№ 45
гр. Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201657 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Г. И., подадена против наказателно
постановление № 21-1085-002661/14.10.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
издадено при грубо нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Оспорват се фактическите
констатации в наказателното постановление. Твърди си, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му във вина административно нарушение и не е
нарушил правилата за предимство, и не е причинил ПТП, а същото е било
причинено от водача на мотоциклета. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения,
релевира доводи, че произшествието не е настъпило по начина описан в
наказателното постановление и жалбоподателят не е осъществил състава на
нарушението, тъй като той вече е бил навлязъл изцяло в лявата лента, а
1
водачът на мотоциклета е нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗДвП като не
е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него
мотоциклет и автомобила, управляван от жалбоподателя и именно така е
предизвикал настъпването на произшествието.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и доразвити в
хода по същество, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-1085-002661/13.09.2021г. (бланков № 806602)
против жалбоподателя, за това, че на 13.09.2021г., около 17,20 часа, в град
Русе, бул. „Неофит Бозвели до № 14, посока ул. „Борисова“, като водач на лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ****, в условията на ясно време и суха
пътна настилка, управлявайки посоченото МПС е нарушил правилата за
предимство и е причинил ПТП с материални щети като на двулентово платно
за движение е преминал частично от дясна в лява пътна лента, без да
пропусне движещия се по нея мотоциклет Ямаха с рег. № Р 14 76 В.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е субсумирал същите като нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателя с отразяване, че има
възражения.
Такива не са представени в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
2
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на
наказателно постановление гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели П. Р. П. –
актосъставител, Д. Ю. И. – водач на мотоциклета и очевидец и Г. И. П. –
очевидец, както и писмените писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – АУАН № 21-1085-002661/13.09.2021г., Протокол
за ПТП № 1813936/13.09.2021г., ведно с 9 бр. снимки и справка за
нарушител/водач.
С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на
същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства, досежно главния факт, включен в предмета на
доказване, касаещ извършеното нарушение и участието на жалбоподателя в
него, в подкрепа на обвинителната теза, се съдържат в показанията на
свидетеля Д. Ю. И.. Косвени доказателства се съдържат в показанията на
актосъставителя П. Р. П.
На тези гласни доказателства противостоят показанията на
свидетеля Г. И. П..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Ю. И., въпреки
възможната им заинтересованост, с оглед обстоятелството, че същият е
другият участник в настъпилото пътнотранспортно произшествие, тъй
показанията на този свидетел се намират в съответствие с правилата на
формалната и житейска логика и се потвърждават от показанията на
актосъставителя П. Р. П., за когото не са налице данни за възможна
заинтересованост в депозираните от него показания и едновременно с това се
подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства – протокол за
ПТП и снимки към същия. Изготвената в протокола схема за настъпилото
ПТП, напълно кореспондира с показанията на свидетеля И.. Неоснователни са
доводите на защитника на жалбоподателя, че при описания от свидетеля И.
3
механизъм, същият е щях да загуби устойчивост и да падне В случая не е
налице удар от страна на автомобила, а в момента, в който същият е
предприел маневра за излизане от реда на изчакващите автомобили и е
навлязъл частично в лентата за движение, по която се е движел
мотоциклетистът, без да пропусне същия, последният е възприел това и е
направил опит да избегне сблъсъка, именно при което с метална планка,
намираща се в задната част на десния му ауспух е закачил лявата част на
предната броня на автомобила, управляван от жалбоподателя, при което
същата се е откачила, тъй като именно с тази част на автомобила
жалбоподателят е навлязъл частично в лентата, по която се е движил
мотоциклетиста и именно тази част на автомобила е била и най-издадената,
поради и което именно там е било съприкосновението при опита на свидетеля
И. да избегне сблъсъка. Отделно от това, самият протокол за ПТП, в който
като схема на настъпване на произшествието е отразен, именно механизма, за
който свидетеля И. свидетелства в съдебно заседание, който протокол е
подписан и от двамата участници, без да са изложени възражения във връзка
с начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. И. П., тъй като
намира, че същите противоречат на правилата на формалната логика, с оглед
механизма на осъществяване на произшествието описан от този свидетел и
едновременно с това се опровергават от показанията на свидетелите от
първата група, а така също и от приложения по делото протокол за ПТП и
снимки към същия.
Според настоящия съдебен състав, ако беше верен механизма
описан от свидетеля П., а именно ударът да е настъпил, след като
жалбоподателят вече е бил заел и се е движел в лявата пътна лента, при което
мотоциклетиста е предприел изпреварване и при приключване на маневрата
да е закачил предната броня на автомобила на жалбоподателя, то това не би
било очаквано от страна на свидетеля И. и би довело до загуба на равновесие
и тъй като в този момент моториста не се е движил направо, а е завивал
надясно, за да застане пред управляваното от жалбоподателя МПС, то е щяло
да настъпи страничен удар и да последва сблъсък с предната броня на
автомобила, а такива факти по делото, категорично не са установени. Отделно
от това самият свидетел П., в своите показания изрично посочва, че не е
видял самият удар.
4
По изложените мотиви, касаещи оценката на събраните в хода на
производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не само не е опровергана
доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани
съдържащите се в същия фактически констатации.
Както АУАН, така и съставеният протокол за ПТП по своята
доказателствена същност представляват официални документи, върху които
съдът може да формира своето вътрешно убеждение, в който смисъл е
Решение № 547 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 580/2008 г., III н. о., НК,
докладчик съдията В. И..
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка се налагат следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, часът и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя..
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
5
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
От обективна страна на 13.09.2021г., около 17,20 часа, в град Русе,
ул. „Неофит Бозвели до № 14, посока ул. „Борисова“, като водач на лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ****, в условията на ясно време и суха
пътна настилка, е нарушил правилата за предимство като на двулентово
платно за движение е преминал частично от дясна в лява пътна лента, без да
пропусне движещия се по нея мотоциклет Ямаха с рег. № Р 14 76 В, в
резултат на което е причинил ПТП с материални щети.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при
форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на извършеното
от деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционната разпоредба, като на жалбоподателя е наложена
санкцията предвидена в чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, която
е в абсолютен размер – 200 лева, какъвто именно размер на
административното наказание „Глоба“ е наложен и на жалбоподателя с
наказателното постановление.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, приложим на основание чл. 3, ал. 2
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай. Не се установиха многобройни или едно, но
изключително смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, което да
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Макар и в резултат на настъпилото ПТП да са причинени
материални вреди единствено по управлявания от жалбоподателя лек
автомобил, видно от справката за нарушител на същия, жалбоподателят
многократно е бил наказван за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата, което от своя страна сочи на по-висока степен на
обществена опасност на дееца, както и че по отношение на него целите на
наказанието не могат да бъдат постигнати и без да бъде наказван, както
6
предписва разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, който разпоредба е
приложима, на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като се явява по-
благоприятна за дееца, предвид това, че деянието е извършено и
наказателното постановление е издадено преди влизане в сила на промените в
ЗДвП и ЗАНН.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-
002661/14.10.2021г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР - Русе, с което на Х. Г. И. , ЕГН:**********, с адрес ****, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 (двеста) лева, за
нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7