РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Враца, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20231420102006 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н. Н. А. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик срещу Административен съд гр. ********.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът Н. А. в момента изтърпява наказание
лишаване от свобода, като същият е завършил осми клас в училище, но не е завършил
дванадесети клас, т.е. няма завършено средно образование. По време на изтърпяването на
наказанието си Н. А. подал искова молба пред Административен съд гр. Враца, заведена с
вх. № 3069/08.11.2019 г. на същия съд, която съдържала изрично искане на ищеца да бъде
освободен от внасянето на държавна такса и разноски, както и да му бъде назначен
служебен защитник по делото. По така подадената искова молба било образувано адм. дело
№ 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и бил определен съдия-докладчик, който
отхвърлил като неоснователно искането на Н. А. да му бъде назначен служебен защитник.
Поддържа се, че този отказ на първоинстанционния съдия бил обжалван пред тричленен
състав на Административен съд гр. Враца, който потвърдил отказа да бъде назначен
служебен защитник на ищеца. След обявяването на решението по адм. дело № 734/2019 г. на
Административен съд гр. Враца Н. А. с нарочна молба подновил искането си да му бъде
назначен служебен защитник. По подновеното искане първоинстанционният съдия
постановил отказ, Н. А. обжалвал, а тричленен състав на Административен съд гр. Враца
потвърдил отказа. Твърди се също, че поради отказите да му бъде назначен служебен
1
защитник е било нарушено правото му на защита в административния процес, тъй като е
правно неграмотен, във връзка с изтърпяването на наказание няма достъп до интернет,
образованието му е завършен осми клас и вследствие на това другата страна в процеса е
получила недопустимо предимство и в крайна сметка е спечелила възникналия
административен спор. Сочи се, че отказите на административните съдии да назначат
служебен защитник на Н. А. се мотивирани от дикриминация по признаците лично и
обществено положение, както и че същите представляват тормоз по смисъла на Закона за
защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Съдът е назначил адв. Н. И. И. от АК-Враца в качеството на особен представител на
ищеца на основание чл. 25 от Закона за правната помощ.
С допълваща молба с вх. № 12032/05.10.2023 г. на Врачански районен съд адв. Н. И.
И. е навела твърдения, че с отказа си да допусне правна помощ под формата на процесуално
представителство на Н. А. – ищец по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр.
Враца е осъществил пряка дискриминация, непосредствено свързана с личността на ищеца
въз основа на признаци, предвидени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.), евентуално признаци, посочени в друг български закон или международен
договор, по който Република България е страна.
Искането към съда е да установи наличието на твърдяната дискриминация спрямо
ищеца, както и да присъди обезщетение в размер на сумата 5 000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за дискриминационно отношение, изразяващо се в отказ да
бъде назначен на ищеца служебен защитник, вследствие на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).
Ответникът Административен съд гр. Враца е подал писмен отговор в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като недопустим, евентуално като неоснователен.
В тази връзка са изложени следните доводи: Доколкото нормативната уредба изисква
присъждане на обезщетение при дикриминационно действие/бездействие, но не и
преразглеждане на съдебния акт, на който се дължи вредата (поради изискването за спазване
на принципа на правната сигурност) и при съобразяване, че ответният съд не е бездействал
по искането на Н. А. да му се назначи служебен защитник, а се е произнесъл със съдебен акт,
след активно събиране на доказателства, имащи отношение към преценката дали е
необходимо да се допусне правна помощ на ищеца, въпросът дали са нарушени права на
ищеца и негови законни интереси се свежда до това дали е осигурен достъп до правосъдие,
дали е осигурено равенство на страните в процеса, дали е разгледано и решено делото в
разумен срок и дали съдебният акт е мотивиран в достатъчна степен, така че страните да
узнаят аргументите на съда, обусловили крайните му изводи, дали законът е бил правилно
приложен; за да се приеме за основателен иска, следва ищецът да докаже, че са налице
факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че ищецът е жертва на
дискриминация поради това, че е бил неравноправно третиран спрямо други „сходни
случаи“ по смисъла на закона (т.е. дали спрямо други лица в сходно на ищеца положение и
при сходна фактическа обстановка са постановявани съдебни актове в обратен смисъл),
2
което ищецът не е сторил; в разглеждания случай на ищеца е бил осигурен достъп до
правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, спорът е бил разгледан и
решен в разумен срок, съдебният акт е бил мотивиран, поради което не намират приложение
нормите, на които ищецът основава претенцията си; съобразно предмета на адм. дело №
734/2019 г. Административен съд гр. Враца съдът е приел, че адвокатската защита на Н. А.
не е задължителна по закон и че интересите на правосъдието не изискват такава, т.е. че не са
налице кумулативните предпоставки по Закона за правната помощ за допускане на такава.
Искането на ответника към съда е да остави исковата молба без разглеждане, евентуално –
да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
На първо място съдът намира за необходимо да изложи доводи, обуславящи
допустимостта на производството. В исковата молба и допълващите такива се поддържа, че
произнасянията на съдиите по адм. дело № 734/2019 г. Административен съд гр. Враца по
направените от ищеца искания за допускане на правна помощ са повлияни от личното и
обществено му положение, като по тази начин той е третиран различно от останалите страни
по дела на Административен съд гр. Враца, направили искания да им бъде допусната правна
помощ, в следствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, чието
обезщетяване претендира в настоящото производство, което според съда е достатъчно да
обуслови извод за надлежно упражняване на правото на иск, доколкото твърденията по
естеството си биха могли да обусловят извод за осъществена спрямо ищеца дискриминация
въз основа на признаци, предвидени в ЗЗДискр., в друг закон, уреждащ забрана за неравно
третиране или международен договор, по който Република България е страна.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна
норма както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран
подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от
ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени
лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено
по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която
при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За
възникване правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на
ответника е необходимо кумулативното осъществяването на следните предпоставки на
фактическия състав: незаконен акт (действие или бездействие) на орган, длъжностно лице,
гражданин или юридическо лице, нанесена вреда на физическо лице (в случая ищецът по
делото) и причинна връзка между вредата и незаконния акт. Законът не поставя изискване
за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълнение
хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена
отговорност на отговорното за незаконния акт лице.
3
С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.
Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между
ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен
да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника
да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат
по предявения иск. В този смисъл: решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. дело № 587/2009 г.
на Върховния касационен съд, III г. о.
От присъединеното към делото адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр.
Враца се установява следното:
Ищецът Н. А. изтърпява присъда № 78 от 12.04.2010 г. по НОХ дело № 112/2009 г. на
Окръжен съд гр. Хасково, с която на основание чл. 116 от Нк му е наложено наказание
доживотен затвор.
Адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца е образувано на
основание постъпила искова молба от Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за сумата от 10 000,00 лева за периода от 14.04.2014 г. до 7.10.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни бездействия спрямо ищеца, които го лишават от
възможността да си продължи образованието и да завърши средно образование в затвора.
С определение № 95 от 13.02.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на Н. А.
за допускане на безплатна правна помощ в производството, като се е мотивирал, че не е
налице едно от кумулативните изисквания на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, а
именно в това производство не се предвижда задължителна адвокатска защита, а
допускането на такава не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
за молителя.
Горепосоченото определение е влязло в сила, тъй като е било потвърдено с
неподлежащо на обжалване определение № 192 от 02.04.2020 г. по ч.к.адм. дело № 145/2020
г. на Административен съд гр. Враца.
С определение № 435 от 18.09.2020 г. е оставена без уважение молба на ищеца с вх.
№ 1378/08.07.2020 г. за допускане на правна помощ във връзка с касационното обжалване на
решението по делото, като мотивите са сходни с тези в определение № 95 от 13.02.2020 г.
И това определение е влязло в сила, тъй като е било потвърдено с неподлежащо на
обжалване определение № 515 от 27.10.2020 г. по ч.к.адм. дело № 531/2020 г. на
Административен съд гр. Враца.
От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия
4
недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността (в случая
правораздавателната дейност на Административен съд гр. Враца), проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо
дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.
Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко
поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с
начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
Съдът намира, че ищецът не е установил с допустими от закона доказателства да е
бил третиран по-неблагоприятно въз основа на лично и обществено положение в сравнение
с друго лице при сравними сходни обстоятелства при произнасянето на съда с
горепосочените съдебни актове, а напротив – от същите е видно, че съдебните състави са се
мотивирали с това, че допускането на безплатна правна помощ на ищеца не би било
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за него.
Пряка дискриминация е налице при по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. От страна на ищеца не бяха изложени
доводи и не бяха установени факти, от които може да се направи извод за наличие на
дискриминация по някой от посочените от него признаци. Ето защо не е възникнало
задължение за ответника да установи, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски възниква само за ответника, който не е
заявил претенция в този смисъл, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Н. Н. А. с ЕГН
5
**********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик срещу Административен съд гр. Враца с
адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 16 искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3
от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация спрямо ищеца,
изразяваща се в откази да бъде назначен на ищеца служебен защитник по адм. дело №
734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на сумата 5 000,00 лева за претърпени от дискриминация
неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните, като на ищеца съобщение се изпрати както
лично, чрез администрацията на Затвора гр. Пазарджик, така и чрез особен представител
адв. Н. И. И..
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6