Присъда по дело №161/2022 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 28/31.05.2022г., постановена по
нохд№161/2022г. по иписа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-
Благоевград против А. Т. С., на който е вменено извършването на
престъпление по чл.150 ал.1 от НК за това, че на 13.10.2020г., около 19.00
часа, в стая от къща, находяща се в с. Кр., общ. С., ул „Гл.“ № , е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
/ударил по задните седалищни части, опипвал през дрехите в областта на
ануса и се опитал да целуне лице, навършило 14-годишна възраст, а именно
спрямо Г. Д. П./, като употребил сила, изразяваща се в блъскане с две ръце в
областта над гърдите към хладилник, притискане към него и хващане и
притискане с една ръка за шията.
В съдебно заседание представителя на РП - Благоевград поддържа
обвинението .
Подсъдимото лице лично и чрез своят защитник не оспорва
обвинението, признава вината си и изказва съжаление за стореното.
Съдебният състав, след като съобрази становищата на страните,
анализира събраният по делото доказателствен материали и приложимото
право, в пределите на своята преценка по чл.303 вр. с чл. 373, ал.2 и ал.3 от
НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че подсъдимият А. Т. С. е роден на г. в гр.,
понастоящем живее в гр.Р., същият е българин, български гражданин, с
основно образование, безработен и несемеен.
Видно от свидетелството му за съдимост, подсъдимият е осъждан
многократно, включително и за тежки умишлени престъпления и за
ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ /по нохд
№312/2017г. по описа на БлРС, наказанието от този вид по което е изтърпяно
на 13.10.2020г. /
Страните не спорят относно обстоятелството, че подсъдимият познавал
пострадалата Г. П., която била във фактическо съжителство с неговият брат –
св. Е. Д. , като последните двама живеели в къща, находяща се на адрес: с.
Кр., община-С., ул.„Гл.“ № . Св.Д. и св.П. имали по време на съвместното си
съжителство син на две години, който отглеждали заедно.
След като през 2020г. изтърпял последното му наложено ефективно
наказание „Лишаване от свобода“, на 13.10.2020г., подсъдимия бил освободен
от Затвора в гр. Бобов дол и свидетелите Д. и П. отишли да го вземат от
затвора с автомобил. След това, на същата дата и около 11:30 часа, тримата
пристигнали в с.Кр. и подсъдимият останал на гости на брат си и снаха си в
тяхната къща. Около обяд двамата братя започнали да пият алкохол в една от
1

стаите на къщата, където останали целият следобед, а през това време св.П.
се занимавала с домакинството и сина си. На св.П. й направило впечатление,
че подсъдимия я наблюдава. Около 19:00 часа на същата дата, алкохолът бил
изпит от подсъдимия и св. Д. и за това, С. помолил брат си да отиде да закупи
още една бутилка ракия . Св. Д. се съгласил и излязъл от дома си да закупи
още алкохол. След като свидетелят Д. излязъл, детето на св.П. разляло една
останала чаша с ракия и тя тръгнала към прозореца на стаята да го отвори за
да се проветри. Когато минала покрай подсъдимия за да стигне до въпросния
прозорец, С. я ударил по задните седалищни части и я опипал през дрехите в
областта на ануса. Св. П. се изненадала и веднага изблъскала ръката му , като
го попитала какво прави. В отговор подсъдимият й заявил, че тази вечер ще
бъде негова, след което станал от мястото си и я хванал с двете си ръце в
областта над гърдите, изблъскал я назад и я притиснал до хладилника, като я
опрял с гръб в него, след това я хванал с едната си ръка за шията, притиснал я
и се опитал да я целуне. Св. П. го изблъскала с ръце назад и успяла да се
освободи. В този момент двамата чули, че се връща св.Д. със закупеният
алкохол и подсъдимият отново седнал на мястото си на масата. В този
момент св. П., която била уплашена и притеснена от случилото се и не знаела
дали и как да сподели на съпруга си за него, не казала нищо на Св.Д., но
взела детето си, напуснала къщата и отишла в дома на съседката си –св. Р.
Йосифова Ил.
Св.Ил. била на двора на къщата си и св.П. отишла при нея и й споделила
какво се е случило в къщата им и какво е направил с нея подсъдимият в
отсъствие на брат му. Помолила също св.Ил. да остане при нея, защото я
било страх да се върне в дома си. Св. Ил. баче отказала, тъй като имала
проблем с едното от децата си, което страдало от епилепсия и св. П. си
тръгнала от дома й . След това св.П., която я било страх да се прибере в дома
си, останала с детето навън и започнала да се разхожда по улицата. След
около 20 минути, св. Д. и подсъдимият С. влезли в дома на Ил. да търсят
св.П., а като не я намерили продължили да употребяват алкохол със
семейството на Ил. По – късно същата вечер възникнал конфликт в дома на
св. Ил., който прераснал в саморазправа и сбиване между св. Д. и
подсъдимият С., заради което били сигнализирани органите на полицията и
двамата били задържани за срок от 24 часа. След като св.Д. се прибирал в
дома си, св. П. му разказала за поведението на брат му на 13.10.2020г. в
тяхната къща и в отсъствието на Д., което много ядосало последният и той
окуражил съпругата си да пусне жалба за случая срещу брат му. Така на
15.10.2020г., св. П. депозирала жалба до 02 РУ-Благоевград за случая с
подсъдимото лице в дома им, по която жалба била извършена предварителна
проверка и образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена съдебно-медицинска експертиза на
пострадалата П., от заключението на която се установява, че след случая по
тялото й са констатирани от съдебен медик охлузвания в областта на шията,
охлузване и кръвонасядане в областта на лявото бедро.Тези травматични
2

увреждания експерта сочи, че са получени от действие на твърди тъпи
предмети и кореспондират с описаните действия на подсъдимото лице спрямо
пострадалата /стискане на шията й и удар в лявото й бедро при изблъскване
към хладилника./
Видно от декларацията за материално и имотно състояние на
подсъдимото лице, същият няма движимо и недвижимо имущество в
собственост, няма постоянни трудови доходи, нито източник на доходи.
Изложената фактическа обстановка се извежда от събраните и
неоспорени от страните гласни и писмени доказателства в досъдебна фаза на
делото, както следва: показания на свидетелите Г. П., Р. Ил., Ем. Д. и Б. Р.,
медицинско свидетелство на св.П., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимото лице /л.112-145 от ДП/;
заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.66-67 от ДП/; Определение
№511/05.10.2021г. по чнд №1411/2021г. по опис на РС-Благоевград / л.157-
161 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимото лице/л.144-143 от ДП/. В
подкрепа на тези фактически изводи и изведена фактическа обстановка са и
пълните самопризнания на подсъдимото лице в съдебна фаза на делото.
При тези фактически дадености, съдът приема, че се доказа по несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му престъпление по чл. 150 ал.1 от НК .
От обективна страна, на процесната дата /13.10.2020г., около 19.00
часа/ и на процесното място / в стая от къща, находяща се в с. Кр., общ. С.,
ул. „Гл.“ № /, подсъдимият е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление/ударил по задните седалищни
части, опипвал през дрехите в областта на ануса и се опитал да целуне/, лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно спрямо Г. Д. П., като употребил
сила / изразяваща се в блъскане с две ръце в областта над гърдите към
хладилник, притискане към него и хващане и притискане с една ръка за
шията./
Извършените действия на подсъдимото лице спрямо пострадалата, са
от естество да възбудят и удовлетворят полово желание на С. към св.П. на
процесната дата, като това му желание е намерило и словесно проявление с
изявлението му му към нея по време на деянието, че инкриминираната дата,
„ще бъде негова“. От своя страна блъскането на пострадалата, изтласкването
й и притискането й до хладилника , както и притискането на шията й,
несъмнено са проява на сила спрямо нея, заради което се е стигнало и до
констатираните по време на медицинската експертиза и в представено то
св.Петрова медицинско свидетелство, травматични последици по лявото й
бедро и шията.
Извършването на това престъпление от обективна страна се доказва с
неоспорените и кореспондиращи по между си гласни доказателства-
показания на свидетелите П., Д., Ил. и Р., със самопризнанията на
3

подсъдимото лице, с представеното от пострадалата П. медицинско
свидетелство, както и със заключението по извършената съдебно-медицинска
експертиза в досъдебна фаза на делото.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието си и общественоопасните последици от
него /че извършваните действия спрямо св.П. са от естество да възбудят и
удовлетворят негово полово желание без съвкупление/, което е посегателство
върху физическата и полова неприкосновеност на пострадалата, защитено с
нормата на чл.150, ал.1 от НК, но въпреки това мотивиран от това си полово
желание и след известно количество употребен алкохол, но без последният да
се отразява на вменяемостта на подсъдимото лице, С. е извършил умишлено и
съзнателно процесното престъпление.
За извършеното от подсъдимият престъпление следва да се ангажира
неговата наказателна отговорност .
Предвид начинът по който приключи делото по диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие в условията на чл.371, т.2 от
НПК, съгласно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът разполага с две
алтернативи, за да прецени по какъв начин да се ангажира наказателната
отговорност на дееца. Първата алтернатива е с определяне на наказание в
рамките предвидено от закона по правната квалификация на
инкриминираното деяние, след отчитане на индивидуализиращите деянието и
дееца обстоятелства, след което да се извърши намаляване размера на това
наказание с 1/3 по чл. 58а, ал.1 от НК. Втория вариант е когато наред с тази
хипотеза, може да се приложи и нормата на чл.55 от НК, в такъв случай,
съдът следва да предпочете именно варианта, който се явява по-благоприятен
за дееца. В конкретния случай обаче съдът не констатира, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства, нито изключително такова, които да мотивират
приложението на чл.55 от НК спрямо подсъдимият С., поради което съдът
счита, че следва да се приложи за определяне на наказанието му нормата на
чл.58а, ал.1 от НК. В тази връзка съдът отчете като отегчаващо вината
обстоятелства предходните осъждания на подсъдимото лице, а като
смекчаващи отговорността му обстоятелства: изказаното съжаление за
стореното от подсъдимия, критичното му отношение към деянието, това че
той спомогна за максимално бързо приключване на съдебния процес и
разкриване на обективната истина, както и обстоятелството, че процесното
деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
другите такива аналогични деяния, обусловено от начина на извършването му
/между близки роднини, след употреба на алкохол, в кратък период от време./
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства и като
отчете рамката на предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ по ч.150,
ал.1 от НК, а именно от 2 до 8 години, съдът счита, че тази законова санкция
следва да бъде определено под средния размер, фиксиран от законодателя и
4

дори към минимума, но не и минимума, защото следва да бъдат отчетени
предходните осъждания на подсъдимият С. и за това приема за справедливо и
адекватно наказание за този случая и деец „Лишаване от свобода“ за срок от
2 години и 3 месеца. При прилагане нормата на чл.58а, ал.1 от НК и
редукцията от 1/3 наказанието, което следва да се наложи окончателно на
подсъдимото лице за процесното престъпление, е за срок от 1 година и 6
месеца. Предвид данните за предходните осъждания на подсъдимото лице и
изтърпяно от него наказание „Лишаване от свобода“ ефективно, по аргумент
от чл. 57, т.2 б“б“ от ЗИНЗС, това окончателно наказание „Лишаване от
свобода“ за подсъдимото лице, следва да започне да се търпи при
първоначален строг режим .
По делото е установено, че спрямо подсъдимият е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като е било разпоредено и негово
задържане за 72 часа от Районна прокуратура-Благоевград, което задържане
съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, следва да се приспадне от срока за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, отмерено с настоящата
присъда, считано от 11.25 часа на 04.10.2021г.
Признаването на подсъдимият за виновен и неговото осъждане за
процесното престъпление по чл.150, ал.1 от НК, по аргумент от чл. 189, ал.3
от НПК, обосновава и възлагане на С., на сторените по делото разноски за
извършена съдебно-медицинска експертиза в досъдебна фаза на делото,
които са в размер на 156.00лв. и следва да се заплатят по сметка на ОДМВР-
Благоевград от Ас. С.
По изложените мотиви и като прие, че именно отмереното по вид и
размер наказание ще обезпечи индивидуалната и генерална превенция на
дееца, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	28
Дата:	31 май 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20221210200161
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 февруари 2022 г.

Присъда по дело №161/2022 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите