Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА
МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна Николова, като
разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 68 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 -
63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от С.С.М. срещу наказателно постановление № ********** от ***2019 г. издадено от инж. З.С.И.- *** на Регионална дирекция по горите- ***, с което жалбоподателят е санкциониран, като на основание чл. 266, ал. 1, предл.
7 от Закон за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400.00 лева (четиристотин лева) за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1
ЗГ.
В
депозираната жалба се релевират доводи за неправилността на атакуваното наказателно
постановление, с обективирано искане същото да бъде отменено, тъй като се
твърди, че М. бил наказан два пъти за едно и също деяние, като са изложени и
доводи, касателно липсата на доходи от страна на жалбоподателя.
В
съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, поддържа жалбата си,
обективира обяснения, касателно процесния случай.
Въззиваемата
страна, се представлява от юрисконсулт С., която моли съда да потвърди в цялост
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е безспорно установено
нарушението, за което е издадено обжалваното НП, като извършеното и описаното
деяние не се оспорва от жалбоподателя. Твърди, че съхранението на дървесина немаркирана
с контролна горска марка е предмет на забрана и съответно представлява
административно нарушение по чл. 213, ал.1, т. 1 ЗГ, и е наказуемо по чл. 266,
ал.1 ЗГ. Намира, че в производството по издаването на НП не са допуснати
процесуални нарушения. В конкретния случай с едно деяние, а
именно съхранение на дървесина са извършени две отделни нарушения визирани в
ЗГ, а именно съхранение на дървесина без превозен билет и съхранение на
дървесина немаркирана с контролна горска марка, поради което и с оглед разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН посочва, че когато с едно деяние са извършени няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват за всяко едно от тях. Излагат се,
от представляващия въззиваемата страна, и съображения, касателно второто
оплакване за незаконосъобразност на НП от страна на жалбоподателя, а именно
липсата на средства и наличието на болен член от семейството – син на
жалбоподателя, който притежава ТЕЛК, с посочване на аргументи в посока на
тяхната неоснователност- че М. е в работоспособна възраст и няма обективни
пречки да има доходи, както и че в експертното решене от 12.12.2018 г. на сина
на жалбоподателя е записано, че състоянието на лицето до епикризата е без чужда
помощ. Следователно се прави извод, че няма обективна невъзможност
санкционираното лице да работи и да получава доходи. Определената глоба се
посочва, че е съобразена на първо място с предвидения минимален и максимален
размер визиран в закона за такъв вид нарушение, а на второ място и с
количеството съхранявано от лицето дървесина, а именно 8 пр. куб. м. С оглед
изложените съображения моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Районен съд Павликени, като разгледа
жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл.
18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Жалбоподателят С.С.М. заедно със съпругата си С.И.М.живеят
в село Б., ул. ***. Синът на жалбоподателят Й.С.М.
страда от онкологично заболяване, като за периода 18.08.2016 г.- 13.04.2017г. е
хоспитализиран 9 пъти в различни лечебни заведения в град *** и град ***. Й. М. е с трайно намалена
работоспособност 85 %, без чужда помощ, за срок от 1 година, видно от експертно
решение № *** от 12.12.2018г. на МБАЛ- *** ЕООД, гр. ***, получава пенсия в размер на
130.00 лева.
Жалбоподателят С.С.М. е работоспособен,
но въпреки това е трудово неангажиран, като последното му трудово
правоотношение е прекратено на 17.09.2016г.
С.С.М. през 2014 година се е
разпоредил с идеални части от негов собствен недвижим имот в град ***, а през 2018г. е закупил сграда, с площ от 74.060 кв. м.
и изба с площ от 9.64 кв. м. отново в град ***, находящи се на ул. ***.
От справка от Агенция по
вписванията се установява, че към 15.05.2019 г. за жалбоподателят С.М. липсват
данни за регистрирани фирми, както и че няма информация за участието му в
търговски дружества.
С.М. е собственик на три ППС-та,
а именно с ДК № ***- ВАЗ ***, ДК № ***- ВАЗ *** и с ДК № ***- МОСКВИЧ ***.
През лятото на 2018
година жалбоподателя С.М. закупил от непознати за него лица, за периода месец
юни- август, три каруци дърва, всяка за по 40.00 лева, които съхранявал в двора
на дома си в село Б., общ. ***, които не били маркирани с
контролна горска марка.
За периода 2005 г.-
20.09.2018г. жалбоподателят С.М. не е санкциониран за нарушения по ЗГ на
територията на РДГ- ***.
На 13.09.2018 г. в
района на ТП ДСГ „***“ – *** Б.Б.Б.- полицейски инспектор в РУ ***, Т.П.Т.
– младши полицейски инспектор в РУ ***, Й.И.Ч.
– горски инспектор в РДГ *** и С.П.Г.- горски инспектор в РДГ
*** по време на изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка на имот находящ се в село Б., община ***, ул. *** обитаван и собственост на С.С.М.. При проверката свидетелите установили, че в
двора на имота се съхраняват на три места съответно под навес до входната врата
и в две помещения в двора дърва за горене без контролна горска марка и превозен
билет от дървесен вид „дъб“ и „акация“. При измерване било установено, че
дървесината била 8 пр. куб. м., като към момента цената за 1 пр. куб. м. дървесина
от същия вид варирала от 95.00 лева до 100.00 лева. За извършената проверка е
съставен КП серия *** № *** от 13.09.2018 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2018г.
от разследващ полицай.
Дървесният материал,
установен в имота собственост на жалбоподателя С.С.М., бил иззет от служители
на РДГ *** и предаден за отговорно пазене с
разписка серия *** № *** от 13.09.2018г. на Х.В.М.- горски стражар при ТП ДГС „***“- ***, база гр. ***.
Преписката
за извършената проверка е изпратена на РП ***, образувано било ДП № ***/2018г.по описа на РУ- ***, пр. пр. ***/2018г. по описа на РП- ***, по което били извършвани процесуални следствени
действия, но в последствие същото били прекратено с постановление от 30.11.2018
г. на наблюдаващия прокурор на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24,
ал.1, т.1 НПК, като било разпоредено материалите по ДП да се изпратят по
компетентност на РДГ *** за реализиране на
административно-наказателната отговорност на М..
След изпращане на
материалите в РДГ *** било издадено обжалваното наказателно
постановление от инж.
З.С.И.- *** на Регионална дирекция по
горите- ***, с което на
жалбоподателя на основание
чл. 266, ал. 1, предл. 7 ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400.00 лева (четиристотин лева) за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1
ЗГ.
Препис от същото е връчен лично на
жалбоподателя на 18.03.2019 г., видно от известие за доставяне на писмо с № ***.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Б.Б.Б., Т.П.Т., Й.И.Ч. и С.П.Г. се установява, че на процесната дата 13.09.2018г. изпълнявали служебните си задължения и извършвали проверки по линия на
незаконен добив на дърва в село Б., община ***, проверили и двора на жалбоподателя, където установили 8 пр. куб. м. от
дървесен вид „дъб“ и „акация“ без контролна горска марка или експедиционна марка. За документи попитали
жалбоподателя, но той заявил, че не разполага с такива. Й.Ч. измерил дървата и
установил, че са осем пространствени кубични метра. С.М. обяснил на свидетелите, че е закупил
дървата, но не е получил документи за това, както и че не познава лицата от
които ги е купил и не може да ги разпознае.
При съвкупната преценка и интерпретация на
събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства, настоящият
съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата,
свързани с извършената от свидетелите Б.Б.Б., Т.П.Т., Й.И.Ч. и С.П.Г. проверка
в дома, собственост и обитаван от жалбоподателя, както и установяването на осем
кубични метра дървесина за горене в двора, на същия дом, без контролна горска
марка, начинът на измерване на количеството дърва за огрев, изчисляването на
количеството им, както и обстоятелствата, че лично М. е заявил, че е закупил дървата
от непознати за него хора. Показанията на свидетелите, подкрепящи се от
обясненията на М., следва да се кредитират с доверие, доколкото се намират в
пълна кореспонденция помежду си, посочените свидетели са очевидци на
установяване на нарушението и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. А
изведената информация от тези показания кореспондира и с останалите писмени
доказателствени средства по делото. На следващо място следва да се посочи, че
за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите Б.Б.Б., Т.П.Т., Й.И.Ч.
и С.П.Г. дават необективни и тенденциозни показания, които се подкрепя и от
разказа на жалбоподателя. Това, което твърдят в показанията си свидетелите са
възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебните им функции не
може а priori да обоснове извод за
заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвежда
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с констатираното при извършената от тях проверка.
Безспорно е
доказано по делото, че на детерминираните в наказателното постановление време и
място въззивникът С.С.М. *** съхранявал в двора си дърва за горене от дървесен
вид „дъб” и „акация”, немаркирани с контролна горска марка, общо 8 пр. м3.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство
е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът счита, че в случая наказателното постановление е
издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН вр. чл.
243, ал. 3 НПК - след като производството е препратено от прокурора за
преценка осъществен ли е състав на административно нарушение. В този случай
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въвежда изключение от правилото, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай липсата на съставен АУАН не е процесуално нарушение.
В настоящия случай НП е съставено
от длъжностно лице в пределите на неговата компетентност- видно от Заповед
РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с оглед нормата
на чл. 275, ал.1, т.2 ЗГ и Заповед № 1 от 02.01.2018г. на инж. Н. Н.- *** на РДГ- ***.
На следващо
място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
От прочита на НП е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочените времето, мястото, механизмът на нарушението и
обстоятелствата, при които е установено, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
Спазени са всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от
формална страна.
Предвид
изложеното НП е съставено без допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната
отговорност на въззивника С.С.М. е ангажирана на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 7 ЗГ като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00
(четиристотин лева) за нарушение на чл. 213,ал.1, т. 1 ЗГ.
По
делото е установено по несъмнен начин, че на 13.09.2018 г. в село Б., общ. ***, обл. ***, ул. *** жалбоподателят М. съхранявал в двора си дърва за горене от дървесен вид „дъб“
и „акация“ с дължина 30 см. и 2 м. немаркирани с контролна горска марка, общо 8
пространствени куб. метра Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана
като административно нарушение на чл. 213, ал. 1, т.2 1 ЗДвП, в която разпоредба
е обективирана забрана за съхранение на дървесина немаркирана с контролна
горска марка. От анализа на гласните и писмени доказателствени средства се
установява, че в конкретния случай М. е нарушил регламентираната по императивен
начин забрана за съхранение на дървесина
немаркирана с контролна горска марка.
От своя
страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1, предл.7 ЗГ, която предвижда
отговорност при съхраняване на дървесина в нарушение на регламентирания в ЗГ
ред. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка, очертана чрез изискуемата се конкретика в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно. Тук е мястото да бъде посочено, че
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
бил санкциониран два пъти за едно и също нещо, като видно от процесното НП и НП
№ ********** от ***2019 г. издадено от инж. З.С.И.- *** на Регионална дирекция по горите- ***, служебно известно на настоящия съдебен състав, то
деянието посочено в цитирания санкционен акт се изразява в съхранение на
дървесина, немаркирана непридружена с превозен билет- тоест друго нарушение на
разпоредбите на ЗГ, като с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е напълно възможно
с едно деяние да са извършени няколко административни нарушения като наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Административното
нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят М.
е предвиждал извършването на деянието, закупувайки дървесина за огрев немаркирана
с контролна горска марка, съзнавал е общественоопасния му характер като във
волево отношение е целял настъпването на последиците.
По
отношение на наложената санкция „глоба“
в размер на 400.00 лева съдът намира, че нормата на чл. 266, ал. 1 ЗДвП предвижда
наказание в относително определен размер, а именно „глоба“ в размер от 50.00
лева до 3 000.00 лева. В конкретния случай индивидуализацията на административнонаказателната
отговорност на въззивника М. е проведена правилно от наказващия орган, който напълно
оправдано е определил глоба в размер на 400.00 лева към минимума в санкционната
норма. В конкретния случай са съобразени количеството на дървесния материал,
цената на същия, а именно около 95.00-100.00 лева за един кубик.
Доказателствено необезпечени останаха доводите на въззивника, касателно
затруднено материално състояние- същият
притежава три ППС, видно от справка на ОД на МВР ***, сектор Пътна полиция, в началото на 2018г. е станал
собственик на недвижим имот чрез покупко-продажба, видно от справка на АВ- ***, служба по вписванията ***. Не на последно място М. е в трудоспособна възраст, като сам в съдебно
заседание заяви, че е работоспособен, но никой не му се бил обадил да започне
работа, обстоятелство, за което е редно сам да се погрижи, а не друг да му се
обажда. Действително в семейството му има онкологично болен, но видно от
представената медицинска документация синът на жалбоподателя, който е пълнолетен, е с трайно намалена
работоспособност 85 %, но без чужда помощ, обстоятелства всяко едно от които
следва да амбицира и стимулира жалбоподателя да работи, за да осигурява
средства за издръжка за себе си и семейството си. В конкретния случай се касае
за инцидентна проява, доколкото по делото липсват фактически данни
жалбоподателят да е санкциониран друг път за нарушения на ЗГ, като според този
съдебен състав при определяне размера на наказанието АНО е съобразил всички
тези обстоятелства и целите на наказанието определени в чл. 12 ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. Ето защо настоящия състав
намира, че в конкретния случай административнонаказващият орган е преценил
добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил наказание
към минимално определения размер, с оглед диапазона на същото- от 50.00 лева до
3 000.00 лева, предвидено в разпоредбата на чл. 266, ал.1 ЗГ.
За пълнота
е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Б. И. преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания
нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на
всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност,
б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи
обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на
жалбоподателя е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № ********** от ***2019 г. издадено от инж. З.С.И.- *** на Регионална дирекция по горите- ***, с което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от
Закон за горите /ЗГ/ на жалбоподателя С.С.М., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/
за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ като правилно и законосъобразно
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– В.Т.,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.