Р Е Ш Е Н И Е
№21
гр.Каварна, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети
януари, през две хиляди двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 330 по описа за 2019год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 и сл. и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите.
Гражданско
дело №330/2019г. е образувано по искова молба с вх.№2016/31.05.2019г., подадена
от „ А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на управление: район”Илинден” ,
ул.”Кукуш” № 1, с ЕИК № ********* чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско
дружество „****”, регистрирано по фирмено дело № ****г. на СГС, с БУЛСТАТ № ****,
със съдебен адрес:***, пл.”****” № 4, ет.4, срещу П.Н.Ж. с ЕГН ********** с адрес: ***.
В
исковата молба се излага, че между „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД и П.Н.Ж. са сключени два договора – Договор №
М4668828 от 08.08.2015г. и Договор № М4792894 от 05.12.2015г., като договорите
са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти. За предоставените услуги ищцовото дружество е издавало
ежемесечни фактури, като всички дължими суми за услугите и продуктите,
предоставени въз основа на съответния рамков договор са фактурирани към самия
него, т.е. във всяка фактура са отразявани дължимите суми за повече от една
услуга.
Към Рамков Договор № ********* /М4668828/ от
08.08.2015г. било сключено допълнително следното приложение: Приложение № 1 от
08.08.2015г., с което и избран тарифен план Мтел Трансфер М 2г., за телефонен
номер ****. Месечната абонаментна такса за услугата била в размер на 20.00лв. /
16,67лв. без ДДС/. Срокът на ползване на услугата била 24 месеца, съгласно
чл.5.2.1 от съответното Приложение № 1, като договора изтича на 08.08.2017г.
Към
Рамков Договор № ********* /М4792894/ от 05.12.2015г., бил избран тарифен план
Мтел Безкрай 50 за телефонен номер ****. Месечната абонаментна такса към
договора била в размер на 50.00лв. / 41,67лв. без ДДС/. Срокът на ползване на
услугата бил 24 месеца, съгласно чл.5.2.1 от съответното Приложение № 1, като
договора изтичал на 05.12.2017г.
Към посочената мобилна услуга от пакета било
предоставено и устройство на изплащане, като бил сключен допълнително Договор
за продажба на изплащане от 05.12.2015г. с предмет: Апарат iPhone6s 128GB Spase
Grey SBC MAT 50, сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една
първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 49,56лв.
По
Приложение № 1 от 05.12.2015г. бил избран тарифен план Мтел клуб, интернет Сърф XL към телефонен
номер ****, а месечната абонаментна такса била в размер на 34,90лв. /29,08лв
без ДДС/ с уговорена отстъпка от 50% за
срока на договора. Срокът за ползване на услугата била 24 месеца, съгласно
чл.6.2.1 от Приложение № 1 към посочения договор и изтича на 05.12.2017г.
Ищецът
твърди още, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”ЕАД по стандарти GSM, UMYS и
LTE / нар. „Общите условия”, които били със задължителна сила за
абонатите.
За
потребените от ответника услуги по Договор № М4668828 от 08.08.2015г. за
периода от 11.05.2016г. до 10.06.2016г. били издадени следните фактури: №
********* от 11.05.2016г. до 26.05.2016г. с начислена сума от 29,24лв. и
фактура № ********* от 10.06.2016г. до 25.06.2016г. с начислена сума 2,00лв.
За потребените от ответника услуги по Договор
№ М4792894 от 05.12.2015г. за периода от 18.12.2015г. до 20.06.2016г. били
издадени следните фактури: № *********
от 18.12.2015г. до 02.01.2016г. с начислена сума от 67,67лв.; № *********
от 18.12.2015г. до 02.01.2016г. с начислена сума от 49,56лв.; № ********* от 20.01.2016г. до 04.02.2016г.
с начислена сума от 69,85лв.; № ********* от 20.01.2016г. до 04.02.2016г. с
начислена сума от 49,56лв.; № ********* от 18.02.2016г. до 04.03.2016г. с
начислена сума от 49,56лв.; № *********
от 18.03.2016г. до 02.04.2016г. с начислена сума от 49,56лв.; №
********* от 20.04.2016г. до 05.05.2016г.
с начислена сума от 49,56лв.; № *********
от 18.05.2016г. до 02.06.2016г. с начислена сума от 49,56лв.и №
********* от 20.06.2016г. до
05.07.2016г. с начислена сума от 842,52лв.
Тези
задължения не били платени от ответника, поради което била начислена неустойка
за оставащите месечни такси в предсрочно
прекратения договор за всяка от предоставяните услуги, както следва: 166,70лв.
/ 10 оставящи месечни вноски по 16,67лв./ за ползване на мобилна услуга за
телефонен номер **** по Приложение № 1 от 08.08.2015г. към Рамков Договор №
********* /М4668828/ от 08.08.2015г. по сметка № ********* от 16.09.2016г.;
750,06лв. / 18 оставящи месечни вноски по 41,67лв./ за ползване на мобилна
услуга за телефонен номер **** по Приложение № 1 от 05.12.2015г. към Рамков
Договор № ********* /М4792894/ от 05.12.2015г. по сметка № ********* от
26.05.2016г. и 523,44лв. / 18 оставащи месечни вноски по 29,08лв. за ползване
на мобилен интернет услуга към телефонен номер **** по Приложение № 1 от
05.12.2015г. към Рамков договор №
********* /М4792894/ от 05.12.2015г. по сметка № ********* от
26.05.2016г.
По
горепосочените фактури ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 748,84 лева,
представляваща главница, сумата от 1 273,50 лева дължима неустойка за
неизпълнение на договора, сумата от 322,13 лева лихва за забава за периода от
03.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2018г., както и сумата от
62,42 лева разноски по делото. Тъй като длъжникът не бил открит на адресите за
връчване на заповедта на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
Ищеца
моли съда да признае за установено, че ответникът П.Н.Ж. дължи сумата от
1 308,64 лева главница, по неплатени фактури, цитирани по-горе, сумата от
1 440,20 лева неустойка по двата договора, сумата от 322,13 лева лихва за
забава за периода от 03.01.2016г. до 26.10.2018г., законна лихва върху
главницата от датата на подаваме на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.10.2018г.
Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът
е получил искова молба и доказателствата на 01.10.2019г., чрез особен
представител – адв. Г.Г. – ДАК. В законоустановения едномесечен срок от
получаване на исковата молба е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Твърди,
че иска е недоказан, тъй като ищецът е приложил към исковата молба като
доказателства заверени от него преписи на договори и приложения, които не са
подписани от ответника, както и че липсват доказателства за изпълнението на
ищеца за предоставяне на далекосъобщителни услуги на ответника. Твърди, че
волеизявлението на ищеца за едностранното прекратяване на договора не е
достигнало до насрещната страна и в този смисъл не е породило правни последици
относно претенцията за неустойка. Няма представени доказателства от страна на
ищеца за отправено уведомление до ответника за разваляне на процесните
договори. Ищецът счита, че правото на разваляне на договорите не е упражнено
надлежно след депозиране на исковата молба в КРС и връчването и на ответника,
което е станало на 01.10.2019г. чрез особения представител. Оспорва размерът на
неустойката като неоснователен, тъй като към момента на надлежното упражняване
на правото на кредитора да развали договора през 2019г., срокът на договорите
вече е изтекъл през 2017г. – 08.08.2017г. и 05.12.2017г. и ищецът не би могъл
да претендира неустойка, която е уговорена от развалянето на договора до
изтичане на срока на договора.. Счита, че не е реализиран фактическият състав
на претенцията за неустойка, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Твърди,
че от клаузите на процесните договори е видно, че се претендира неустойка в
размер на 1 440,20лв., която излиза извън типичните си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, което според ответника води до нейната
нищожност като противоречаща на добрите нрави. Освен това ответникът твърди, че
е налице противоречие с моралните норми да се иска пълно престиране на
абонаментните такси при прекратяване на
договор, без ищецът да е изпълнил задълженията си. Оспорва истинността на
приложените към исковата молба доказателства, като оспорва тяхната
автентичност. Твърди, че поставените подписи
в Договор № *********/15.04.2014г., Приложение № 1 и Допълнение към
Приложение № 1, както и в Приложение № 3 и Заявление за активиране и
деактивиране на екстри, както и в Договор за продажба на изплащане № *********/15.04.2014г.
с приложена фактура № **********/17.04.2015г. не са полагани от него и
изписването на името му не е извършвано лично. Моли, в случай, че ищецът желае
да се ползва от тези доказателства, съдът да назначи графологическа експертиза
за установяване дали подписите, положени в тези документи са на ответника по
делото. Отправя искане за отхвърляне на иска.
В с.з.
ответникът се представлява от особения представител адв.Г.Г..
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, искът за установяване на дължимостта на неплатена
далекосъобщителна услуга е основателен, а този за неустойка е неоснователен.
Съгласно
представените по делото Договор № *********/08.08.2015г.; Приложение № 1 към
договор № *********/08.08.2015г.; Приложение № 3 към договор № *********/08.08.2015
г. и Допълнение към Приложение № 1 към договор № *********/08.08.2015 г.;
Приложение №1 към Договор №*********/05.12.2015г.; Договор за продажба на изплащане №********* от
05.12.2015г.; Приложение №1 към Договор №*********/05.12.2015г.; Приложение №3
към Договор №*********/05.12.2015г.; Допълнение към Приложение №1 към Договор №*********/05.12.2015г.
ищецът и ответникът са сключили два договора за ползване на телекомуникационни
услуги. Първия сключен на 08.08.2015г. с
двугодишен период "Мтел Трансфер М 2г. 2015" с уговорена
месечна абонаментна такса в размер на 20,00 лева. И втория - Договор
№*********)М4792894) от 05.12.2015г. с
тарифен план „Мтел Безкрай 50“ за телефонен номер ****, с месечна абонаментна
такса от 50,00 лева.към Приложение №1 от 05.12.2015г. бил избран тарифен план
Мтел моб.интернет Сърф XL към телефонен номер ****. Месечната абонаментна такса за него била
в размер на 34,90 лева. Съгласно тези
два договора останала неизплатени следните фактури: По договор от 08.08.2015г.:
фактура №********* и фактура №*********. По договор от 05.12.2015г. останали
незаплатени били следните фактури: № *********
от 18.12.2015г. до 02.01.2016г. с начислена сума от 67,67лв.; № *********
от 18.12.2015г. до 02.01.2016г. с начислена сума от 49,56лв.; № ********* от 20.01.2016г. до 04.02.2016г.
с начислена сума от 69,85лв.; № ********* от 20.01.2016г. до 04.02.2016г. с
начислена сума от 49,56лв.; № ********* от 18.02.2016г. до 04.03.2016г. с
начислена сума от 49,56лв.; № *********
от 18.03.2016г. до 02.04.2016г. с начислена сума от 49,56лв.; №
********* от 20.04.2016г. до 05.05.2016г.
с начислена сума от 49,56лв.; № *********
от 18.05.2016г. до 02.06.2016г. с начислена сума от 49,56лв.и №
********* от 20.06.2016г. до
05.07.2016г. с начислена сума от 842,52лв.
Видно от
изисканото и приложено частно гр. дело № 695/2018 г. по описа на КвРС, на 29.10.2018
г. е издадена Заповед за изпълнение № 313/29.10.2018 г. по частно гр. дело № 695/2018
г. по описа на КвРС, като посочените в тази заповед дължими суми са в размер на
сумата 2 748.84 (две хиляди седемстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) лв., представляваща
главница, от които: по договор №М4792894 от 05.12.2015 г. сумата от 1 277.40 (хиляда двеста седемдесет и седем
лева и четиридесет стотинки) лв. незаплатени месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 18.12.2015г. до 20.06.2016
г. и сумата от 1 273.50 (хиляда двеста седемдесет и три лева и петдесет
стотинки) лв. неустойка за неизпълнение по договор №М4792894 от 05.12.2015 г.;
сумата 31.24 (тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки) лева
незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 11.05.2016г. до 10.06.2016г.
по договор №М4668828 от 08.08.2015г. и 166.70 (сто шестдесет и шест лева и
седемдесет стотинки) лева неустойка за неизпълнение по договор №М4668828 от
08.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 26.10.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 322.13 (триста двадесет и два лева и тринадесет
стотинки) лева лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 308.64 лева за
периода от 03.01.2016г. до 26.10.2018г., както и сумата 62.42 (шестдесет и два
лева и четиридесет и две стотинки) лв., представляваща разноски по делото за
внесена държавна такса и банкова комисионна.; заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а впоследствие
заявителят в законоустановения 1-месечен срок е предявил исковете си за
установяване на вземанията, за сумите по които е образувано и настоящото
производство.
Длъжника не е оспорил начина на формиране на търсената
сума за незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги, а единствено, че договора не бил подписан от ответника, което
обстоятелство не отговаря на действителността.
Предявеният
иск за дължимостта на сумата от 1440,20 лева, представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на процесния договор за далекосъобщителна услуга, е неоснователен.
Безспорно ответника – физическо лице има качеството на потребител по договора
за предоставяне на далекосъобщителна услуга, а клаузата за заплащане на
неустойка при прекратяване на договора поради неплащане на част от дължимите
суми от страна на абоната в размер на всички месечни такси до края на срока на
договора без реалното предоставяне на услугата е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите и е нищожна на
основание на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Възраженията
в този смисъл на особения представител на ответника са изцяло основателни.
В
съответствие с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответника трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело № 97/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
исковете, като се вземе предвид и непредявяването на иск за мораторната лихва,
т. е. в размер на 33,15 лева заплатена държавна. На основание на чл. 78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство
съразмерно уважената част от исковете, т. е. в размер на 289,78 лева (от 99,63
лева заплатена дължима държавна такса и 446,07
лева депозит за назначаването на особен представител на ответника на
първоначални разноски на ищеца).
Водим от
горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** има следното неплатено
парично задължение към "А1 БЪЛГАРИЯ"ЕАД – гр. София с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1,
представлявано от адв.Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско дружество „****“, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 313/29.10.2018г. по частно гр. дело № 695/2018
г. по описа на КвРС - в размер на 1308,64 лева (хиляда триста и осем лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща дължим остатък по издадени фактури
за предоставени електронни съобщителни услуги и закупени продукти към Рамков
договор с №М4668828 от 08.08.2015г. и
Рамков договор №4792894 от 05.12.2015г., както и сумата от 322,13 (триста двадесет
и два леви и тринадесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 03.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаването на заявлението – 26.10.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ"ЕАД – гр. София с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район "Илинден", ул.
"Кукуш" № 1, представлявано от адв.Д.Ц., преупълномощена от
Адвокатско дружество „****“, срещу П.Н.Ж. с ЕГН **********,***, иск за
признаване за установена дължимостта на сумата (за която е издадена Заповед за
изпълнение № 313/29.10.2018 г. по частно гр. дело № 695/2018 г. по описа на КвРС)
в размер на 1 440,20 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева и
двадесет стотинки), представляваща дължима неустойка по Рамков договор с
№М4668828 от 08.08.2015г. и Рамков
договор с №М4792894 от 05.12.2015г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението – 26.10.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Н.Ж. с
ЕГН **********,***, да заплати на "А1 БЪЛГАРИЯ"ЕАД – гр. София с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район "Илинден",
ул. "Кукуш" № 1, представлявано от адв.Д.Ц., преупълномощена от
Адвокатско дружество „****“, сумата от 33,15 лева (тридесет и три лева и
петнадесет стотинки), представляваща направени разноски по частно гр. дело № 695/2018
г. по описа на КвРС съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от
289,78 лева (двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща направени разноски по гр. дело № 330/2019 г. по описа на КвРС
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………