ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София, ……………..2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
4-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря...............и в присъствието
на прокурор .........., като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧД № 1430 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.249 ал.3
вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
С определение от 29.07.2020 година по НОХД № 5640/2020
година Софийски районен съд, НО, 10 състав, е прекратил съдебното производство
на основание чл.248
ал.1 т.3 от НПК, тъй като на досъдебното производство и в частност при
изготвянето на обвинителния акт е било допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите, като е върнал делото на прокурора.
Срещу постановеното от СРС определение е
постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че не
е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвинените лица, както и че обвинителният акт
отговаря на изискванията на закона и задължителна тълкувателна практика.
Настоящият съдебен състав, след като прецени
законосъобразността на обжалваното определение на съдията-докладчик по реда на чл.249 ал.3 НПК, прие следното:
Обвинителният акт е този който дефинира в
пълнота и подробности обвинението, по същата причина същият гарантира правата
на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за
организиране на защитата на привлечения към отговорност.
Принципно, правилна е позицията, че същият не
трябва да създава неяснота и колебание както относно съдържанието си – излагане
на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на
деянието.
В конкретния случай обаче настоящата въззивна
инстанция не намира, че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт
страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае
обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита.
Не може да се сподели и констатацията на
първоинстанционния съд, че при формулирането на обвинението е допуснато разминаване
между словесното и цифрово описание на престъплението. В случая се касае
по-скоро до техническа грешка, отколкото до процесуално нарушение в така
наречената „шапка“ на обвинителния акт, където е посочена съответната правна
квалификация на извършеното престъпление. Същата обаче не следва да бъде водеща
в преценката и да се тълкува изолирано от цялостното останало съдържание на
обвинителния акт – обстоятелствена част и диспозитив, а в пълнота и единство с
тях.
Обвинението, което е повдигнато на
привлечените към наказателна отговорност лица, касае извършването на квалифицирана
кражба с използването на МПС, като между обстоятелствената част на обвинителния
акт и дадената в нея и диспозитива на обвинителния акт цифрова квалификация
няма противоречия, доколкото е описано еднопосочно и непротиворечиво, че се
касае именно до извършване на кражба с използване на МПС, а не техническо
средство. В този смисъл са и повдигнатите обвинения на досъдебното производство,
които отново не създават никакви противоречия или колебания. Не случайно и
самите обвиняеми лица, а и техните защитници, не са имали каквито и да е било
съмнения или възражения в тази насока. Ето защо това несъответствие на правната
квалификация на деянието в „шапката“ на обвинителния акт би могло да се приеме
за техническа грешка, подлежаща на отстраняване по съответния ред, а не за
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита и налагащо връщане на
делото на прокуратурата
Неоснователен се явява и вторият аргумент за
връщане на делото, изразяващ се в непосочване на конкретните действия, чрез
които обв.Д.Й.-М. е осъществил престъпното деяние, доколкото в обвинителния акт
подробно и изчерпателно е описано как този обвиняем в съучастие с други лица и
след взето общо решение да си набавят парични средства по престъпен начин, се е
придвижил до мястото на инкриминираното деяние, като е управлявал МПС, на което
впоследствие са били натоварени вещите, предмет на престъплението. Тоест,
неговата роля се е изразявала в управлението на МПС, с помощта на което реално са
били отнети чуждите вещи и което е послужило за оттеглянето на лицата, установявайки
по този начин собствена фактическа власт над тях. Очевидно е в случая, че
използването на МПС е част от изпълнителното деяние и конкретния фактически
състав на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 НК, за което е повдигнато
обвинение. Престъплението, така както е описано, е извършено в съучастие, след
предварително взето решение и разпределение на ролите, при което не е
необходимо всеки един от съучастниците да извършва лично всички обективни съставомерни
признаци на деянието. Достатъчно е било същите да осъзнават факта, че действат в
съучастие, заедно и за постигане на един общ престъпен резултат. Нещо повече, в
случая отнемането на чуждите движими вещи, предвид характера и естеството на
същите, е било невъзможно да бъде извършено без използването на МПС, което
както става ясно е било управлявано именно от обв.Й.-М..
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира,
че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителната тълкувателна
практика и не се разминава с предварителното обвинение, паради и което е от
естество да формулира законосъобразно обвинение.
В зависимост от изложените съображения следва
да бъде уважено искането, отправено с протеста за отмяна на постановеното
определение, предвид на което и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 29.07.2020 година по НОХД № 5640/2020
година Софийски районен съд, НО, 10 състав, с което е било прекратено съдебното
производство.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.