Подсъдимият И.Д.М. е предаден съд по чл.
116, ал.1, т. 6, пр. 1 и пр. последно във вр. с чл.115 от НК за това,че на 15.09.2012
г., около 05.00 ч., в гр. ****, на паркинг до дискотека „****”, в лек автомобил
„****” с Д.К. № **********, умишлено умъртвил И. Г.С. ЕГН:**********,***, като
деянието е извършено по начин,опасен за жИ.та на мнозина и с особена жестокост,както и за
престъпление по чл. 116, ал.1 т. 8, пр.
2 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с
чл.115 от НК за това,че 15.09.2012 г., около 05.00 ч., в гр. ****, на паркинг
до дискотека „****”, направил опит умишлено да умъртви А.Г.К. ЕГН
**********,***, като деянието е извършено с цел да бъде прикрито друго
престъпление – убийството на И. Г.С. и е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура
**** поддържа обвинението,така,както е предявено на досъдебното
производство.Сочи,че от събрания огромен обем доказателствен материал се
доказва фактическата обстановка по делото,както и че същия обосновава правната
квалификация на деянията,за които М. е привлечен като обвиняем.Изтъква,че по
безспорен начин е установено по делото, че на 15.09.2012 г. около 5.00 часа
сутринта на паркинга пред дискотека „****” И.М. е произвел 8 изстрела със
служебния си пистолет „Макаров” насочен към главата на И. С., 5 от които са
попаднали в главата, един в шията в областта на окото.Сочи,че подсъдимия И.М.
следва да носи наказателна отговорност тъй като за изясняване на този въпрос в
хода на разследването са били назначени
2 психиатрични експертизи, първоначално тройна, а после петорна
съдебно-психиатрична психологична експертиза. От тройната експертиза,по мнение
на обвинението става ясно, че подсъдимият в контактите си, както с
пострадалата, така и в предишните си
връзки се изявява като сензитивно мнителна
личност, която бързо изразява ревностни нагласи. Тези ревностни нагласи
се задълбочават с времето поради отказа на пострадалата да създаде близост с
него. Дълбоката му неудовлетвореност от неуспешната връзка с пострадалата С. е
пременила в решение за отмъстителна саморазправа с нея.По същество обвинението
поддържа,че е налице квалифициращия признак на убийството на пострадалата -
извършено по начин опасен за живота на
мнозина. От фактите и обстоятелствата става ясно, че изстрелите са произведени
в момента, в който от другата страна на автомобила, до предната дясна седалка
са се намирали свидетелите Х. и К.. В момента на произвеждането на изстрелите
срещу пострадалата оръжието е било насочено директно и към тях. Двете предни
врати на автомобила са били отворени и по този начин не са могли да бъдат
някаква реална преграда за куршумите. Те са преминали през главата на
пострадалата и се излезли и част от тях са се забили в предната дясна
облегалка.Пледира също,че е налице и другия квалифициращ белег,а именно
деянието е извършено с особена жестокост.Позовава се на съдебна практника, че
особената жестокост е качество на дееца свързано с конкретните негови
проявления оформящи начина на извършване на убийството. Затова то не съществува
в пряка зависимост от изпитаните болки и страданията, които се отнасят към друг
квалифициращ признак. Основният белег на този квалифициращ признак според
представителя на прокуратурата е начина на извършване на убийството.
Квалифициращото обстоятелство особено жестокост е налице тогава когато при
извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм,
обстоятелства, които го характеризират като жесток човек. В случая се
сочи,че подсъдимият е произвел 8
изстрела, от които на пострадалата са причинени 5 прострелни рани в главата и
една в шията. Изпразването на целия пълнител в главата на пострадалата, при
положение, че е достатъчен един единствен изстрел по своята интензивност явно
многократно надхвърля необходимото за причиняване на смърт и бих казал, че
съдържа белезите на една брутална екзекуция, разкрИ.ща изключителна ярост и
ожесточеност.
По отношение на
второто обвинение – опита за убийство на А.К. също се сочи,че се касае до тежко
умишлено престъпление,при което деянието е останало недовършено единствено по
една щастлИ. случайност.
В пледоарията
си по отношение на наказанията за двете деяния прокурора сочи,че извършеното
престъпление предмет на делото е изключително тежко, в този смисъл, който се
има предвид в разпоредбата на чл. 38 а, ал. 2 то НК. За това моли съда при така
изяснената фактическа обстановка да признае И.М. за виновен по поддържаното
обвинение и за първото престъпление и му определи най-тежкото предвидено
наказание предвидено в НК, именно доживотен затвор без замяна. Счита, че това е
единственото наказание по отношение на този подсъдим, което от една страна ще е
справедливо. наказание за извършеното от него, а от друга ще постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК.
За второто
престъпление счита,че следва да се
наложи наказание лишаване от свобода, като се отчете степента на осъществяване
на деянието и причините, поради които същото е останало недовършено. Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК изтъква,че следва да се наложи по-тежкото
от така определените две наказания
доживотен затвор без замяна, което следва да бъде определено като най-подходящо,
но не може да бъде наложено от съда по силата на чл. 58 а ал. 2 от НК, за това в този случай съдът
следва да го замени с наказание лишаване от свобода в размер на 30 години.
С
Протоколно определение от 18 октомври 2013 година съдът прие за съвместно
разглеждане с наказателния процес предявения гр. иск от Г.Т.С. с ЕГН **********
и Р. Б. С. с ЕГН ********** *** против подсъдимия И.Д.М. за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението в размер на сумата от по 200
000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането- 15.09.2012 г. до окончателното изплащане.,като конституира Г.Т.С.
и Р. Б. С. като гр. ищци и частни обвинители в процеса..
С протоколно определение от същата дата съдът прие за съвместно
разглеждане с наказателния процес предявения от А.Г.К. с ЕГН ********** ***
против подсъдимия И.Д.М. за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението в размер на сумата 50000 лева,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането-
15.09.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.като конституира пострадалия А.Г.К. като гр. ищец и частен обвинител в
процеса.
В процеса пострадалите от Г.Т.С.
и Р. Б. С. се представляваха от повереника адв.Ц.,а Г.С. от адв.Ц. и
адв.И..
Пострадалия А.Г.К. се
представлява от адв.В..
В
хода на своите пледоарии тримата повереници заявяват ,че изцяло се
присъединяват към представителя на обвинението.Сочат,че отегчаващите вината обстоятелства са
несъмнени в процеса. Престъплението е извършено с една изключителна арогантност
и безпардонност. Пледират,че това не е
просто отнемане на един човешки живот, а едно желание да потъпчи и унищожи
един човешки живот, да разкъса жертвата си. Намират за правилна е квалификацията дадена от
прокурора, че се касае за едно убийство с изключителна жестокост, което сочи и
една изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия, която следва
да бъде справедливо овъзмездена.В пледоарията си адв.Ц. изтъква,че
арогантността и бездушието на подсъдимия е намерила израз в преследването и
потъпкването на правата и на други момичета, както стана ясно от събраните по
делото доказателства, които той е тормозил и тероризирал, за да стигне до
най-тежкото престъпление. И в този смисъл
намира,че неговото минало е престъпно, макар и от юридическа гледна
точка свидетелството му за съдимост да е безукорно до момента. В качеството си
на полицай той е знаел как да се предпази от възмездие по предходните си деяния
и едва след ескалацията на насилието в неговия живот довела до отнемането на
живота на И., той вече се е оказал непредотвратимо пред необходимостта да
получи наказание за своята престъпна дейност.По отношение на размера на
предявените граждански искове и тримата
повереници считат,че те са изцяло основателни и доказани по размер.Повереника
на Р. и Г. С. сочи,че подсъдимият,проявявайки безсмислена агресия и жестокост с
отнемането на живота на дъщеря им ги е лишил от единствената опора в живота им
– възрастта и на двамата не предполага възможност да имат още деца.Деянието му
буквално е обезсмислило всичките им усилия да се грижат,образоват и обезпечат
материално убитата им дъщеря.И тримата повереници считат, че единственото
справедливо. наказание, което заслужава подсъдимия е доживотна присъда без
право на замяна, но тъй като делото се гледа по реда на глава 27 от НПК, молят
да му се наложи едно наказание от 30 години лишаване от свобода, като се уважат изцяло предявените граждански
искове.
Подсъдимият
И.Д.М. се представлява в процеса от защитника си адв.М.М..В пледоарията си
защита признава фактите и обстоятелствата на обвинението,но оспорва правната
квалификация на деянието.Счита,че липсват данни подсъдимия да е
зъл,отмастителен и опасен човек.Сочи,че изпълнителното деяние по чл. 116 от НК,
така, както се поддържа от Държавното обвинение с характеристиката на
квалифициращия състав по начин и средства опасен за живота на мнозина. По начин
и средства опасен за живота на мнозина ,по мнение на защитата,се изисква се
кумулативна даденост на двете изисквания, които са състав и по начин и със
средства. Много спорно е според него, дали пистолетът е средство, което е
опасно за живота на мнозина, защото като се стреля с пистолет се знае, че куршумът се движи като проектил в
една посока, следователно пистолетът
никъде в практиката не може да се приеме като средство опасно за живота на
мнозина.Позовава се на добрите характеристични данни,събрани в хода на делото
от негови близки,съселяни,познати и учители.Позовава се и на чистото до този
момент съдебно минало на подсъдимия,като сочи,че всички данни за предходни
негови прояви на тормоз над други момичета са извън обсега на изпълнителното
деяние на конкретното обвинение и не следва да се взимат предвид.Позовава се и
на твърдения,че пострадалата И. С. не е била безучастна към него,приемала е
подаръци и не демонстрирала страх от него,а по скоро досада.Счита,че налагането
на най-тежкото предвидено в закона наказание ще е несправедливо.,тъй като се
касае за млад човек с чисто до момента съдебно минало.
С молба от 13
септември 2013 година,изготвена саморъчно от подсъдимия М. същия прави искане
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие без призоваване
на свидетели и вещи лица.В съдебно заседание на 18 октомври,в присъствието на
упълномощения си защитник адв.М.М.
поддържа искането си.Заявява,че признава фактите и обстоятелствата в
обвинителния акт,сочи изрично,че всичко записано в него е вярно.
При тези данни
при условията на проведено съкратено
съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият И.Д.М. работел в системата на
МВР от 2001 г.,
съгласно Заповед Рег. № З 148/04.06.2001 г. на Директора на РДВР - ****, като
полицай „Вътрешни постове”, група „Охрана обществен ред”, сектор „Охранителна
полиция” в Районно полицейско управление – ****
Последователно заемал различни длъжности - младши
автоконтрольор ІІІ-ра степен в група „Пътен контрол”, сектор „Пътна полиция”
КАТ – ****; полицай „Вътрешни постове” -
пост „Складова база”; полицай „Вътрешни постове” в група „Охрана обществен
ред”, категория Е - ІІ-ра степен .
В
същият жилищен блок, в който живеел подсъдимия М., през 2010 г.
се помещавал офис на фирма „Джи пи ей груп” АД, където работела пострадалата И.
Г.С..Двамата се познавали,като подсъдимия често посещавал офиса,понякога неколкократно в рамките на един ден,като
демонстрирал приятелски чувства и интерес към И..В тази насока на досъдебното
производство са събрани многобройни свидетелски показания.Свидетелката
Х.,служител на същата фирма сочи,че,че през месец януари 2011 г.
подсъдимия започнал редовно да посещава офиса,като се интересувал от цените на
застраховките и питал за различни видове застраховки. С течение на времето
посещенията му зачестили.Пострадалата И. споделила с нея,че въпросното момче се
казва И. и работи в полицията.
През месец юни 2011 г.
пострадалата С. се преместила да работи в офис в гр. ****, ул. „*****” ***,
където се помещавал и фризьорски салон на св. С.Б.. Според св. Б., от момента в
който пострадалата се настанила при нея в офиса, започнало да я посещава едно
момче, за което разбрала, че се казва И. и бил полицай.
В показанията си свидетелката Б. подробно
разказва за отношенията между двамата,като изтъква,че С. не желаела посещенията
му да продължават,оплаквала и се че им досажда и я помолила да говори с него и
го убеди да прекрати посещенията си.Б. провела разговор с И.М.,на който той демонстрирал външно разбиране и обещал,че
няма да създава повече проблеми на С..
След този разговор за известно време М. спрял
да посещава С.,но в последствие възобновил посещенията и обажданията си по
телефона до пострадалата.Б. сочи в
показанията си,че пострадалата и показала сувенирна чиния от град Поморие.С.
показала на Б. и телефона си,който по нейни думи бил пълен с текстови съобщения
от подсъдимия М.,някои от които с абсурдно съдържание – че за една година бил
„изкарал „ 100 000 лева като полицай и
че можел да я заведе до всяка точка на света,където пожелае.Б. свидетелства за
още една абсурдна постъпка на подсъдимия – същия донесъл на С. карта на
служител на Министерството на вътрешните работи с нейна снимка и обяснение в
случай,че има проблеми,да се легитимира с нея.
През месец април 2012 г.
пострадалата И. С. започнала работа във фирма „*****” ООД, в офиса на ул.
„*****” в гр. ****, като преди това си купила лек автомобил „****” с д.к. №
**********.Независимо от смяната на местоработата си,тя споделила със
свидетелката Х.Х.,че М. почти постоянно я следял с автомобила си,като шофирал
след нея.В същото време продължил и телефонния тормоз над нея.Тези
обстоятелства се потвърждават и от разпитаните на досъдебното производство
свидетели Ц. Ц. и Б.В.,но също и от
справката на мобилния оператор – „Мобилтел” АД,
от която е видно, че за времето от 12.40 ч. на 26.07.2012 г. до 22.27 ч.
на 27.07.2012 г. от телефонен номер ****** на обвиняемия, към телефонен номер
****** на пострадалата, има 155 повиквания и текстови съобщения.
Следвайки хронологията на
събитията,предшестващи убийството,свидетелите А.С. и Х.Х.,близки приятелки на
пострадалата сочат на едно натрапчиво. преследване на пострадалата,гарнирано с
постоянен психически тормоз от страна на
М..По конкретно те сочат,че почти винаги,когато излизали да посетят някое
заведение,той ги открил и без да е канен,сядал на тяхната маса,поръчвал бутилки
с алкохол и демонстрирал,че разполага със значителни средства.На свидетелите
правело впечатление,че той винаги носел
със себе си и служебния си пистолет,като често го вадел и оставял
демонстративно на масата.Тези свидетели сочат и на непрестанни прояви на
ревност от страна на подсъдимия към С.,като обект на неговата ревност бил един
от компанията,познат на С.,а именно свидетеля Ц..Подсъдимия постоянно се
интересувал в какви отношения е той с И.,като отправял и преки заплахи за
физическа саморазправа – имал приятели от Монтана,които щели „ да му счупят
ръцете и краката „ В заплахите и тормоза си подсъдимият стигнал до там,че разказал на пострадалата
как запалил автомобила на своя бивша приятелка,а на друга взривил входната
врата.Тези негови думи С. предала,споделяйки със свидетелката Б..Те се
потвърждават и от показанията на свидетелката М.Д.,чиито автомобил бил опожарен
,а самата тя и семейството и били подложени на телефонен тормоз от страна на
М..
По същото време обект на тормоз била
и свидетелката Т.С.. Според нейните показания, известно време след като се запознали,
М. станал много ревнив, започнал да й звъни по стотици пъти на телефона. Ходел
в дома й, като изваждал пистолета си, насочвал го към нея и казвал да тръгвала
с него иначе щял да я застреля. Заплашвал нея, че ще я залее с киселина, а родителите й щял да убие. Веднъж я изкарал с
автомобила си по стария Севлиевски път и опрял пистолет в главата й. Всички
тези неговия действия принудили С. да
напусне града и да замине за Черноморието. Тези негови действия се потвърждават
от показанията на св. Ц.К. - майка на св. С.. В разговор между св. К. и И. М.,
последния заявил, че постъпвал така с дъщеря й, защото не искал тя да го
остави. Пред нея заявил, че щял да плати на хора да я убият. По късно била
запалена входната врата на апартамента им.За тормоза над тази свидетелка
говорят освен свидетелските показания и справките от мобилните оператори.
На 14.09.2012г./петък/ открили нов офис
на фирмата, в която работела пострадалата.От показанията на свидетелката Х. се
установява,че С. била притеснена и изтормозена от постоянните обаждания и
текстови съобщения на М. и заявила на приятелката си,че не желае да комуникира
с него и ще изтрие профила му от „
Фейсбук.Разбрали се освен това,вечерта да излязат на заведение. „Пострадалата
изпълнила намерението си,което се потвърждава от заключението на вещото лице по Съдебно
компютърно – техническата експертиза. Вещото лице скочи, че на 14.09.2012 г. в
14.24 ч. пострадалата е написала в социалната мрежа „Фейсбук” на обв. М. -
„Казвам за последно, не ми звъни, пиши и не ми се обаждай повече. Изтривам те и
от Фейсбук”.
По същото време подсъдимия се
обадил на свой приятел – свидетеля В.Б.,с когото се уговорили да се видят на
бензиностанция „ Петрол „ в началото на град **** .
Около 22.00 ч. св. Б.
пристигнал на уговореното за среща място, където го чакал М. и св.К. В.. Подсъдимия М. бил с лек
автомобил „******” с д.к. № **********. Автомобила бил закупен от св. Б. и
преотстъпен за ползване на М., докато
последния отремонтирал личния си автомобил. След като се видели, М. се качил да управлява товарния автомобил,
а свидетелите Б. и В. откарали лекия автомобил до магазина за кебапчета в
началото на кв. „******”. Там оставили лекия автомобил и всички се качили в
товарния, като продължили за кв. „******” и спрели автомобила на около 10 - 15 метра
от автомобила на пострадалата. В същото време я видели да излиза от жилищния
блок. Тя се качила в автомобила си и потеглила, като М. подкарал товарния автомобил след нея.
Отишли в кв. „******”, където пострадалата спряла пред жилищен блок *** на св.
Х., с когото имала уговорка да я вземе и да отидат в ресторант „*****”. М. спрял автомобила, който управлявал близо
до автомобила на пострадалата и започнал да говори с нея, като според св.
Б. пострадалата му казала, че не искала
да има нищо общо с него. В това време излязла св. Х. и подсъдимия прекарал
автомобила си напреки пред автомобила на пострадалата, така,че да не може да
потегли.
Качвайки
се в автомобила на пострадалата, на св. Х. и направило впечатление, че С. била
разстроена и казала - „не мога повече с този”, като посочила обв. М. в товарния
автомобил. След това през отворения прозорец на автомобила си пострадалата
извикала на М. да се маха, защото не можела да тръгне от автомобила му.
В последствие,след като
пострадалата,Х. потеглили,М. продължил да кара след тях,като ги следвал до
жилищния блок на свидетелката С.,която според уговорката им щяла да се
присъедини към тях.Пред блока М. започнал да разпитва пострадалата къде ще ходи,
като предложил да отидели до гр. *****.
Пострадалата му отговорила, че си било нейна работа къде ще ходи и че не
искала той да отива с тях. Според св. Б., пострадалата му казала, че щяла да се
обади в Полицията за да се оплаче, че я притеснявал.Веднага след като потеглили
след тях потеглил с автомобила си и М..
Движел се близо зад автомобила на пострадалата, като в един момент включил и
дълги светлини. Според св. Б., обвиняемия постъпвал по този начин за да дразни
пострадалата. Продължили движението си, като минали по ул. „*****”, от където
взели св. Х.Й.. Когато пострадалата спряла да вземат св. Й., обвиняемият отново
препречил пътя на автомобила й. Тогава возещите се в автомобила на пострадалата
решили да отидат в Полицията, да се оплачат.Според показанията на свидетелката
Й.,пострадалата ,а и всички от компанията били
решили твърдо да се оплачат в полицията от действията на М. и
упражнявания от него тормоз.
На входа на сградата била
посрещната от дежурния на пропуски – св.П.А.. По същото време на входа на
сградата били и св. О.В. и св.В.В.. Пред св. А. пострадалата заявила, че искала
да подаде оплакване срещу И. М., тъй като я притеснявал по телефона, звънял й
многократно и й пускал тестови съобщения Свидетеля А. се обадил по телефона на дежурен по РУП - ****, който трябвало да
уведоми оперативния дежурен – св.Т.Т.. До като говорел с дежурния, пострадала
разговаряла с намиращия се на стълбите св.В., след което влязла в управлението
за да се срещне със св. Т..
От
разговора, който пострадалата провела със св. А. и от това, което съобщила на
св. В., на последния му направило лошо впечатление поведението на М. и като
полицейски инспектор и офицер с по – висока длъжност, той решил да му се обади
по телефона и да го предупреди да престане с действията си. В телефонния
разговор, който св. В. провел с М., последния му казал, че е извън гр. ****, а
във връзка с твърденията на пострадалата
отговорил, да не го занимава с глупости. Свидетелят В. му разпоредил,
след като се прибере в гр.****, да отиде в Районното управление на Полицията.
След това св.В. влязъл в сградата, за да се подготви за провеждане на
полицейска операция. Забавил се около 20 мин. и когато отново излязъл пред
сградата, забелязал М. в близост до
светофарната уредба. Подсъдимият отишъл при св. В. и на въпроса на последния -
дали са верни твърденията на пострадалата, че й досаждал с телефонни обаждания
и текстови съобщения, той отговорил, че не било вярно. Свидетелят В. го
предупредил да преустанови с телефонните обаждания, на което обвиняемия, с
насмешка, отново му отговорил да не го занимава с глупости и си заминал.
В
същото време пострадалата се срещнала със
свидетеля Т. и св.Г.М..В подробен
разговор с тях тя им разказала цялата хронология на упражнявания върху нея
психически и физически тормоз,чрез постоянното звънене по
телефона,преследване,отправяне на косвени заплахи какво се било случило на
бившите му приятелки,които го изоставили и всички негови постъпки извън
границите на здравия разум.
Разбрали се да подготви всички
материали и в понеделник да се срещне с началника на РУП – ****, на когото да
ги представи, за да започне проверка. След това пострадалата си заминала.
След това пострадалата,заедно с
компанията си отишли в ресторант „ ***** „
М.,заедно със свидетелите Б. и В. ги
последвали,като М. паркирал товарния автомобил в близост до ресторант „ Лиани
„,отишъл до „ ***** „ пеш,след което се върнал и уведомил двамата свидетели,че
С.,заедно с компанията си е в заведението.Започнал да и звъни по мобилния
телефон,като настоявал да излезе пред ресторанта,за да се срещнат.Св.Х. Х.
сочи,че единствената реакция на С. била отказ да се срещнат и предупреждение да
престане да я тормози,защото щяла да пусне жалба срещу него в полицията.
Докато в ресторант „*****”
били свидетелите А.К., Н.П., О.В. и М., първия запазил маса в дискотека „****”,
като се разбрали с компанията на пострадалата всички да отидат на дискотека.
Около 00.15 ч. компанията на св. К. заминала за дискотеката, настанили се във
второ ВИП сепаре срещу дансинга.
Около 00.30ч. компанията на
пострадалата също тръгнала за дискотеката с нейния автомобил. Паркирали
автомобила на паркинга в дясно от входа на дискотеката зад дом „Преслав”. Влели
в дискотеката и седнали в същото сепаре, където била компанията на св. К..
След като пострадалата отишла в
дискотеката, в същата отишъл и М.. Той
минал покрай масата на пострадалата и разговарял с нея, като, според
свидетелите, не им направило впечатление той да е нервен или агресивен, бил
спокоен, с нормално поведение. След известно време и М. отново минал покрай
сепарето, където се намирала пострадалата. На присъстващите и направило
впечатление,че М. постоянно сновял напред назад,ту до вратата,ту до бара,ту без
повод минавайки пред сепарето на С..
Известно време след това,
около 03.15 ч. св. С. си заминала, като преди това си тръгнала около 02.30 ч.
св. Й., а св. М. - около 02.50 ч. В дискотеката останали свидетелите П., В.,
К., пострадалата и св. Х.. Около 04.00 ч. в дискотеката влезли служители на Полицията,
които извършвали рутинна проверка в заведенията.
Около 04.40 ч. компанията на
пострадалата решила да си тръгват от дискотеката, като се разбрали да отидат до
Билярд клуб „**** „
В хода на досъдебното производство
към доказателствения материал са приобщени видеозаписи от охранителни камери, които
според лицето, което ги е предало, са били настроени с 40 мин. напред, може да
се види обстановката в дискотеката.След съобразяване на тази разлика от 40 мин.,
от видео камера № 8 в дискотеката е видно, че в
04.40.03 ч. М. бил седнал на стол срещу сепарето на пострадалата и
гледал към нея. В 04.45.32 ч. св. П. и К. си тръгнали от салона на дискотеката.
В 04.45.46 пострадалата платила сметката на сервитьорката, в 04.46.13 ч. обв.
М. тръгнал да излиза от салона на дискотеката, след како е видял, че
свидетелите П. и К. са излезли и пострадалата е платила сметката, в 04.46.30 ч.
пострадалата и св. Х. тръгнали да излизат от салона на дискотеката.
След като
свидетелите П. и К. излезли от дискотеката, те се спрели на площадката пред входа на същата в
04.46.50ч. - според охранителна камера № 15, за да изчакат пострадалата и св.Х. и в същото
време търсели св. В.. В 04.47.00 ч. М. също излязъл от дискотеката и тръгнал на
дясно от входа в посока паркинга където преди това била паркирала автомобила си
пострадалата. В 04.47.21 ч. пострадалата и св. Х. излезли от дискотеката и
заедно със св. К. и П. се изправили на площадката пред входа да изчакат св. В..
Видели същия в дясно от стълбите, като в 04.47.41 ч. пострадалата със
свидетелите П. и Х. тръгнали към паркинга, където бил автомобила на
пострадалата. В 04.48.00 ч. св. К. също тръгнал след тях. В същото време св. В.
изпратил своя позната до такси пред дискотеката и в 04.48.40 ч. последвал
компанията в посока автомобила на пострадалата. Когато компанията достигнала
тревните площи преди паркинга, свидетелите К. е В. се отделили от групата, за
да отидат до тоалетна в тъмната част на градинката. Тръгнали в посока жилищния блок
до паркинга, а пострадалата със св. Х. и К. продължили към автомобила.
Пострадалата отключила автомобила и седнала на предната лява седалка зад
волана. Свидетелката Х. също седнала в автомобила на предната дясна седалка.
Пострадалата проверявала телефона си, а св. Х., при отворена предна дясна
врата, разговаряла със св. К., който бил зад вратата. За да не си говорят през
вратата, докато пострадалата проверявала телефона си, св. Х. излязла от колата,
като била застанала между автомобила и отворената предна дясна врата, а св. К.
бил зад вратата. Както двамата си говорели, с периферното си зрение св. Х.
забелязала на около 5-6 метра
зад автомобила, че се приближавал подсъдимия М.. Той идвал от към пощата зад
автомобила. Отишъл от лявата страна на автомобила, където на седалката при
отворена врата била седнала пострадалата. Отивайки при пострадалата, М. я попитал „****, какво става бе”, след
което насочил пистолет към главата на пострадалата и произвел изстрели. Преки очевидци на изстрелите станали св. Х. и св. К.. Те
са категорични, че чули повече от три изстрела, но от уплаха не могли да
определят точния им брой. В това време св. Х. се навела в колата за да види
какво става с пострадалата, а М. насочил пистолета в посока на св. К.. Според
св. К. М., както бил застанал между
отворената лява врата на автомобила и самия автомобил, си вдигнал ръката,
насочвайки пистолета към него и в този момент чул две изщраквания от ударника
на пистолета. В този момент той не можел да реагира, но веднага след това
инстинктивно побягнал към жилищния блок, към който преди това се били насочили
св. П. и В..*** и пред блока срещнал св.П. и св. В., на които обяснил, че М. е застрелял пострадалата С.. Всички
тръгнали в посока автомобила на пострадалата. Към тях се присъединили и свидетелите
А. и Р., охранители в дискотеката. В момента, в който отивали към автомобила на
пострадалата забелязали, че от улицата
която е между паркинга където, се намирал автомобила на пострадалата и дом
„Преслав”, с висока скорост излязъл автомобил и се насочил по ул. „****” в
посока към пазара. Според св. Х. това бил лек автомобил „****”, който била
виждала преди дни, че е управляван от
М.. Веднага се обадили в полицията да изпратят линейка, като св.А.
изпратил колегата си – св. р. да вземе ключовете на автомобила си и двамата
тръгнали в посоката, в която се отдалечил лекия автомобил „****”. Стигнали до
хлебопекарна „****” и след това до кръговото кръстовище на ул. „****”, но не
видели никъде автомобила и се върнали пред дискотеката. През това време пристигнал
медицински екип, който констатирал смъртта на пострадалата С..
След последвалото обаждане органите на
полицията започнали незабавно издирвателни мероприятия. . В 05.22.13 ч. самия
М. се обадил на Телефон *** и поискал връзка
с дежурния в Областна дирекция – МВР – ****, в който разговор обяснил,
че бил станал инцидент и се чудел дали да се самоубие или да се предаде,
попитал колко момичета са загинали и дали да се самоубие. Питал имало ли друго
пострадало лице, като си признал,че той е стрелял .
В резултат на проведените
издирвателни действия и проведени телефонни разговори с М. било установено, че той се намирал извън
гр. ****, на третокласен път – ІІІ – 401 /**** –
Севлиево/, в района на местността
„Липака”, където впоследствие е бил задържан. В автомобила му бил намерен и
иззет пистолет „Макаров” с номер ВД 221809. Това бил служебния пистолет на
подсъдимия, зачислен му на 25.03.2002 г.
На досъдебното производство е назначена
съдебно – медицинска експертиза на труп,чието заключение се кредитира изцяло от
съдебния състав като обективно,пълно и професионално. Според заключението на
вещото лице по съдебно - медицинската експертиза, на пострадалата С. са били
причинени пет входни наранявания от огнестрелно оръжие в лявата слепоочна
област и едно входно огнестрелно нараняване в лявата половина на шията.
Установени били и пет изходни отвърстия от огнестрелно оръжие в дясно пред
дясното ухо и едно в дясната половина на шията. При петте наранявания в
областта на лявото слепоочие проектилите са преминали през главата и мозъка,
този в областта на шията е преминал през гръбначния стълб. В резултат на
нараняванията са били причинени натрошаване на костите на черепната основа,
смачкване на същата и мозъка и счупване на гръбначния стълб. Посоката на
изстрелите са били от ляво на дясно, леко косо и почти хоризонтално на главата
на пострадалата.
Непосредствена причина за смъртта на С.
били пълното смачкването на основата на черепа и мозъка, повреди несъвместими
със живота. Всяко едно от нараняванията е могло да причини смъртта, поради
което тя е била неизбежна и мигновенна.
След задържането на подсъдимия М., от
ръцете на същия били иззети натривки за наличие на барутни частици. Видно от
заключението на Съдебно химическо - физическата експертиза по иззетите от
подсъдимия натривки от лява и дясна ръка, е установено наличие на частици от
бездимен барут .
От заключението на вещото лице по
съдебно химичната експертиза е било установено, че с намерения и иззет от л.а.
„******” с д.к. № **********, пистолет „Макаров” е бил произвеждан изстрел .
На досъдебното производство е назначена
и съдебно – баллистична експертиза,от чието заключение по безспорен начин е установено, че иззетия
пистолет „Макорав” представлява боен пистолет, калибър 9х18 mm, българско
фабрично производство. Пистолета бил технически изправен да произвежда изстрели
с бойни патрони калибър 9х18 mm и не можел да произведе изстрел без да се
натисне спусъкът. Установено било, че намерените на местопроизшествието и в
автомобила гилзи били от стандартен патрон калибър 9х18 mm, българско фабрично
производство и са били изстреляни от пистолет „Макаров” с фабричен номер ВД
221809, т.е. служебния пистолет на подсъдимия И. М.. Намерените на
местопроизшествието и в автомобила проектили, по своята форма, размери и
маркировка се определяли, като куршуми от бойни патрони калибър 9х18 mm,
фабрично производство. Проектилите били изстреляни от пистолет „Макаров” с
фабричен номер ВД 221809.
След задържането на подсъдимия той
доброволно предал дрехите и обувките, с които бил облечен в момента на
стрелбата. Доброволно предала и блузона, с който била облечена и св. Х., когато
се намирала в дясно от пострадалата при стрелбата.
От извършеното изследване по назначената химико биологична
експертиза е било установено, че по дрехите на обвиняемия – черното кожено яке,
сини дънки, сива тениска, лявата обувка и по блузона на св.Х. се намира кръв от
пострадалата.
В хода на досъдебното производство е
назначена тройна психолого – психиатрична експертиза с конкретно поставени
задачи касаещи годността на подсъдимия да участва в наказателен процес,дали е
разбирал свойството и значението на постъпките си и дали е осъзнавал техните
последици и дали се касае за симулиране на психично заболяване.Въпроса за
здравословното състояние на подсъдимия беше нееднократно поставян в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.Съдът мотивирано
отказа назначаването на нова тройна съдебно психиатрична експертиза,като
прие,че назначените на досъдебното производство две такива отговарят
изчерпателно на поставените въпроси.От заключението на вещите лица е било
установено, че от психиатрична гледна точка, в контактите си с предишни
партньорки, с които подсъдимия е създавал емоционални връзки, се изявявал като
сензитивно-мнителна личност. В общуването с тези партньорки, той изграждал
ревностна нагласа и от това настъпвал разрив в отношенията по инициатива на
партньорките. В поредната връзка, която
М. се опитал да създаде с пострадалата С., отново била оформена
ревностна нагласа, която създала негативно отношение у пострадалата.
Категоричните й откази за създаване на близост с обвиняемия още повече
катализирали сензитивно-мнителната структура на характера му. Отказа на
пострадалата да създаде близки отношения с
М. го довели до решението за саморазправа с нея. Според вещите лица,
това свое решение той осъществява по демонстративен начин, пред очевидци и явно
съзнавайки противоправния характер на извършеното, той се опитал да прикрие
престъплението, като след убийството на С. насочил пистолета си към очевидеца
на престъплението - св. К. и се опитал да произведе два изстрела, но не успял
по независещи от него причини, като веднага след това по най-бързия начин
напуснал местопроизшествието и се укрил. Тази целенасоченост и последователност
в действията на подсъдимия, според вещите лица, изключвали качествено
разстройство на съзнанието му. Дълбоката неудовлетвореност на М. от неуспешната
връзка с пострадалата С. преминала в решение за отмъстителна саморазправа.
По-късно обаче, по време на освидетелстването обвиняемия е споделил
изживявания, които са характерен симптом на евентуално душевно заболяване.
От психологическа гледна точка М. се изживявал като личност с нарушен
емоционален резонанс, бързо преминавал от една емоция в друга. Проявявал се
като избухлив, раздразнителен, следвал собствените си доминанти.
При така установеното
психолого-психиатрично състояние на обвиняемия вещите лица по тройната
експертиза са изключили наличие на разстройство на съзнанието му, но с оглед на
споделените от него изживявания по време на освидетелстването, те изразили
становище за необходимост от наблюдение и изследване в стационарна обстановка,
за период не по – кратък от 30дни, за да може да се даде окончателна преценка
на психолого-психиатрично състояние на обвиняемия.
Такова изследване е било извършено във
Втора психиатрична клиника на МБАЛ „Света Марина” гр. Варна, в рамките на
назначената повторна петорна психолого-психиатрична експертиза.
Според заключението на вещите лица,
И. М. е затворена личност, интроспективна, с оттегляне от социални интеракции.
Резервиран и интровертиран. При този тип личности е характерно, че мислят преди да предприемат действия и не се
подават на моментни хрумвания. М. не обича оживлението, приема нещата сериозно,
обича добре подредения живот.
В характера се
открояват определени елементи на неговата личностна структура, които са
подчертани и повлияват в значителна степен на неговото поведение. Сред тях са
недоверчивост и подозрителност, които отразява неговата неувереност и несигурност от една страна, но
от друга, те пораждат силно желание за свръх контрол върху ситуацията и лицата
около него. Демонстративността и театралността в поведението на обвиняемия,
особено в ситуации на затруднения се дължали на високите стойности на хистерия.
С тези особености се свързвала и склонността на обвиняемия към преувеличаване
на дадени факти, които са му изгодни и неглижиране на други, които го
представяли в негативна светлина, включително склонността му към защитно поведение и представяне на симптоми.
Представянето на симптоми на психично
заболяване от страна на М. се дължи на защитно поведение.
При обвиняемият е диагностицирано смесен тип личностово
разстройство от група Б, който фокусира дисоциални и гранични характеристики
със слаб контрол върху импулсите. В миналото този тип разстройство е било
известно като „психопатия”.
От заключението на вещите лица по безспорен начин е
установено, че не са налице медицински причини, довели до психиатрични
феномени, които да са лишили или да лишават
М. от способността му да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си преди, по време и след извършването на деянието. Не
се потвърждава хипотезата за психично заболяване, което да отговаря на
критериите за разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Тоест, той
е вменяем и наказателно отговорен, тъй като към момента на извършване на
деянието, след това и до настоящия момент не е изпадал в такова разстройство на
съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му позволява да разбира
свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си.
Съдебния
състав,след внимателен анализ на доказателствата по делото прие за безспорно
установено,че подсъдимия И. М. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 116, ал.1,
т. 6, пр. 1 и пр. последно във вр. с чл.115
от НК за това,че на 15.09.2012 г., около
05.00 ч., в гр. ****, на паркинг до дискотека „****”, в лек автомобил „****” с
Д.К. № **********, умишлено умъртвил И. Г. С. ЕГН:**********,***, като деянието
е извършено по начин,опасен за живота на мнозина и с особена жестокост.Деянието е извършено
при пряк умисъл като форма на вината,налице са и двата квалифициращи белега –
по начин,опасен за живота на мнозина и с особена жестокост.Убийството е
извършено с боен пистолет „ Макаров „като подсъдимия е полицейски
служител,обучен да борави с него.Самото деяние е извършено в градска среда,в
гъсто населен район,в непосредствена близост до увеселително заведение с много
посетители.Освен всичко друго,то е извършено на метри от свидетелите Х. и
К..Видно от показанията на св.Х., пострадалата И. С. проверявала телефона си, а
св. Х., при отворена предна дясна врата, разговаряла със св. К., който бил зад
вратата. За да не си говорят през вратата, докато пострадалата проверявала
телефона си, св. Х. излязла от колата, като била застанала между автомобила и
отворената предна дясна врата, а св. К. бил зад вратата.Само щастливо стечение
на обстоятелствата е предпазило св.Х. – факта,че е излязла от автомобила я е
спасило от сигурно прострелване – три от проектилите са намерени именно в
предната дясна седалка.Поначало константата практика на ВКС приема,че
огнестрелното оръжие е средство и стрелбата с него са начин, опасни за живота
на мнозина, предположение, което би могло да отпадне единствено тогава, когато
не съществува и най-малката вероятност за нараняване на другиго било поради
отсъствието на други хора на местопрестъплението, било поради отдалечеността им
на разстояние, изключващо достигането до тях на изстрелян или рикоширал
боеприпас./ Решение № 199 от 29.10.2009 г.
на ВКС по н. д. № 179/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят С.Р. /.В
случая съдебния състав прие,че е била конкретна,пряка и непосредствена опасност
за живота и на други лица – пряко застрашени са били свидетелите Х. и К.,но самото деяние е
извършено на метри от входа на увеселително заведение,посетено в този момент от
много влизащи и излизащи
граждани.Убийството е извършено с изправен пистолет „ Макаров”зареден с
бойни патрони,калибър 9 х 18 мм,смъртоносни
при прострелване от разстояние до 50 метра
– периметър,в който са се намирали много хора. Изстрелите са били произведени в момент, в който от другата страна на
пострадалата, до предната дясна седалка, са се намирали свидетелите Х. и К..
Оръжието в този момент, произвеждайки изстрелите, директно е било насочено и
към тях. Двете предни врати на автомобила са били отворени и по този начин не
са могли да бъдат някаква реална преграда пред куршумите.
Куршумите/проектилите/ са преминали през главата на пострадалата и са излезли,
като три от тях са се забили в облегалката на предната дясна седалка на
автомобила. По този начин се е създала
конкретна и реална опасност и за живота на двамата свидетели, която само по
някаква щастлива случайност не се е реализирала.
Съдебния състав намира,че е налице и втория квалифициращ елемент на
деянието – същото е извършено с особена жестокост.Поначало особената жестокост
е белег на поведението на извършителя към момента на извършване на деянието.В
конкретния случай,мотивиран от заслепяваща ревност,прерастнала в чувство за
собственост към пострадалата,подсъдимия е проявил
изключителна ярост, ожесточеност, свирепост, отмъстителност и садизъм, които го
характеризират като жесток човек. Квалифициращите признаци по отношение на
всяко едно престъпление следва пряко да са свързани и налични към момента на
извършване на деянието, това е така, тъй като освен от обективна страна, е
необходимо да е налице и субективният елемент по отношение на квалифициращия
признак, при това към момента на извършване на деянието.Освен горното М. е
проявил и изключителна коравосърдечност,афиширана чрез броя на произведените от
него изстрели,всеки от които,видно от заключението на съдебно – медицинската
експертиза е бил достатъчен ,за да причини смърт,с оглед вида на оръжието и
разстоянието,от което е стреляно. Изстрелвайки целия пълнител в главата
на пострадалата, от което следва, че по интензитет изпълнителната дейност явно
надхвърля необходимото за причиняване на смърт, М. е проявил една изключителна
ярост, ожесточеност и отмъстителност към пострадалата, което обстоятелство
категорично квалифицира деянието и по този квалифициращ признак.
Проявената особена жестокост може да се търси
и в мотива за убийството.Поначало няма мотив,достатъчно значим,който да
оправдае отнемането на човешки живот. Но в конкретния случай се касае до
налудничава ревност,прерастнала в садистична отмъстителност без какъвто и да е
повод – в крайна сметка подсъдимия и пострадалата С. са били просто
познати,между тях не е имала интимна близост,не е имало дори близко приятелство
– през цялото време той и е натрапвал присъствието си.Проявената
коравосърдечност личи и в умалителното обръщение към пострадалата „ ***,какво
става „ - въпрос,произнесен преди
хладнокръвно да разстреляш някого говори сам за себе си.
Съдебния състав приема,че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна и деянието по второто обвинение - престъпление по чл. 116, ал.1 т. 8, пр. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл.115 от НК за
това,че 15.09.2012 г., около 05.00 ч., в гр. ****, на паркинг до дискотека
„****”, направил опит умишлено да умъртви А.К. К. ЕГН **********,***, като
деянието е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление – убийството на
И. Г. С. и е останало недовършено по
независещи от дееца причини.Очевидно за съда опита да бъдат произведени два
изстрела на сантиметри от главата на прекия очевидец на деянието са целели
неговото физическо елиминиране с цел прикриване на престъплението.Касае се за
довършен опит за убийство,като общественоопасните последици не са настъпили по
независещи от дееца причини - престъпление извършено при пряк умисъл.Тук
съдебния състав не сподели тезата на защитата,че се касае за т.н.” негоден опит
„Касае зе за опит за стрелба с изправен пистолет „ Макаров „ при което обаче
подсъдимия М. не е отчел,че е изстрелял всички патрони в пълнителя.За умисъла,както
по горе бе посочено,няма място за съмнение като се отчете оръжието и
разстоянието,от което е направил опит да застреля пострадалия К.,както и частта
от тялото,в която се е прицелил – главата.Сам по себе си пистолета и
боеприпасите му са напълно годно средство да причини смърт – нещо което
подсъдимия за съжаление доказва с предходните си действия.Съгласно теорията и
съдебната практика по начало "негоден
опит" е налице, ако средството, което е използвал деецът, въобще не е
годно да създаде каквато и да е реална опасност за причиняване на съставомерния
резултат, поради което и липсва реално застрашаване на обекта. Ненаказуем е
само "абсолютно негодният опит", осъществен със средство, което
никога и при никакви обстоятелства не би могло да предизвика целения резултат./В
този смисъл Решение № 221 от 25.06.2010 г.
на ВКС по н. д. № 141/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.К./.
При горните съображения съдебния състав призна
подсъдимия И. Д. М. за виновен в това, че на 15.09.2012 г., около 05.00 ч., в
гр. ****, на паркинг до дискотека „****", в лек автомобил „****" с
Д.К. № *****, умишлено умъртвил И. Г. С. ЕГН **********,***, като деянието е
извършено по начин, опасен за живота на мнозина и с особена жестокост, поради
което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и пр. последно във връзка с
чл. 115 от НК го осъди на Доживотен затвор,
което наказание съгласно чл. 58 а, ал. 2, пр. 2 от НК замени с наказание от 30
/тридесет/ години лишаване от свобода.
На
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да се изтърпи при
условията на строг режим в Затворническо общежитие от закрит тип
Съдът призна подсъдимия И. Д. М. за
виновен и по второто оббвинение - че на 15.09.2012 г., около 05.00 ч., в гр. ****, на паркинг до дискотека
„****", направил опит умишлено да умъртви А.К. К. ЕГН **********,***, като
деянието е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление - убийството на
И. Г. С. и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което
и на основание чл. 116, ал. 1, т. 8, пр. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1, във вр.
с чл. 115 от НК го осъди на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, като на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК намали това наказание с 1/3 или следва да
изтърпи наказание от 10 /десет години/
лишаване от свобода, при строг режим в Затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия
М. едно общо най-тежко наказание в размер на 30 /тридесет/ години
лишаване от свобода.
На
основание чл. 57, ал. 1, във връзка с чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи така определеното общо най-тежко наказание в размер на 30 /тридесет/ години
лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затворническо общежитие от закрит тип.,като на
основание чл. 59 от НК приспадна от така определеното наказание лишаване от
свобода времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане по
стража”, считано от 15.09.2012 година.
При определяне
вида и размера на наказанието съдебния състав отчете начина на
извършване на престъплението и характеристиките на самия подсъдим.Поначало
отнемането на човешки живот е най – тежката форма на посегателство върху
личността.Същата разкрива и най – висока степен на обществена опасност на
извършителя и.В конкретния случай се касае за човек,работещ в право
охранителната система – в системата на МВР. По правило това е човек,към който
гражданите да се обърнат в случай на опасност,човек на който безрезервно да се
доверяват в критични ситуации.На практика е ставало обратното – не само
пострадалата С.,но и други млади жени е трябвало да се пазят и бягат от
него.Съдебния състав не споделя тезата на защитата,че всичко,случило се преди
датата 15 септември 2012 година е извън изпълнителното деяние и едва ли не няма
отношение към случилото се. Именно предхождащата деянието хронология разкрива
личностни характеристики на подсъдимия като жесток,отмъстителен и ревнив човек,чиито действия и приказки на
моменти излизат от рамките на понятието за нормално.По делото са налице
достатъчно свидетелски показания за тормоз и заплахи и спрямо други жени,довели
,както в случая със свидетелката Т.С.а до там,че се принудила да се пресели в
друго населено място.Всичко това,независимо от чистото съдебно минало на
М.,говори за най – меко казано лоши характеристични данни и висока степен на
обществена опасност.С оглед целите на наказанието,визирани в член 36 от НК
съдебния състав прие,че наказанието „ доживотен затвор „ се явява единственото справедливо и адекватно
за извършеното убийство.Освен всичко друго,то следва да окаже и предупредително
въздействие върху всички членове на обществото,каквато е целта на генералната
превенция.Особено важно е,че това наказание ще въздейства предупредително върху
служителите от системата на сигурността,отправяйки ясно послание,че не са над
закона.С оглед диференцираната процедура на глава 27 от НПК и на основание член
58а,ал.2,предл.2 от НК съдът замени това наказание с лишаване от свобода за
срок от 30 години,при първоначален строг режим.
При определяне
на размера на наказанието по второто обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 8, пр. 2
във връзка с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 115 от НК съдът изходи от същите
посочени по – горе мотиви,като съобрази и упоритостта на подсъдимия,който ясно
е съзнавал,че вече е умъртвил човек и въпреки това е направил опит да отнеме и
втори човешки живот.
Съдът
уважи и предявения граждански иск,като осъди подсъдимия да заплати на Г.Т.С. с ЕГН ********** и Р. Б.
С. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от по
200 000.00 /двеста хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
15.09.2012 г. до окончателното изплащане на същите, както и сумата от 250.00
/двеста и петдесет/ лева, представляващи разноски по делото.Определяйки размера
на обезщетението по справедливост, както изисква закона,съдът отчете
неизмеримите болки и страдания,които двамата родители са търпели и ще търпят до
края на дните си.Загубата на единственото им дете на практика обезсмисля
съзнателния им живот,осмислян до този ден от желанието им да образоват,отгледат
и обезпечат материално дъщеря си.
Съдът уважи и втория граждански иск,като осъди подсъдимия да заплати на
А.К. К. с ЕГН **********,***
сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 15.09.2012 г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата
от 600.00 /шестстотин/ лева, представляващи разноски по делото, като отхвърли
искът до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.Съдът определи този размер по
справедливост, като отчете шока и ужаса който този млад човек е изпитал пред
лицето на смъртта и на метри от простреляната
И. С. с насочен към главата пистолет.
И
двете деяния са извършени при пряк умисъл като форма на вината.Причината за
извършването им може да се търси в две посоки.Едната са личностните характеристични
данни на М.,представящи го в светлина на човек,незачитащ достойноството на
другите,склонен към заплахи и прояви на границата на здравия разум.Втората
група причини,довели до трагедията се състоят в неадекватното отношение на
преките ръководители на М. към постъпките му и неглижирането на сигнали срещу
него.Абсолютно неприемливо е името на полицейски служител да се спряга с
палежи,взривявания,заплахи със саморазправа и психически тормоз.Вярно,че тези
обстоятелства не могат да се приемат за безспорно установени,налице са
определени свидетелски показания,но вярно е и също,че не е правен и опит да
бъдат установени.Неадекватна и непрофесионална е особено реакцията на дежурните
в управлението във вечерта на убийството.Свидетеля В.,провел телефонен разговор с подсъдимия
след оплакването на С.,при който М. му казал,че е извън града,минути след това
ни най малко не се е впечатлил,като видял М. на метри от управлението.Тези
неадекватни действия на подсъдимия,на фона на подаденото устно оплакване са
изисквали незабавни действия,които биха предотвратили убийството.
С оглед направените разноски
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметката на Окръжна прокуратура-****
сумата 4 603.91 /четири хиляди шестстотин и три лева и 0.91 ст./ лева,
представляващи разноски за експертизи и по сметката на Ловешки окръжен съд
сумата от 16 400.00 /шестнадесет хиляди и четиристотин/ лева Държавна
такса върху уважените гр. искове, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист,като постанови
веществените доказателства Обект
№ 1- Пистолет „Макаров” 9 х 18, сер. № ВД221809; Обект № 2- Пълнител за пистолет „Макаров” без номер и без патрони; Обект ***- Пълнител за пистолет
„Макаров” с № 6083, със 7 бр. патрони + 1 бр. патрон извън пълнителя; Обект ***9- Полиетиленов плик намиращи
се него 8 бр. стоп патрони 9 х 18 и 2
бр. бойни патрони 9 х 18 да се върнат на РУ „Полиция”-**** след влизане на
присъдата сила.
Веществените доказателства: Обект 4-1 бр.
гилза от патрон иззета от местопроизшествието от асфалта до предна лява врата
на л. а. „****" с ДК № **********; Обект
5 -1 бр. гилза от патрон иззета от местопроизшествието от асфалта зад л. а.
„****" с ДК № **********; Обект 6 -3
бр. гилзи от патрон иззета от местопроизшествието от асфалта в ляво зад л. а.
„****" с ДК № **********; Обект 7-
1 бр. гилза от патрон иззета от местопроизшествието от асфалта в ляво л. а.
„****" с ДК № **********; Обект 8
- 1 бр. гилза от патрон иззета от задна седалка л. а. „****" с ДК №
**********; Обект 9 - 1 бр. гилза от
патрон иззета от задна седалка л. а. „****" с ДК № **********; Обект 10-1 бр. куршум (проектил) иззет
от асфалта до задна дясна гума на л. а. „****" с ДК № **********; Обект 11 -2 бр. куршуми (проектили)
иззети от предна дясна седалка на л. а. „****" с ДК № **********; Обект 46-3 бр. експериментални гилзи и
2 бр. проектили /куршуми/, да бъдат предадени на РУ „Полиция”-**** за
унищожавани съгласно Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект 12-1 бр.
дамски блузон сив на цвят предаден от св. Х. Н. Х., да се върне на Х. Н. Х.
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства:Обект 13 -1 бр.
черно яке от промазан плат с бели шевове с надпис на етикета от вътрешната част
„Д&А"Тhе original; Обект 14
-1 бр. черен кожен колан с надпис на метална гайка „Diesel"; Обект 15-1 бр. сИ. тениска с надпис на
гърба „Special Details & Fit clothing expedition"; Обект 16- 1 бр. дънки, сини на цвят
„JENERIC", размер W 34/134; Обект
17- 1 чифт бежови обувки „Vitto"; Обект
22- 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „НР", модел „6730 s",
със сер. № CNU 915844Z; Обект 26-1
бр. мобилен телефон марка „NOKIA"; Обект
27-1 бр. мобилен телефон марка „Motorola"; Обект 28-1 бр. мобилен телефон марка „Motorola", без СИМ
карта; Обект 30 - 1 бр. червено -
черна чанта с надпис „**** **** **********" с намиращ се в нея 1 бр.
бинокъл и 1 бр. белезници; Обект 32-
1 бр. комбинирана застрахователна полица, контролен талон, бланка на двустранен
протокол и уведомително писмо; Обект 38-
1 бр. лист с надпис „За И."; Обект
40- 1 бр. червено джобно ножче с надпис „М тел" и 1 бр. връзка с 5 бр.
секретни ключове, 1 бр. ключ за белезници и 1 бр. автомобилен ключ с емблема на
„****"; Обект 41-1 бр.
ключодържател от синя кожа с 1 бр. ключ за л. а. „******" с ДК №
**********; Обект 45- лек автомобил
„******" с ДК № **********-намиращ се в Авторемонтна база на ОД на МВР –
**** да се върнат на И. Д. М. след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект 18- трупна
кръв на марля от трупа на И. Г. С.; Обект
19- дактилоскопен лист на И. Д. М.; Обект
20 - дактилоскопни следи иззети от л. а. „****" с ДК № *****; Обект 29- обекти по назначените
съдебно-химична и съдебно-химико- физична експертиза на НИКК - ****; Обект 31 - дактилоскопни отпечатъци от
И. Г. С.; Обект 33- нокти от лява
ръка на И. Г. С.; Обект 34- нокти от
дясна ръка на И. Г. С.; Обект 35-
косми от слепоочие от лява страна на И. Г. С. да се отнемат в полза на
Държавата като бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект 21- 1 бр.
преносим компютър (лаптоп) марка „TOSHIBA", модел „SATELLITEL F 40
- 14 F",
сер. № X 7082101 R; Обект 23 - 1 бр.
мобилен телефон марка „IPHONE"; Обект
24 - 1 бр. мобилен телефон марка „NOKIA"; Обект 25-1 бр. мобилен телефон марка „LG", модел „PRADA"
да бъдат върнати на Г.Т.С. и Р. Б. С., след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект 42- 2 бр.
магнитни носители - CD с видеозаписи от охранителни камери в дискотека
„****" - гр. **** за времето от 04:40 часа до 04:55 часа на 15.09.2012
год. - намиращ се в том № 1 да се върне на дискотека „****" - гр. ****
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект 43- 1 бр.
магнитен носител - CD - 1 бр. от проведени разговори към тел. *** и картоните
от същите - намиращ се в том ***; Обект
44- 1 бр. магнитен носител - CD - 1 бр. разпечатка от проведени разговори
от тел. ***** към тел. *** и картоните от същите - намиращ се в том *** да
останат за нуждите на наказателното производство до влизане в сила на присъдата.
По изложените
съображения съдебния състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ………………………
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………………….