Решение по дело №1671/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1403
Дата: 4 ноември 2021 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20217050701671
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2021 година,

 

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори тричленен състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА 

                                                            ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 г при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1671/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна срещу Решение № 151/25.05.2021 г., постановено от ХХХVІІ-ми състав на ВРС по НАХД № 3560/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение ВРС отменил Електронен фиш Серия К № 3772294 от 09.07.2020 г., издаден от ОД на МВР-Варна, с който на Й.А.Н. от гр. Варна, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 280 лева, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че  възражението относно авторството на деянието било несвоевременно направено, представеният в тази връзка договор бил без достоверна дата. Ангажирането на отговорността на Н. било резултат единствено от нейното поведение -  като собственик не посочила на кого е предоставила управлението на собственото си МПС.

С тези доводи е формирал петитум с искане съдът да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да измени  издадения Електронен фиш № 37722942 като правилен и законосъобразен.

Ответникът Й.Н. в представено писмено възражение  оспорва касационната жалба, счита я за недопустима, евентуално за неоснователна. Доводите си за недопустимост основава на обстоятелството, че касационната жалба касае друг електронен фиш,  не  този – предмет на въззивното решение. Изтъква и друг довод – за противоречие в релевирания от касатора петитум. Алтернативно твърди неоснователност на касационната жалба, като в открито съдебно заседание моли  същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди.

Претендира присъждане на разноски.

Представителят на ВОП  също  счита касационната  жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият състав прие следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Фактите по конкретния случай са следните:

  С ЕФ № Серия К № 3772294 от 09.01.2020 г., издаден  на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.1, т.4  и чл. 21, ал.1 от ЗДвП,  е ангажирана административнонаказателната отговорност на Й.А.Н. за това, че на същата дата   в 22:12 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока към ж.к. Чайка  до пътен възел Мир   е извършено нарушение за скорост -  лек автомобил марка „Шкода  Фабия с рег.№ **се е движил със скорост от 87 km/h при разрешена скорост от 50 km/h, т.е. с превишение от 37 km/h. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС.  На  Н. в качеството на собственик  на процесния лек автомобил е наложена е глоба в размер от 280 лв.

Първоинстанционният съд приел за безспорно установена изложената в ЕФ  обективна фактическа обстановка. Въз основа на анализ на приетите в хода на въззивното производство писмени доказателства приел,  че авторството на нарушението не е безспорно установено. Този си извод обосновал със съдържанието на договор за лизинг   от 02.01.2020 г., съгласно който Й.А.Н. е  лизингополучател, на когото е предоставен за ползване л.а. „Шкода Фабия“  с рег.№ В6473 НН  от  лизингодателя и собственик -  „МОНЕ“ ЕООД.

 Приел, че   Н. не е била собственик на процесния автомобил, към момента на установяване на нарушението, в каквото качество е ангажирана административнонаказателната и отговорност. За такъв е възприет лизингодателят „МОНЕ „ЕООД, представлявано от А.А. , поради което и не следва  Н. да носи отговорност за извършеното с него   нарушение. Непредставянето на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП,  по същата причина не може да съставлява основание за санкциониране на лицето.

Отделно от горното в подкрепа на изводите си за неустановеност на авторството на деянието изтъкнал, че  издаденото на  наказаното лице СУМПС   е било валидно до 12.05.2018 г. и към посочената в ЕФ дата – 09.07.2020 г.  срокът му на валидност е изтекъл.

Решението е принципно правилно.

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с това ППС нарушение, като изр.2 на същата норма указва, че собственикът е отговорен в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Част от процедурата по издаване на електронен фиш и във връзка с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е възможността по чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП, дадена на собствениците на МПС, с които е извършено нарушение на ЗДвП, а именно – в 14-дневен срок от получаване на съответния фиш, да представят пред съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи декларация с данни за лицето, извършило нарушението, придружена с копие на свидетелството за управление на МПС на това лице, каквото указание се съдържа и в ЕФ. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Горното сочи на извода, че единствено собственикът може да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,  какъвто Й.А.Н. не е.

ЕФ е издаден незаконосъобразно, тъй като предвид горните факти, субектът на административна отговорност за така извършеното нарушение е останал неизяснен.

Административнонаказателната отговорност е лична и тя следва да се носи от фактическия, а не от презумирания  извършител. Заложената в коментираните норми цел на законодателя е превенция на причинени вследствие  на висока скорост пътнотранспортни произшествия, чрез  налагане на санкции на  водачи, управляващи на МПС при нарушаване на въведените със ЗДвП ограничения за допустима скорост.

 Въведената с чл. 189, ал.4 от ЗДвП  презумпция  е  оборима, обвързана е  с тежест на доказване – в случай като разглеждания тя изцяло  е възложена на АНО, който следва първо да установи субекта на нарушението, т.е фактическия му извършител в качеството на водач на МПС,  което в случая не е сторено.

С оглед на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна.  Решението на първоинстанционния съд като постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника в касационното производство искане за присъждане на разноски съдът намира същото за основателно и доказано , следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/25.05.2021 г., постановено  от ХХХVІІ-ми състав при ВРС по НАХД № 3560/2020 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Й.А.Н. от гр.Варна, ЕГН №********** разноски за адвокат в размер от 300 (триста) лева.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ………..……..

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..

 

2. ………………

 

.