Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 19.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8201по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Р.Г.Л. твърди на 27.11.2018 г. да е
пострадала при пътен инцидент, настъпил в гр. София, на бул. “Скобелев”, в тунелно съоръжение на НДК на спирка на
междуградски транспорт № 1139. Около 1:30 часа при управление на л.а. „Ауди“ с
рег. № ****** по бул. „Скобелев“ с посока на движение
от бул. „Прага“ към бул. „В. Левски“ в района на спирката ищцата се е качвала в
спрял таксиметров автомобил „Киа“ с рег. № ******, управляван от Б.Д.. В този
момент таксиметровият автомобил е бил ударен от л.а. „Ауди“, като при
настъпилото ПТП ищцата сочи да е получила следните травматични увреждания:
счупване на горния край на тибията. Ищцата е
транспортирана до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е извършена операция за
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
на тибиален и фибуларен малеол и стабилизирана с преконтурирана
плака за дистална фибула и
АО винтове. На 14.01.2019 г. ищцата отново е посетила болницата и е приета за
екстракция на супрасиндесмалния винт, изписана е на
22.01.2019 г. Болките са били с изключителен интензитет първите месеци. Ищцата
е следвало да спазва щадящ постелен режим, без
физическа активност и натоварване, като възстановителният период продължава и
към настоящия момент. Твърди се да е бил влошен неврологичния й статус, да е
имала проблеми с вътрешните и сърдечни органи. Не можела да спи, изпитвала
болки по цялото тяло, гърба и кръста. Твърди се ищцата да е станала нервна,
потисната, чувствала се в тежест на семейството, притеснявала се от ползването
на помощ от трети лица и прогнозите за възстановяване. Започнала да изпитва
страх от катастрофи. Във връзка с лечението и необходимия й транспорт ищцата е
направила разходи в общ размер 9105,96 лв. Отговорността на водача на л.а.
“Ауди” към датата на процесното ПТП е била
застрахована от ответното дружество. Твърди се претенция към ответника да е
била отправена на 15.01.2019 г., като въпреки допълнително изисканите
доказателства ответникът не се е произнесъл в законоустановения
срок по искането за заплащане на вредите. По изложените съображения ищцата моли
съда да осъди ответника на основание чл. 432 КЗ да й заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 90000 лв. (увеличение, допуснато в
съдебно заседание на 19.06.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от
15.04.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната
сума, както и 9105,96 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
претенцията.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД не е подал отговор на исковата молба. Депозира писмено становище в
първото открито съдебно заседание с възражение за съпричиняване,
без да се твърди същото да е свързано с новооткрити обстоятелства.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По НОХД 2743/2020 г.
на СРС на 26.02.2020 г. е одобрено споразумение, с което Р.Ф.А. се признава за
виновен в това, че на 27.11.2018 г., около 1:30 часа, в гр. София, при
управление на л.а. “Ауди” с рег. № ******, движейки се по бул. “Ген. Скобелев” в тунелно съоръжение с посока от бул. “Прага” към
бул. “Васил Левски”, в района на спирка на междуградски транспорт № 1139
“Национален дворец на културата”, е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП
като се е движел със скорост от 62 км/ч при пътен знак В26, ограничаващ
скоростта до 40 км/ч, не е контролирал непрекъснато управлявания от него
автомобил, задавайки траектория на движение на МПС извън заеманата от него
лента за движение, преминавайки с предните колела през първите “светлоотразителни кабари”, разделящи средната от дясна
лента за движение. Получил се е въртящ момент, който е предизвикал плъзгане с
ротация на автомобила по посока на движението на часовниковите стрелки, като в
условията на плъзгане по асфалтовата настилка автомобилът е достигнал до
спрелия л.а. “Киа” с рег. № ****** с водач Б.Д. и е настъпил удар между двата
автомобила. От удара л.а. “Киа” е отхвърлен напред и надясно към тротоара, като
със задна дясна гума е притиснал към тротоара крака на качващата се в
превозното средство Р.Л.. По непредпазливост й е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
изразяваща се в двуглезенно счупване на дясна подбедрица. Деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества - тетрахидроканибинол. Прието е
деянието да съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
1, алт. 2 НК.
По аргумент от чл.
300 ГПК безпредметно се явява обсъждането на събраните гласни доказателства за
механизъм на ПТП чрез разпит на свидетелите Р.А. и Б.Д.. Ответникът не твърди
възражението за съпричиняване да е наведено след
срока за отговор поради узнаване на обстоятелства в рамките на съдебното дирене
- чл.147, т.1 ГПК, които да не е могъл да узнае, посочи и представи
своевременно (в този смисъл Решение № 98/29.06.2016 год. по т. дело N 1499 по
описа за 2015 г. на ВКС). Ето защо, макар да кредитира изводите на приетата
Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А.П.А., по своето съдържание те не предполагат самостоятелно
обсъждане. Заключението е прието в заседанието, в което е представено и
споразумението по НОХД.
За
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП по делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Свидетелката М.И.К.посочва, че познава ищцата от 2000 г., те са
приятелки. Към датата на процесното ПТП ищцата е работила
на пазара в ж.к. “Борово”, занимавала се с търговия. Посещавала я всеки ден по
време на болничния престой в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД. Ищцата се оплаквала от
болки в крака, следвало да лежи през цялото време. След изписването ищцата се
прибрала в дома си. Свидетелката я посещавала там. В грижите на ищцата й
помагала жена, която идвала сутрин и вечер, за да й сменя памперсите, тъй като Р.
не можела да става. Твърди ищцата 1 година да не е ставала от леглото.
Свидетелката готвела, чистела, пазарувала. Към момента ищцата се придвижва с
количка, трябвало някой да й помага с преместването от инвалидния стол до
тоалетната. Към момента ищцата успява сама да сменя памперсите си. Отказва
децата да й помагат, тъй като се притеснявала. Свидетелката посочва, че
продължава да пазарува за ищцата. Знае, че в дома на ищцата идва едно момче,
което й помага с раздвижването. Ищцата продължава да се оплаква от болки в
крака, подуване, посиняване. След инцидента тя се затворила в себе си, вече не
общувала с други хора и допускала единствено свидетелката от приятелския им
кръг. С останалите приятели общувала по телефона, тъй като не искала да я
гледат “в това състояние”. Не се завърнала на работа.
По
делото е приета Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите
лица д-р Д.К. (ортопед-травматолог) и д-р П.П.
(неврохирург). Вещите лица, въз основа на представените писмени доказателства и
след личен преглед на ищцата, посочват в резултат на процесното
ПТП тя да е получила травматични увреждания: фрактура на глезените от двете
страни - на фибуларния ни на тибиалния
глезени (бималеоларна фрактура), както и травматичен деколман (отлепване на кожата) от страна на външния глезен.
Експертите определят увреждането като е тежко, засягащо една от трите големи
стави на долния крайник - глезенната става и нейната
цялост. То изисква кръвна репозиция с поставяне на импланти и хирургична обработка на деколмана.
Възстановителният период предполага 4 месечно ползване на патерици за
придвижване и провеждане на рехабилитация след зарастване на фрактурите. При
липса на усложнения лечението до 6 месеца, вкл. с проведена рехабилитация. От
възникване на травмата до постъпване в лечебното заведение ищцата е изпитвала
болки с висока интензивност. До 4-тия месец болките би следвало да са умерени с
изостряне при смяна на превръзките и при опит за натоварване и до 10 дни
следоперативно. За периода от 4-тия месец до края на 6-тия месец болката следва
да е по-слаба по интензивност до затихване. В конкретния случай страданията на
ищцата са и от половингодишно откъсване от изградените навици и стереотипи на
живота, ползване на помощни средства за придвижване и нужда от помощ за първите
3 месеца, след това - частична. След инцидента ищцата е хоспитализирана в
УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД за периода 27.11.-05.12.2018 г., където й е
извършена кръвна репозиция на фрактурите с поставяне
на импланти. Дадени са препоръки за лечение в домашни
условия с фраксипарин и смяна на превръзките в
амбулаторен порядък. На 16.01.2019 г. ищцата е хоспитализирана отново за период
от 6 дни за планово изваждане на част от имплантите.
Тази планова интервенция не се е отразила на общия фон на понасяни болки и
страдания и не ги е повишила. Следоперативният режим отново е сходен. Според
вещите лица бималеоларната фрактура засяга целостта и
стабилността на глезенната става и не може да бъде
възстановена в екзактното анатомично положение, каквото е било преди травмата.
Това трайно довежда до нестабилност в походката на ищцата и необходимост от
ползване на средство за придвижване. Наред с това експертите отчитат, че
ставата ще реагира с по-бързо развиващ се и съответно по-рано настъпил артрозен процес, който ще ограничи движенията на глезенната става, генерирайки умерена болка при натоварване
и при промяна на атмосферното налягане. Вещите лица, при личния преглед на
ищцата, отчитат добре запазена глезенна става, както
и тежкостепенна локална остоеопороза
на малките тарзални кости на дясното стъпало, както и
на самата глезенна става. Тази остеопороза
е усложнение на бималоларната фрактура с прогноза за
бавно възстановяване след изваждане на всички импланти
и провеждане на целенасочена кинезитерапия. По
отношение на представените медицински документи за разходи за лечение
експертите посочват, че необходими за лечебно-възстановителния процес са
сторените разходи за лечение в общ размер 9105 лв., с изключение на 350 лв. за избор
на анастезиологичен екип, 900 лв. - избор на
оперативен екип и 57,93 лв. - продажба на неупоменати стоки от eBag.bg. В експертизата вещите
лица описват и констатации по повод извършения личен преглед на ищцата -
функционален дефицит на активни движения на глезенна
става от 10° за екстензията и планетарната флексия,
леко изразен оток на глезенна област. Измерен е
оперативен белег в областта на фибуларния малеол от 12 см., откроява се синкава кожна зона с диаметър
3 см. на мястото на бившия некротичен участък и 4 см.
в областта на тибиалния малеол.
По отношение на неврологичния статус ищцата е съобщила оплаквания в областта на
дясна глезенна става, не се оплаква към момента от
болки в кръста и главата.
В
съдебно заседание експертите допълват, че не са констатирали у ищцата
съпътстващи заболявания, които да затрудняват възстановителния процес.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Ауди“ с рег. № ****** към 27.11.2018 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
На
основание чл. 300 ГПК съдът зачита споразумението по НОХД 2743/20 г. на СРС, 112
с-в, установяващо извършено от Р.А., в качеството му на водач на л.а. “Ауди”
нарушение на правилата на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП, довело до
реализацията на процесното ПТП. Установена е и
пряката причинно следствена връзка между пътния инцидент и претърпените от
ищцата увреждания, имащи характер на средна телесна повреда.
По
вече изложени съображения съдът не разглежда несвоевременно наведените
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и
страдания от произшествието до постъпване в лечебното заведение, като след
проведената операция болките са били умерени, с периодично изостряне поради
необходимостта от смяна на превръзки. Ищцата е претърпяла две оперативни
интервенции, като остеосинтезата към настоящия момент
не е изцяло премахната. От 4-тия до 6-тия месец болката е била със слаба
интензивност. Същевременно следва да се отчете, че макар фрактурата да е зараснала
се наблюдава дефицит във функционалните движения на глезенната
става, както и продължаващ оток. Налице е и загрозяващ белег. Ищцата продължава
да се нуждае от помощно средство за придвижване (проходилка),
като последвалото развитие на локална тежка остепороза
на дясното стъпало е налично и към настоящия момент с очакване за подобряване
на състоянието след изваждане на всички импланти при
бъдеща (трета) операция, на свой ред съпроводена с болки, необходимост от постелен режим и кинезитерапия.
Тези травматични увреждания и трудностите в оздравителния процес са довели до
коренна промяна в начина на живот на ищцата - същата към момента не полага
труд, за задоволяване на базовите си потребности от храна и грижи разчита на
помощта на своите деца и приятели. Социалният живот на ищцата е силно
ограничен, не е превъзмогнат страха й от самостоятелно придвижване в града
поради очакване на нова катастрофа. Ищцата е в предпенсионна
възраст, което допълнително затруднява възможността й за бърза адаптация и
промяна на професията, засилва тревожността й и чувството й за безпомощност.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 75000
лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва от 15.04.2019 г. - изтичане на
3-месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията на ищцата за
извънсъдебно заплащане на обезщетение.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди съдът съобразява изводите на
вещите лица за необходимост на разходите за лечение, за които ищцата е
представила фактури, ведно с тези за избор на анастезиологичен
и оперативен екип. От общо претендираната сума
недължими са 57,93 лв. - покупка от eBag.bg без описание на стоките. По отношение на същите
законната лихва, по аргумент от чл. 497 КЗ, се дължи от 30.05.2019 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 22.08.2019 г. ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски.
Ответникът
следва да заплати на адв. М.Н. от САК възнаграждение съобразно уважената част от иска по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. –
в размер на 3 573,25лв. с ДДС.
Ищцата
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 540 лв. с ДДС. Внесеният депозит не е изплатен на свидетеля и подлежи
на връщане, няма основание за възлагане в тежест на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 3 361,92 лв., както и разноски в
размер на 1020 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на Р.Г.Л.,
ЕГН **********, по банкова сметка *** ***. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД вреди от ПТП,
настъпило на 27.11.2018 г. в резултат на виновно противоправно
поведение на водача на л.а. “Ауди” с рег. № ******, чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответното дружество,
както следва:
- сумата 75 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.04.2019 г.. до
окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 90000 лв.;
-
сумата
9048,03 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 30.05.2019 г.. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния претендиран размер от 9105,96
лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на адв. М.Н.
от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 3 573,25 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4 381,92 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Г.Л., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество “Б.И.” АД,
ЕИК ******сумата от 540 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: