Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
гражданско дело №6936 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр.пар.22 от ПЗР на КЗ.
В исковата си молба
ищецът С.С.С. твърди, че на 31.05.2015г.
на автомагистрала „Тракия“ в района на 206-ти км. В
посока към гр.София пострадал като пътник при ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „БМВ 318” с ДК№****** А.Е.Т.. Между собственика
на лекия автомобил и застрахователя ЗД”Б.И.”АД имало сключена валидна към момента на настъпването на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие настъпилото ПТП ищецът претърпял
описаните в исковата молба травматични увреждания,
причинили му болки, страдания и психическа травма, както и заплатил общо сума в
размер на 428 лева за лечение. Образуваното по случая наказателно производство приключило
с влязло в сила решение по чл.78а от НК, с което водачът бил признат за
виновен. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпилото на 31.05.2015г. ПТП в размер на 35000 лева,
както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 428 лева,
ведно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане за неимуществените вреди и от датата на извършване на разходите до
окончателното изплащане- за имуществените вреди. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът
ЗД”Б.И.”АД в подадения в срок отговор оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който се съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач под
въздействие на наркотично вещество. Претендира намаляване размера на
обезщетението и присъждане на направените по
делото разноски.
Третото лице- помагач Е.А.Д. заявява, че е продала автомобила на 12.08.2013г.
на И. В.Р..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите
на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения по
делото констативен протокол за ПТП се установява, че на 31.05.2015г. около 17,30 часа на автомагистрала Тракия в района на 206-ти км. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 318” с ДК№****** управляван от А.Е.Т.,
при което е пострадал и пътникът в автомобила С.С.С..
С представеното по делото решение от 05.10.2016г. по
нахд№2206/2016г. на РС- Стара Загора, влязло в сила на 21.10.2016г., А.Е.Т. е
признат за виновен в това, че на 31.05.2015г. в района на 206-ти км на
АМ“Тракия“ при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 318” с ДК№****** е нарушил
правилата за движение по пътищата- управлявал
ППС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества и не
контролирал непрекъснато управляваното ППС, като по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице, едно от които- С.С.С..
От представената по делото справка от базата данни на ИЦ към
ГФ се установява, че по отношение на лекия автомобил за периода в който попада
датата на настъпване на процесното ПТП е бил налице сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника.
От представените по делото фактури с фискални касови бонове
към тях се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 428 лева за потребителски
такси в лечебни заведения, медикаменти и санитарни материали за периода от 04.06.2015г.
до 29.07.2015г.
Представените по делото писмени доказателства относно
здравословното състояние на ищеца са обсъдени от вещото лице при изготвяне
заключенията на СМЕ, за което съдът не разполага със съответните специални знания,
поради което и не ги обсъжда поотделно.
От показанията на
разпитания по делото свидетел С. М. С.- баща на ищеца, които съдът възприема
изцяло като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че видял ищеца на другия ден след
процесното ПТП в болницата. Бил много уплашен от катастрофата. Болял го кръста,
гърба, имал шевове на устната и на брадата. Имал счупване на два прешлена и
трябвало да носи специално приспособление за обездвижване. В болницата престоял
5 дни, след което бил изписан за домашно лечение. Около 20 дни не можел да се
обслужва сам. На два пъти провеждал рехабилитация- за 7 и за 14 дни. И сега
кръстът продължава да го боли при продължително седене. Не работил една година
заради лечението. Преди катастрофата бил футболист, но след това не можел да
спортува. Станал сприхав, променил се характерът му.
От показанията на разпитания
по делото свидетел А.Е.Т.- водач на процесния автомобил се установява, че автомобилът
бил собственост на негов познат. В автомобила освен него пътували още двама
пътници, единият от които ищецът С., който седял сам на задната седалка. В деня
на процесното ПТП свидетелят не бил употребявал наркотици, предната вечер употребили
алкохол, а няколко дни преди това- кокаин и марихуана. Ищецът знаел, че свидетелят
употребява наркотици и заедно пушили марихуана (една цигара) вечерта преди
процесното ПТП. Не бил „на себе си“ когато настъпило процесното ПТП, събудил се
след това, не успял да овладее автомобила. След катастрофата ищецът направил
няколко крачки извън автомобила, след което легнал и казал че има болки в
кръста и гърба.
Установява се от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил контузионен оток и охлузвания в челната и
лицева области, разкъсно- контузна рана в областта на брадичката, контузии в
огърлечната област на гръдния кош, в поясния отдел на гръбначния стълб и
контузия на лява раменница и предраменница. Доказана е травма на гръбначен стълб в поясната област със счупване
на левите напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, както
и травматично изместване на телата на прешлените. С магнитен резонанс са
установени също данни за лекостепенна лявоконвексна сколиоза, костномозъчен
оток в левите напречни израстъци на Л2, Л3 и Л4, начални дегенеративни промени
на междупрешленните стави и дисковете на нива Л3-Л4-Л5-Ес1, дискови хернии на
няколко нива. Получените увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП. Пострадалият е изпитвал болки и страдания, които са били
по-интензивни през първите две седмици, което е налагало прием на обезболяващи
медикаменти. От раната на брадичката е останал белег, който е постоянен и не би
могъл да се заличи без специализирана козметична намеса. Болките в поясната
област на гръбначния стълб е била съпроводена с мускулна слабост и изтръпване,
което е наложило принудителна имобилизация за 6-8 седмици. Травматичните
дискови хернии са с постоянен характер и се овладяват медикаментозно или чрез
физиотерапия. Възможно е актуалните оплаквания от болезненост във врата да са
свързани с получената травма в поясния отдел на гръбначния стълб, което води до
нарушена стойка и прехвърляне тежестта на тялото с разместване на поясните
прешлени. Към момента ищецът продължава да търпи дискомфорт и периодично
обострящи се болки в поясно- кръстния отдел на гръбначния стълб и към левия
крак, засилващи се при навеждане напред. Болките се обострят при промяна на
времето. Не е възможно стопроцентово възстановяване до състоянието преди
травмата. Сумите по приложените фактури са били необходими за лечението на
ищеца.
Според
заключението на допълнителната СМЕ, във връзка с последствията от получените
при процесното ПТП травми, ищецът е провел рехабилитация от 29.07.2015 до
05.08.2015г. Изписан е с подобрение на състоянието. След изписването отново е
провеждал прегледи на 23.09.2015 и на 30.09.2015.
Установява се от приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- психиатрична
експертиза, че вследствие процесното ПТП ищецът е развил остра стресова реакция
с кратък период на стеснено съзнание, преминала в посттравматично стресово
разстройство с депресивни елементи. Последното е продължило около 4-5 месеца,
след което са останали някои страхови изживявания за още половин до една
година. Към момента на прегледа не се установяват данни за психично
разстройство и прогнозата за психичното му здраве е добра.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на изслушаната АТЕ, че процесното ПТП е настъпило на прав
пътен участък, автомобилът се е движел със 143 км/час. Водачът е загубил
контрол върху автомобила, отклонявайки го под малък ъгъл вдясно по посока на
движението. При напускане на платното за движение, автомобилът се е преобърнал
странично през таван. Причините за ПТП са субективните действия на водача.
Предвид така установената от
събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.):
За
да бъде уважен прекият иск на
пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да
се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От
една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение
между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка
вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
От представената по делото
справка на ГФ безспорно се установява, че към датата на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекият автомобил е покрита
от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. Застраховани лица по тази застраховка са както
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е
противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от
застрахователната закрила по цитираната по-горе застрахователна полица.
Установяват
се от представените по делото влязло в сила решение по нах дело, неоспорения
от страните протокол за ПТП, както и от показанията
на самия водач, виновното извършване на деяние от страна на последния и неговата противоправност. С действията си водачът на автомобила е нарушил посочените в решението на
наказателния съд законови разпоредби, вследствие на което е възникнало
процесното ПТП.
Причинените имуществени и
неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП се
установяват от представените писмени доказателства, показанията на разпитания
свидетел С. и заключенията на вещите лица по изслушаните СМЕ и СПЕ, които съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадени.
От друга страна, от
събраните по делото доказателства се установи да е налице твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца. Ищецът е приел
да пътува в автомобила като е знаел, че водачът е употребил наркотични
вещества. Настоящият състав намира, че в случая съпричиняването следва да се
определи на 50%.
По размера на
неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания
са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е получил при процесното ПТП контузионен оток и охлузвания в
челната и лицева области, разкъсно- контузна рана в областта на брадичката,
контузии в огърлечната област на гръдния кош, в поясния отдел на гръбначния
стълб и контузия на лява раменница и предраменница. Доказана е също така травма
на гръбначен стълб в поясната област със счупване на левите напречни израстъци
на втори, трети и четвърти поясни прешлени, както и травматично изместване на
телата на прешлените. Впоследствие с високотехнологично изследване (ЯМР) са
установени също данни за лекостепенна лявоконвексна сколиоза, костномозъчен
оток в левите напречни израстъци на Л2, Л3 и Л4, начални дегенеративни промени
на междупрешленните стави и дисковете на нива Л3-Л4-Л5-Ес1, дискови хернии на
няколко нива. Ищецът е развил
остра стресова реакция с кратък период на стеснено съзнание, преминала в
посттравматично стресово разстройство с депресивни елементи, продължило около
4-5 месеца, след което са останали някои страхови изживявания за още половин до
една година. Към момента липсват данни за психично разстройство и прогнозата за
психичното му здраве е добра.
Като взе предвид всички гореизложени обективни
обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в
размер на 20 000 лв. би възмездило ищеца в пълна степен за претърпените
болки и страдания от причинените при процесното ПТП физически и психически
травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи занапред. Така
определеното обезщетение следва да се редуцира с 50% съобразно приетия по-горе
размер на съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид изложеното предявеният
иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 10000 лева като основателен и доказан и
да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 35000
лева като неоснователен.
По размера на
имуществените вреди:
От представените по делото писмени доказателства- фактури
и касови бонове към тях се установи, че ищецът е претърпял от процесното ПТП
имуществени вреди в размер на 428 лева, представляващи заплатени суми за потребителски
такси в лечебни заведения, медикаменти и санитарни материали. Доколкото тези
вреди са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП, съгласно
заключението на СМЕ, същите следва да се обезщетят от ответника, като се
редуцират съобразно приетото съпричиняване. Поради това предявеният иск в
частта относно обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да се уважи
до размер от 214 лева като
основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 428 лева като неоснователен.
По искането за присъждане на законна
лихва:
Правото на увредения да претендира обезщетение директно от застрахователя
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е
обусловено от последното. Дължимото обезщетение от застрахователя замества
деликтното обезщетение от прекия причинител на вредите, чийто източник е
непозволеното увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и
ответникът дължи лихва за забава върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от деня на увреждането- 31.05.2015г. до пълното изплащане
на обезщетението. Обезщетението за претърпените имуществени вреди се дължи от
момента на извършване на съответния разход. В случая последният такъв разход е
направен на 29.07.2015г., следователно от тази дата се дължи и лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на
уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от
държавна такса, не е направил разноски и е бил защитаван безплатно на основание
чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат, а на адв.И.Г.Ц.
от САК следва да се присъди сумата от 516
лева- адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв,
определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в размер на 3100 лева, от които 3000 лева за
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира основателно. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, проведени са общо 4 открити съдебни
заседания. Следователно минималното адвокатско възнаграждение в случая е 1792
лева, а на ответника следва да се присъдят общо 1346 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважения
размер на иска и разноски в общ размер на 869,84
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с
ЕИК:********, със съдебен адрес:***, да заплати на С.С.С. с
ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.И.Г.Ц. от САК, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) сумите: 10000 лв. (десет
хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 31.05.2015г. до окончателното изплащане и 214
лева (двеста
и четиринадесет лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 29.07.2015г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ:
иска за сумата над 10000 лева за неимуществени вреди до пълния предявен размер
от 35000 лева и иска за сумата над 214 лева за имуществени вреди до пълния
предявен размер от 428 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.С.С. с
ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.И.Г.Ц. от САК, да заплати
на „ЗД„Б.И.”АД
с ЕИК:********, със съдебен адрес:***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 1346
лв. (хиляда триста четиридесет и шест лева)- разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с
ЕИК:********, със съдебен адрес:*** да заплати на адв.И.Г.Ц. от САК,
с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 516 лева (петстотин и
шестнадесет лева)- адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с
ЕИК:********, със съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС сумата
от 869,84
лева (осемстотин шестдесет и девет лева и 84 стотинки) на
основание чл.78, ал.6 от ГПК- държавна такса върху уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- Е.А.Д.
с ЕГН:**********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: