Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 381
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20204110100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 24.04.2020г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №136/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 02.03.2016г. в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд, за заплащане от ищеца на сумите от 84 лв. - главница по договор * за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2013г., 18,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.12.2013г. до 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и на сумата 25 лв., представляваща направени по делото разноски. Изтъква се, че във връзка с издадения изпълнителен лист по допуснатото незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело *, в хода на което е наложен запор на вземането по банковата сметка на ищеца в *. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение срещу заповедта за изпълнение като на 11.02.2019г. от банковата му сметка по сметка на ЧСИ са преведени 297,91 лв. за вземанията на ответника и за такси за изпълнителното дело. Навеждат се доводи, че поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени с влязло в сила определение от 11.03.2019г. по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд, което е довело до отпадане на основанието за извършеното плащане в полза на ответника по изпълнителното дело. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 261,14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски. В хода на производството по делото, на основание чл. 214 от ГПК, размерът на иска е изменен на 189,08 лв.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Признава обстоятелствата относно издаването на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист и тяхното обезсилване. Изтъква се, че по образуваното въз основа на тях изпълнително дело по сметка на ответника са преведени само 189,08 лв., които подлежат на връщане. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за разликата от 189,08 лв. до 261,14 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се оспорват обстоятелствата, че в полза на ответника са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд за заплащане от ищеца на сумите от 84 лв. - главница по договор * за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2013г., 18,93 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.12.2013г. до 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и на сумата 25 лв., представляваща направени по делото разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело *, в хода на което е наложен запор на вземането по банковата сметка на ищеца в *, от която на 11.02.2019г. по сметка на ЧСИ са преведени 297,91 лв. за вземанията на ответника и за такси за изпълнителното дело. На 13.02.2019г. съдебният изпълнител превел по сметка на ответника сумата от 189,08 лв. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ищецът подал възражение като поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени с влязло в сила определение от 11.03.2019г. по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Преводът на сумата от 189,08 лв. от банковата сметка на ищеца по сметка на съдебния изпълнител, а впоследствие и по банковата сметка на ответника в хода на изпълнителното дело, е извършен въз основа на допуснатото незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд. Обезсилването на последната по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК, обаче е довело до отпадане на основанието за извършеното имуществено разместване между страните като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за ответника е възникнало задължение да върне на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С оглед гореизложеното предявеният в тази насока осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лв. е основателно тъй като същото несъответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до размера определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения. При това положение ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда ******, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на *, ******, сумата от 189,08 лв. /сто осемдесет и девет лева и осем стотинки/ - главница, представляваща извършено на отпаднало основание плащане на задължения по договор * за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2013г., за които е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 02.03.2016г. по частно гражданско дело №338/2016г., по описа на Горнооряховския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: