О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско
дело № 1349/2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 24725/19.08.2019 г. от ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “Св. Неделя“, № 7 срещу Е.М.Х.,
ЕГН **********, с местожителство ***.
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим.
Доколкото
производството по делото е образувано и размяната на книжа е отпочнала преди изменението на разпоредбата на чл. 113 ГПК,
то производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”, а релевираното
възражение за преминаване към общия исков ред се преценява като неоснователно.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за
редовна, а предявеният иск за допустим.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника с правно
основание чл. 369, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 09.06.2020 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад
на делото: Предявен е иск с правно основание чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, с който ищецът моли да бъде прието
за установено, че ответникът дължи сумите: -
41514.38 лв. – главница; - 1943.74
лв., лихви и неустойки, от която сумата 502.54 лв.– договорна/възнаградителна лихва за периода 21.05.2018 г. - 25.07.2018
г., сумата 963.92 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 21.01.2018
г. - 17.01.2019 г.; сумата 4.05 лв. – неустойка за просрочена лихва за периода
21.05.2018 г. – 17.01.2019 г., сумата 473.23 лв. – неустойка за просрочена
главница за периода 21.01.2018 г. – 17.01.2019 г., всички дължими по Договор за
ипотечен кредит № 302/2160/43326473/27.09.2016 г., за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 769/2019
г. на ВРС, Х с. Претендира присъждане на разноските по делото,
както и на тези в заповедното производство.
Ищецът
твърди, че с Договор за ипотечен кредит № 302/2160/43326473 от 27.09.2016 г. е
предоставил на ответника ипотечен кредит в размер на 42400.00 лв., който бил
изцяло усвоен. Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски при уговорени между страните условия
относно вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, неустойките и таксите
и краен срок за погасяване на кредита – 27.09.2046 г. В чл. 17 от Договора били
регламентирани и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем. Въпреки
усвояването на отпусната по Договора сума изцяло, кредитополучателят не изпълнил
задължението си да заплаща изцяло и в срок
месечните погасителни вноски, поради което за периода 21.01.2018 г. –
21.07.2018 г. били налице 7 бр. изцяло непогасени вноски по дължимата главница.
За периода 21.05.2018 г. – 25.07.2018 г. били налице една частично непогасена и
три изцяло непогасени вноски по дължимата възнаградителна
лихва. Поради неиздължаването в срок на дължимата главница за съответните
периоди била начислена лихва за просрочена главница, на осн.
чл. 11, неустойка за просрочена лихва и
неустойка за просрочена главница. С оглед неизпълнението, ищецът обявил цялата
останала непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема на 25.07.2018
г. като уведомил длъжника за това с покана.
В условията на
евентуалност и в
случай, че предявения установителен иск бъде отхвърлен, поради липса на обявена
предсрочна изискуемост на задълженията, предявява иск с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ за осъждане на
ответника да заплати горните суми, ведно със законна лихва от депозиране на
заявлението. Претендира разноски. Отправя искане исковата молба да се счита за
валидно волеизявление на ищеца отправено до ответника, че считано от 24.08.2017
г. задълженията по сключения Договор за кредит са изцяло и предсрочно изискуеми
в заявения размер.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът депозира отговор, в който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на редовно уведомяване за
предсрочна изискуемост на задълженията по Договора. Излага, че след посочената
дата на предсрочна изискуемост – 25.07.2018 г. са внасяни суми за погасяване на
задълженията. Така през периода 23.08.2018 г. – 19.09.2019 г. са направени 10
бр. вноски. С оглед на извършените плащания твърди, че неизпълнението в
предходен период не е значително с срока на договора и размера на задължението по него, поради
което не би могло да бъде основание за обявяване на предсрочна изискуемост.
Сочи, че през посочения от ищеца период 21.01.2018 г. – 21.07.2018 г., били
направени четири броя вноски по кредита, съответно на 08.02.2018 г., 09.03.2018
г., 18.04.2018 г. и 17.07.2018 г. Счита, че неправилно е формиран размера на претендираната главница, както и, че се претендират два
вида обезщетения за един и същ вид неизпълнение и за един и същ период от
време. Заявява, че не е запозната с ОУ, въпреки че е заявила обратното, както
и че се ползва от установената в ЗЗП защита на потребителите.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва изложените
в отговора на ответника възражения. Заявява, че с отговора не са представени
доказателства за твърдяните като извършени плащания в
посочените от ответника размери. Излага, че в хода на образуваното изпълнително
производство № 322/2019 г., на ЧСИ № 894, ответникът е заявил признание на иска
и е отправил искане за разсрочване на задължението, поради което отправя искане
за постановяване на решение при признание на иска, в условията на евентуалност
за уважаването му.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който репликира
изложеното в допълнителната искова молба. Заявява още, че след датата на
твърдяната предсрочна изискуемост – 25.07.2018 г. е направила още 10 бр. вноски
по кредита, освен посочените в отговора като тези обстоятелства били видни от
представеното от самия ищец извлечение от сметката, по която е обслужван
кредита. Счита, че депозираната пред съдебния изпълнител молба по съществото си
не представлява признание на иска, тъй като е отправено до трето лице. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно ще
разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с
императивните правни норми, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на страните да изразят становище и ангажират доказателства относно
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват, респективно
опровергаят договарянето на размера на лихвата в съответствие с типични разходи
на кредитора и обичайна печалба.
УКАЗВА на страните, че на доказване
подлежат следните обстоятелства:
-
Ищецът следва да установи
възникването на валидно правоотношение между ищеца и ответника на основание
договор за кредит, предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на
усвоената сума; уговорените срокове за погасяване на задължението (погасителен
план); валидното договаряне на изменение в договорното правоотношение в т.ч.
наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост - изпадане
на длъжника в просрочие за определен релевантен
период; надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на
подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК; основанието и размера на
вземанията по отделни пера.
-
Ответникът следва да установи фактите,
на които основава своите възражения, в т.ч., че на посочените в отговорите дати
е извършил плащания по договора, в твърдяните
размери, които не са били съобразени от ищеца.
Съобразно общото правило
на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните следва да установи обстоятелствата, на
които основава твърденията и възраженията си и черпи изгодни правни последици.
ДОПУСКА до приемане в
с.з. представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок
до съдебно заседание да представи погасителен план по договора, както и относимите Общи условия.
НАЗНАЧАВА ССЕ, която след запознаване с
материалите по делото и проверка на място в счетоводството на банката на всички
относими документи, касаещи усвояването и
погасяването на процесния кредит, да даде заключение
по следните въпроси:
1.
Усвоена ли е от кредитополучателя предоставената по процесния
договор, сума, по какъв начин, на коя дата, в какъв размер?
2.
Извършени ли са плащания за погасяване
задълженията по договора за кредит, за периода от сключване на договора – 27.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.01.2019 г. Извършвани ли са плащания
след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед. Извършвани ли са
плащания в границите на принудителното изпълнение спрямо ответника. Да се
посочат съответните размери.;
3. Какви по вид и
размер задължения са погасени със заплатените суми, правилно ли е извършено
отнасянето на постъпилите суми по отделните компоненти на задължението?
4. Налице ли е
забава на плащанията; до
коя дата и до коя погасителна вноска за главница и/или лихва е погасяван
кредитът и в какви размери; кои са изцяло или частично незаплатените вноски за
главница и за лихва към твърдяната дата на предсрочна изискуемост – 25.07.2018
г.?
5.
Какъв е размерът на паричните вземания на банката по договора за банков кредит,
към дата 25.07.2018 г. – поотделно: 1. дължима, усвоена и невърната главница; 2.
възнаградителна лихва, период на начисляването й и
главница, върху която е извършено начисляването; 3. лихва върху просрочена
главница, вкл. главница, върху която е извършено начисляването и период;
4. неустойка за просрочена лихва, вкл. главница,
върху която е извършено начисляването и период на начисляването; 5. Неустойка
за просрочена главница, вкл. главница, върху която е извършено начисляването и
период? Налице ли е начисляване на различни по вид лихви и неустойки, върху
една и съща главница и за един и същ период? Същите изчисления да се извършат и
към датата на депозиране на заявлението в съда – 18.01.2019 г.
6.
Съответстват ли периодично начисляваните задължения на кредитополучателя по
дължимите вноски за главница и лихви по първоначалния или евентуално променени
едностранно от банката погасителни планове?
7.
Как е формиран приложимия към договора лихвен процент: дължимата възнаградителна лихва начислявана ли е съобразно
стойностите на променливия компонент – пазарен лихвен индекс тримесечен SOFIBOR
и фиксирана надбавка към него?
8.
Променян ли е след датата на сключване на договора годишния лихвен процент по
договора, на кои дати, в какви размери и на какво основание? Извършвано ли е
едностранно увеличаване или намалянате на лихвения
процент, кога, въз основа на кои критерии и какво е цифровото изражение на
промяната като проценти?
9.
В случай, че банката е прилагала неправилно изчислен лихвен процент вещото лице
да извърши собствени изчисления на дължимите лихви, респ. на извършените
погашения, както и на неиздължения остатък от кредита и дължимите лихви и неустойки
и на база на тези изчисления да отговори на въпрос № 5.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер на 800.00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, по
сметка на ВОС, с представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Т., която да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението
си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
исково производство, като при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК;
УКАЗВА
на страните, че могат
да разрешат спора си и чрез процедура по
медиация. Информация за Центъра по медиация,
както и за медиацията като процедура, страните могат да получат и на интернет
страницата на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС
от настоящото определение
да се връчи на страните, на ищеца с препис от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: