НЧХД № 1968/2019 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от Т.Б.М. ***, ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против подсъдимите
Б.С.Б.-С., ЕГН ********** и А.А. А.Е.С., ЕГН **********, ЛНЧ ********** за престъпление
по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, а именно
затова, че на 23.08.2019г., в с. Юнаците, обл.Пазарджик, в съучастие като
съизвършители, са казали нещо унизително за честта и достойнството на Т.Б.М., в
негово присъствие, а именно изразите „боклуци“, „лъжци“ и „крадци“, отправени
едновременно към него и съпругата му Л.С.Б. – М., като обидите са нанесени
публично.
Само
против А.А. А.Е.С. е повдигнато и обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно затова, че на 23.08.2019г., в с. Юнаците, обл.Пазарджик е причинил
на Т.Б.М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка.
В съдебно заседание тъжителят се явява
лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения.
Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите и
уважаването на предявените граждански искове в пълен размер, както и
присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признават за виновни по обвиненията и дават обяснения,
с които отричат да са извършили вменените им престъпления. Лично и чрез
защитника си искат да бъдат оправдани, а приетите граждански искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
С протоколно определение на съда от 10.02.2020 год. бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалия
Т.М. против подсъдимите граждански искове по чл.45 от ЗЗД, както следва:
1. против подсъдимите Б.С.Б. – С. и А.А. А.Е.С.
солидарно за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането – 23.08.2019г.
до окончателното й изплащане;
2. само против подсъдимия А.А. А.Е.С. за сумата от
1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.130
ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на
увреждането – 23.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателстваq поотделно и в тяхната съвкупностq и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Б.Б.-С. е сестра, а
нейният съпруг - подс. А.С., е съответно зет на съпругата на тъжителя М. – св.Л.Б.-М..
Отношенията между двете семейства били
изключително влошени от години по повод спорове за наследствен имот – къща с
дворно място, находящ се в с. Юнаците, обл. Пазарджишка.
На 23.08.2019 г., вечерта около 20:00
часа, св.Л.Б.-М. била сама в двора на къщата в с.Юнаците, а съпругът й –
тъжителят М., бил отишъл с велосипед до магазин в селото. В този момент в
къщата били и двамата подсъдими, които тръгвали да се прибират за гр.Пазарджик.
На тръгване обаче подс. Б.Б.-С. нападнала сестра си, като й нанесла няколко
удара, обидила я, успяла да я повали на земята, при което скъсала и презрамката
на горната й дреха /за това деяние на подс. Б.Б.-С. тя била осъдена с присъда
по НЧХД № 1967/2019г. на ПзРС, влязла в сила на 03.06.2020г., за престъпление
по чл.130 ал.2 и чл.148 ал.1,т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК – виж на стр. 175
от делото/.
Веднага след това двамата подсъдими излезли на улицата
и се качили в семейния им автомобил. Св. Л.Б.-М. се опитала да се свърже по
телефона със съпруга си, но той не приел обаждането. Тогава позвънила на кмета
на селото – св. С.К., като потърсила съдействие от него. Незабавно след това
св. Л.Б.-М. излязла на улицата и застанала пред автомобила на подсъдимите,
препречвайки пътя му, като им казала да останат на място, защото щяла да извика
полиция. Те пък й казвали да се махне и че не може да ги спира.
В този момент тъжителят Т.М. се прибирал към дома си с
велосипеда, като минал покрай дома на техния съсед – св. Н.Н., отстоящ на около
тридесет метра от техния дом. Св.Н. бил на улицата и правел нещо по автомобила
си, като двамата с М. се поздравили, а последният продължил. Достигайки до
съпругата си и виждайки, че е с разкъсана дреха М. извикал към Н. за помощ,
казвайки, че бият съпругата му. Св. Н. тръгнал към тях, а М. слязъл от велосипеда си и го опрял
отстрани. М. приближил към автомобила на подсъдимите и ги питал как не ги е
срам да бият съпругата му. В този момент от шофьорското място слязъл подс. А.С.
и се насочил агресивно към него. Нарекъл го боклук и му нанесъл удар с ръка,
който попаднал в главата му отляво, около слепоочието и тила. Веднага след това
хванал с ръце М. около врата, а последния хванал ръцете му, за да препятства
други удари. В този момент св.Н. бил на около два метра от тях и като ги
достигнал застанал странично между двамата с гръб към тъжителя, като със своите
ръце обгърнал отгоре и долу ръцете на двамата държащи се, с което препятствал
възможността да си нанасят удари. След това, държейки ги започнал да им говори
да се успокоят, т.к. случващото се не им отива на годините. След около 2-3
минути подсъдимият и тъжителят се пуснали от захватите си, като подс.А.С. отишъл
и седнал на шофьорското място на автомобила си.
Междувременно подс. Б.Б.-С. също била слязла от
автомобила и през цялото време обиждала тъжителя и съпругата му, наричайки ги
боклуци, лъжци и крадци. Подс.А.С. също ги наричал боклуци и крадци. Никой от
обидените не отвърнал с обида на подсъдимите.
В този момент на място пристигнал с велосипед кметът
на селото – св.С.К.. Спрял и слязъл от колелото, като подпрял на стойка
непосредствено пред автомобила на подсъдимите. След това попитал присъстващите
какво се случва, опитвайки се да успокои ситуацията. С тези си действия обаче
предизвикал гнева и словесната агресия на подс. Б.Б.-С.. Тя го нарекла боклук и
го питала какво иска от тях и защо е пристигнал. След това подсъдимата С.
извикала към съпруга си „сгази го, смачкай го“, а подс. А.С. потеглил с
автомобила си. Св. К. отскочил настрани, за да не бъде блъснат, след което
велосипедът му бил прегазен с предната част на автомобила и попаднал под
предната му броня. Подс. А.С. спрял автомобила и излязъл от него, като двамата
със съпругата си продължили да нанасят обиди към тъжителя и неговата съпруга,
както и към св.К..
В този момент св.Н. извадил мобилния си телефон и
започнал да прави видеоклип. След това подсъдимата казала на съпруга си да се
качи на колата и да върне назад. Тъжителят М. и св.К. стоели отстрани на
автомобила, като в близост до тях била и подсъдимата. М. споделил на К., че подс.А.С.
го ударил преди това по главата, а подсъдимата веднага след това казала на
тъжителя „По главата те удари, боклук“.
Подс.А.С. върнал автомобила малко назад, при което
освободил прегазения велосипед на св.К.. Подсъдимата С. взела велосипеда от
земята и го захвърлила в страни от пътя, като продължила да крещи и обижда
присъстващите наричайки ги „боклуци“ и „с боклуци ще се разправям само“. Св. К.
неколкократно й казал „спокойно“, а тя
направила коментар „…ти като си кмет,
та какво“. Тъжителят в този момент позвънил на тел.112, за да съобщи за
случилото се, като едновременно това отвърнал на коментара й с думите „Ти като
си луда, всичко ли ти е позволено“. Подсъдимата С. отвърнала „Всичко ми е
позволено“. Възмутен от поведението й
К. й заявил „Ти ще видиш, ще те вкарам където ти е мястото“, при което подс. С.
казала отново „боклук, боклуци такива“. Св. К. я репликирал с думите „Ще видим
кой е боклук след туй“, а тя посочила с ръка назад и казала „Ей ги, зад теб
са“, очевидно визирайки тъжителя М. и неговата съпруга. Подс. А.С. спрял с
автомобила на кръстовище, отстоящо на около 10-15 метра от мястото, на което
било прегазено колелото. В този момент св.К. се бил свързал с оператора на
тел.112 и започнал да съобщава какво се случило. Подсъдимата С. пък започнала
да крещи, че всичко било лъжа, след
което се опитала да издърпа телефона му, но не успяла. След това се качила в
автомобила и със съпругът й потеглили за гр.Пазарджик. Междувременно св.Л.Б.-М.
също била подала сигнал на тел.122 с оплакване, че е бита.
На място пристигнал и дежурен автопатрул на РУ-
Пазарджик, в чиито състав били свидетелите Д.Г. и Г.К.. Те отработили случая
като взели обяснения от присъстващите и оформили докладна записка.
Късно вечерта на инкриминираната дата, тъжителят М.
посетил спешния кабинет в „МБАЛ Пазарджик“ АД с оплакване от световъртеж и
главоболие от нанесен му побой. Той бил прегледен и било констатирано наличие
на повърхностна травма на окосмената част на главата.
На 23.08.2019г. тъжителят М. посетил Амбулатория за
специализирана извънболнична медицинска помощ по съдебна медицина в
гр.Пазарджик, където бил освидетелстван от съдебен лекар, който му издал медицинско
удостоверение.
От
приетото като писмено доказателство по делото медицинско удостоверение № 34/23.08.2019
год., издадено от д-р П.М. се установява, че при извършения преглед на тъжителя,
по кожата на окосмената част на главата в ляво слепоочнотилно е констатирано
бледосинкаво овално кръвонасядане с размери 2/2 см. Съдебният лекар е
категоричен в издаденото СМУ, че това увреждане е резултата от действие на
твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е получено така, както твърди
пострадалия – удър с юмрук. Констатираното увреждане е причинило на пострадалия
болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
По повод на описаното до тук, на 23.10.2019 г.
тъжителят М. ***, при което било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите Л.Б.-М., Н.Н., С.К., частично от показанията на Д.Г.
и Г.К., , а също изцяло от относимите и приети по делото писмени и веществени
доказателства, сред които флашпамет, съдържащ видеозапис направен с мобилен
телефон от св. Н. и 2 бр. компактдиска, съдържащи аудиозаписите на подадените
сигнали на РЦ 112- Кърджали от свидетелите К. и Л.Б.-М..
Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни доказателства,
т.к. същите са хронологично точни и достоверни, взаимно се допълват помежду си
и се подкрепят от останалите писмени и веществени доказателства, като
категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
Тук е мястото да се посочи, че свидетелите Л.Б.-М., и С.К.
биха могли да се възприемат като заинтересовани от изхода на делото, т.к. първата
е съпруга на тъжителя, както и поради това, че на инкриминираната дата тя също
е била бита и обиждана от своята сестра, а вторият - защото също на инкриминираната
дата е бил увреден от двамата подсъдими, чрез унищожаване на велосипеда му от
страна на А.С. и нанесени обиди от страна на Б.Б.-С.. Независимо от тези
обстоятелства обаче, съдът изцяло кредитира показанията им, т.к. те напълно
съответстват на показанията на св. Н.Н., който е абсолютно незаинтересован от
изхода на делото. Отделно от това показанията на свидетелите Л.Б.-М., Н.Н., С.К.
изцяло кореспондират на приобщените по делото писмени и веществени
доказателства и най-вече на флашпаметта, съдържаща видеозапис на част от
инцидента направен с мобилен телефон от св. Н..
Още тук е мястото да се отбележи, че в показанията на
свидетелите Л.Б.-М. и Н.Н., които са единствените преки очевидци на
инкриминираните с частната тъжба събития, няма пълна идентичност. Това е така,
защото св. Л.Б.-М. сочи, че тя и съпругът й били обиждани от подсъдимите с
думите „боклуци“, „лъжци“ и „крадци“, както и че само подсъдимият С. казал на
тъжителя „боклук“. Те е категорична и за това, че видяла как подсъдимият С.
нанася юмручен удар в главата на съпруга й, който попаднал някъде във врата
според нея. В същото време св.Н. сочи, че чул обидните думи „боклуци“ и „измамници“
/в основния му разпит/ и думите „боклуци“ и „крадци“ /в очната ставка между
него и св.Б.-М. от една страна и подсъдимите – от друга/. Н. обаче е
категоричен, че чул че подсъдимия С. нарекъл тъжителя „боклук“, но сочи че не
видял дали наистина го бил ударил с юмрук. Категоричен е обаче, че видял как
замахнал да го удари, а М. опитал да се предпази.
Тези несъответствия между двамата свидетели относно
точните изречени обидни изрази обаче са несъществени и могат да се отдадат на
изминалото време от инцидента до момента на свидетелстването им. Относно
фактът, че св.Н. заявява, че не е видял дали действително подсъдимият ударил с
юмрук тъжителя, а видял, че само замахва да го удари, следва да се каже, че
това даде допълнително основание на съда да оцени неговите показания като
обективни и достоверни. В случай, че св.Н. беше недобросъвестен свидетел и
целеше да депозира показания в подкрепа на частното обвинение, то не би имало
никакъв проблем да заяви, че е видял наистина удара от подсъдимия над тъжителя.
Той обаче не прави нищо такова именно, защото не желае да лъжесвидетелства и
разказва пред съда само това, което действително е възприел като обективен
факт.
Извън казаното да тук относно факта дали подсъдимият С.
е ударил с юмрук по главата тъжителя, следва да се подчертае, че той се доказва
категорично и от приетите като писмени доказателства по делото – лист за
преглед на пациент в спешно отделение на „МБАЛ Пазарджик“ № 018480/23.08.19г.,
в който е констатирана и посочена като диагноза „повърхностна травма на
окосмената част на главата“, както и от СМУ № 34/23.08.2019 год., с което е
констатирано телено увреждане - бледосинкаво овално кръвонасядане с размери 2/2
см по кожата на окосмената част на главата в ляво слепоочнотилно.
Относно показанията на св.С.К. следва да се каже, че
той не бил пряк очевидец на отправените обиди от страна на подс. А.С. и
нанесения от него удар над тъжителя, т.к. е пристигнал на мястото на събитията
след като тези неща са се случили. Св.К. обаче е категоричен, че в негово
присъствие е чул обидни изрази от страна на подсъдимата Б.Б.-С. към тъжителя и
неговата съпруга, както и към самия него. Категоричен бе и за това, че след
като пристигнал тъжителят му споделил, че бил ударен от подсъдимя С.. Извън
тези обстоятелства показанията на св.К. за развоя на събитията след неговото
пристигане имат значение за преценка на достоверността на обясненията на
двамата подсъдими, за което съображения ще се изложат по-долу.
Относно показанията на полицейските служители Д.Г. и Г.К.
следва да се каже, че те не допринасят много за установяване на релевантните за
делото факти, доколкото и двамата заявиха, че не си спомнят конкретни
подробности по случая заради изминалото време от събитията, за които са
призовани да свидетелстват. Спомнят си само, че след получен сигнал посетили
мястото на инцидента, където заварили само едната страна по спора – сем.
Митеви, след което снели писмени обяснения, както от тях, така и от другите
присъстващи на мястото лица, след което си тръгнали. По тази причина техните
показания не заслужават задълбочено обсъждане.
Съдът не даде вяра на обясненията на двамата
подсъдими, т.к. ги оцени като израз на заетата в процеса защитна позиция, а не
като обективен източник за фактите от действителността. Очевиден е стремежът им
да депозират обяснения, с които да се оневиняват, респ. да омаловажава
действията си и да покажат, че е било налице противоправно поведение единствено
от страна на тъжителя, на неговата съпруга, както и на св. К..
Обобщено казано двамата подсъдими отричат инцидентът
да е започнал с нанасяне на побой и отправяне на обиди от страна на подс.Б.Б.-С.
към сестра й в двора на наследствената им къща. Твърдят, че когато тръгвали да
си ходят за гр.Пазарджик видели, че св.Л.Б.-М. говори с някой по телефона, след
което по непонятна за тях причина застанала пред автомобила им, препречвайки
пътя му и заявила, че няма да ходят никъде, защото ще вика полиция.
Отричат след това, отвън на улицата, след пристигането
на тъжителя М., да са отправяли обиди, както към него, така и към съпругата му.
Отричат също подс. А.С. да е нанасял юмручен удар по главата на тъжителя. Твърдят,
че след пристигането на тъжителя, той също им препречил пътя с колелото си,
като има казал, че са боклуци и че няма да ходят никъде. Сочат, че тогава
подсъдимият С. излязъл от колата, за да премести колелото му, но в този момент М.
замахнал да го удари, при което горният се предпазил с ръка и така бил изкълчен
палецът му. След това М. започнал да блъска, бута и тегли подсъдимата, а като я
избутал отново хванал подсъдимия за двете ръце и го бутал към улицата, след
което се намесил св.Н..
По нататък двамата подсъдими отричат след пристигането
на св.К., подсъдимият С. да е прегазвал умишлено с автомобила си велосипедът
му, както и подс.Б.Б.-С. да е отправяла още обиди към сем.М.и св.К.. Твърдят,
че при пристигането на К. те били потеглили с автомобила си, а той слязъл от
велосипеда и го хвърлил сам, при което попаднал под предницата на автомобила,
след което К. започнал да удря с ръка предния капак на автомобила и да вика
нещо от рода на „мръсен арабин, къде си тръгнал, какво мислиш, че правиш“.
Всички тези твърдения на подсъдимите категорично се
опровергаха на първо място от показаният на свидетелите Л.Б.-М., Н.Н. и С.К.,
на които съдът даде пълна вяра, за което съображения се изложиха и по-горе.
Отделно от това, първия факт, за който лъжат
подсъдимите – че в самото начало инцидентът е започнал с нанасяне на побой и
отправяне на обиди от страна на подс. Б.Б.-С. към сестра й в двора на
наследствената им къща, което е станало повод за развитието и на последващите
инкриминирани събития, се опровергава и от приетата като писмено доказателство
по делото влязла в сила присъда по НЧХД № 1967/2019г. на ПзРС /л.175 от
делото/. С нея подс. Б.Б.-С. е осъдена за престъпление по чл.130 ал.2 и чл.148
ал.1,т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, извършени спрямо св.Л.Б.-М. на 23.08.2019
година. Няма съмнение за настоящия съдебен състав, че щом подсъдимите лъжат за
този първи факт, поставящ началото на целия развил се в последствие инцидент,
то те лъжат и за всички останали факти, които съобщават.
Фактът, че подсъдимите са обиждали тъжителя и
съпругата му с изразите „боклуци“, „лъжци“ и „крадци“, както и че само
подсъдимият С. казал на тъжителя „боклук“, след което му нанесъл юмручен удар в
главата, се установява категорично отново от показанията на свидетелите Л.Б.-М.
и Н.Н.. Макар последният да не е видял дали действително ударът на подсъдимия е
попаднал в главата на тъжителя, той е видял самото замахване, което съотнесено
към показанията на св. Л.Б.-М., която е видяла и самия удар, дава основание
този факт да се приеме за безспорно доказан в процеса.
Фактът на нанесения юмручен удар от подсъдимия С. над
тъжителя се установява косвено и от показанията на св. С.К.. Той бе категоричен,
че след като пристигнал на мястото на инцидента тъжителят М. му споделил, че
бил ударен по главата от страна на подсъдимия С..
На последно място, но не по значение, достоверността
на обясненията на подсъдимите в горния смисъл бе дискредитирана изцяло и
категорично от едно лишено от всякакъв субективизъм доказателства, а именно
приетата като веществено доказателство флашпамет,
съдържаща видеозапис на част от инцидента, направен с мобилен телефон от св. Н..
При огледа на това веществено доказателство посредством възпроизвеждането на
видеозаписа се констатира, че той започва с това как подс.Б.Б.-С., бутайки
съпруга си с ръце и на висок тон му казва да се качи на колата и да върне назад,
а св.К. няколко пъти й казва „спокойно, по-спокойно“. В този момент автомобилът
е спрял, а под предната му броня е прегазеният преди това велосипед на св.К..
Веднага след това се вижда как подс. А.С. се качва на шофьорското място, като в
този момент отстрани на автомобила са тъжителят, св.К. и подсъдимата. Чува се
как тъжителят казва на св.К.: „Удари ме мен по главата“, очевидно визирайки
подсъдимият С.. В този момент се вижда и чува как подсъдимата казва на
тъжителя: „По главата те удари, боклук“. Малко след това подс. А.С. отмества
колата назад, а подсъдимата взема от пътя прегазеният велосипед и го захвърля
настрани. Веднага след това подс. А.С. потегля напред и спира автомобила на
около 10-15 метра, където има Т-образно кръстовище.
В този момент подсъдимата и св.К. не са в кадър, но се
чуват гласовете им.К. пита подсъдимата: „Ти като си луда, всичко ли ти е
позволено“, а тя отвръща: „Всичко ми е позволено“. След това К. й казва: „Ти
ще видиш, ще те вкарам където ти е мястото“, при което подсъдимата С. отвръща: „Ще ме вкараш … боклуци такива“.
Чува се, че св. К. казва: „Ще видим кой е боклук след туй“, а тя, вече влязла в
кадър, посочва с лявата си ръка назад и казва: „Ей ги, зад теб са“, очевидно
визирайки тъжителя М. и неговата съпруга, т.к. секунди след това се вижда, че
те вървят зад К.. На няколко места във видеозаписа св. Л.Б.-М. влиза в кадър,
като се вижда че едната презрамка на горната й дреха е скъсана, при което тя
придържа дрехата си с ръка отпред, а почти целият й гръб е оголен.
Всички факти установени от видеозаписа дадоха
абсолютно основание на съда да не повярва на двамата подсъдими за твърдените от
тях обстоятелства по развоя на събитията, а в същото време изцяло да се довери
на показанията на свидетелите Л.Б.-М., Н.Н. и С.К.. Техните показания са
абсолютно непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират, както помежду
си, така и със събраните по делото писмени и веществени доказателства, респ. не
се опровергават от никое друго пряко или косвено доказателство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите Б.С.Б.-С. и А.А. А.Е.С., са осъществили престъпния
състав на престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 и с чл.20 ал.2
от НК, като на 23.08.2019г., в с. Юнаците, обл.Пазарджик, в съучастие като
съизвършители, са казали нещо унизително за честта и достойнството на Т.Б.М., в
негово присъствие, а именно изразите „боклуци“, „лъжци“ и „крадци“, отправени
едновременно към него и съпругата му Л.С.Б. – М., като обидите са нанесени
публично.
Само
подс. А.А. А.Е.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на 23.08.2019г., в с. Юнаците,
обл.Пазарджик е причинил на Т.Б.М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка,
по подробно описания по-горе начин.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията, първото от които са осъществили заедно,
а второто само от подсъдимия С., като са искали настъпването на общественоопасните
последици на деянията си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимите са извършители, т.е. участници в самото
изпълнително деяние на престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1
от НК. При реализирането на своята проява те са действали в съучастие, като
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. едновременно, при условията
на спонтанен умисъл, са започнали да отправят обидни изрази по адрес на
пострадалия в настоящото производство – тъжителя М., както и по адрес на
съпругата му. Липсват достатъчно конкретни доказателства дали подсъдимият С. е
изрекъл и трите инкриминирани обидни изрази или само е казал „боклуци“ и
„крадци“, както твърди свидетеля Н. в проведената очна ставка в с.з. на 15.03.2021
година. Налице са обаче достатъчно доказателства, че обидните изрази са казани
по адрес на тъжителя и неговата съпруга, което е довело до засягане на честа и
достойнство на М., респ. до засягане на собствената му самооценка в социален и
морален аспект. По тази причина и двамата подсъдими следва да носят отговорност
като съучастници, доколкото всеки от тях е съзнавал приноса на другия за
постигането на общия престъпен резултат. Това е така, защото изречените по
адрес на тъжител думи, които несъмнено са били „боклуци“, „лъжци“ и „крадци“ са
от такова естество, че са в състояние сами по себе си, дори и без да са
включени в контекста на изречения, да създадат у пострадалия душевен
дискомфорт, да засегнат честта, гордостта и достойнството му. Ефект, безспорно
постигнат от подсъдимите, като се има предвид обстоятелството, че пострадалият се
е потъжил пред съда за това. Подсъдимите са съзнавали също така и квалифициращия
признак на престъплението обида, която е нанесена публично. Те са имали представа, че изричат обидните
изрази на улицата, която е публично място, както и че обидите са възприети не
само от пострадалия, но и от присъстващите на място– неговата съпруга и св.Н..
Само подс. А.С. е извършител, т.е. участник в самото
изпълнително деяние на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. При реализирането
на своята проява е съзнавал, че с нанасянето на юмручен удар над пострадалия ще
настъпят общественоопасните последици на деянието - телесното увреждане на тъжителя, причиняващо
му болка.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Самите подсъдими са личности с невисока степен на обществена
опасност, доколкото не са осъждани и настоящата проява е инцидентна в техния
живот.
Конкретно извършените деяния обаче са с относително
завишена степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на извършване
– на обществено място, демонстративно и с чувство за безнаказаност.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимите, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от недостатъчната им
способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите и добрите им
характеристични данни по местоживеене, доколкото за противното не бяха
ангажирани доказателства. Отегчаващи обстоятелства за двамата са немалкият брой
на употребените обидни изрази.
В конкретния случай за извършените две престъпления от
страна на подс.А.С., при условията на идеална съвкупност п осмисъла на чл.23
ал.1 от НК, разпоредбата на чл.78а ал.1
от НК е неприложима, предвид забраната по чл.78а ал.7 от НК, досежно „множество
престъпления”. Разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е приложима само за подс.Б.Б.
–С..
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
даде превес на първите и за двамата подсъдими.
При това положение съдът намери, че на подс. А.С., за
извършеното от него престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 и
във вр. с чл.20 ал.2 от НК, следва да бъде наложена наказание глоба в размер на
три хиляди лева, както и кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място в
кметството на с.Юнаците за срок от един месец. За престъплението по чл.130 ал.2
от НК съдът намери, че подс. А.С. следва да бъде наложено наказанието по третата
алтернатива, а именно глоба в размер на 100 лева. Двете глоби следва да се
платят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик.
За
извършеното от подс. Б.Б. – С. престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с
чл.146 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК съдът отчете, че се предвиждат
наказания глоба и обществено порицание, както и обстоятелствата, че подсъдимата
е
пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът
прие, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК -
за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание - глоба.
Предвид
това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подс. Б.Б. – С. следва
да бъде наложено административно наказание
глоба в размер, ориентиран към минималния такъв, предвиден в закона, а
именно от 1000 лева, която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт. При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а
така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимата.
Доколкото двете престъпление са извършени от подс. А.С.
при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, съдът му
определи и наложи едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на
3000лв. /три хиляди лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Пазарджик.
На основание чл.23 ал.2 от НК, към определеното общо
най-тежко наказание глоба в размер на 3000лв. /три хиляди лева/ съдът
присъедини наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване
на присъдата на видно място в кметство с.Юнаците, за срок от един месец.
От извършените две престъпления пострадалият Т.М. е
претърпял неимуществени вреди, за които подсъдимите дължат обезщетение – чл.45
от ЗЗД.
С оглед осъдителната присъда в
наказателната част и след преценка на събраните доказателства, съдът отчете и
това, че вредните последици на осъществения състав по чл.148 ал.1, т.1 във вр.
с чл.146 ал.1 от НК са една необорима законова презумция, доколкото честта и
достойнството на обидения са засегнати само с факта на извършване на деянието и
подаването на тъжба от пострадалия. На тази плоскост бяха съобразени също
естеството и броят обидните изрази.
Съобразено бе също така и вида и
естеството на нанасеното телесно увреждане, създадения душевен дискомфорт у
пострадалия, респ. изпитаните от него срам и унижение.
При това положение съдът намери за
частично основателни предявените от тъжителя М. отделно против подсъдимите
граждански искове.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взе
предвид горепосочените обстоятелства и осъди двамата подсъдими да заплатят
солидарно на тъжителя Т.М. парична сума в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148
ал.1, т.1, във вр. с чл.146 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.08.2019г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от
3000лв. отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен.
Отделно от това съдът осъди само подс. А.С. да заплати
на Т.М. парична сума в размер на 500лв. /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението по чл.130 ал.2 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
23.08.2019г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания
размер от 1000лв. отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство - 1 бр. флашпамет да се върне на повереника адв.Л.Л.
от ПАК, а 2 бр. компактдиска, съдържащи сигнали към телефон 112, да останат по
делото и поради липсата на съществена икономическа стойност да се унищожат
заедно с него, при настъпване на законовите срокове за това.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Б.Б. – С. и А.С. да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик 4% ДТ върху размера на
уважения граждански иск от 1500лв, а именно такса в размер на по 30 лева за
всеки един от тях, а само подсъдимия А.А. А.Е.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Пазарджик ДТ върху размера на уважения граждански
иск от 500 лв. – такса в размер на 50 лева.
Отделно от това подсъдимите бяха осъдени да заплатят
на частния обвинител и граждански ищец Т.М. сторените съдебно-деловодни
разноски за заплатени ДТ за образуване на производство и съдебни удостоверения в
размер на по 13.50 лева за всеки един от тях.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: