№ 501
***, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430106231 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД е предявил искове против
Р. Ц. Б., ЕГН **********, от ***, на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
установяване на дължимост на следните суми: 953,13 лева главница за
потребена топлинна енергия в периода 01.03.2021г.-31.05.2022 г., 38,56 лева
лихва върху главницата за периода 07.05.2021г.-01.07.2022г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 11.07.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
2158/12.07.2022г. по ч.гр.д. 3801/2022г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред,
според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. № 19907, и лихва върху
главницата. Претендира разноски. В съдебно заседание на 16.03.2023г. е
1
заявил, че на 14.03.2023г. ответникът е заплатил на касата на дружеството
част от исковите суми, като към датата на съдебните прения дължими са
сумите от 723.76лв. – главница и мораторна лихва в размер на 38.56лв..
Ответникът не е взел становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 11.07.2022г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на
заявител, е подал заявление до ПлРС против Р. Ц. Б., по което е образувано
ч.гр.д. 3801/2022г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 2158/12.07.2022г. за сумите,
предмет на исковете. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. Това е било основание съдът да укаже на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е
направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 25.11.2022г.
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот,
на адрес ***, с абонатен № 19907 при ищеца, на негово име е и партидата на
този абонатен номер, по която са приетите по делото извлечения за исковия
период. Собствеността се доказва от приетия Договор за покупко-продажба
на общинско жилище от Община Плевен от 08.02.1999г., вписан в Службата
по вписвания *** под № 53, т. 2 от 25.02.1999г. От извлечението по партида и
приложените фактури за исковия период е видно, че претендираната главница
от 953,13 лева и лихва от 38,56 лева върху главницата за периода
07.05.2021г.-01.07.2022г., не са заплатени до 11.07.2022г., след която дата е
била издадена заповедта за изпълнение. В хода на исковото производство са
били налице плащания, посочени от ищеца в първото по делото съдебно
заседание, с които е погасена част от главницата и дължимата законна лихва.
Признанието на ищеца за плащане на част от претенциите, представлява от
една страна признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде
съобразено от съда, независимо от липсата на изявление за същото
обстоятелство от страна на ответника и липсата на представени доказателства
за плащането от него. От друга страна, плащането на част от исковите суми в
хода на делото може да се преценява като извънсъдебно признание на
исковете.
Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че
2
исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, доколкото той е
собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за
периода 01.03.2021г.-31.05.2022 г. Не е било необходимо сключването на
договор между страните и представянето на такова доказателство по делото,
т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за
енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата –
ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.
Претенцията на ищеца за главница обаче се явява погасена частично
чрез плащане, и като такава следва да се отхвърли за разликата от 723.76лв.
до първоначално претендирания размер от 953.13лв., ведно със законната
лихва от 11.07.2022г. до 14.03.2023г. Следва законната лихва върху
главницата да се дължи само от датата на частичното погасяване до
окончателното заплащане на главницата. Съпоставяйки датата на подаване на
заявление - 11.07.2022г., която съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК е и дата на
подаване на исковата молба, обстоятелството, че към 16.03.2023г. - датата на
съдебното заседание, в счетоводството на ищеца има данни само за частично
за плащане, и изявлението за наличие на погасяване на задълженията само от
ищеца, съдът констатира, че плащането по исковите суми е станало по-късно,
в хода на делото, и ответникът реално е станал повод за завеждане както на
заповедното, така и на исковото производства. Всичко това сочи, че
разноските, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото,
са изцяло дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е
било причина за завеждане на делата.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на
3
125.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на
75.00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Р. Ц. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес в ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със
седалище и адрес на управление ***, „Източна индустриална зона” №128,
главница в размер на 723.76лв., за потребена топлинна енергия в периода
01.03.2021г.-31.05.2022 г., 38,56 лв. лихва върху главницата за периода
07.05.2021г.-01.07.2022г., ведно със законната лихва от 14.03.2023г. до
изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед за изпълнение №
2158/12.07.2022г. по ч.гр.д. 3801/2022г. на ПлРС, като претенцията за
главница за разликата до размер на 953.13лв., ведно със законната лихва от
11.07.2022г. до 14.03.2023г., ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА Р. Ц. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона” №128, разноски
по гр.д. 6231/2022г. на ПлРС в размер на 125.00лв. и по ч.гр.д. № 3801/2022г.
на ПлРС, в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4