Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение №855 от 19.10.2015 година, постановено по ГР.Д.№1939 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, е прието за установено по отношение на М. Х. Н., ЕГН-*, с адрес за призоваване в гр. П., пл."С." № *, че „С.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., кв."Ч.", ул."С. С." №*, представлявано от управителя М.С.П., не й дължи сумата от 2 431.10 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и един лева и десет стотинки/,главница за обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди,за които суми е издаденизпълнителен листпо ГР.Д.№3581 по описа за 2001 година на ВТРС и е образувано ИЗП.Д.№ 365 по описа за 2015 година на ЧСИ Д.К., с №*** и район на действие ВТОС, поради плащане след приключване на съдебното дирене в производството по ГР.Д.№3581 по описа за 2011 година на ВТРС, като е отхвърлен иска за разликата от 2 431.10 лв. до пълния му предявен размер от 9 051.10 лв., като неоснователен и недоказан; е прието за установено по отношение на С. К. Б., с адрес за призоваване в гр. П., пл."С." №*, че "С." О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., кв."Ч.", ул."С. С." №*, представлявано от управителя М.С.П., не й дължи сумата от 2 429.87 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, главница за обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, за които суми е издаденизпълнителен листпо ГР.Д.№3581 по описа за 2001 година на ВТРС и е образувано ИЗП.Д.№ 365 по описа за 2015 година на ЧСИ Д.К., с №*** и район на действие ВТОС, поради плащане след приключване на съдебното дирене в производството по ГР.Д.№3581 по описа за 2011 година на ВТРС, като е отхвърлен иска за разликата от 2 429.87 лв. до пълния му предявен размер от 9 049.87 лв., като неоснователен и недоказан; е прието за установено и по отношение на М. К. М., ЕГН-*, с адрес за призоваване в гр. П., пл."С." № *, че "С." О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., кв."Ч.", ул."С. С." №*, представлявано от управителя М.С.П., не й дължи сумата от 2 429.87 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/,главница за обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, за които суми е издаденизпълнителен листпо ГР.Д.№3581 по описа за 2001 година на ВТРС и е образувано ИЗП.Д.№ 365 по описа за 2015 година на ЧСИ Д.К., с №*** и район на действие ВТОС, поради плащане след приключване на съдебното дирене в производството по ГР.Д.№3581 по описа за 2011 година на ВТРС, като е отхвърлен иска за разликата от 2 429.87 лв. до пълния му предявен размер от 9 049.87 лв., като неоснователен и недоказан; осъдени са М. Х. Н., С. К. Б. И М. К. М., да заплатят на "С."О., ЕИК *********, сумата 759.19 лв., разноски по делото; осъден е "С." О., ЕИК *********, да заплати на М. Х. Н. сумата 702.15 лв., разноски по делото, на С. К. Б.сумата 702.24 лв., разноски по делото, както и на М. К. М. сумата 702.24 лв., разноски по делото. В законоустановения срок против това решение е постъпила въззивна жалба от „С.” О., ЕИК *********, в частта му, с която предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са отхвърлени по отношение на всяка една от ответниците, както и в частта за разноските. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати от съда процесуални нарушени при анализа и съвкупната преценка на събраните доказателства. Изложени са подробни мотиви. Депозирано е искане да се отмени решението в обжалваната му част и да се разгледа спора по същество, като се уважат изцяло предявените искове против трите ответници. Претендират се разноски В законоустановения срок против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Х. Н., С. К. Б. И М. К. М., чрез процесуалния им представител по пълномощие, в частта му, с която е уважена частично претенцията на ищеца спрямо трите ответници, като са наведени доводи за липса на мотиви. Също така незаконосъобразност, неправилност, с подробни доводи по същество. Претендира се да бъдат отхвърлени претенциите спрямо трите ответници. Претендират се разноски. В законоустановения срок са постъпили отговори на двете въззивни жалби със заети становища за неоснователност на съответните жалби и наведени доводи по оплакванията в жалбите. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивните жалби, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивните жалби, са предявени по реда и на основание чл.439 от ГПК кумулативно пасивно субективно съединени отрицателни установителни искови претенции, с който се оспорва съществуване на изпълняеми права, удостоверени в изпълнителни листи. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съõа, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Предявените отрицателни установителни искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. В настоящия казус правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда и на основание чл.439 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защитасрещу признато, подлежащо на принудително изпълнение притезание, което е погасено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Фактите, че ищецът е лице, срещу което са признати притезания, които са индивидуализирани в издадени изпълнителни листи, аответниците са лица, в чиято полза са издадени изпълнителните лист, и ищецът твърди, че притезанията, удостоверени в изпълнителните листи, въз основа на които е образувано изпълнително производство, са погасени след приключването на съдебното дирене в производството, по което са издадени изпълнителните основания, обосновава както интереса от търсената защита, така и процесуалната легитимация на страните. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. За този краен извод съдът е мотивиран от следното: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делотодоказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Освен това въззивният съд приема за установени и други обстоятелства, които районният съд не е обсъждал, а именно: Чрез съдържанието наплатежни нареждания от 19.12.2014 година, приложени на л.31 и на л.32 от първоинстанционното дело, са установява следното: Ищецът е заплатилна ответниците следните суми: =На М. Н. - 29 100 лв. главница и 10 712,59 лв. лихва; =На С. Б. - 36 600лв. главница и 13 473,55 лв. лихва =На М. М. - 36 600 лв. главница и 13 473,55 лв. лихва, като в платежните нареждания изрично са посочени по отделно сумите, които се плащат за погасяване на главиците, и сумите, които се плащат за погасяване на лихвите. Чрезсъдържанието на "Съобщение", приложено на л.10 от първоинстанционното дело, са установява следното: ЧСИ е изчислил размера на остатъка от дълга на ищеца към дата 29.06.2015 година, както следва: =На М. Н. - главница в размер на 9 051,10лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното изплащане; =На С. Б. - главница в размер на 9 049,87лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното изплащане; =На М. М. - главница в размер на 9 049,87лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното изплащане. Тези приети от ЧСИ дължими размери на остатъка от главниците са предмет на установителните искове - видно от твърденията в исковата молба и направеното искане. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените отрицателни установителни искови претенции са частично основателни и доказани в размер, приет от районния съд. Съображенията за този извод са следните: По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факта, визирани с разпоредите на чл.439 от ГПК, за да бъдат уважени отрицателните установителни искови претенции частично, а именно: =признати с влязло с сила решение притезания, които са индивидуализирани в издадени изпълнителни листи, въз основа на които е образувано изпълнително производство, катоответниците са взискатели - лица,в чиято полза са признати притезанията, постановени изпълнителните основания и издадени изпълнителните листи, а ищецът е длъжник - лице,срещу което са признати притезанията, постановени изпълнителните основания и издадени изпълнителните листи; =извършено плащане на парична сума от ищеца на ответниците и погасяване на част от изпълняемите права, удостоверени с изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното дело; =плащането е извършено след приключване на съдебното дирене в производството, по което са постановени изпълнителните основания, удостоверени в изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното дело. Осъществяването на посочените по-горе юридически факти е установено чрез събраните по делото писмени доказателства. Съдът като взе предвид предмета на делото, въведен с въззивните жалби, икато съобрази оплакванията, доводите и съображенията, изложени от страните в постъпилите пред въззивния съд книжа, счита, че е спорно осъществяването на част от посочените по-горе кумулативно изискуеми се юридически факта, които обосновават частичната основателност на исковите претенции. Като се има предвид,че предмет на установителните искове са само присъдените вземания сРешение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешкана Решение №202 от 12.12.2014г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, а това е видно от съдържанието на изпълнителните листи, по които са образувано изпълнителното производство, е спорно осъществяването на следните факти: Следвали решаващият съд да съобрази всички плащания на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя - загинал работник, извършени както от работодателя, така и от застрахователя, с оглед императивната норма на чл.200, ал.4 КТ, и да даде отговор на въпроса получил ли е всеки един наследник определения от съда максимален размер от 49 000 лв. на следващото му се обезщетение или не, и, ако не е, каква е неплатената част, и при преценка каква част от присъдените суми сРешение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешкана Решение №202 от 12.12.2014г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС са погасени, да зачетеизвършеното плащане на сумите по застрахователното обезщетение, освен плащанията, извършени от ищеца на ответниците на 30.10.2013 година и на 19.02.2014 година. Плащането на 19.12.2014 година извършено ли следприключванетона съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което са издадени изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното производство. Ако се приеме, че е извършено след настъпване на посоченото съдебно дирене, то кои отприсъдените с изпълнителните основания, въз основа на което са издадени изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното производство, вземания и в какъв размер са погасени - обезщетенията за забава, считано от увреждането до извършеното плащане; главниците или и от двете вземания. По отношение на първия въпрос. Съдържанието на мотивите на Решение №726 от 19.06.2012г. по гр.д. №3581 по описа за 2011г. на ВТРС; съдържанието и диспозитива наРешение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №202 от 12.12.2014г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, които решения са изпълнителното основание, въз основа на което са издадени изпълнителните листи и образувано изпълнителното производство; както и съдържанието на Решение №150 от 24.04.2015 година по гр.д.№1298 по описа за 2014г. на ВКС, с което е оставено без уважение искането на „С.” О., ЕИК *********, за тълкуване на Решение№21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, опровергават всички твърдения и изводи, изложени във въззивната жалба, подадена от ищцовото дружество, които водят до извод, че при преценка каква част от присъдените суми сРешение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС са погасени, следва да бъдат приспаднатине само платените суми от ищеца на 19.02.2019 година, но и тези, които са платени, като застрахователно обезщетение. От съдържанието на посочените решения, е очевидно, че плащането на застрахователните обезщетения е съобразено още от първоинстанционния съд, когато е определил дължимият размер на обезщетенията, по отношение на който размер решението е влязло в сила, като този факт е отчетен с постановените решения от ВКС, въз основа на които са издадени и изпълнителните листи, въз основа на които е образувано изпълнителното производство. По отношение на втория въпрос. От датата на провеждане на последното публично съдебно заседание по гр.д.№1298 по описа за 2014 на ВКС - 23.09.2014 година, когато е приключило съдебното дирене в производството, по което са постановени изпълнителните основания, удостоверени в изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното дело, е видно, че датата на плащане - 19.12.2014 година, е последваща. По отношение на третия въпрос. Както се посочи по-горе предмет на установителните искове са само присъдените вземания сРешение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешкана Решение №202 от 12.12.2014г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС, което е видно от съдържанието на изпълнителните листи, по които са образувано изпълнителното производство. Или дължимите суми, които подлежат на принудително изпълнение въз основа на издадените изпълнителни листи, са както следва: =Главници: -На М. Н. 35 720 лв. - обезщетение по чл.200 от КТ, присъдено с Решение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС; -На С. Б. още 43 220 лв. - обезщетение по чл.200 от КТ, присъдено с Решение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС; -На М. М. 42 380 лв. - обезщетение по чл.200 от КТ, присъдено с Решение №21 от 23.01.2015г. по гр.д. №1298 по описа за 2014г. на ВКС; =Обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяка една от посочените по-горе дължими суми, считано от 17.05.2011 година - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите. Размерът на дължимите суми за обезщетенията за забава, изчислен на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД на база законната лихва, считано от 17.05.2011 година - датата на увреждането, до датата на плащане - 19.12.2014 година, е като следва: = На М. Н. - 13 143,69 лв.; = На С. Б. - 15 903,42 лв.; = На М. М. - 15 903,42 лв. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства чрез съдържанието наплатежни нареждания от 19.12.2014 година, приложени на л.31 и на л.32 от първоинстанционното дело, са установява следното: Ищецът е заплатилна ответниците следните суми: =На М. Н. - 29 100 лв. главница и 10 712,59 лв. лихва; =На С. Б. - 36 600лв. главница и 13 473,55 лв. лихва =На М. М. - 36 600 лв. главница и 13 473,55 лв. лихва, като в платежните нареждания изрично са посочени по отделно сумите, които се плащат за погасяване на главиците, и сумите, които се плащат за погасяване на лихвите. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства чрез съдържанието на "Съобщение", приложено на л.10 от първоинстанционното дело, са установява следното: ЧСИ е изчислил размера на остатъка от дълга на ищеца към дата 29.06.2015 година, както следва: =На М. Н. - главница в размер на 9 051,10 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното погасяване; =На С. Б. - главница в размер на 9 049,87 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното погасяване; =На М. М. - главница в размер на 9 049,87 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2014 година до окончателното погасяване. За да се отговори на въпроса - кои отприсъдените с изпълнителните основания, въз основа на което са издадени изпълнителните листи, по които е образувано изпълнителното производство, вземания и в какъв размер са погасени - обезщетенията за забава, считано от увреждането до извършеното плащане; главниците или и от двете вземания, настоящият състав счита, че следа да се приложи разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, а не разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, както е постъпил ЧСИ. Това е така, защото обезщетението за забава не е лихва по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД, а е парично задължение, което възниква при забава в плащането на паричното задължение за обезщетение по чл.200 от КТ. Лихви по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД са вземания, които са възникнали едновременно с главницата от едно и също основание. Приложимостта на разпоредбата на чл.76, ал.1от ЗЗД при дължимост на главница и обезщетение за забава в плащане на главницата и мотивите за този извод са изложени в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №111 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 96/2009г., ТК на ВКС, I TO, като въпросъткоя норма намира приложение - на чл.76, ал.1 от ЗЗД или на чл.76, ал.2 от ЗЗД, при погасяване на главница и начислена върху нея законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е материално-равният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. С оглед на изложеното решението по чл.290 от ГПКв частта си, в която отговаря на този въпрос, е задължително за решаващия съд. Настоящият състав независимо от задължителността на посочените по-горе изводи, споделя тълкуването и приложимостта на нормите на чл.76, ал.1 и ал. от ЗЗД. Не е така с решението по чл.290 от ГПК,което е посочено във въззивна жалба, подадена от ответниците. Въпросите, които са обсъждани и които са свързани с приложение на чл.76, ал.2 от ЗЗД, и които са посочени във въззивната жалба, не са отговор на поставен материално правен въпрос, поради който е допуснато касационно обжалване, поради което и не са задължителни за решаващия съд. Настоящият състав като взе предвид посочените по-горе факти и разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД прави следните изводи: Ищецът, в качеството си на длъжник на две еднородни задължения към всяка една от ответниците, е упражнил правата си, прогласени с разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД - заявил е чрез съдържанието на процесните платежни нареждания кои задължения погасява и в какъв размер. Решаващият съд, както и ЧСИ са задължени да се съобразят с изразената воля и да я зачетат,като приемат за погасени вземанията по вид и размер така, както са посочени в платежните нареждания. Чрезизвършеното пращане на 19.12.2014 година дължимите главници:на М. Н. 35 720 лв.;на С. Б. 43 220 лв.и на М. М. 42 380 лв., са погасени в размер: на М. Н. 29 100 лв.;на С. Б. 36 600лв.; на М. М. 36 600 лв.,и дължимият остатък е: по 6 600 лв. главница за всяка една от ответниците. Разликата между приетият от ЧСИ дължим размер на главниците за всяка една от ответниците, в какъвто размер е предявен иска, и приетият за дължим размер, посочен по-горе, е както следва: =На М. Н. сумата2 431.10 лв., представляваща разликата между 9 051.10 лв., приетият от ЧСИ за дължим размер, в какъвто размер е предявен иска, и сумата 6 620 лв., представляваща дължимият остатък от главницата; =На С. Б. сумата 2 429.87 лв., представляваща разликатамежду 9 049.87 лв., приетият от ЧСИ за дължим размер, в какъвто размер е предявен иска, и сумата 6 620 лв., представляваща дължимият остатък от главницата; На М. М. сумата 2 429.87 лв., представляваща разликатамежду 9 049.87 лв., приетият от ЧСИ за дължим размер, в какъвто размер е предявен иска, и сумата 6 620 лв., представляваща дължимият остатък от главницата. По изложените съображения предявените искови претенции са основателни и доказани в размер, приет от районния съд. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Жалбите са неоснователна и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл.280, ал.2, т.1 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване – цената на исковите претенции е над 5 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №855 от 19.10.2015 година, постановено по ГР.Д.№1939 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалванепред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |