Присъда по дело №185/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 43
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20225520200185
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Раднево, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Наказателно дело частен характер №
20225520200185 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Т. Д. – роден ****г., българин, бълг. гражданин, средно,
неосъждан, с адрес *****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2022г., след
20 часа в с. Сърнево на ул. „**** нанесъл на Д. С. К., с ЕГН ********** от село ****
кръвонасядане по коремната стена и кръвонасядане по лявото бедро - престъплението лека
телесна повреда изразяваща се в болка и страдания без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на два шамара по лицето и един ритник в коремната област, за което и на
основание чл.130, ал.2 от НК, във вр. чл.78А от НК, във вр. чл. 305, ал.5 от НПК, като го
освобождава от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го ОПРАВДАВА и го признава за
НЕВИНОВЕН за това, че на същата дата и при същите обстоятелства да е нанесъл юмрук в
областта на главата на Д. С. К., с ЕГН ********** от село ****, както и да е извършил
престъплението лека телесна повреда с разстройство на здравето-т.е. по чл.130, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Т. Д. – роден ****г., българин, бълг. гражданин, средно,
неосъждан, с адрес *****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес с.**** сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща обезщетение за
претърпени от тъжителката неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-15.03.2022г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ така предявения граждански иск до размера на 4000 /четири
хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. Т. Д., със снета по-рано
1
самоличност ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя Д. С. К., ЕГН **********, с адрес с.**** сумата от
1112/хиляда сто и дванадесет лева/, представляващи направени разноски в хода на
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. Т. Д., със снета по-рано
самоличност да заплати сумата от 50–петдесет лева представляваща Държавна такса върху
уважената част на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. Т. Д., със снета по-рано самоличност да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево сумата от по 5.00 лева за всеки издаден
изпълнителен лист.
На основание чл.53, ал.1 НК ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство: CD
със запис от тел.112, да бъде унищожено след отпадане на необходимостта от него.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорски
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 43/21.11.2022г. по НЧХ дело № 185/2022г. по описа на РС
гр.Раднево
Производството е образувано по тъжба на Д.С.К., ЕГН **********,
която в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу
Г.Т.Д., роден ****г., българин, бълг. гражданин, средно образование,
неосъждан, с *****, ЕГН **********, за това, че на 15.03.2022г., след 20 часа
в с. *****, нанесъл на Д.С.К., с ЕГН ********** от село ***, община Раднево
кръвонасядане по коремната стена и кръвонасядане по лявото бедро -
престъплението лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с
разстройство на здравето, чрез нанасяне на два шамара и един юмрук по
лицето и един ритник в коремната област – престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от частния тъжител Д.С.К., срещу подсъдимия Г.Т.Д. за сумата от 4 000 лева,
представляващ размера на причинените неимуществени вреди, в резултат на
извършеното престъпление, описано по-горе, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.03.2022г., до окончателното й изплащане.
Частният тъжител Д.С.К., чрез своя повереник адвокат В., поддържа
повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, за което същия е предаден на
съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адвокат З. поддържа, че обвинението не е
доказано по безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК.
Предлага подсъдимия да бъде признат за невиновен, както и сочи, че
функцията по гражданския иск е акцесорна и трябва да следва съдбата на
обвинението, поради което същият да бъде отхвърлен. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.03.2022 г. в с. ***, около 20.50ч., тъжителката Д.С.К. отишла с
колата и с М.Е.Е. в къщата на родителите си, находяща се на ул. „****. След
слизането от колата започнала да търси ключовете в чантата си, когато към
нея се приближил подсъдимият Г.Т.Д., който й бил съсед. Приближавайки се
до тъжителката, подсъдимият й ударил последователно с дясната си и лява
ръка два шамара по лицето, по двете бузи от двете страни. След това
тъжителката твърди, че подсъдимият нанесъл на тъжителката удар с юмрук в
главата. Това обстоятелство не се установи, тъй като не са налице никакви
телесни повреди в резултат на удара с юмрук, а и това не се твърди от
свидетеля Енчев. Тъжителката К. извикала силно от болка и се хванала за
главата, след което подсъдимият Д. и нанесъл удар с крак в корема, от който
тъжителката К. паднала на земята и се изтъркулила в канавката до самата
1
улица. След това подсъдимият Д. и нанесъл с десния си крак още един ритник
в корема. М.Е. позвънил на 112 и тогава подсъдимият Д. си тръгнал.
Тъжителката К. посетила ЦСМ –СПО – Стара Загора, тъй като била
оперирана от онкологично заболяване, а насеният й ритник е бил точно в
направената операция и от там я уверили, че няма видими рани и фрактури и
я насочили към съдебен лекар.
На 17.03.2022г. посетила кабинета на д-р П., който в заключението си
след обстойният и преглед в съдебно –медицинско удостоверение №
88/2022г. установил пръснати петнисти мораво-жълтеникави кръвонасядания,
като най- голямото от тях било с диаметър 3.5см, както и разлети морави
кръвонасядания по предно вътрешната повърхност в горната трета на лявото
бедро на площ 4/6.5 см. Според заключението тези травматични увреждания
са причинили на тъжителката болка и страдание.
От назначената съдебна - медицинска експертиза в лицето на д-р Т.Т.С.
в с.з. на 21.11.2022г. се установи, че описаните травматични увреждания –
кръвонасядане на корема и лявото бедро са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени по време и начин описан в приложената
по делото тъжба- при нанасяне на побой с юмруци и ритника, както и че
описаните травматични увреждания са причинявали на тъжителката болка и
страдание, без разстройство на здравето. Срока за възстановяване от
травматичните увреждания е бил в рамките на два месеца. Въз основа на
заключението на вещото лице и съдът прие, че извършеното престъпление е
такова по реда на чл.130, ал.2, т.е. без разстройство на здравето.
Безспорно е установено, че тъжителката е получила телесни увреди, за
които се е снабдила и със съответните съдебно - медицинско удостоверение.
Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство
на здравето - чл. 130, ал.1 НК и без разстройство на здравето - чл.130, ал.2
НК. В т.15 и т.16 на Постановление № 3 /79г. Пленумът на Върховния съд е
дал тълкувание, с което е обяснил обективните и субективни признаци на
двата вида леки телесни повреди. Разстройство на здравето по смисъла на
чл.130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост
на организма или тъканите, както и леки изменения във физиологическите
функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без разстройство
на здравето - чл.130, ал.2 НК има, когато увреденият претърпява само болки
или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки,
предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.
В Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н.д. № 41/89г, ОСНК,
Върховният съд, общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът
може да приложи чл.130, ал.3 НК и да освободи тези, които са си
причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, тоест
когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са
без разстройство на здравето. Това е така, защото в чл.130, ал.1 и 2 НК
законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и
същ вид - леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни
2
признаци и за тях са предвидени различни наказания. Такъв извод налага и
граматическото тълкуване на чл.130, ал. 3 НК, в който се посочва, че
повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде „такава”. Ето
защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека
телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето
реторсията не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи
този, който също е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и
при обратната хипотеза. Това би противоречало на чл.35 НК, който изисква
съразмерност на наказанието със степента на обществената опасност на
извършеното престъпление. Въз основа на всички събрани по делото
доказателства съдът прие, че извършеното престъпление е такова без
разстройство на здравето, като призна подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по реда на чл.130, ал.2 НК и го оправда да е извършил
престъпление по реда на чл.130, ал.1 НК.
Въз основа на гореизложената фактическа съдът достига до следните
правни изводи:
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимият
Г.Т.Д. – роден ****г., българин, бълг. гражданин, средно образование,
неосъждан, с *****, ЕГН **********, нанесъл на Д.С.К., с ЕГН **********
от село ***, община Раднево кръвонасядане по коремната стена и
кръвонасядане по лявото бедро - престъплението лека телесна повреда
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на два шамара по лицето и един ритник в коремната област,
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Нанасянето на юмрук в главата не се установи, тъй като няма дори
хематоми по главата на пострадалата, което изключва нанасянето на такъв
удар. Поради това и съдът оправда подсъдимия да е нанасял юмрук в главата
на пострадалата.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият
Г.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.130, ал.2 от НК, като, че на 15.03.2022г., след 20 часа в с. *****,
нанесъл на Д.С.К., с ЕГН ********** от село ***, община Раднево
кръвонасядане по коремната стена и кръвонасядане по лявото бедро -
престъплението лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без
разстройство на здравето, чрез нанасяне на два шамара по лицето и един
ритник в коремната област- престъпления леки телесни повреди по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК, като го оправда и го призна за невиновен за това, че на
същата дата и при същите обстоятелства е нанесъл юмрук в областта на
главата на К., както и да е извършил престъплението по реда на чл.130, ал.1
НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се
в причиняване на телесно уврежда е било реализирано от подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
3
Така описаната фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели,
които следва да бъдат преценени като последователни, логични и
непротиворечиви, поради което и прие същите за истинни.
При така очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на
доказателствената маса, ведно с писмените доказателства и съдебно-
медицинската експертиза, съдът намира от правна страна, че подсъдимия
Г.Т.Д. от обективна, и от субективна страна е осъществил съставомерните
признаци на вмененото му във вина деяние.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева.
При така изложените правни съображения, касаещи установените
обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г.Т.Д. за така
извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Видно от приетата в съдебно заседание справка за съдимост, се
установява, че подсъдимият Г.Т.Д. не е осъждан, от престъплението няма
причинени имуществени вреди, поради което следва да се приложи института
на чл.78а от НК, като се освободи от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба. Съдът намира, че смекчаващи
отговорността обстоятелства са освен добрите характеристични данни за Д. и
липсата на осъждания, и установените предхождащи отношения между
страните, а именно, това че пострадалата дължи пари на подсъдимия, които
отказва да му върне. Няма никаква друга причина за агресията от страна на
подсъдимия, освен това, че пострадалата категорично е отказала да
възстанови някаква сума пари, дадена й от подсъдимия. Това съдът прие
отново за смекчаващо отговорността обстоятелство.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че подсъдимия
не работи, поради което му липсват постоянни доходи. Предвид посочените
обстоятелства и на основание чл.78 а от НК съдът му наложи наказание в
размер на 1000.00 лева.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат
да се постигнат целите и задачите на специалната и генерална превенции, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Г.Т.Д., предявен
от частния тъжител Д.С.К. за сумата от 4 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със
4
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане –
15.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по водене на
делото разноски.
Съдът намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия Г.Т.Д. е
причинил на частната тъжителка Д.С.К. неимуществени вреди в следствие на
телесната увреда, от което са произтекли неблагоприятни последици за
последната. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано
деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимият е длъжен да
обезщети.
При този изход на делото и на основание чл.52 ЗЗД- по справедливост и
съобразявайки практиката на Окръжен съд Стара Загора съдът постанови
подсъдимия Г.Т.Д. да ЗАПЛАТИ на Д.С.К. сумата от 1000 /хиляда хиляди
/лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск над уважения размер от 1000 лева
до предявения такъв от 4 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН,
както и да заплати на тъжителката Д.С.К. направените по водене на делото
разноски в размер на 1112 / хиляда сто и дванадесет лева/ лева.
Предвид изхода на делото съдът постанови подсъдимия Г.Т.Д. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр.Раднево
държавна такса в размер на 50 /петдесет / лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
Съдът постанови подсъдимия Г.Т.Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Раднево държавна такса в размер на 5лв. /пет
лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни