№ 24121
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221110126628 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Р. ИВ. Н. и от Д. СТ. Н. против .... кумулативно активно субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат
на ответното дружество сумата от по 655,34 лв., представляваща главница за наемна цена за
ползването на недвижим имот съгласно извлечение от счетоводните книги, сумата от по
107,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2009 г. до 31.08.2012 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.09.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 147,58 лв., представляваща разноски по делото, за които
суми по ч. гр. дело № 41958/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав е
издаден изпълнителен лист от 12.09.2012 г., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 2021...0406197/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземанията поради изтичане на погасителна
давност.
Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 41958/2012 г. по описа
на Софийски районен съд, 78-ми състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу тях и в полза на ответника бил издаден
изпълнителен лист от 10.09.2012 г., с който същите са осъдени да заплатят – разделно и
поравно на .... следните суми: сумата от по 655,34 лв. – всяка от ищците, представляваща
парично вземане за наемна цена за ползването на недвижим имот съгласно извлечение от
счетоводните книги, сумата от по 107,61 лв. всяка, представляваща лихва за забава за
периода от 01.09.2009 г. до 31.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
147,58 лв., представляваща разноски по делото. Посочва се, че въз основа на изпълнителния
лист и за събиране на удостоверените в същия вземания, по молба на ответника, било
образувано изпълнително дело № 13596/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., а след
прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 20.10.2021 г. същото било
преобразувано в изп. дело № 6197/2021 г. по описа на ЧСИ М.. Р.Н. и Д.Н. твърдят, че не
дължат процесните вземания поради погасяването им по давност, започнала да тече от
момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение и изтекла към датата на образуване
на настоящото производство. Намират за приложим към вземанията тригодишния давностен
1
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото се касае за периодични плащания – наемни вноски за
ползването на недвижим имот и не са установени със съдебно решение, а със заповед за
изпълнение. Считат, че молбата за издаване на изпълнителния лист не е от естество да
прекъсне давностния срок, а към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното дело от месец октомври 2021 г. давността вече е била изтекла. По тези
съображения ищците отправят искане за уважаване на исковите претенции. Претендират
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното .... оспорва
предявените искове като неоснователни, намирайки, че процесните изпълнителни дела са
образувани въз основа на годно изпълнително основание – изпълнителен лист от 12.09.2012
г., издаден в хода на производството по ч. гр. дело № 41958/2012 г. по описа на СРС. Излага
доводи, че въз основа на изпълнителния лист и по молба от 13.10.2012 г. на ответника, в
качество то му на взискател, за събиране на процесните вземания първоначално било
образувано изпълнително дело № 13596/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М.. В хода на този
изпълнител процес на длъжниците Р.Н. и Д.Н. били връчени покани за доброволно
изпълнение на 09.10.2012 г., а с разпореждане на съдебния изпълнител от 06.10.2017 г. бил
насрочен опис на движимите вещи на настоящите ищци, в качеството им на длъжници,
което действие е довело до прекъсване на давността за процесните вземания съгласно чл.
116, б. „в“ ЗЗД. Такъв резултат имало и постъпването на сумата от 40 лв. на 16.11.2017 г.,
вследствие от осъществени изпълнителни действия, с която частично било погасено
задължението на Р.Н.. Ответникът изяснява, че от ищцата Д.Н. не са постъпвали плащания
към взискателя за погасяване на вземанията. Твърди, че поради настъпила перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – по силата на закона поради непоискани от взискателя
изпълнителни действия, които да бъдат извършени в продължение на две години,
първоначалното изпълнително дело било прекратено, след което на 05.10.2021 г. било
образувано второто изпълнително дело № 6197/2021 г. по описа на ЧСИ М.. Счита, че
прекратяването на първия изпълнителен процес не влияе върху давността на вземанията, но
с образуваното на втория въ времето същата била прекъсната. Таково действие било и
налагането на запор върху вземанията на длъжниците Д.Н. и Р.Н. при третото за процеса
лице „Банка ДСК“ ЕАД с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.03.2022 г., като няма
постъпили плащания. Ответникът счита, че давностният срок за събиране на процесните
вземания не е изтекъл, тъй като от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до
образуване на настоящото производство са извършвани множество действия от естество да
прекъснат давността. С тези доводи .... отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на
редовността и допустимостта на исковата молба, намира, че на ищците следва да бъде
указано най-късно в откритото съдебно заседание да посочат каква част – като конкретна
сума, от вземането в размер от 145,78 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело №
41958/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, удостоверени като вземане в
издадения по делото изпълнителен лист от 12.09.2012 г., отрича всяка една от ищците в
случай, че сумата от 145,78 лв. представлява стойността на общо присъдените в полза на
ответника разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
кумулативно субективно активно /с оглед ищците/ съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищците е да установят правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докажат наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания –
висящо изпълнително дело, периода – начален и краен момент на давността и активната си
2
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжници при съответните квоти за
вземанията по процесния изпълнителен лист.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните от него и оспорени от ищците вземания съществуват, чрез установяване
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По доказателствените искания:
Като относими към предмета на правния спор и необходими за правилнот им
разрешаване следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от
страните – към исковата молба и към писмения отговор писмени материали.
С оглед разпределената доказателствена тежест и предвид своевременното му
заявяване, както и съобразявайки относимостта му към предмета на спора и на доказване в
производството, следва да бъде уважено искането на ищците за изискване на заверени
преписи от двете изпълнителни дела, образувани за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист, след внасяне на дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ за издаване на
искания препис
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищците най-късно в откритото съдебно заседание да посочат каква
част – като конкретна сума от вземането в размер от 145,78 лв., представляваща разноски
по ч. гр. дело № 41958/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав,
удостоверени като вземане в издадения по делото изпълнителен лист от 12.09.2012 г.,
отрича всяка една от ищците в случай, че сумата от 145,78 лв. представлява стойността на
общо присъдените в полза на ответника разноски по това дело, като им указва, че при
неизпълнение на указанията в срок исковата молба по отношение на това акцесорно вземане
ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. от
14:55 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба на ищците и към писмения отговор на ответника писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Н.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверени преписи от изпълнително дело № 2012...0413596/2012 г. и от изпълнително дело №
2021...0406197/2021 г. по описа му.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
3
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4