РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Перник , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. С. А. и С. А. К., чрез адв. С.В., против
решение № 260466/18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1912/2020 г. на Районен съд –
Перник, с което e съдът е разпределил по предявения иск от С. Н. М. срещу К. С. А. и
С. А. К. ползването на следния имот: поземлен имот с идентификатор 55871.508.842 по
КККР на ***, с площ от 716,00 кв.м. и административен адрес:***, като е предоставил
за общо ползване на страните част, ограничена между буквите Ю-Г-Д-Е-Ж-И-А-К-Л-
М, с площ 28,50 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза
на в.л. Е. А. от ***г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от
решението, на ответниците ползването на част, ограничена между буквите О-Л-К-А-Б-
Р-П-О, с площ 21,25 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа
експертиза на в.л. Е. А. от ***г., която скица е приподписана от съда и е неразделна
част от решението, а на ищеца предоставя ползването на останалата част от
поземления имот, включително и този, върху който е изградена сграда с
идентификатор 55871.508.842.2 по КККР на ***, от скицата по допълнителната
съдебно - техническа експертиза на в.л.Е. А. от ***г., която скица е приподписана от
съда и е неразделна част от решението.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на решението се иска
отмяната му и извършване на разпределение от съда съгласно първоначалното
заключение на вещото лице, а именно – на тях да се предостави ползването на
1
паркомясто по букви О-Л-К-Й-Р-П-О с площ 14 кв.м., при който вариант е осигурен
достъп и на двете страни до постройката с идентификатор 55871.508.842.2 по КККР на
***. Поддържа се, че съдебната практика, според която за частите от съсобствения
имот извън законното строителство са приложими правилата за съсобствеността, т.е.,
сградата – мазе следва също да бъде разпределена според правата на съсобствениците,
на която районният съд основал изводите си не намирала приложение в случая. Според
жалбоподателя съдът не съобразил факта, че постройката-мазе завършва с тераса с
размерите на самото мазе, която тераса е покрив на мазето, като половината от нея е
застроена също с незаконна сграда-барака. Цялата тази площадка, която е вид
придатът към втория етаж и към която за улеснение ищецът е изградил врата от този
етаж се ползва само от него, което обстоятелство се установявало от показанията на
разпитания св. С.. Вещото лице в първоначалното си заключение било отразило
съществуването на площадка вместо покрив на изграденото мазе. При приетия от
районния съд вариант практически жалбоподателите не могат да ползват терасата, тъй
като частта, в която се намира стълбата е предоставена за ползване на ищеца. В
нарушение на закона съдът е предоставил,разпределяйки ползването на терена, върху
който е построена тази сграда единствено на ищеца, възможността да ползва още
веднъж същата площ под формата на изградена тераса. Според жалбоподателите
ищецът нямал право на 17/18 ид. части от поземления имот, върху който е построена
постройката – мазе. Според свидетелските показания на св. С. мазето е построено от
С.К. още с построяването на основната жилищна сграда и преди *** г., когато
съсобственици са били само двама души, което се установява от представените по
делото нотариални актове и разпореждането с идеални част в последващ момент не
води до промяна върху частите на построената преди това сграда. Предвид изложеното
жалбоподателите притежават ½ ид. ч. от незаконната постройка, поради което
разпределянето на ползването следва да се извърши върху тази част съобразно
първоначалното заключение на вещото.
Въззиваемата страна С. Н. М. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява
становище за неоснователност на жалбата по изложени подробно съображения. Сочи
се, че релевираните в жалбата възражения относно времето и начина на построяване на
сградата и местоположението на покривната й плоча не следва да се разглеждат,
доколкото е настъпила преклузия за заявяването им. Поддържа се, че районният съд
при съобразяване на исканията на страните, избирайки посочения вариант на
разпределение в най-пълна степен е удовлетворил изискванията им и е приложил
правилно закона.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на съдебна
администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на
възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения
имот. С решението си по този иск съдът следва да разпредели ползването между
всички съсобственици съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността.
Когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална собственост на някой
2
от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която
този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно
в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в
съсобственото място има сгради, които са съсобствени между няколко от
съсобствениците на мястото, тези сгради следва да се разпределят за общо ползване
само между тези съсобственици и площта им следва да бъде включена в площта, която
тези собственици имат право да ползват съобразно дела си в съсобствеността и
съответно в площта, която им се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в
съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени на всички
съсобственици на мястото, с решението на съда по чл. 33, ал. 2 от ЗС тези постройки
следва да бъдат оставени за общо ползване от всички съсобственици, като площта им
бъде изключена от площта, която се разпределя за ползване между отделните
съсобственици на мястото. Само ако съсобствениците са постигнали съгласие такава
съсобствена постройка да остане за ползване само от един от тях, съдът може да
разпредели за ползване тази постройка само на този съсобственик, като включи
нейната площ към площта от дворното място, която се разпределя за ползване от този
съсобственик. /Решение № 301 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2013 г., I г. о.,
ГК/
Не се спори по делото, а и видно от приложените по делото доказателства, че
ищецът С. Н. М. притежава правото на собственост върху 17/18 идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор 55871.508.842 по КККР на ***. Ответникът
К. С. А. притежава 1/18 идеална част от правото на собственост върху същия поземлен
имот, а ответникът С.А. К. притежава правото на ползване върху 1/18 идеална част от
поземления имот. Не се спори по делото, че в същия поземлен имот е изградена сграда
с идентификатор 55871.508.842.1 по КККР на ***. Сутеренният етаж на същата сграда
е собственост на ответника К.А., а двата жилищни етажа - на ищеца. Видно от
съдебно- техническите експертизи сграда е с площ от 77 кв.м. В имота има построена и
сграда с идентификатор 55871.508.842.2 по КККР на ***, която съставлява друг вид
сграда за обитаване /избени помещения/, вкопани в терена. Застроената площ на
сградата е 26 кв.м. Страните не спорят, че същата сграда е изградена без строителни
книжа и няма издадено удостоверение за търпимост по смисъла на ЗУТ.
Съгласно решение № 280 от 06.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о.на ВКС
незаконно построената сграда не е предмет извън оборота и продажбата й не е
забранена от закона. Незаконно изграден обект може да бъде прехвърлен чрез
разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Въпросът дали строежът е законен или не, е
относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се
определя от техническите органи съгласно относимите строителни правила, съответно
незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това
от компетентните органи – чл. 225 и 225а ЗУТ. Незаконният строеж е годен обект на
делба, поради което на още по-силно основание е обект и на разпределение. В
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС начинът на ползване се определя съобразно
фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на
извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява
неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се
осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване
на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на
3
общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин
на ползване. /Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о./. В
този смисъл неправилно районният съд е включил в разпределението на дворното
място площта от земята, находяща се под второстепенната постройка, която
представлява незаконен строеж.
Възприетото в Решение №2/18.03.2016г. по дело №3267/2015 на ВКС, ГК, I г.о, и
Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 933/2014 г. на ВКС, І г.о., на които
районният съд е позовал не е относимо към настоящия случай. В тях е прието, че при
наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено
право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС,
тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от
съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На приспадане
подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от
съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж. Правомощието на
съсобственика, изградил сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право
на строеж, да ползва застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в
негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за суперфициара
правомощие да владее и да ползва застроената част - чл. 64 ЗС. Макар и да запазва
съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл.
32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва
произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си
служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за
законното строителство, на общо основание са приложими правилата на
съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между
съсобствениците съобразно техните права. В тези съдебни решения под незаконно
застроена част се има предвид, застрояване без надлежно учредено право на строеж, а
не без строителни книжа.
С исковата молба районният съд е сезиран с искане по чл. 32, ал.2 ЗС за
разпределяне ползването единствено на дворното място с идентификатор
55871.508.842 по КККР на ***, като ищецът излага твърдения, че с ответниците не
могат да постигнат съгласие относно начина му на ползване. В отговора на исковата
молба ответниците молят да се разпредели същото по начин, при който на тях да бъде
определен терен от югозападната страна, отстрани на къщата, накъдето гледат
прозореца на кухнята и спалнята на техния етаж с възможност за паркиране на кола.
С определение от 06.07.2020 г. районният съд е изготвил проект на доклад по чл.
146 ГПК, чрез който е очертал предмета на делото – разпределяне ползването на
процесното дворно място и указал на страните подлежащите на доказване факти.
Същият е обявен за окончателен в съдебно заседание от 31.08.2020 г., без възражения
на страните. След изслушване на експертизата процесуалният представител на ищците
е поискал поставянето на допълнителна задача на вещото лице, съобразно която
допълнителната постройка се включи в разпределението, като страните посочват, че са
извършили разпределение на същата. В допълнителна молба от 28.09.2020 г., като
пояснение към искането, заявено в съдебното заседание, ищецът иска вещото лице да
изготви вариант на разпределение, в който се съобрази като застроена площ
единствено площта на къщата, без сервизните помещения.
Настоящият съдебен състав намира, че надлежно съдът е сезиран единствено с
4
искане за разпределяне ползването на дворното място, а не и на допълнителната
постройка. Надлежно въвеждане на разпределяне на същата в първото съдебно
заседание /по аналогия с производството по делба/ като предмет на делото не е
извършено. За такова не може да се приеме искането за поставяне на допълнителна
задача, мотивирано с разбирането, че при разпределението на дворното място следва
да се включи и площта под тази сграда. Извършването на разпределение на ползването
на втората сграда, представляваща избени помещения, и съотношението на правата на
съсобствениците се предхожда от извършване на преценка за статута на тази
постройка - е ли тя самостоятелен обект, при което правата в съсобствеността следва
да се определят съобразно правата върху дворното място или е несамостоятелна вещ,
изградена и функционално свързана с жилищните помещения, като принадлежност
към тях, или представлява обща част на сградата и правата върху нея съответстват на
съотношението на жилищните обекти.
В този смисъл на разпределение в случая подлежи незастроената с двете
постройки част от дворното място.
Земята, върху която е построена сградата в режим на етажна собственост /частта
от дворното място, която е застроена/ винаги представлява обща част по естеството си.
Предназначението на тази част от дворното място не би могла да бъде променена, тъй
като тя не би могла да бъде използвана за други нужди освен за основа на сградата.
Останалата част от дворното място може да има статут на обща част, но може да се
притежава и в обикновена съсобственост.
Правилото е, че незастроената част от дворното място е обща по предназначение
част на сграда в режим на етажна собственост освен, ако не е установено друго. Та
може да е със статут, аналогичен на обща част - когато урегулираният поземлен имот е
застроен с повече от една сгради, всяка от които е индивидуална собственост на всеки
един от съсобствениците на земята /т.нар. хоризонтална етажна собственост/ и е
невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти,
колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради при спазване на
изискванията на благоустройственото законодателство. Незастроената част от
дворното място не е обща част в хипотезата на чл.63 ЗС, когато дворното място остава
собственост на учредителя/ите на суперфицията и по съгласие между съсобствениците
дворното място да остане в обикновена съсобственост, постигнато преди застрояване
на сградата. Дворното място е обща част само когато има пълно съвпадение между
етажните собственици и собствениците на дворното място. Участието в
съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици и на трето лице,
което не притежава самостоятелен обект в сградата-етажна собственост, обуславя
обикновена съсобственост на терена.
В случая различието в правата на страните върху дворното място и обектите в
сградата, обуславящо правата върху съответните идеални части от общите части, е
възникнало видно от представените нотариални актове, поради това че не всички
собственици на земята са притежавали права върху самостоятелните обекти в сградата
и съответно дворното място не е било обща част при възникване на етажната
собственост.
Единственият вариант на разпределение, изготвен по делото, в който правилно
съобразно изложеното по –горе, като застроена площ се включва площта, заета и от
5
двете сгради и е определен за общо ползване терен, ограждащ жилищната сграда, е
вариантът на основното заключение на СТЕ. Независимо от заявеното от страните в
съдебно заседание, че не желаят да се определя за общо ползване част, осигуряваща
достъп на всяка от тях до частта от сградата, разпределена на другата страна, следва да
се посочи, че такава площ за общо ползване е необходима, тъй като страните
притежават самостоятелни обекти, находящи се на различни етажи от жилищната
сграда и следва да имат възможност за достъп до тези обекти посредством зоната за
общо ползване. В противен случай ако вбъдеще решат да извършват ремонтни и други
дейности дейности на своите обекти, които обхващат частта, намираща се от страната
на площта, разпределена на другия съсобственик /като пример боядисване на етажа,
саниране и др./ те биха зависили единствено от съгласието на другия съсобственик на
земята да им осигури достъп. /Решение № 95 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3968/2013 г., I г. о., ГК./ Заявеното от страните би имало своята логическа
обоснованост ако бяха собственици на самостоятелни сгради – близнак.
Съобразно този вариант на заключение, който настоящият съдебен състав
кредитира, като обосновано и компетентно дадено, и съобразно него следва да се
предостави ползването на имота, процесният поземлен имот е с площ от 716 кв.м.,
усвоената чрез строителство част е в размер на 103 кв.м., поради което и чистата площ
за разпределение е от 613 кв.м.
На притежаваните от ищеца 17/18 идеални части от правото на собственост
съответстват 579,5 кв.м. от незастроената част от имота, а на вещните права на
ответниците съответстват 34 кв.м от незастроената част. За обслужване на жилищната
сграда, в режим на етажна собственост, с един вход, за достъп до етажите е
необходима прилежаща площ за общо ползване за обслужване на сградата, както и
достъп до водопроводно и канално отклонения, които са общи за сградата. За общо
ползване следва да се определи теренът, ограничен с букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНА с
площ 40 кв. м., от които на всеки от съсобствениците се пада по 20 кв.м. от
притежаваната от тях площ. Това е теренът с ширина 1,0 м. от североизточната,
северзопадната и югозападната страна на сградата, и терена с водопроводно и канално
отклонения, от северозападната страна на сградата – от към улицата. За ползване от
ответниците е теренът ограничен с буквите ОЛКЙРПО, който е с площ 14 кв. м. и
съответства на изискването им за обособяване на паркомясто в югозападната част на
имота, където според вещото лице се намира неговата ниска част и има достъп до
улица. За ползване на ищеца следва да се разпредели останалия терен от имота.
С оглед на тези съждения първоинстанционното решение следва да се отмени и
вместо него се извърши ново разпределение на дворното място по варианта на
основното заключение на СТЕ от ***г., който съответства на правата на
съсобствениците и отчита извършеното в имота застрояване с постройки.
Относно разноските:
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
6
приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението
на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Доколкото съдебното решение
за разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по
общите правила на чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е
отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата
страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и
при обжалването разноските се разпределят, както в първоинстанционното
производство. В същия смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 2 от
ТР № 13/2012 г. от 10.04.2013 г. по т. д. № 13/12 г. на ОСГК, според което по
отношение на производствата за спорна съдебна администрация, които нямат нарочна
регламентация в процесуалния закон, приложение намират правилата на общия исков
процес, което на общо основание следва да се отнася и до начина, по който се
разпределят направените от страните разноски в тези производства. /Решение № 275 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на II г. о. Определение № 62 от 26.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4351/2014 г., II г. о., ГК,/.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че жалбоподателите имат право на
разноски пред въззивната инстанция, тъй като основателността на въззивната им жалба
е била изрично оспорена в депозирания отговор, но същите не са претендирали такива.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260466/18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1912/2020
г. на Районен съд – Перник , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС между С. Н. М., К. С. А. и С. А. К.
ползването на съсобствено дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 55871.508.842 по КККР на ***, с площ от 716,00 кв.м. и
административен адрес: ***, по първия вариант на заключението на вещото лице Е. А.
от *** г., л. 37-38 от първоинстанционното производство, и приложената към него
скица-проект, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето
решение, като следва:
-за общо ползване се предоставя теренът, ограничен с букви
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНА с площ 40 кв. м. от скицата
-за ползване от К. С. А., ЕГН **********, и С. А. К., ЕГН**********, се
предоставя теренът, ограничен с буквите ОЛКЙРПО, който е с площ 14 кв. м. от
скицата
- за ползване на С. Н. М., ЕГН **********, се предоставя останалата
незастроена част от дворното място.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8