ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1006
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
частно въззивно гр. д. № 874 /2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК
Образувано е по частна жалба вх. № 13756/02.06.2020 год., подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител Р.И.,
срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1861 от 13.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1634/2020 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, I бр. с., в
частта с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.В.К., ЕГН – **********, за сумата от 357,94 лв. -
неплатено възнаграждение по допълнителен пакет услуги.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и
връщане на делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните вземания.
С оглед разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното
тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти,
сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът
изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която
дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством
оплакванията за незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция в производството по чл. 274
и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт,
и такава досежно неговата правилност без да е обвързана от доводите за
незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
В настоящия случай РС – Пловдив е бил
сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.В.К., ЕГН – **********, за вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********** от 04.08.2018г.,
както следва: 354,67 лева – главница; сумата от 43,73 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.02.2019
– 10.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 357,94 лева; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 25.09.2018г.,47,28 лв. – лихва за забава за периода от
11.09.2018г. – 10.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 03.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение
по отношение на възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 357,94
лева, заповедният съд е приел, че в тази му част искането се основава на
нищожни, неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от
ЗЗП. Изложил е подробно и аргументирано становище за противоречие на
договорните клаузи, установяващи дължимост на процесното вземане с
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е
задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона
или с добрите нрави. Или казано по друг начин – съдът още на фаза на заповедно
производство следва да осъществи защита на по – слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, като регламента на чл. 411, ал. 2, т.2 ГПК предоставя възможност съдът да гарантира в
пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуването на вземането си в осъдително исково производство.
В тази връзка следва да бъде посочено, че към настоящия момент е в сила
новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Нормата е императивна и задължава
заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането
на заявителя произтича от потребителски договор или е налице обоснована
вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК предвижда, че когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител (какъвто е процесния
случай), към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
С оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги",
за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на
погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление
на кредита, за които разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни
от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо по отношение на посоченото
вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било
отхвърлено.
Гореизложеното обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което
същия следва да бъде потвърден, а
частната жалба да се остави без уважение.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1861 от 13.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1634/2020 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, I бр. с., в
частта с което е оставено без уважение искането на на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.В.К., ЕГН – **********, за сумата от 357,94 лв. -
неплатено възнаграждение по допълнителен пакет услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: