ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. гр. София , 02.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Красимира П. Костова
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600336 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.270 НПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от адв.М. Д. – защитник
на подсъдимия М. Р. М. против протоколно определение от 20.08.2021г. по
НОХД № 1878/2021 г. по описа на СНС, 14 състав, с което е оставено без
уважение искането за изменение на прилаганата спрямо подзащитния му
мярка за неотклонение „Домашен арест“.
В жалбата се акцентира на липсата на обективни доказателства, въз
основа на които да бъде изведен извод за налична опасност от укриване, тъй
като М. живее на известен по делото адрес, заедно с семейството си,
включващо и 10-месечно бебе, за което се налага да полага специални грижи,
основната от които извършването на трудова дейност, за осигуряване на
прехрана и поддържане на изискуемия жизнен стандарт. На следващо място
се излагат твърдения за влошено здравословно състояние, налагащи в
неотложен порядък и посещения при стоматолог. Декларативно се изразява
становище за отсъствието на опасност от извършване на престъпление при
уважаване на искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение, която
би обезпечила по-нататъшния ход на наказателното производство. В
заключение се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и за уважаване
на направеното искане.
1
Частната жалба е входирана в законоустановения 7-дневен срок от
активно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се преценява за неоснователна по
следните съображения:
В атакувания съдебен акт СНС се е позовал основно на неправомерното
процесуално поведение на М.М., за да аргументира извод за отсъствието на
основания за облекчаване на прилаганата спрямо него мярка за процесуална
принуда, предвид все още съществуващия интензивен риск от въздействие
върху свидетели с цел манипулиране на техните показания ,с оглед факта, че
по делото е проведено единствено разпоредително заседание и не е започнал
процесът по събиране на доказателства. Срокът на социалната изолация на
лицето е преценен като разумен, като наличните заболявания не сочат на
несъвместимост на тяхното контролиране и лечение с произтичащите
ограничения от изпълняваната мярка за процесуална принуда.
В настоящото инстанционно производство по контрол в съдебна фаза на
прилагана мярка за неотклонение „домашен арест“ е необходимо да бъде
извършена преценка продължават ли да съществуват кумулативно
изискуемите предпоставки за нейното продължаване респ. налице ли са нови
обстоятелства, обуславящи промяна в по-лека по вид мярка.
М.М. е предаден на съд по повод внесен в СНС на 03.06.2021г.
обвинителен акт срещу общо пет лица, като конкретно неговото обвинение
включва три престъпления:
- участие в организирана престъпна група в периода началото на 2014г. –
05.10.2020г., създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл. 252, чл.354а ал.1 и 2, чл.159а, чл.213а и чл.214 НК– тежко умишлено
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от три до десет години.
- две престъпления по чл.293 ал.1 НК – подбуждане на свидетели по
настоящото наказателно дело към престъпление по чл.290 НК
(лъжесвидетелстване) , наказуеми с лишаване от свобода до една година и
пробация.
В обжалваното определение неточно е посочено, че по делото е
проведено разпоредително заседание. Видно от материалите такова е било
насрочено за 29.06.2021г., но не е било проведено и е отложено за
16.09.2021г.
Общият преглед на доказателствената съвкупност, инкорпорирана в
хода на досъдебното производство, не налага извод за доказателствена
неподкрепеност на предположението за съпричастност на М. към вменените
2
му престъпни деяния. Въззивната инстанция се въздържа от задълбочен
анализ и оценка в тази връзка, не само поради липсата на оспорване от
защитата на обосноваността на това подозрение, но и предвид естеството на
настоящата съдебна процедура.
Приложеното свидетелство за съдимост, очертава М. като лице със
завишена степен на обществена опасност. Същият е осъждан няколкократно -
два пъти на „пробация“, два пъти условно на „лишаване от свобода“, за
извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1 НК /по
хулигански подбуди/, грабеж по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1
НК, кражба по чл.197 НК и трикратно е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК за престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК и
по чл. 325, ал. 1 НК. Тези данни преценени на фона на наличните по делото
доказателства за вероятни негови действия, предприети в хода на
процедурата по чл.64 НПК, по неправомерно въздействие върху свидетели с
цел промяна на депозирани показания по настоящото наказателно
производство, съставляващи престъпления по чл.293 ал.1 НК (включени в
обхвата на обвинителната претенция), както и обстоятелството че
предполагаемото му участие в ОПГ е започнало преди изтичане на
изпитателния срок по едно от наложените му предходни условни наказания,
допълнително завишават риска от бъдещо криминогенно поведение.
Продължителността на прилаганата до момента социална изолация,
първоначално осем месеца под формата на „задържане под стража“ и вече два
месеца под формата на „домашен арест“, не надхвърля рамките на разумния
срок и не налага извод за нецелесъобразност и прекомерност на този етап от
развитието на наказателното производство при отчитане на спецификите на
разследваната престъпна дейност, персоналния каузален принос на М.М. в
нея и проявените отклонения от изискуемото процесуално поведение.
Въззивната инстанция се съгласява със становището на СНС, че липсват
данни за несъвместимост на здравословното състояние на подсъдимия с
условията на домашен арест. От материалите по делото се установява, че при
възникнала необходимост същият своевременно е получавал разрешение за
напускане на адреса за консултация и оказване на медицинска
/стоматологична помощ.
Обстоятелствата от семейно и социално естество в конкретния казус не
сочат на особености и в този смисъл не могат да получат приоритет пред
обществения интерес, налагащ продължаване на наложеното ограничение на
правото на свободно придвижване.
Защитните доводи, свързани с непропорционално ограничаване на
правото на полагане на труд не могат да бъдат споделени. Самият М. при
снемане на самоличността му (л.453 том 2 нохд № 1878/2021г.) е посочил
3
като трудова ангажираност преди задържането „търговия с дрехи по
интернет“, която дейност е възможно да бъде осъществявана в условията на
„домашен арест“.
В контекста на гореизложеното обжалваното определение се явява
законосъобразно и обосновано, поради което АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.08.2021г. по НОХД №
1878/2021 г., по описа на СНС, 14 състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на прилаганата спрямо М. Р. М. мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4