М О Т И В И
към Присъда № 260006 от 17.11.2020г.
по НЧХД № 159 по описа на Районен съд гр. Карнобат
за 2020год.
Съдебното производство е образувано по
повод частна тъжба от Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** против С.Д.Н., ЕГН **********,***.
Тъжбата е подадена от Т.Г. за това, че на 08.07.2020г. в гр. Карнобат, в парка
на града, С.Н. е причинила на Г. разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващо лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С
тъжбата против подсъдимата е предявен и граждански иск в размер на 3000лева за
обезщетение на причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
на деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.07.2020г.
до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание частната тъжителка
се явява лично, поддържа подадената тъжба. Т.Г. се представляват от адв. Т.Б.,***,
който пледира за признаване на подсъдимата за виновна и налагане на наказание
„пробация“ в минимален размер и глоба. По предявения граждански иск се
претендира за пълното му уважаване, както и за присъждане на разноските по
делото.
Подсъдимата С.Д.Н. се явява лично в
съдебно заседание и с адв. С.К., АК гр. Кюстендил. Н. признава, че на
посочената дата е нанесла удар в лицето на Т.Г., но излага мотиви за поведението
си. Н. сочи, че Г. е нарекла сина й „боклук“ и това предизвикало в нея силно
раздразнение. Твърди се, че при това раздразнение Н. е реагирала на обидата с
нанасянето на удар, но сочи, че Г. също е ударила подсъдимата. Алтернативно на
това виждане се претендира, че нанесеният удар е в резултат на неизбежна
отбрана по чл. 12 от НК, т.е липсвала обществена опасност от деянието. Третото
изложено виждане е, че следва да се приложи правилото на чл. 130, ал. 3 от НК и
поради наличие на реторсия, след разменени между двете удари, да се освободят и
двете от наказване. По размера на наказанието се претендира за приложение на
чл. 55, ал. 1 от НК. Предявеният граждански иск се счита за недоказан и се иска
неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното :
Частната тъжителка Т.Г.Г. и подсъдимата С.Д.Н.
***. В миналото двете били близки, като Г. била кръстница на сина на Н.. По
неизяснени в делото причини, отношенията между двете постепенно охладнели и
между тях се породило напрежение, възниквали конфликтни ситуации. На
08.07.2020г. след 19.00часа, Г. и Н. се намирали в градския парк на гр.
Карнобат. Там страните били със семействата си – Н. с децата и съпруга си Д.Н.,
а Г. с детето си. Подсъдимата била встрани от Г., когато синът й Никола се
приближил й казал „Мамо, Т. ни каза боклуци!“ Подсъдимата не чула думите на Г.,
но наблизо била свидетелката Н.М.Д., която чула Г. да казва на детето си „С
този боклук няма да играеш повече!“ Свидетелката първоначално помислила , че
думите на Г. не се отнасят за детето на Н., но след малко дошъл и Никола, който
също повторил думите на Г.. Д. била изненадана от случилото се, тъй като
считала, че двете са в близки отношения и едва тогава разбрала, че Н. и Г. са в
конфликт. Понеже Т.Г. се била отдалечила от семейството на Н., първо Д.Н.
отишъл при шадравана в парка и поискал обяснение от Г., а малко след това
бутайки детска количка с по – малкия й син Дамян дошла С.Н.. Между двете
възникнал конфликт. От записите на охранителните камери в парка се вижда, че непосредствено
след приближаването до частната тъжителка Н. я докосва, осъществява контакт, с
лявата си ръка по дясното рамо, като двете се обръщат една срещу друга. Двете
водят разговор от близко разстояние, като Н. с ръце изблъсква Г. назад.
Тъжителката сваля носената от нея чанта и я оставя. Вижда се как Г. нанася удар
с ръка в лицето на Н., след което двете си разменят удари с ръце. С дясната си
ръка Н. нанася и още един удар в горната част на гърба на Г., а след това и от
лявата страна в лицето. След нанасянето на удара Г. сяда на фонтана, като преди
това се вижда как свид. Ненов застава между двете, за да се намеси. Т.Г. ***
чрез те. 112, като на място бил изпратен свидетелят А.В.Г. – полицай в Група
„ООР” на управлението. На място Г. изяснил случая, след което съставил на Н. и Г.
предупредителни протоколи. На 09.07.2020г. Т.Г. *** , където й било издадено
СМУ № 144/ 2020г., в което Д- р П.П. записал, че при прегледа на тъжителката е
установил кръвонасядане на клепачите на лявото око и драскотини по лявата ръка.
Свидетели
на станалото са разпитаните Д.И.И., Д.Н.Н., М.Ч.М., М.Д.Г. и Н.М.Д.. Свидетелката
Д.И.сочи, че е видяла удара на С.Н. върху Т.Г., а след това се е отдалечила от
мястото. Свидетелката М.М. също описва станалото, като сочи, че първоначално е
чула думите „на мен можеш да кажеш всичко, но не и на детето“, които дошли от С.Н..
След това двете си били скарали. Свидетелката твърди, че не е наблюдавала двете
жени, а била фокусирана към детето си и това на Т.Г., които играели на
шадравана. М. обаче сочи, че е чула думите „Ти на кого посягаш!“, изречени от Н.
и видяла очилата на Т.Г. да падат на земята. Свидетелката М.Г. разказва, че
подсъдимата и тъжителката са се скарали, след което Н. е ударила Т.Г. с ръка в
лицето, но не може да опише механизма на удара. След станалото М.Г. се
отдалечила от двете жени. Свидетелката Н.Д. допълва обстановката, като излага
показания от момента на чутите думи „С този боклук няма да играеш повече!“ до
момента , в който Н. се е насочила към Т.Г.. Самата Д. не е била при шадравана
и не е наблюдавала размяната на удари между тях. Свидетелката сочи, че след
станалото едната страна на лицето на Н. била зачервена, а пред нея подсъдимата
била казала, че тъжителката първа й е нанесла удар, след което Н. била
отвърнала. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки, като всяка от
тях описва обстоятелствата по делото в различни етапи на развитието на
станалото, като изложеното от тях е последователно и допълващо се, кореспондира
с обясненията на подсъдимата и останалите събрани по делото доказателства.
Особено място в доказателствената съвкупност имат показанията на свидетеля Д.Н..
Свидетелят е съпруг на подсъдимата и за това показанията му следва да се
разглеждат с особено внимание. Настоящият състав също кредитира показанията на
Ненов, като отчита, че същите са смислово идентични с показанията на останалите
свидетели и обясненията на С.Н..
Подсъдимата С.Н. се е възползвала от
правото си и е дала обяснения по предявеното й обвинение. Н. твърди, че на посочената
дата е била в парка, когато сина й казал „Мамо, Т. ни каза „боклуци”. Н.
обяснява, че не е обърнала внимание на детето, но била попитана от св. Д. се
поинтересувала за отношенията й с Т.Г., като била с впечатление , че двете са
близки. След като Д. й пресъздала чутото, Н. и съпруга й решили да потърсят
обяснение от Г.. Г. била при шадравана в парка. Първо отишъл свидетеля Д. Н., а
малко след това и Н.. Подсъдимата се обърнала към Г. с намерение да потърси
обяснение за думите й. Н. признава, че е блъснала Г. по рамото, двете си
разменили реплики, а след това започнали да си нанасят гореописаните удари. Н.
признава, че е ударила Г. в лицето, но преди това също била получила шамар в
лицето. Н. обяснява, че не е чула думите на Т.Г., а те са били казани от детето
й, което посочило Т.Г.. Подсъдимата сочи, че до този момент не е имала
конфликти, но между двете имало напрежение – тъжителката обвинявала детето на Н.,
че е лошо и невъзпитано. Това според Н. било често, укорителните думи за детето
чувала през ден, но не била разговаряла с Г. за ставащото.
Настоящият състав счита, че деянието е
доказано от обективна и субективна страна поради следното. На първо място съдът
поставя в основата си показанията на разпитаните свидетели. От техните думи се
установява категорично, че на 08.07.2020г. С.Н. е нанесла удар в лицето на Т.Г..
Между двете е имало размяна на удари, блъскане. Установи се също, че Т.Г. също
е нанесла удар на С.Н. – шамар по лицето. Показанията на свидетелите очевидци,
както се каза са последователни , свързани са помежду си , като съдържанието им
категорично и непротиворечиво изяснява обстоятелствата по делото. Фактическата
обстановка се изяснява и от обясненията на подсъдимата С.Н., която не отрича ,
че е нанесла удар на Т.Г.. Приобщеният по делото запис от охранителните камери
на Община Карнобат допълнително изяснява станалото. По отношение издраскването
с нокти по лявата ръка на Н. , настоящият състав приема за доказана и тази част
на обвинението, доколкото между двете има физически контакт – размяната на
удари, а на следващия ден травматичните увреждания са установени при
съдебномедицинското изследване в гр. Бургас на Г..
При така установената фактическа
обстановка съдът призна подсъдимата С.Д.Н., ЕГН **********,***, за ВИНОВНА в това, че на 08.07.2020г. в гр.
Карнобат, чрез нанасяне на удар в лицето и издраскване с нокти по лявата ръка е
причинила на Т.Г.Г., ЕГН **********,***, разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане на клепачите на
лявото око и драскотини по лявата ръка – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимата е
осъществил изпълнителното деяние на визираното престъпление, като чрез
нанесения от нея удар с юмрук в лицето и издраскване с нокти е причинила на Т.Г.
описаните с СМУ № 144/ 2020г. телесни повреди – кръвонасядане на клепачите на
лявото око и драскотини по лявата ръка. На пострадалата са причинени телесни
увреждания , извън тези по чл. 128 и чл. 129 от НК, които по същността си са
довели до разстройство на здравето.
От субективна страна, подсъдимата е
осъществил престъплението виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла
на чл.11, ал. 2 от НК – несъмнено подсъдимата С.Д.Н. е съзнавала общественоопасния
характер на извършваното, предвиждал е общественоопасните последици на
деянието, искал и целял е настъпването им. Подсъдимата Н. е осъзнавала, че с
нанасянето на ударите ще причини телесни увреждания на Г..
Престъплението, за което С.Н. е предадена на съд се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. При индивидуализация на наказанието настоящият
състав съобрази това, че С.Д.Н. не е осъждана за престъпления от общ характер и
не е била освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Изхождайки
от това настоящият състав счете, че С.Н. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, като за деянието да й
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лева. При
определяне размера на наложеното наказание настоящият състав счете, че същото
следва да е в минималния предвиден от закона размер. Съображенията за това се намериха
в необремененото съдебно минало на дееца, това, че към момента С.Н. отглежда
две малолетни деца, не работи и интензитета на действията й е бил нисък.
Отделно от това поведението на Г. е било провокативно и целенасочено, което е
повлияло на Н. да извърши деянието, като е занижило до определена степен
задръжките й.
По отношение
възраженията на защитника на подсъдимата. На първо място не е налице неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, при която С.Н. да се е защитила от Т.Г..
Видно от показанията на свидетелите и видеозаписа на станалото в градски парк
гр. Карнобат, подсъдимата първа е започнала нападение над Г.. Т.е. няма как тя
да се защитава от нападение, след като обективно тя го е започнала. На следващо
място по въпроса за раздразнението от думата „боклук”. Н. сама обяснява, че
лично не е възприела изричане на обидната дума от Г.. Не са налице
предпоставките на чл. 132, ал. 1 от НК. Думите на Г., изречени преди деянието и
предизвикали у Н. състояние на силно раздразнение, не могат да доведат до тежки последици за подсъдимата или
нейните ближни, което е едно от условията по посочения състав. Отделно от това
самата Н. обяснява, че поведението на Г. към сина й не е било изолиран,
единичен случай на 08.07.2020г., а системно отрицателно отношение на Г. към
детето. Отношенията между двете са били напрегнати от предходен момент и няма
как това да мотивира виждането, че Н. е действала при силно раздразнение от
думите на Г.. На последно място по искането за прилагане на чл. 130, ал. 3 от НК. От събраните по делото доказателства се установи, че и двете са си нанесли
удари, довели до телесни повреди. За прилагането на чл. 130, ал. 3 от НК се
изисква причинените телесни повреди да са еднакви по квалификацията си – по чл.
130, ал. 1 или чл. 130, по ал. 2 от НК. От доказателствата по делото се
установи, че на Т.Г. е нанесена телесна повреда, която се квалифицира като
такава по чл. 130, ал. 1 от НК, докато на Н. е причинена телесна повреда по чл.
130, ал. 2 от НК. По тези съображения не е възможно да бъде приложена
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК и двете да бъдат освободени от наказване.
По предявения
граждански иск. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. За да се
реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице
няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или
бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността е свързана
с нарушаването на определени правни норми, които се установяват в конкретния
случай. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата, която в
случая е неимуществена, но подлежи на възстановяване, след като е в причинна
връзка с противоправното и виновно деяние на подсъдимия. С оглед признаването на подсъдимата за виновна,
настоящия състав счита, че гражданския иск е доказани по основание. От
събраните доказателства се установи причинната връзка между деянието и
настъпилите неимуществени вреди – причинените болки и страдания вследствие на
телесната повреда. Въпреки заявеното от страна на Г., че от деянието са и
причинени твърде големи неимуществените вреди, то не се установи те да са над
обичайния за такива деяния размер. Няма данни за последващи усложнения за
здравето на Г., както и здравето на тъжителката да се е възстановявало по –
дълго от обичайното. В емоционален план се сочи, че бил поруган авторитета й
пред обществото, но в делото няма никакви данни сред познати и близки станалото
да било обект на коментар или обсъждане в някаква форма. Дори противното –
свидетелката М.М. разказва, че на следващия ден е видяла Г., но не е питала
какво е станало, а самата тъжителка не се била оплаквала и споделила за
стореното й. Свидетелката М.Г. дава показания, че е виждала и двете след
08.07.2020г., но не е разговаряла с тях за станалото. В пренията се сочи, че Г.
била станала обект на подигравки и намеци, когато разхождала детето си в парка
на града, но за това не са ангажирани никакви доказателства. На следващо място
се заявява , че това се страхувала да остави детето си и да започне работа,
понеже с подсъдимата живеели в една кооперация. По делото стана ясно, че има
конфликт между подсъдимата и частната тъжителка, но Н. не е насочвала
поведението си спрямо детето на Г.. Няма и данни Г. да е възнамерявала да търси
работа и точно деянието да е пречка пред тези нейни намерения. Обезщетението
следва на основание чл. 52 от ЗЗД да бъде определено по справедливост и
доколкото има причинено непозволено увреждане, нанесена телесна повреда и
безспорно Г. е била обезпокоена душевно и е страдала физически, следва да й се
определи обезщетение. То обаче следва да е в размер на 750.00лева, а за
останалата част до пълния претендиран размер от 3000.00лева, съдът го отхвърли като неоснователно и
недоказано, воден от горните съображения.
Съдът се произнесе по направените по
делото разноски. При така изложение изход на делото и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, подсъдимата С.Д.Н. беше осъдена да заплати на Т.Г.Г. разноски за водене
на делото в общ размер на 312.00лева- 300.00лева за представлявалия я в процеса
повереник и 12.00лева за внесената държавна такса. В тежест на подсъдимата беше
възложена и държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00лева, както и 5.00 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Приобщеното по делото веществено доказателство - 1/един/
брой DVD диск Verbatim
със записи от камери за видеонаблюдение на Община Карнобат , монтирани в
градски парк , в района на фонтана пред лятна открита сцена, с дата 08.07.2020г. се постанови да остане приложен по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
постанови присъдата си.
Съдия:
/Пл.Дойков/