О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260098
гр. Пловдив, 02.11. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИНГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №515/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 22 НПК- чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК.
Защитникът на подс.Н.П.Б. адв.E.Н.е обжалвала в срок определение от 22.10.2020г. от проведеното разпоредително заседание по НОХД № 1409/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. В жалбата са изложени подробни съображения, подкрепени с практика на ЕСПЧ за незаконосъобразността и неправилността на определението, поради което се иска отмяната му и постановяване на по-лека мярка за процесуална принуда.
Според Пловдивския апелативен съд жалбата по съществото си е неоснователна.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на подс. Н.Б. за изменение на мярката му за неотклонение като е приел, че няма опасност да извърши престъпление, но има опасност да се укрие от наказателното производство в съдебната фаза, защото бил избягал при задържането му от полицейските служители. Всъщност по въпроса за изменение на мярката, съдът е обсъдил предпоставките на чл.63 от НПК вместо да прецени наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.270 ал.1 от НПК, при които може да се прави такова искане. Отделно, категорично е отказал да обсъди наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, в каквато насока са резонни наведените в жалбата оплаквания за нарушение на чл.270 ал.2 от НПК/ след законодателната промяна от 2017г. / и чл.5 ал.4 от КЗПЧОС.
Настоящата инстанция счита, че към настоящия процесуален момент от разглеждане на делото събраните на досъдебното производство доказателствени източници позволяват да се направи подобен извод, а въпросът за вината и наказателната отговорност на подс.Б. ще бъде разрешен при разглеждане на делото по същество в състезателното съдебно производство/ ако такова бъде проведено /. От друга страна, въззивният съд намира, че по делото, и то в стадия на разпоредителното заседание, не са релевирани нови фактически обстоятелства, които да правят задържането на подс.Б. незаконно или да налагат определяне на друга по вид мярка за процесуална принуда. Изтеклият срок на задържането под стража не е прекомерен и покрива критериите за разумност както по смисъла на НПК, така и според критериите на ЕКПЧ. Предстои разглеждане на делото с извършване на процесуалноследствени действия с участието на подс. Б., а и явяването му в съдебно заседание е задължително предвид на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 НК, за което законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба. Разбира се, по всяко време на съдебното производство и с уговорката да са настъпили нови обстоятелства, може да се направи искане за промяна на мярката за неотклонение, като понастоящем същата продължава да е в съответствие с предпоставките на чл.56 ал.3 НПК и визираните в чл.57 НПК цели.
Ето защо и предвид на изложените съображения, ПАС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.10.2020г. по НОХД № 1409/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на подс.Н.П.Б. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.