№ 1537
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100508664 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4372/21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 12717/2022 г. на СРС,
ГО, 127 състав, е признато за установено по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. Е. В., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 2159,58 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 15,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 291494, за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 387 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за топлинна енергия
за период от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г. и сумата в размер на 43,66 лева,
представляваща непогасена цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 657/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70562/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, като е отхвърлен предявеният иск за главница за топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2176,51 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., предявеният иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 390,78 лева и предявеният иск за сумата в
размер на 9,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г.
1
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответника Р. Е. В.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че по делото не се доказало в условията на пълно и
главно доказване облигационна връзка между страните. Въззивникът твърди, че
липсват доказателства за наличие на право на собственост върху процесния
апартамент, доколкото по делото не били представени нотариален акт за покупко –
продажба, както и подадена декларация за откриване на партида. Сочи, че нямало
доказателства и за публикуване на общите фактури на сайта на дружеството, поради
което и не се установява изпадането в забава, с оглед на което и претенцията за лихви е
неоснователна. Отделно се поддържа, че липсва основание за присъждане на сумата за
дялово разпределение. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъде отхвърлени.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„ДИРЕКТ“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София"
ЕАД против Р. Е. В., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за
които била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2022г. по ч.гр.д. № 70562/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 127 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
2
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия. От представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот. акт № 93, том LXXIX, нот. дело № 15729/1996 г. по
описа на нотариус В.М., се установява, че на 22.07.1996 г. ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Предвид липсата на
доказателства за промяна в правото на собственост на процесния апартамент в
последващ момент, съдът намира, че и през исковия период ответникът е бил
собственик на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и в
качеството си на собственик на процесния недвижим имот ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот,
като договорът касае обект с абонатен № 291494, поради което и доводът на
въззивника за липса на облигационно правоотношение се явява неоснователен.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, а стойността
на доставената топлинна енергия в имота през периода 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. е
в размер от 2159,58 лв.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер от 43,66 лв. за периода 01.11.2018 г. до
30.04.2020, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
По отношение доводите за недължимост на присъдената мораторна лихва върху
вземането за потребена топлинна енергия, съдът намира следното: доколкото
установеното главно вземане е начислено за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се
лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед
3
което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадените общи фактури
е в размер от 387 лева за периода 15.09.2019 г. - 25.11.2021 г.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4372/21.03.2023 г., постановено по гр.д. №
12717/2022 г. на СРС, ГО, 127 състав, е признато за установено по предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. Е. В., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 2159,58 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
– апартамент 15, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 291494, за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 387 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г. и сумата в размер на 43,66 лева,
представляваща непогасена цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 657/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70562/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Р. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ДИРЕКТ“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5