотранспортни
произшествия, чрез налагане на санкции
на водачи, управляващи на МПС при
нарушаване на въведените със ЗДвП ограничения за допустима скорост.
Въведената с
чл. 189, ал.4 от ЗДвП презумпция е оборима, обвързана е с тежест на доказване – в случай като
разглеждания тя изцяло е възложена на
АНО, който следва първо да установи субекта на нарушението, т.е фактическия му
извършител в качеството на водач на МПС,
което в случая не е сторено.
С оглед на изложеното, касационната жалба се
явява неоснователна. Решението на
първоинстанционния съд като постановено в съответствие с материалния закон
следва да се остави в сила.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно претендираното от процесуалния представител на
ответника в касационното производство искане за присъждане на разноски съдът
намира същото за основателно и доказано , следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/25.05.2021
г., постановено от ХХХVІІ-ми състав при
ВРС по НАХД № 3560/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна
да заплати на Й.А.Н. от гр.Варна, ЕГН №********** разноски за адвокат в размер
от 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..……..
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..
2. ………………
.