Решение по дело №1030/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260299
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20202100101030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   367                                           05.11.2020г.                                    Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                     

                                                    

Бургаски окръжен съд                                                           Граждански състав

На двадесет и първи октомври                           две хиляди и  двадесета година

В публичното заседание в следния състав:                                                    

                                                                       Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова

като разгледа докладваното от  съдия Иванова гражданско дело №1030  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова  молба от В.А.Р. –К. с ЕГН ********** от с.К., ул. „Б.“ № ** против „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55. В исковата молба се твърди, че на 28.12.2015г. в банков офис на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в гр. Бургас ищцата заедно със съпруга си А.Т.К. сключили с ответника договор за откриване и обслужване на съвместна банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на физически лица и двамата като титуляри с равни права. Още същия ден е била открита сметка в евро с IBAN ***. При откриване на сметката пред банката не са декларирали каквито и да е условия за разделност, дяловост или ползване на средствата под условие. Твърди се още, че преди сключване на гражданския брак двамата със съпруга й не са подписвали брачен договор или декларация за разделност на придобитото по време на брака движими и недвижимо имущество, включително и по отношение на парите по тази съвместна сметка.

На 18.12.2019г. А.Т.К. починал. За настъпването на това обстоятелство ищцата информирала банката, като същия ден наличната по сметката сума била „замразена“. По информация от банката по съвместната сметка била налична сумата от 89 000евро. Твърди се в молбата,  че тази сума е натрупана по време на брака им с А.К.. Семейната общност се прекратява с прекратяването на брака им по смисъла на действащите законови разпоредби в СК. Във връзка с това и при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Сума до 1/2ид.ч. от наличните финансови средства по банкова сметка IBAN *** при „Райфайзенбак България“ ЕАД представлява неин личен дял от сумата по сметката. И доколкото тази сума не е предмет на производство по приемане на наследството на починалия по опис, то следва сума в размер на 44 500 евро да се отдели в самостоятелна сметка. От банката обаче й отговорили, че съвместната разплащателна сметка открита по време на брака им на името на двамата съпрузи не представлява СИО. Поради това смъртта на единия титуляр не превръща бездяловата съсобственост в обикновена такава при равни дялове.

Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на банката, че сумата от 44 500евро, представляваща до ½ от наличността по сметка с IBAN ***, е личен дял на ищцата от сумата. Представя и ангажира доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от страна на ответника, който не оспорва фактическите твърдения в молбата, но оспорва правното твърдение, че парите по сметката са били в режим на СИО. В настоящия случай се касае за съвместна сметка с двама титуляри, които нямат разделни права за операции с наличностите в сметката, нямат отделен дял от сумата, тъй като сметката е бездялова. Тъй като сметката е съвместна, то тя не би могла да се трансформира в обикновена сметка при равни дялове след смъртта на единия от титулярите. С цел спазване на действащото българско законодателство и защита интересите на всички наследници на починали сътитуляр по съвместната сметка банката е предложила да закрие сметката в присъствието на всички наследници, които да уредят отношенията си помежду си. Представя доказателства. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа. Представя се писмено становище, в което се посочва, че в исковата молба не се излага становище, че сумата по съвместената банкова сметка представлява СИО и поради тази причина не са ангажирали доказателства, че наличните средствата по сметката представляват СИО. Според ищцата паричната сума по процесната съвместна банкова сметка, открита след влизане в сила на чл. 21 СК, не е СИО и следва да се приеме, че титулярите на съвместната банкова сметка са собственици на по ½  от сумата, налична по сметката, поради липса на каквито и да други уговорки между титулярите пред банката. Направено е изменение на иска, с което същият се увеличава, като искането е да се приеме за установено, че сума в размер на 44 794 евро, представляваща до ½ от наличността по сметка с IBAN ***, е личен дял  на ищцата от сумата.

С протоколно определение от 23.09.2020г. съдът е приел направеното изменение на иска.

В с.з. ищцата се явява лично  и поддържа исковата претенция.

В с.з. не се явява представител на ответната страна, но изпраща писмено становище, в което се поддържа отговора.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата В.Р. и А.К. сключват граждански брак на 08.01.2013г. в Р. Гърция. За това обстоятелства е съставен и акт за граждански брак №18 от 08.02.2013г. на Община Бургас.

На 28.12.2015г. двамата подписват Искане-договор за откриване и обслужване на разплащателна банкова сметка и предоставяне на банкови услуги за физически лица с „Райфайзенбак България“ ЕАД в евро.  Съгласно представените спесимени от подписите от същата дата двамата могат да се разпореждат поотделно със средствата от сметката.

На 01.08.2017г. в спесимена от подписите е посочено, че двамата титуляри могат да се разпореждат със средствата винаги заедно. А на 13.11.2019г. ищцата упълномощава своя съпруг с право на самостоятелен подпис без ограничения в сумите, и на същата дата е издаден нов спесимен съгласно който А.К. има право да се  разпорежда със средствата.

На 19.12.2019г. А.К. умира. От представеното Удостоверение за най-близки роднини, издадено от  Служба „Общински статус и служба по гражданско състояние“ на община Перистери, Р.Гърция Ат. К. има двама сина- Т. А.К. К. и И. А.К. К..

С писмо от 05.05.2020г. банката уведомява ищцата, че съгласно закона не счита сумата по разплащателната сметка за СИО, поради което със смъртта на единия от титулярите съсобствеността не се прекратява, а продължава  да съществува между лицата, но починалият сътитуляр се замества от неговите наследници и е необходима нова уговорка между страните относно начин на опериране със средствата. Предвид извънредната ситуация в страната, свързана с Ковид-19, банката е склонна да допусне по изключение другите наследници да изразят волята си чрез нотариално заверено писмено волеизявление.

От представеното извлечение от процесната сметка, актуално към 01.06.2020г. се установява, че наличната сума по нея е в размер на 89 587.83евро.

С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

    Съгласно чл. 21 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

С Решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г.о. е прието, че сега действащият Семеен кодекс, отчитайки несъвършенството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака. При действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 СК.

В процесния случай се твърди, че сумата по откритата банкова сметка е натрупана по време на брака, сметката е открита по време на брака и сумата е депозирана по сметка по време на брака. Твърди се още, че при откриване на съвместната банкова сметка двамата титуляри не са декларирали режим на разделност и/или дяловост. Това обаче не прави депозираните пари общи, не променя собствеността от лична в СИО. С откриването на съвместна банкова сметка се дава право на всеки един от титулярите на достъп до сумите, на право да се разпорежда със средствата по сметката без значение от собствеността върху тях.

 Смъртта на един от съпрузите води до прекратяване на брака и на семейната имуществена общност. Личното имущество на преживелия съпруг не се променя с факта на смъртта. Сумите, притежавани от ищцата, преди внасянето им (в случай, че такива са били налични) в съвместната банкова сметка продължават да бъдат нейна лична собственост и след смъртта на съпругът й, като по отношение на останалата част- тази притежавана от починалия се поражда наследствено правоотношение, при което призовани към наследяване са съпругата и децата на починалия.

 След като пред банката не са декларирани дялове или разделност, банката (а и съдът) не разполага с правомощие по своя преценка  да реши каква част от сумата да остави на разположение на единия титуляр като негова лична. Това е така, тъй като по отношение на пари и вземания не може да съществува съсобственост- в този случай са налице единствено облигационни правоотношения.

 А след като по отношение на парите и вземанията няма съсобственост разпоредбата на чл. 30,ал.2 ЗС, предвиждаща, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, не може да се приложи по аналогия и не може да се приеме по силата на закона, че дяловете на титулярите по сметката са равни.

Предвид изложеното предявеният иск да се приеме за установено, че сума в размер на 44 794 евро, представляваща до ½ от наличността по съвместна банкова сметка, е неин личен дял от сумата се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

 При този изход от спора ищцата няма право на разноски, но дължи заплащане на сторените от ответната страна такива в размер на 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран от горното съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Р. –К. с ЕГН ********** от с.К., ул. „Б.“ № **  против „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 иск с правно основание чл. 124 ГПК да се приеме за установено спрямо ответника, че сума в размер на 44 794 евро, представляваща до ½ от наличността по сметка с IBAN ***, открита при „Райфайзенбанк България“ ЕАД, е личен дял  на ищцата.

         ОСЪЖДА В.А.Р. –К. с ЕГН ********** от с.К., ул. „Б.“ № **  да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 сумата от 100лв. съдебно-деловодни разноски.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В.А.Р. –К. с ЕГН **********  за присъждане на съдебно деловодните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                                                                  Съдия: