Решение по дело №16307/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1710
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110216307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1710
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216307 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. Д. П. от гр.София, е обжалвал наказателно постановление /НП/ №Р-10-
808/28.10.2021г. на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Твърди, че АУАН е съставен на 18.05.2021г. след изтичане на
3 месеца от откриване на нарушителя, противно на разпоредбата на чл.34, ал.1 от
ЗАНН, тъй като с писмо от 28.01.2021г., когато в КФН е постъпила информация за
отчета за четвъртото тримесечие на 2020г. на „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ, от
който се счита, че дружеството е оповестило договора за цесия от 27.10.2020г. с
„Българска финансова къща“ АД на стойност 393 000 лева, което означавало, че
именно към 28.01.2021г. проверяващите са имали информация за всички елементи от
състава на административното нарушение и по правилата на чл.34 от ЗАНН е следвало
да се състави акта до 28.04.2021г. При евентуалност, в случай, че съдът не възприеме
горните доводи, моли деянието да бъде квалифицирано като маловажно и да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като за такова нарушение, лицето е наказано за първи
път, нарушението не е с висока обществена опасност и от него не са настъпили вредни
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.Б. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по подробно изложени в същата съображения, които акцентира и по
време на устните пледоарии.
1
Наказващият орган чрез юрк.Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които намира, че
категорично от събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което е наказан. При съставяне на АУАН и издаване на НП
са спазени законовите изисквания за форма и съдържание, както и компетентност на
издателите. Възразява по аргументите, че не е спазен 3-месечния срок за съставяне на
АУАН от датата на откриване на нарушителя, който започва да тече от 26.02.2021г.,
когато в КФН бил представен конкретният договор за цесия сключен между „Компас
фонд за вземания“ АДСИЦ и „Българска финансова къща“ АД на стойност 393 000
лева, тъй като именно от него е станало категорично ясно, кое лице е представлявало
„Компас фонд за вземания“ АДСИЦ. Тези данни не можели с такава категоричност да
се изведат от финансовия отчет на дружеството, депозиран на 28.01.2021г. в КФН и
затова данните от финансовия отчет са послужили за начало на проверката и по повод
на тези данни са изискани в последствие самия договор и е направена допълнителната
проверка в ТР, когато е установено и нарушението и неговия извършител.
Противопоставя се случаят да бъде третиран като маловажен, тъй като превишаване
прага на допустимите сделки е около 42 пъти, а се лишават и акционерите от
възможност да вземат решение за сключване на подобен договор от публичното
дружество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.63д, ал.4 от
ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ИВ. Д. П. е наложена глоба, в размер на 20 000лв., за
това, че в качеството си на представляващ публично дружество и член на СД на
„Компас фонд за вземания“ АДСИЦ, без да бъде овластен за това от Общото събрание
на публичното дружеството, на 27.10.2020г. е извършил сделка, сключил договор за
цесия между „Българска финансова къща“ АД и „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ, в
резултата на която „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ е придобило вземания на обща
стойност 393 000 лева 2 на сто от активите, съгласно баланса на одитирания годишен
финансов отчет за дейността на дружеството за 2019г., като в тази сделка П. е участвал
като заинтересовано лице, тъй като е бил член на СД на „Компас фонд за вземания“
АДСИЦ и едновременно с това е бил и член на СД на „Българска финансова къща“ АД
- нарушение на чл.114, ал.1, т.1, пр.1, б.“б“, вр. ал.7, пр.1, вр. т.3, пр.1, вр. т.1, пр.1 от
ЗППЦК.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-386/18.05.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната приписка по издаване на
обжалваното НП.
2
Разпитани по делото са свидетелите ЕЛ. АНТ. СЛ. - актосъставител и В. СТ. Ц. -
присъствала при съставяне на акта, според които във връзка с представен в КФН
тримесечен финансов отчет за четвърто тримесечие на 2020г. от „Компас фонд за
вземания“ АДСИЦ е установено, че за дружеството са възникнали вземания в размер
на 393 000 лева от договор за цесия, сключен на 27.10.2020г. между „Българска
финансова къща“ АД и „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ. Във връзка с това
изискали от „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ допълнителни документ, след
изпращането на които, а между тях и договора за цесия, установили, че като
представител на „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ е бил П., а след справка в
търговски регистър установили, че той по същото време когато е член на СД и
представляващ „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ е бил и член на СД и на „Българска
финансова къща“ АД. Установили също, че за сключване на този договор П. не бил
овластен с решение на Общото събрание на „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ. Във
връзка с това била извършена и проверка за размер на вземането по чл.114 от ЗППЦК,
с оглед на последните изготвени финансови отчети преди сделката и последния
отдитиран финансов отчет на дружеството към 30.06.2020г. и ГФО за 2019г. Така се
установило, че прага за сключване на сделка с поемане на вземания е 9 300 лева, което
означава, че със сключване на договора на стойност 393 000 лева прагът е преминат,
без да е взето решение на Общо събрание на акционерите на дружеството. След
изпращане на покана и явяване на П. в КФН бил съставен АУАН в негово присъствие,
който му бил предявен за констатираното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи, че
е с предписано от ЗАНН съдържание по чл.42. Актът е съставен при условията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен при спазване на изискванията на чл.43, ал.1 от
ЗАНН. Съставен е от оправомощено със заповед длъжностно лице.
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.34 от ЗАНН, тъй като
нарушителя е станал известен на 26.02.2021г., след като при изискани от КФН са
представени документи от „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ, от където всъщност е
установено страните по договора за цесия, размер на договора и лицето, което е
представлявало публичното дружество. Последните данни, които са от значение за
реализиране на състава на административното нарушение не се отразяват във
финансовите отчети, които са публично оповестени на 28.01.2021г.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган.
3
Категорично от разпита на свидетелите и писмените доказателства, който са
приложени към АНП, се установиха констатациите в акта и НП. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като единни и незаинтересовани, както потвърдени от
писмените доказателства. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, излага
съображения единствено по процесуалния закон и приложението на чл.28 от ЗАНН.
При това положение, съдът е приел за категорично, че жалбоподателят като член
на СД на „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ и представляващ същото дружеството е
участвал при сключването на договор за цесия от 27.10.2020г. с „Българска финансова
къща“ АД, на което е бил член на СД, т.е. става въпрос за сделка между свързани лица.
Стойността на договора за цесия е 393 000 лева, а прага по чл.114 от ЗППЦК е 9 300
лева съобразно представените в КФН финансови отчети за четвърто тримесечие на
2020г. и ГФО за 2019г. и представлява 2 на сто от активите на публичното дружество,
съгласно счетоводния баланс на отидирания ГФО за 2019г. Не са представени
доказателства, преди сключване на договора за цесия да е взето решение на Общо
събрание на акционерите на „Компас фонд за вземания“ АДСИЦ, с което да е овластен
П. да представлява публичното дружество за възникване на вземания в размер на
393 000 лева.
Съгласно чл.114, ал.1, т.1, б.б от ЗППЦК, лицата, които управляват и
представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото
събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които
дружеството придобива под каквато и да е форма активи на обща стойност над 2 на сто
от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни
баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично
по реда на чл. 100т, когато в сделките участват заинтересовани лица.
Според чл.114, ал.7, т.3, вр. т.1 от ЗППЦК, заинтересовани лица са членовете на
управителните и контролните органи на публичното дружество, когато те са членове на
управителни органи на юридическо лице като страна по сделката.
Съдът не откри основания да зачете, че процесната сделка е в изключенията по
чл.114, ал.10 от ЗППЦК.
При тези съображения, правилно е квалифицирано деянието като
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.221,
ал.5 от ЗППЦК за нарушението на чл.114, ал.1, т.1, б.б от същия закон и е наложил
минималната глоба от 20 000 лева, при съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен, тъй като
следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат от
административното нарушение. В случая, обект на нарушението са обществените
4
отношения във финансовата сфера, характеризиращи се с динамика и висока степен на
риск. По тази причина и законът е поставил изисквания за овластяване от Общото
събрание на публичното дружеството на лицата, които го управляват и представляват
при придобиване/ получаване под каквато и да е форма на активи - вземания на обща
стойност над 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два
изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които
са разкрити публично по реда на чл.100т от ЗППЦК, когато в сделките участват
заинтересовани лица. По този начин се защитават и гарантиран интересите на
акционерите, доколкото се касае за сделки със значителна стойност. В конкретния
случай става въпрос за размер на вземането от 393 000 лева по договора за цесия, което
надхвърля над 42 пъти прага по чл.114, ал.1, т.1, б.б от ЗППЦК. Казаното означава, че
нарушението е с висока степен на обществена опасност, както е видно и от минимума
на предвидената в чл.221, ал.5 от ЗППЦК глоба от 20 000 лева. Следва да се отчете и
това, че нарушението е формално и на просто извършване, което означава, че е
необходимо да се обсъждат вредоносните последици, каквито са налице при това
значително надхвърляне на прага по чл.114, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗППЦК.
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е
първо за лицето, което не е изключително, за да обоснове маловажност на случая по
§1, т.4 от ДР на ЗАНН и да доведе до прилагане на чл.28 от същия закон. Освен това,
обстоятелството е съобразено от наказващия орган при определяне на глобата в
минимален размер.
При горните аргументи, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН - в полза на КФН, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е защитавани от юрисконсулт. С оглед на
това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание и извършените от юрк.Г. действия, съдът намира, че следва да
определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-808/28.10.2021г. на
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
5
„Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя ИВ. Д. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на
КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6